Обхват на вътрешния контрол


Категория на документа: Други


 ''Стопанска академия "Д. А. Ценов" - гр. Свищов''

Доклад
По Фирмен контрол
На тема: ОБХВАТ НА ВЪТРЕШНИЯ КОНТРОЛ

НА Мерлин Мердинова Салиева
фак.№106203 курс 3
спец.: Икономика на търговията

Свищов 2013г.

ОБХВАТ НА ВЪТРЕШНИЯ КОНТРОЛ

Вътрешният контрол в организациите , изграден съобразно принципите на системния и процесния подходи в управлението и контрола се характеризира и чрез своя обхват. В тълковните речници понятието ''обхват'' се определя като ''пространство ,което може да се обхване от нещо'' В този смисъл обхватът на вътрешния контрол в организациите може да се характеризира с границите , обсега или предела в неговото функциониране . Влияние тук оказват няколко ключови фактора , които определят тези граници, а именно :
- Хората на организацията - как възприемат средата, в която организацията им работи ,адаптивни ли са към нея , какви са нагласите им за работа,която извършват ,към потребителите,към конкурентите,какво знаят и могат да правят добре,т.е. каква е тяхната компетентност и т.н. ;
- Мисията на целите на организацията- познават ли се от служителите на организацията ,значими и важни ли са за тях , успяват ли да ги ангажират и да създадат съпричастност у тях ;
- Структурата на организацията - каква е организацията на работа , координацията ,има ли яснота кой,къде,какво,кога и с кого ще прави ,включително и цялостните взаимоотношения по повод изпълнението на целите и мисията на организацията.

Обхватът на контрола ,според Ървин Глейм ,може да се определи с максималния брой служители ,които могат да бъдат ефективно и ефикасно ръководени от едно лице в една организация.Следователно обхватът на контрола , в количествено изражение ,завиди от структурата и начина на управление а организацията.

Класическите теории за организацията обясняват природата на организацията предимно чрез разделението на труда и структурата на организацията , а във връзка с това извеждат на преден план нуждата от спазване на определени принципи на управление и контрол. Така например Фредерик Тейлър във фундаменталната си книга ''Принципите на научното управление '' , издадена през 1911г. , набляга най-вече на ясното разделение на труда , на внимателния подбор на работниците и тяхното обучение, за да може организацията да функционира ефективно . От своя страна Макс Вебер поддържа тезата , че организацията , по подобие на обществото трябва да е добре структурирана , да е стабилна и демократична . От трета страна Анри Файол извежда на преден план специализацията на задачите, централизацията на властта , ясната отговорност , дисциплината и придържането към управление , с помощта на което се планира, организира,ръководи и контролира.

Неокласическите теории за организацията представят организацията предимно чрез хората. Според представителите на тези теории най-важното в организацията са нейните хора , а поведението на индивида на групите от индивиди е от решаващо значение за доброто функциониране на организацията ,от там и на контрола в нея.

Съвременните теории за организацията представят организацията като система,състояща се от отделни подсистеми , в т.ч. и контролът като подсистема , и сина необходимост от адаптиране на организация към околната среда , за да може да е ефективна в своята дейност.
Според някои от представителите на класическата теория оптималният обхват на контрола е пет или шест човека. От своя страна представителите на неокласическите теории за организацията защитават увеличаването на обхвата на контрола при наличие на възможност. Представителите на съвременните теории за организацията твърдят ,че подходящият обхват на контрола може да е различен ,в зависимост от различната ориентация на организацията.
Както е видно , в теорията не съществуват единни становища по отношение на обхвата на контрола в организациите.Независимо от разнообразието на мнения ,обхватът на контрола може да се конкретизира в пределния брой служители,които един управляващ на определено ниво в йерархичната структура на организацията може да обхване и да гарнира ,че тези служители ще бъдат наблюдавани по отношение на изпълнение на техните задължения и отговорности.
Погледнато от позицията на процесния подход,обхватът на контрола може да се определи като брой взаимосвързани процеси в една организация ,които ще бъдат управлявани , респ. контролирани, от един управляващ , на определено ниво в йерархичната структура на организацията , с включените в тези процеси служители с техните задължения и отговорности.
В практиката за определяне на обхвата на контрола могат да се използват различни величини,известни като ситуационни променливи ,които могат да бъдат очертани така :
- Разполагаемото време за контролиране на висшестоящия , определено от обучението,интересите,способностите и личността му;
- Контролираните работници / служители , съобразно техните интереси ,подбуди,ангажираност с работа , обучение , отношение , способности;
- Контролираните процеси,зависещи от технологиите ,честотата на промяна в методите на работа,сложността на задачите,зависимостта от работата на другите;
- Околната среда за организацията ,включително скоростта , с която и се налага да се променя поради технологични иновации или натиска на пазара и степента на нейната несигурност.
Веднъж определен обхватът на контрола в организациите може да се променя в зависимост от промяната в ситуационните променливи. Обхватът на контрола има тенденция да се свива,когато :
- Извършваната работа стане по-разнообразна или по-сложна ;
- Контролираните работници станат географски по -разпръснати;
- Нарастване на честотата и интензивността на изисквания контрол;
- Нарастване на необходимото време за координация с другите ръководители в организацията по отношение на контрола.
Определеният обхват на контрола оказва силно влияние при създаване на броя на нивата на организация. Плоските организационни структури имат сравнително малко йерархични нива на отгоре надолу.Следователно те имат по-широк обхват на контрол. Тези структури осигуряват бърз поток на информацията отгоре-надолу в организацията и увеличено удовлетворение на служителите. Недостатъците от по-широкия обхват на контрол са лошо обучение на служителите , липса на координация и проблеми с поведението. Високите организационни структури имат много йерархични нива отгоре-надолу.Следователно те имат сравнително по-тесен обхват на контрол . Високите структури са по-бързи и по-ефективни при разрешаването на проблемите в сравнение с плоските структури ,поради по -голямата честота на взаимодействие между ръководителя и служителя и по- големия ред ,наложен от йерархичната организация. Недостатъците са бавното вземане на решения ,прекомерният контрол, по - големите административни разходи и липсата на инициатива - резултат от твърде малкото делегиране на правомощия. Проучванията не показват по - голямо относително предимство нито на плоските,нито на високите структури.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обхват на вътрешния контрол 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.