Обща характеристика на данъчно-облагателния процес


Категория на документа: Други


1. Тема
Обща характеристика на данъчно - облагателния процес
Всяка държава разработва своя фискална политика, която е съобразена с политическите, военните, социалните и други задачи на държавата. Преди 1927 - 1930 година в обсега на фискалната политика се е включвало балансирането на приходите и разходите в бюджета. В момента обхвата и е по-широк и включва въздействие върху съвкупното търсене и постигане на пълна заетост. Думата "фискална" произлиза от латинската дума "фикус" която в превод означава, каса, държавна хазна. Фискалната политика е едно от средствата за управление на паричните средства, които са на разположение на д-вата.
Основните цели на фискалната политика са :
1.Разтеж на БВП
2.Постигане на пълна заетост
3.Контрол в/у общото развитие на цените
4.Изграждане на икономически цикъл.
За постигане на целите на фиск. Политика се прилагат различни специфични инструменти като: бюджетни разходи, бюджетни дефицити, данъци, парични трансфери, амортизации и др.
Класифициране на Фискалната политика:
1.Според времето за нейното действие: краткосрочна, средносрочна и дългосрочна.
2.Според обекта на въздействие: в/у съвкупното търсене и в/у съвкупното предлагане.
3.Според конкретната насоченост: макроикономическа и микроикономическа.
Фискалната политика може да се подраздели и на : експанзивна, рестриктивна, недискреционна и дискреционна.
Прилагана данъчна система включва републиканските и местните данъци, такси осигуровки и др.
Права и задължения на органите по приходите :
Производство по регистрация: В действие е специален единен регистър. В него се обхващат всички субекти които подлежат на облагане и облагаемите дейности които извършват. Данъчна рег. се подразделя на обща и специална. Прекратяването на данъчната регистрация може да бъде в следствие на физическа смърт или при отпадане на законните основания за регистрация.
Производство по деклариране: Данъкоплатците подават различни декларации в които се изнасят определени факти свързани с данъчното облагане и задължителните осигуровки. Може данъчно задълженото лице само да изчисли своите задължения по указан от законодателя ред. Дан. Декларация се подава в НАП в регламентирани срокове. Декларацията може да се подаде лично, от упълномощено лице, чрез лицензиран пощенски оператор и по ел. път.
Контролно установително производство: Това производство се реализира чрез проверки и ревизии. Като с проверките се установяват определени факти и обстоятелства свързани с дан. облагане, а с ревизиите се установяват размерите на дължимите данъци.
Обезпечително производство: Публичния изпълнител насочва действията си към имуществото на задълженото лице, за да погаси дължимите суми за данъци и осигуровки. Обезпечението се прави по балансовата стойност на активите, ако това е невъзможно става по някой от следните начини: по данъчна оценка, по застрахователна стойност и др. Съществуват законно обезпечителни мерки, които се издават в писмен вид. Те могат да бъдат : запор на движими вещи и вземания, запор на банкова сметка и др.
Изпълнително производство: то може да бъде доброволно или принудително. Способи за погасяване : плащане, прихващане, до давност, опрощаване, смърт на ФЛ, заличаване на ЮЛ и др. Погасяването на пуб. вземания е в следната последователност: главница, лихва, разноски. Пуб. вземания могат да се отсрочат(отлага се цялото плащане) и разсрочат(чрез погасителен план на части).
Производство по обжалване на ревизионен акт: обжалването на създадените от дан. администрация ревизионни актове се осъществява по административен ред и пред съда.
С цел улесняване на данъкоплатците и намаляване на разходите им на време плащанията на данъци, осигурителни и здравни вноски и такси се осъществява и по Интернет и виртуално.
Елементи на данъчно-облагателния процес:
Данъчен субект- лицето спрямо което са възникнали данъчни и др. задължения. Той е задължен да ги внесе в определен срок.
Данъчен носител-лицето върху чиито доход, приход, печалба и др. в последна сметка остава да тежи съответната данъчна тежест.
Данъчен дестинатор :може да се приеме като разновидност на дан.носител. Тук данъкоплатеца заплаща данъка и търси възможност да прехвърли това плащане в/у дестинатора.
Данъчно прехвърляне: тук данъците не остават в/у доходите, печалбите, приходите и др. на данъчния платец, а се понасят от др лице и неговите доходи, приходи и т.н
Отбягване на данъка :става в случаите на отказ от наследство, напускане на обект, изоставяне на земеделска земя и др.
Данъчна измама: изразява се в укриване на доходи, приходи, обороти, печалби и др.
Наваксване на данъка: данъкоплатеца увеличава облагаемия обект с цел да навакса данъка.
Данъчна амортизация: форма за облекчаване на данъчната тежест. Данъкът остава да тежи да в/у стария собственик а купувача си го приспада от цената .
Данъчна ставка: единиците от данъчната основа, в/у които се начисляват съответните данъци.
Начини за облагане:
1.Според характера на субекта облагането бива: поголовно, подоходно, имуществено.
2.В зависимост от връзката м/у данъчната ставка и дан.основа : пропорционално и прогресивно.

Страни в данъчно-облагателния процес: административния орган и всяко ФЛ и ЮЛ от чието име или с/у което е образувано административно производство. Участници са: субектите(страните) и вс.др. лица които участват в извършването на процесуални действия.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обща характеристика на данъчно-облагателния процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.