Обща теория на издателският процес


Категория на документа: Други


Книжен сектор, книжна индустрия и книгоиздаване. Книгата като овеществен образ на писм. Ком-я. книгата като медия. Книгоиздаването м/у индустрията, културата и медията.

Книжният сектор обхваща цялостното битие на книгата от идеята за неговото създаването през написването на самия авторски текст,минаването през издателските процеси,които обработват този ръкопис(всеки текст на бъдеща книга преди още тя да бъде издадена).На времето книгите са се писали ръкописно.От там тръгва към своя потребител, през разпространителната мрежа, през книжарниците ,през библиотеките, през самия читател който употребява книгата.всичко това обхваща книжният сектор. Той обхваща всички видове науки вкл. Книгата - библиографията, книгознанието, психологията на книгата и др.Има и не търговски-разпр.на книгата чрез библиотеки, размяна,копиране на части или на целите книги,чрез подаряване, безплатното разпространение на някои книги, които са предварително закупени или платени от различни организации,но се разпр. в обществото без обществото да плаща за тях. Една книга никога не се ползва само от един човек. Средно поне 5-6 души от една закупена книга могат да се възползват. От библиотеките десетки хиляди хора. Във виртуалния свят книгата има огромно разпространение. Книгоиздаването и книгоразпространението са свързани. Медията е най-важната функция на книгата като (посредник, носител, среда). Тук тя е посредник на в ком-ята, при което винаги има два важни елемента(източник на съобщението и негов възприемател (рецепиент)). Комуникатор е текста, а читателя е реципиента. Канала през който минава съобщението е книжното тяло. Затова казваме че книгата ома овеществен образ на комуникацията. Алберто Еко казва че най-съвършения носител на трайна информация е книгата. Идеалния носител, медия за трайна информация за трайни знания, за такава информация, която да бъде на само трайна но и достоверна-това е книгата. Като медия тя е най-трайната и най-достоверната. На нея може да се разчита. Масмедиите не са трайни носители на информации. Докато една книга,научна или худ.или политическа-тя може да се чете и след 1000 години.Дори да няма стойност тя пак би била ценна за следващите поколения. Самото създаване на книгата е произведение на модерното време. В нея е съчетано творчество и технология , самото и правене е изкуство. Този процес е много технолигизиран, бърз. Но това което виждаме днес, е заложен труда на десетки поколения творци, които са творили в това изкуство. Първоначално книгите са имитирали ръкописа. Буквите са приличали на ръкописни,заглавията са оцветявани ръчно за да са по-красиви. Творчеството на художника-корица. В нея участва и по някакъв начин автора с идеите,има творчество на редактори, които работят с текста така че да го подобрят, има творчество и на други хора, които невидимо участват със своя творчески труд. Книгата е носител на всички тези човешки послания. Тя е граничен продукт. Стойност между изкуството, индустрията и медиите. Тя е всичко това и нищо от това и е едно уникално творение. Професор Бембасат нарича книгата 8то чудо на света. Книгата една особена стока,културна стока,защото в нея се въплъщава една хилядолетна култура и за да може да живее автора. Една хартиена книга може да издържи сто години без да се разруши. Информацията на CD е не трайна , в интернет тя постоянно се пременя, обновява или трие. Затова книгата се съхранява по лесно и за по дълъг период от време.

Елементи на книгата - характеристики и значение. Видове издание и техните характеристики. Задължителни реквизити на книжното тяло - функция, съдържание, оформление.
В ист. Време книгата е преминала различни въплъщения като същевременно е оформила своя облик. Книгата е представлява комплексен продукт. Тя е единство, т.е. тя се отличава със своята завършеност. Не само външния вид,но да не се състои от произволно избрани страница. Ако не е с цялостна,завършена концептуална, ако няма единство в нейното съдържание тя не представлява книга. .Във физически смисъл книгата се състои от 2 отделни елемента-корица и книжно тяло(неразривносвързани). Физически прикрепени едно към други и имат своите естетически характеристики и функции.
Корицата не е произволно оформена по някакво хрумване на нейния създател.Тя трябва като съдържание да бъде визуално свързана с образа със съдържанието на самата книга. Тя се състои от 4 стр. по между тях се образува пространство, при обвиването на книжното тяло, което се нарича "гръбче". (4-та стр.). лицевата стр. наричаме първа корица или лицева страница, а четвъртата гръб. Кориците се подразделят на 2 основни типа: твърда корица (мукама , картон), и мека (само от картон), по рядко др. изкуствени материи. Кориците се подразделят на още 8 подвида.
Твърдата корица тя е по стара като вид, с цел да бъде запазена книгата за по дълго време. Твърдата корица осигурява тази дълготрайност,тя създава една допълнителна представителност. С твърди корици обикновено се изработват такива,на които подчертаваме тяхната значимост-научни книги с висока стойност,енциклопедии,речници и т.н.Това говори че на книгата е проявено специално отношение.За да съхранят своите книги библиотеките ги преподвързват допълнително(на книговезци). Недостатъци са по високата цена,с която се оскъпява книгата средно с 30 - 50 %.
Меката корица има предимства (лекота, удобство, по -ниска цена.). Недостатъци по ниска степен на издръжливост ( къса се, намалява живота на книгата).

Суперобложка(подвързия на твърдата корица). По-луксозна от твърдите корици.Има двойнствена функция- предпазва от повреди твърдата подвързия; В първите векове на книгоиздаването книгите са се подвързвали с много скъпи подвързии (кожа,злато....) За да предпазят от нараняване тези скъпи подвързии са обвивали с обложки от най-обикновена хартия за да ги предпазват. Постепенно започва да добива рекламна функция.Постепенно информацията от корицата започва да се пренася върху обложката,става естетически оформена докато се достигне едно пълно пренасяне на естетическата и информационната функция .Дори тази обложка да се накъса тя е опазила тялото и корицата. Обложката има 2 сгъвки-маншети.Ляв и десен маншет (по-големи) 1/3 от размера на корицата.На тези маншети се поставя информация.Обикновено свързана с автора на книгата,ако е част от поредица може да се сложи рекламна информация за излезли вече заглавия от тази поредица или предстоящи заглавия.Наричани още от печатарите крилца(крила).
При твърдите корици има още 1 особеност-една двойна страница едната неподвижна(залепена) другата подвижна. Нарича се форзац. Всяка книга с твърди корици има 2 форзацс-преден и заден. Могат да са празни или да извъвшват друга естетичска функция, могат и на тях да се поместват реклами, илюстрации, текст свързани е с книгата. Лентичката която разделя страниците (книгораделите) също е лукс. Има както естетичека , така и практическа функция. Нарича се "ласе" има ги само при твърдите корици.
Първата страница - нарича се още лицева ( автор, заглавие, име на издателството). На нея се помества допълнителна визуална информация, която трябва да е тематично обвързана със съдържанието на книгата. Тя може да бъде и многоцветна.
Втората и третата страница най-често са празни, но понякога може да се поместват и реклами съобразени с книгата.
Четвъртата страница - слага се рекламна анотация, сбита, кратка, но и разбираема. Към нея може да се приложи и снимка на автора (което не е задължително); баркод; добре е да се изпише и цената на книгата. Първата и четвъртата страница са физиономията на книгата, нейното облекло.
Гръбчетата имат различна големина. Обикновено на тях се поставят името на автора и на издателството. Може както и логото на издателството, но това зависи от големина на гръбчетата ( по малко от 10 мм не може да се поставя информация).
Книжното тяло на пръв поглед се състои от страници. Всяка от тях има номерация, с изключение на заглавните и последната печатна страница.Номерацията на страниците се нарича колонцифри (колонцифър). Всъщност самата колонцифра се поставя в ляво или дясно,или по средата.Обикновено в долната част. Линията се разделя от странци,но не се състои от страници а т.нар. печатни коли. Количеството на печатните коли във всяка книга е различнно. Зависи от обема на книгата. Печатната кола представлява един стандартен печатен лист с определени размери(стандартни размери),който се сгъва 3 пъти за да се получи една стандартна кола се получат 16 страници. 32 страници-4 пъти се прегъва колата.Възможни са и други сгъвки,напр 2 пъти-тогава печатната кола се състои от 8 страници-при книги с голям формат.Всеки печатен лист,от който се правят книги си има опеделени размери-формати. Формат се нарича също така и размера на книгата.60-84 стандартен размер.От него като се сгъне 3 пъти се получава размера на книгата. Формат (в карето на книгата) 60/84 за да обозначим че колата е прегъната 3 пъти и са получени 16 страници, пишем 60/84/16. Тези 4 формата са най-разпространените в България.
70/100/8(нещо от рода на А4,2прегъвания) за енциклопедии, албуми,речници.
Обема на книгата се отбелязва в печатни коли (10 печатни коли 10*16=160 стр.)
10.5 печ.коли(10 пълни по 16 +8=168)
При книгоиздаването се борави с цели печатни коли или последната кола е половинка.
10п.к
10.75 п.к(не е пълна или се състои от 12)
10.25 п.к(след десет.зап.показва дали последната кола е цяла или не).
7,75(124)
Вътре самите страници са форматирани в книжното тяло,като това пространство,което се ограничава от печ. текст се нарича наборно поле.След отстраняването се получават отстатъчни бели полета.Трябва да бъдат достатъчно големи за да може окото да не се изморява когато чете. Междуредията също трябва да бъдат стандартни,да не бъдат залепени един за др,защото е вредно за окото.Набора на книгата се състои от текст,този текст се набира с букви с определени размери и начертание(рисунък). Най-разпространения е Times New Roman наречен така защото е бил специално създаден за Ню Йоркския вестник Times.В българска,кирилска версия е познат като Times New Roman Cyrilic. Постоянно се създават нови шрифтове. Italik или курсив се използва за думи или изрази,на които искат да наблегнат. Bold-Получер-в набора се използват тези начертания като обикновените букви са по светли, наричаме ги светли. В някои заглавия има още по-наситени,които наричаме черни.В набор се използват и главни букви.Буквите са 2 вида-главни и редовни. Размера на шрифта, които определя неговата височина се нарича "кегел". Имат специална мерна единица,която се нарича пункт.1р~0,37 мм(0,4 мм).
Титулни страници - Те са встъпителните(начални) страници са задължително четири.(титулна четворка).
1 Авантитул - пред титула, пред заглавната стр., нарича се още входната врата на книгата ( или шмуц титул). На нея се поставя заглавието на книгата, автора, емблемата на издателството. Ако книгата е част от поредица се пише само поредицата. Може страницата да няма текст, а само графичен дизайн.
2 Контратитул и титул образуват разтвор.
3 Титул - същинската заглавна част. Задължително се оформя художествено със същият шрифт и заглавието на корицата- с едър кегел над 20р. на нея се поставят съдържанието, автора, подзаглавието, издателството, градът, годината; допълнително се пише ако е превод името на преводача. Ако е сборник те съставят сборници и се пише името само на съставителя. На корицата се пишат само до 3 имена на автори. Конратитула се поставя срещу заглавната страница, ако няма какво да поставим остава празен. Може да се постави мото, мисъл на др. автор, посвещение; ако книгата е участвала конкурс се поставя текст по изискване на организацията.
4 Контратитул - гръб на титула или копи райд. Пишат се имената на всички субекти със запазени права - автор, преводач, художника и издателството. Най-долу се поставя слага ISBN- (International Standart Book Number)номер,който идентифицира книгата в международното пространство. Този номер е уникален за всяка книга. Състои и се от няколко цифри 13. С 978 започват книгите за Европа, 954 за България, 533 на издателството, 122 номера на заглавието и последните цифри са за контролния номер. Оригиналното заглавие заедно с копорайта се пише над автора на езика от който е преведена. Знакът (c) означава международният знак за защита на авторските права, за разпространение.
Съдържанието оказва местонахождението на всяка една глава,подглава. Поставя се или веднага след титулните страници на 5та стр.или веднага след печатния текст. Предпочита се когато книгата има сложна структура съдържанието да се постави отпред. Когато книгата има по опростена структура , с по малко заглавия се предпочита съдържанието да се пише отзад.
Издателско каре-намира е на края на книжното тяло, в долната част на страницата, ценрирано. Последната печатна страница.Трябва да съдържа изходните библиографски данни за книгата и техническите характеристики на книгата, както и сведения за най-важните субекти,работили по създаването на този книжен продукт. Автор/заглавие/подзаглавие/(в получернибукви) нациналността на книгата/поредност на изданието. Ако книгата е преводна пишем преводач, редактор,художник,Технически редактор,коректор. В съвременното книгоиздаване има технически изпълнители, компютърни специалисти,които работят със странирането-предпечатна подготовка. Формата на книгата също се пише в издателското каре формат 60/84/16 15 печ.коли/тираж 3000 /, цената на книгата, издателството също и печатницата, но не е задължително.
Организация на съвременната книгоиздателска дейност. Институцията . Издателство. Структуриране на издателството и функции на отделните редакции и отдели.
Издателството се занимава с два отделни типа дейности - творческа и стопанска. То е творческо стопански субект. Първо прави преценка на постъпилите ръкописи в редакцията и селекция м/у тях ( най-добрите). Второ търси автори и ръкописи които може да издаде. Трето прави подготовка на одобрените ръкописи за печат. Подготвя маркетинг свързан с крайният продукт (книгата), затвърдя имиджа на издателството. Икономически дейности свързани с приходите и разходите. И не на последно място търговската дейност. Всички тези дейности работят в синхрон. За да може да функционира едно издателство то трябва да е правно юридическо т.е да е законно. Неговия управител или изпълнителен директор трябва да извърши неговата регистрация.Регистрацията на първо място трябва да бъде в съда. Тази регистрация се извършва по Търговския Закон,за което се изготвят изискваните, за целта документи.Не се изисква за да регистрираш издателство не се изисква специален ценз. Издателството трябва да има регистрация и в системата на ISBN. Добре е да има и изградена структура ( специалисти в областта си).
Управителя представлява издателството пред всички органи на властта. Отговаря за всички служители, назначава,уволнява,утвърждава с подписа си всички финансови документи,всякакви видове икономически операции трябва да минат през него.Той управлява цялостно фирмата.Има много големи правомощия.Трябва преди всичко да бъде добър управител,мениджър.

Главният редактор- отговаря за цялостната творческа организация,обработка на ръкописи,движението им към печатницата,кой на какъв етап се намира,съставя издателския тематичен план(предварително се знае,планира се кои заглавия трябва да се появят на пазара),трябва да бъде много добър издател,с познания сериозни в областта на книгоиздаването.
Редакционният отдел - Научна редакция, редакция за художествена литература, редакция за детска литература. Върху тях пада задачата за редактирането и подготовката за печат. Всеки редактор е специалист в по-широка област.
Производствено техническо направление - Занимава се с подготовката на вече редактираните текстове за отпечатване-технически редактор, коректор, компютърни оператори(страньори-страниране на текста,подготовка на самите страници), худ. Техническия редактор дава указанията а страньора ги изпълнява.
Маркетинг ,реклама, PR-проучване на пазара и определяне на мястото на всяко едно издание на пазара.Комуникация с потребителя,създаване у него желание да се сдобие с книгата. ПР неговото поддържане и развиване на неговия авторитет извън самата институция.
Икономически отдел - всеки отдел има своите икономически параметри. Всеки отдел струва на издателството определени пари. Трябва да вложи средства не само за възпроизв. на книгата, а и заплати, хонорари, самата изработва, предпечат, отпечатване, хартия, мастила. За всяка една книга трябва да се направи отчет. Всяка една книга си има своите икономически разчети. Тиражите се обсъждат с главните редактори, с директора.

Редакционно-издателски п-си в книгоиздаването. Функции и отговорности на редактора при взаимодействие с други участници в издателския п-с.
Редакционно-издателските п-си са система, които се ръководят от издателя и вкл.: подбор на постъпващите в издателството ръкописи и определяне на тези от тях които ще бъдат предложени за издаване; издирване на автори и ръкописи с високо качество,които да бъдат привлечени в издателството с цел издаването им; редакционна обработка на ръкописите-четене и преглеждане на коректурите. Тези 4 дейности образуват система, без която е не възможна дейността на едно издателство. Главна фигура е редовия редактор. Той прави проучване на пазара (интелектуален м-г) - откриване на добрия автор, ръкопис. Изготвя подготовка на книгата за печат. редактора е централна фигура. На първо място той работи с автора. След което предлага на екипа си ръкописа ( ако е одобрен). Ако книгата ще се издава отива при художника, който подготвя корицата. Тримата работят съвместно в/у корицата ( автора, редактора, художника), тъй като тя трябва да бъде одобрена от тях. След това идва ролята на техн. редактор, който опр. Физическите параметри на изданието ( формат, шрифт, печатни коли, кегел, заглавие и др.). Той също не чете книгата, а изисква информацията от редактора-абзаци, доп.шрифтове, илюстративни материали. После идва работата и на коректора. Той прави внимателно прочит на ръкописа, следи за граматиката, пунк. грешки, как е конструиран текста. Посочва грешките, но без да ги отстранява, защото това е работа на редактора. Икон. отдел - изготвя разчетите за книгата. Редактора поддава информация на икон. отдел за разходите по книгата ( хартия, корици, преводач, автор). Всичко това влиза в разчета на изданието. Подходящо лице маркетолог проучва пазара, от какво четиво има нужда читателя. Но за да се направи тази селекция, редактора го ориентира към потребителя. Той подготвя рекламни материали за автора, книгата. Работи с лица( рекламни агенции) в помощ на популяризирането на изданието. Защото рекламата е най-доброто средство за разпространение на дадена книга. За да бъде затворен цикъла, стигаме и до печатниците. Редактора участва при разпространението на книгата( правят се промоции). Тогава той е действащо лице - представя автора, книгата в публичното пространство, контактува с търговците, продължава да прави проучвания на пазара.

Теория и практика при редактирането. Видове редактиране и техните характеристики.
Една от основните дейности на редактора е да редактира одобрените книги. Тя е творческа дейност, изисква се практика и знания, интуиция. Редактирането е пряка намеса на редактора в авторски текст, с оглед на неговото подобряване - стилово-езиково, структура, композиция, смислово отношение, така че той да стане максимално удобен за възприемане от потребителя (читателя). Винаги редактирането трябва да се извършва в/у хартиена разпечатка. Първо защото намесата трябва да бъде видима за коректора, автора и страньора. Второ всички редакционни поправки се съгласуват с автора, а когато е превод с преводача. Автора трябва да даде съгласие с направените поправки. Не всички ръкописи се нуждаят от редактиране, защото има някои които са изрядни във всяко едно отношение, но всички ръкописи, които ще бъдат издавани, се нуждаят от редактор, защото за да се прецени дали един ръкопис има нужда от редакция, той трябва да бъде прочетен много внимателно от редактора. Редактора няма право да дописва текста на автора.Това е груба намеса, при която самия редактор се превръща в автор. Редактора няма право да променя стилистичното своеобразие на автора, защото всеки автор има свой изграден стил, независимо от това дали му харесва или не. Не е работа на личен вкус, а на професионална етика и се правят само ако са наложителни.
Видове редактиране - 5 вида - редакторът ги извършва комплексно
Първият вид се отнася към специализирани книги или структурно композиционно редактиране - изразява се в частично или цялостно прекомпозиране на книгата - абзаци, глави. При худ. литература това не се прилага.
Втори тип при всяко типово издание - стилово-езиково - редактора се намесва в стила и езика с оглед на неговото подобряване първо ч/з съкращаване на паразитни думи, изрази; повторения; утежняващи мисълта думи; излишни неща, цели изречения и изразни повторения. Втория вид е ч/з замяна на думи, изрази с др. думи и изрази, които да подходящи.замяна на дума чуждица с българско съответствие не се заменят чужди думи, които са част от научни инструментариуми. Трето стилово-езиково ч/з размяна на думи или изречения с оглед изясняване на смисъла, с цел да бъде улеснено разбирането (инверсия). И четвърти тип стило-езиково ч/з добавяне, ако фразата или изречението е недовършено и смисъла не е ясен.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обща теория на издателският процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.