Обща теория на издателският процес


Категория на документа: Други


При редактиането се използват общоприети знаци, при които редактора, страньора и са дллъжни да знаят и използват.Редактирането трябва да бъде извършвано на хартиен носител. За да може автора и редактора да могат да ги виждат и обсъждат. Добре е при по-сложни редактирания да се ползват молив и гума. Върху хартиената разпечатка ,текста трябва да бъде формтиран стандартно от автора, на една стр.трябва да има приблизително 30 реда по 60 знака на ред или 1800 знака,отстрани остават бели полета, на които да се нанесат съответните редакции.
ПЛЮС ТАБЛИЦАТА ОТ ТЕТРАДКАТА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Издателство и автор. Творчески и юридически взаимоотношения. Задължителни елементи на издателският договор с автора. Други субекти на авторски права в книгоиздаването.
При работа с автори издателството влиза в два вида взаимоотношения - творчески и юридически.
Творческите започват с влизането на автора с ръкописа в издателството. Редакторър трябва да прецени дали да издаде този автор, ако реши да обърне внимание на текста. За тази цел се привличат рецензенти, които дават оценка и препоръка за изданието. Творческите взаимоотношения се пораждат и по време на редактирането на ръкописа. Правят се обсъждания с цел съгласие за произведението. Накрая всички редакции се одобряват от автора.
Юридическите и творческите взаимоотношения са тясно свързани. Авторът е пълноправен собственик на неговото произведение или той притежава интелектуална собственост в/у текста. Тази собственост се поражда от момента на създаване на произведението, независимо то дали е публикувано. Висша форма на собственост, тя е по рождение, креатура. До Ренесансовия период тази вид собственост не се е зачитала, поради което много от авторите остават ощететени. През 1710 г. в Англия се приема Закона за правата на авторите и издателите. Издателите са със временни права в/у произведението, освен ако авторът не е мъртъв. Известен още като Декретът Ана Атюарът. Законът се развива бързо и се усъвършенства. По настояще всяка страна има свои закони. Освен авторско право в/у хартиен носител, съществуват и права в/у др. изкуства ( кино, фотография, преводачество и др.). Напоследък се създаде и понятието "сродни" авторски права - компютърните технологии. В България законът за авторските права е приет през 1993г., както и сродните му права, регламентиран във всички аспекти от изкуството. Законът е много добър и усъвършенстван, но у нас няма добри институции, които да го прилагат. Пиратството е не законно публикуване на произведение, музика или др. вид изкуство. У нас най-често става при преводната литература, за което не се заплаща на автора за произведението му. През 1886г. е сключена международната спогодба "Бернската конвекция" за закрила на литературните и художествени произведения при тяхното издаване в чужди страни, в Швейцария град Берн. Това защитава авторските права в международен план. Тя е била многократно изменяна, променяна, допълвана. България също е присъединена през 1929г. към конвекцията. Борбата с пиратството е много сериозен проблем засягащ в глобален мащаб, най-много милиони се печелят от филмите и музиката.
За да се издаде чуждестранна литература , трябва да се осъществи контакт с автора( ако жив) или с издателството. С тази задача се заемат литературните агенции, които купуват авторските правата ( посредническа дейност). Само при съгласие на автора при временно закупуване на правата има законна сделка. Договора е основния документ с едно издателство. Авторските права се унаследяват до 70г. от смъртта на автора, след това те стават обществени и когато свободно да се издават.
Пладиатството е да издадеш чужд труд от свое име, което е законно наказуемо и се смята за престъпление.
Авторът сключва договор с издателството, в договора ясно се посочват:
- Посочва се заглавие , подзаглавие;
- Обема- печатни коли, ако не е в коли =20 хил. знака, също се посочва и се смята и пробела;
- Тиража на произведението, срока на издаването му;
- Цената на книгата;
- Срока за сключване на договора, не повече от 3-5г. (нормално);
- Възнаграждение - определя се по няколко начина: предлага се на автора твърд хонорар ( при научни и специализирани книги ); вторият начин процент от коричната цена на всяка продадена книга (12-15 %); и трети вариант комбиниран - твърд хонорар и процент от продажбите, може авторът да се откаже от хонорара, ако тиражът е малък, тогава авторът може да поеме всички разходи по изданието си;
- Сключва се в два екземпляра;
- При допечатка се сключва анекс;
- На художници, преводачи( ако са външни лица), се сключва отделно договор и с тях;

Издателските п-си и пътят на книгата от ръкописа до пазара. Отговорности на отделните членове на издателският екип.

Авторът е създател на интелектуален продукт, той и е негова собственост и го предоставя на издателството да го отпечата. Попадайки ръкописа в подходящи ръце на редактор, той е длъжен да го разгледа и да прецени дали има необходимите качества. Още на входа трябва да бъдат спирани ръкописи, който не са подходящи за издаване. Издателството преценява, кои да бъдат регистрирани. Всеки ръкопис получава издателски номер, име обем, автор, дата на постъпване. В 6 месечен срок издателството трябва да даде отговор дали ще издаде този ръкопис. През този период автора няма право да го предлага на друго издателство. Издателствата имат право да изискват декларация,че автора няма право да се обръща към други издателства през този 6 месечен срок. В рамките на тези месеци редактора много внимателно трябва да го оцени. Длъжен е да изготви писмено становище, в което да изкаже своето аналитично мнение и заключение. В научното книгоиздаване могат да бъдат ангажирани и рецензенти,т.е. външни сътрудници,които също да дадат рецензия. Решението дали да се издаде ръкопис се взема от гл. редактор, съвет, собственика на издателството. Мнението на редактора е определящо. След като се реши да се издаде този ръкопис, двете страни сключват договор, и започва редакцията на текста. След редакцията му, тя се съгласува с автора с цел да се стигне до консенсус. Докато се извършва редактирането, художника изготвя проект за корицата на книгата. Паралелно с това се подготвя и реклама на произведението, извършват се маркетингови проучвания, както и икон. разчети. Редактираният текст отива в произвотсвеният отдел, където се дава на техническият редактор. Той оформя технически текста, така както той трябва да изглежда отпечатан ( определя формата на книгата, шрифта, кегела, заглавието, съдържание, титулни страници, приложение и др.). След което се да на на страньор или компютърен оператор. Той изпълнява това което му е възложено ( нанася всички редакции, странира книгата, изготвя макета). Като нанесе поправките се прави една контролна разпечатка, която се нарича първа коректура. Заедно с оригинала отиват при коректора, който много внимателно я изчита, сравнява го с оригинала (текста) и нанася корекциите в/у първата коректура. После тя се връща на редактора. Той не я чете, а се дава на автора да я прегледа. Авторът в кратък срок трябва да прегледа и да я поправи, ако има нужда. Тя отново се връща на редактора, който я чете и поправя това което е пропуснато.като приключи с нея редактора я връща на техническият редактор, като сверява дали е изпълнен макета. Като приключи с нея техн. редактор, дава на страньора да нанесе всички корекции по коректурата ( вкл. и техническите). Когато приключи вади втора контролна разпечатка. Трите заедно отиват при коректора ( първа, втора и оригинала), нанася корекциите. После трите коректури отиват при редактора и нанася последни поправки, ако има нужда. Последна проверка се извършава от техническият редактор. Прави се ревизия на текста. Ако има много грешки се прави трета коректура ( но само по изключение). Вече във готов макет и корица, всичко това издателството изпраща в печатница, като се приготвя и техническа карта с всички параметри за книгата.
Най-разпространената технология за печат в България е офсетовата, при нея книгата се монтира на коли. Колите се експонират на метални плаки, а те на машини. Използва се също и технологията SPT - тогава издателството изпраща на печатницата един файл. Има и дигитална технология, която направо от компютъра на машината ( използва се само за малки тиражи). Когато книгата се печата на коли, те се събират и се лепят - това става автоматично с лепачки,сгъвачки и т.н. Кориците отделно се печатат. Ръбът на книгата се нарича "биг" и той се бигова. Залепеното книжно тяло с корицата се обрязва,за да може тези вързани коли да се развържат и да се получат страници,обрязват се с печатарски ножове(на галено гилотини). При твърдите корици това обрязване става по отделно. При печата има макулатура(бракувани книги).Колите могат да се шият могат и да се лепят.При по-големи обеми се шие,при твърдите ТРЯБВА да се шие, защото твърдата корица прави книгата по-тежка.Има книги които и се шият и се лепят. Когато всичко е готово книгите се пакетират, с цел да бъдат запазени за по дълго време. Готовата продукция се експедира. Издателите работа с търговци на едро. Те купуват големи количества от тиража на книгата с търговска отстъпка ( не по-малко от 30% от коричната цена). Те печелят от големият оборот. Седалищата им се намират в специални тържища (борси), там се помещават и складовете им. Така се зареждат книжарниците. Търговците на дребно купуват от издателствата или от търговците на едро (по-често). Те също продават на дребно и с отстъпка ( 25%). Останалите 5% остават за търговците на едро. В България е развита и консингнацията и при двата вида търговци. Издателствата също продават директно с библиотеки, институции.

Маркетинг, реклама, проучване на аудиторията в книгоиздаването. Традиционни и съвременни форми на книгоразпространение и книготърговията.

В книгоиздаването се практикува като всяко стоково, индустриално стопанство и маркетинга и рекламата, като двете са неделими части. Маркетинга е наука за пазара. Думата "маркет" означава пазар. Тя обозначава една управленска стратегия, за успешно поведение на една фирма в пазарно-конкурентната среда. Целта на всеки търговец колко може повече продукция да продаде с цел по висока печалба. Добрият маркетинг са добре взетите решения за развиването на фирмата. Маркетинга си поставя високи цели, да задоволява човешките потребностите. Той е изследовател на пазара, проучва различни типове потребители, с оглед да създаде продукти, които да задоволяват тези потребности в нашият случай това са книгите. Електронните книги изискват определени четци(кендъл). Маркетинга се съсредоточава към определен пазар или ниша. 55 % от американският пазар се заема от "розовите романи". Това е добре развит маркетинг на Амазон. В България те първа започва да настъпва на пазара. За това той все още не е така активен. Важното при маркетинга е, че той се съобразява с нагласите на читателската публика. На първият етап е събирането на информацията - първична статистика, преброявания, публикации, доклади, всичко това се проучва. Вторичната включва - събира се на място, като се проучва публиката с различен вид анкети, с много добри въпроси-важно е как ще бъдат подбрани. Тези данни се анализират и въз основа на този анализ се изготвя маркетингов доклад. Много издателства създадоха вериги издателски книжарници, което признак на добър маркетинг (печатница).
Рекламата е част от маркетинга и един от най-важните инструменти. Тя е комуникация, дава информация в най-атрактивната, забавна форма, предизвиква желание у потребителя да закупи продукта. В книгоиздаването се разпространяват всички видове реклами, освен телевизионната, тъй като е най-скъпата. Издателството подготвя и изготвя рекламата - корицата, анотацията, приложенията ( които са един вид самореклама). Второ всяко издателството изготвя каталози - годишен, сезонен ( често разпространени са пролет-лято и есен-зима). Те се структурират по жанрове, типове и др. Каталозите трябва да съдържат информация като карета, анотации, данни за изданието (обем, формат) и любопитно за автора. Др. рекламни средства са флаерите, диплянките, постери, плакати, книгоразделители, допълнителни календарчета, пощенски картички. Всички печатни материали, които се разпространяват безплатно, освен каталозите са рекламни форми. Затова издателите не щадят средства за реклама. Реклами се правят във вестници, списания, билбордове, ходеща реклама, външна и вътрешна в/у автобуси. Във вестниците издателите дават безплатни бройки от изданието, с цел да получи реклама по страниците на печатната медия. Скритата реклама може да не се плаща, тя се проявява в два случая: когато известно лице се появи пред медиите в праим тайм или чрез скандал. Премиерите също са вид реклама или посещението на писателя, особено ако е чуздоезичен.
Панаирите на книгите са явление, като празник на книгата, за читателя. Целта на националните и международните панаири на първо място е рекламата, на второ е бизнесът, последван от културата и на последно място е търговската дейност. При бизнеса се договарят правата за книгите при покупко-продажбата. В културен аспект се прави премиера на дадена книга, водят се дискусии, спектакли, организират се концерти. На повечето панаири не се продават книги. Във Франкфурт се провежда най-старият панаир, той е още столица на книгата. Бълг. панаир на книгата не отговаря на определението, защото се набляга на търговската дейност и прилича повече на книжарница, провежда се предимно по Коледа.
От миналото книгата като търговски обект се продава по книжарниците и на улиците ( сергии). Книжарницата също има различни форми - има специализирани книжарници за научна литература. В последно време се откриват в молове, хотели, супермаркети. Книготърговия се развива и по автогарите, метрото, летища, бутки за вестници, продават се към вестниците и книги. Антикварната книготърговия не е книга втора ръка. Антикварна книга е тази която е поне на половин век, тя е по-скъпа, тъй като има своя история, и е традиционна форма.съвременните форми - интернет е навлязъл във всички форми на социално общуване, както и в търговията с книги. Всяко издателство има свой интернет сайт, на който рекламира своята продукция. Вече има и онлайн книжарници, които продават книги на всички издателства, като предимство се смята по ниският разход. Книжарът е длъжен да поддържа определено количество книги, той само ги закупува и изпраща на своя клиент.
У нас интернет търговията от скоро се развива и заема една около 12-15%. Амазон е най-голямата интернет книжарница в света, но те са вече и издатели на електронни книги.

Книгоиздаването в България и преходът към пазарна икономика и свобода на печата. Перспективни тенденции в развитието му през 21 век. Предизвикателствата на новите медии и техники пред книгоиздаването. Детилигизацията и бъдещето на книгата.

В България до 1989г. близо 45г., книгоиздаването е изцяло държавно ( икономиката, стопанството също). То се намира под контрола на комунистическата партия. Съществува цензура на свободата на словото. Тя се е прилагала във всички медии ( телевизия, вестници, радиа и т.н.). Основно не е разрешено критика към партийната власт, към цялата система, което ограничава издателствата. Обратната е позицията към западният свят, което в България тотално е отричано. Налагали се теми табута, масовата култура се е отичала. Не се издават романтични романи, проповядващи американския начин на живот ( секс, любов). Преследвали да всички дръзнали да разпространяват масовата култура, но въпреки тези ограничения това не е попречило да се издават добри книги. Издателствата по това време са 25, като 23 са в София, едно има във Варна и Пловдив ( на Г.Данов). Целта е да може да се упражнява тотален контрол в/у издателите, но въпреки това пак се издавали западни автори. За жалост не достигат до масовият читател, въпреки ниската им цена. Заради режима съществувало е и черна борса, поради дефицита на книги. .Сега книгата е притисната от масмедиите-кино,телевизия,вестници,печат. Медии които са по-лесни за възприемане, не се налага да си налагат мозъчните клетки. Тези нови медии те забавляват, развличат, дават ти масова култура, която не е задълбочена, но е привлекателна.
След 1989г. падат табута и цензурата, тъй като режима бива свален от власт. Идва новата власт демокрацията, свободата на правото. Започват да се откиват и частни издателства. Държавните остават без държавна помощ и фалират. Те нямат пазарен подход, липсва им маркетингова стратегия, за да останат на пазара, поради което не могат да създът конкурентно способен продукт. Частните издателства наводняват пазара с литература, започват да се издават книги преди 44г., след това и "розовите романи", криминални, еротични и др. След 2000г. увеличава се ръстът на медийният пазар, на книгоиздаването. Друга важна промяна м/у 1997-2008г. е бумът на издаване на бест селарите. Започва да се работи по европейски образец. Книгоиздаването не по добре се ориентира в този бизнес, с малко средства за реклама. Минус за издателите е че не отделят пари за реклама на българските съвременни писатели. През 2005-6г., се налага възраждането на бълг. автори, а сега пазара е наводнен от тези писатели. 21 е векът на новите технологии,а 20 на телевизията. Сега книгата е претисната от глобалната мрежа, интернет може да стане добър пропагандатор на книгата. Той може да дъбе и добра реклама. Елек. книга не застрашава хартиеният носител, м/у тях няма вражда въпреки симулациите които се опитват да създадът. Тя е изкуствена PR кампания на производителите на елек. Книги, с цел да продадът своята стока. Статистиката сочи, че хартиеното книгоиздаване увеличава своето количество на заглавия. Затова бъдещето е на свободната конкуренция.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обща теория на издателският процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.