Общата политика за сигурност като политически инстумент


Категория на документа: Други




К У Р С О В А Р А Б О Т А

ТЕМА: ОБЩАТА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ КАТО ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТУМЕНТ

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение 3
Необходимост от водене на обща политика за сигурност и отбрана в Европейския съюз 3
Структури на европейския съюз ангажирани със сигурността....................................5
Политиката за сигурност като инструмент за формиране на наднационални интереси. 6
България в общата политика за сигурност на ЕС 8
Заключение 9
Използвана литература 10

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата курсова работа разглежда еволюцията в изграждането на Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Европейския съюз. Схематично е представена структурата на ЕС по отношение на политиката за сигурност. Разгледано е и значението на ОВППС за България.

В изложението е представено също значението на политиката за сигурност като инструмент за изграждане на ново мислене по отношение на наднационалните интереси на европейските държави.

Необходимостта от водене на обща политика за сигурност и отбрана в Европейския съюз

Едва ли някой друг проект за интеграция е протичал толкова дълго, колкото Европейската политика за сигурност и отбрана: от провала на Европейската общност за отбрана (ЕОО) през 1954 г. до Договорите от Маастрихт (1993), Амстердам (1999) и Ница (2000). Резервите по отношение на политическия суверенитет и политическите интереси на Съюза обричаха до края на студената война усилията за създаване на европейска политика за сигурност и отбрана на непрекъснати провали. Европа бе прекалено зависима от силата на НАТО и от ядрената защита на САЩ (Трансатлантическа политика). Но през 80-те години успешно, макар и в ограничена степен, Европейското политическо сътрудничество (ЕПС) се използва за приемането на определени аспекти на сигурността и за да се активира Западноевропейският съюз (ЗЕС) като политически форум за отбрана. Същевременно по този начин обаче се създава един почти негоден дуализъм между ЕПС или по-късната Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС), от една страна, и ЗЕС, от друга. Едва в последно време този дуализъм бе преодолян¹.

¹ http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=1364&category=235

По своята същност политиката за сигурност на ЕС представлява система за сътрудничество между държавите-членки по въпросите, свързани с външната политика и е основен инструмент за запазване на националните интереси в епохата на растящата глобална взаимозависимост. Целта е да се запази идентичността на ЕС на международно ниво.. ОВППС насочва към укрепване на външната сигурност на ЕС и на страните-членки и може да се прилага в областта на разоръжаването, контрола върху въоръженията, износа на оръжие, неразпространението на оръжия и особено оръжията за масово поразяване. В основата на изграждането на европейска идентичност в областта на отбранителната политика стоят конкретни предпоставки и ключови фактори. Нормативната база, върху която стъпва Общата европейска политика за сигурност и отбрана (ОЕПСО) е Договорът за Европейски съюз.

Основни инструменти на този етап на ОВППС са автономна дейност на ЕС за формулиране на решения и провеждане на граждански и военни операции при управление на кризисни ситуации в целия спектър на задачите от Петерсберг. Ярък пример за това са събитията от 2011 в арабските страни, намесата на Франция и Англия, който взеха ръководната роля в стабилизирането на държавите, който чисто географски граничат с ЕС докато НАТО не се включи като цяло.

Европейският съюз предприема общи действия по теми от политиката за сигурност и отбрана, с възможност за съвместна отбрана в по-дългосрочна перспектива. От друга страна съществуват колебания в схващанията за оперативните възможности на Съюза и в одобрението от страна на европейското обществено мнение по отношение на случаите за употреба на сила. Въпреки това е постигнато единно мнение за налагане на обща политика за сигурност и отбрана на Съюза ² . Отчитайки ролята на НАТО, през 1997 г. (Амстердам) са взети решения за създаване на работещи структури и потвърждаване на стремежа на страните-членки към изграждане на обща отбранителна политика, която по-късно да прерасне в обща отбрана на Съюза. Точно и ясно се ____________________________________________________________________________

² Европейска политика за сигурност и отбрана. Група за европейски прогнози и изследвания, С, 2002 .
дефинират типа операции и задачи, които ЕС ще осъществява в сферата на тази политика. Схващането на европейските политици е че ЕС следва да бъде в активна позиция на международната сцена, както и да създаде ресурси за автономни действия, подкрепени от военни сили, механизми за вземане на решения по провеждането им в действие и готовност за вземане на такива решения с оглед разрешаване на международни кризи. През 1999 година се взема решение европейската отбранителна политика да изисква "пълно и равноправно участие на всички държави-членки на ЕС в операциите на ЕС. Задълбочаващото се сътрудничество на ЕС и НАТО в сферата на сигурността довежда до приемането на разпоредби в НАТО за достъп на ЕС до ресурси на Алианса за предотвратяване на кризи и конфликти в които Северноатлантическият пакт не е ангажиран пряко. Това е ключов момент в отношенията между ЕС и НАТО. За пръв път в Алианса се говори официално за ЕС като партньор. Така през 2002 г. в Брюксел ЕС и НАТО сключват споразумение за стратегическо партньорство, което позволява развитието на общата европейска политика за отбрана. Подписаната декларация дава на ЕС достъп до средствата за логистика и планиране на Алианса. Така с личен състав от близо 60 000 души ЕС се превръща в силов лост в мироподържащите и хуманитарни мисии.
Структури на еврпейския съюз ангажирани със сигурността

Първата и основна институция на общата политика и сигурност е Европейският съвет, който е и един от основните органи на ЕС. Той се състои от президентите или министър-председателите на страните-членки на Съюза и Председателя на Европейската комисия. Заседава два пъти годишно (обикновено през юни и декември), като домакин е страната, чиито представител в момента заема поста на Председател на Съвета. Притежава най-големи правомощия от всички органи, свързани с провеждането на Общата политика в областта на външните отношения и сигурност, като определя нейните принципи и дава насоки за действие, включително и в сферата на отбраната.

Съветът на министрите на ЕС се състои от министрите от всяка страна-членка. С отношенията във външната сфера се занимават министрите на външните работи в т.нар. Съвет по общата политика и външните отношения. Тази институция има компетентност по взимането на решения, свързани с формулирането и въвеждането на Общата политика в областта на външните отношения и сигурност въз основа на основните насоки и общите стратегии очертани от Европейския Съвет.

Заседанията на Съвета се подготвят от Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР). Постоянните представители (посланиците) имат правомощия в тази сфера, както и във всички останали политики на Общността.

Политическият комитет и неговата постоянна институция в Брюксел, Комитета по политиката и сигурността, наблюдава международната ситуация и се включва във формулирането на политиките. В случай на възникване на кризисна ситуация, играе основна роля в определянето на позицията на Съюза; натоварен е със задачата да упражнява политически контрол, да определя стратегическата насока на всички операции, като се съобразява и с мненията и препоръките на Военния Комитет, който се подпомага от Военната администрация при извършване на военни операции.

Военният Комитет отговаря за всички военни действия в рамките на Европейската Общност. Той се състои от началниците на отбраната на страните-членки, представени от техните военни делегати в Брюксел.

Политиката за сигурност като инструмент за формиране на наднационални интереси

Сътрудничеството на държавите-членки на Европейския съюз по въпросите на политиката за сигурност е един от основните инструменти за формиране на наднационални интереси. От друга страна, членките на ЕС виждат в общата политика за сигурност възможността за запазване на националните си интереси в епохата на глобална взаимозависимост. Целта на политиката е запазването на идентичността на Европейския съюз на международно ниво. Според европейските политици това е постижимо чрез изработване на общи стратегии за единни действия, колективно обсъждане и вземане на решения по различни проекти, използване на дипломатическите инструменти, както и уеднаквяване на националните становища по различни въпроси в сферата на сигурността.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общата политика за сигурност като политически инстумент 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.