Обществено регулиране и социална интеграция


Категория на документа: Други


 ОБЩЕСТВЕНО РЕГУЛИРАНЕ И СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ

1.1 Възникване и същност на политиката като социална дейност

Трудностите при изследването и определянето на същността на политиката като специфична социална дейност в цивилизованото общество или като обособена сфера на неговото функциониране произтичащи основно от множеството често се преплитащи се различни социални явления в тази област, които затрудняват нейната идентификация. Освен това съдържание и обхвата на политиката и нейното конкретно съдържание се влияят сериозна степен от историческите особеностите на възникването и развитието на конкретното общество, от съществуващите традиции за обществена интеграция, от предпочитаните ценности, политическа култура и други фактори, което допълнително усложнява изследването й.

В семантично (смислово) отношение думата "политика" е гръцка и произхожда от специфичните за древна Гърция обществени образования "полиси", известни в нашата историография като градове-държави. Полисът представлява сравнително малка общност, включваща в себе си относително автономни социални единици (семейства) обвързани с определени социални връзки помежду си, но действаща в някаква степен като колективно цяло. Гръцкият полис със сигурност притежава определени нови социални характеристики, които го различават от родовото общество:

1.Несравнимо по-висока степен на разделение на обществения труд, оформила отделени отрасли на общественото производство обвързани помежду си с икономически по съдържание връзки, за разлика от тези в родовото общество, чието съдържание е чисто социално1.

2.Нова организация на обществото носеща белезите на държавността. Тя се отличава с изграждането, наред с типичните за всяка социална общност хоризонтални връзки (икономически, социални, комуникативни и пр.) и на вертикални (йерархични) връзки. За разлика от хоризонталните връзки, които общо взето са симетрични, което означава, че в тях участвуват равнопоставени субекти, вертикалните връзки са асиметрични. Това означава, че това са връзки на съподчинението, пи което се реализира подчинение на волите на обвързаните посредством тях субекти.

Тези белези са изходния пункт при формиране на съдържанието на политиката. Раждането на самото понятие "политика" и неговата по нататъшна употреба в обществения живот, представляват определен показател за процеса на възникването на политиката Те са сигурен белег за напреднала фаза в осъзнаването на необходимостта от тази обществена дейност. Без съмнение и появата на самата дейност, по един или друг начин е предизвикала появата на необходимото понятие.

Възникването на политиката в най-общ план се обуславя от степента на развитост на обществото и на социалните връзки между хората в него. Характерът на човешкото общежитие определя съществуването на социални връзки между индивидите като неминуемо. Човешкият индивид при всички случаи съществува в среда на себеподобни, като осъществява определена трудова дейност, преследва свои
4

цели и интереси, изискващи постоянно взаимодействие в общността Необходимостта от продължаване народа определя връзката между половете, потребността от средства за живот налага осъществяването на трудова дейност а автономността на индивидите изисква обмен на резултати от труда им. В много случаи са необходими и специални усилия за защита на човешкия живот, което от своя страна налага съвместни усилия за създаването на обществен ред, който да гарантира сигурност на индивидите. Следователно обществото не може без взаимодействие между хората или по-точно без определена степен на единодействие между тях. Нуждата от минимална степен на единодействие в обществото, необходима за задържането му в стабилно състояние, изисква наличието на специален регулационен механизъм, който така да организира социалните връзки между индивидите, че да я гарантира Съществуването на специален механизъм регулиращ социалните връзки в обществото дава отговор на въпроса как те се реализират, което ще ни помогне да разкрием съдържанието на политиката като социална дейност.

В първобитното общество единствената форма на социални връзки между хората е кръвното родство. Основните социални общности в първобитното общество са родът и племето, които са сравнително хомогенни структури. Поради отсъствието на сериозно разделение на труда и несъвършените средства за производство, необходимите за поддържането на човешкия живот средства могат да се добиват от природата единствено чрез колективните усилия на членовете на общността и то на границата на физическия минимум. Всички се грижат за прехраната, всички защищават рода (племето) когато е нападната от врагове. Отсъствието на някакво по-сериозно социално разделение прави социалните връзки сравнително елементарни и като такива, те по същество не се нуждаят от особена регулация. Прилагането обаче, на колективни усилия при съвместния труд все пак налага известно съгласуване и координация на индивидуалните действия. Това довежда до появата на първият социален регулатор на социалните връзки между индивидите и това е авторитета.

Авторитетът регулира социалните връзки в първобитните общности чрез подчиняването на волята на индивидите на едно или на няколко лица Първоначално носители на авторитет стават старейшините на рода и племенните вождове, а по-късно и жреците. Така в хомогенното като цяло общество се оформят статусни позиции, които могат да налагат волята си над другите членове на общността По този начин в общността, която е наситена с хоризонтални връзки започват да се създават и вертикални, което е белег за нов етап в нейната самоорганизация.

Спецификата на авторитета като обществен регулатор може да се търси в няколко посоки. Първата от тях е, че той представлява отношение на субординация на волите, което обаче се основава на доброволното съгласие между страните. Авторитета не разполага и не си служи с принудителни средства, не използува заплаха или сила Всички членове на рода (племето) приемат безусловно старейшината на рода (вожда на племето) за най-мъдър, за най-знаещ и най-можещ, поради което приемат да му се подчиняват. Целта на това подчинение е благото на всички, поради което отсъстват потърпевши и не настъпват негативни последици от самия факт на подчинението. В този смисъл е напълно уместно, както е направил българският учен Димитър Иванов, да бъде дефиниран като "йерархично, но не и асиметрично отношение"2

Втората специфична черта на авторитета е в механизма на неговото действие. Сьподчинението на волите при него става в известна степен автоматично, без прилагането на принуда, но и без да е необходима някаква аргументация от страна на налагащата се страна Така подчиняващата се страна приема подчинението не само
5

обществените отношения, но без да се променя основното му съдържание. Харизматичният авторитет остава доброволно подчинение, при което не се прилага принуда.

Развитието на производителните сили и свързаното с него разделение на труда подкопава сериозно родовата община. Земеделието и скотовьдството създават икономическата основа за исторически нова форма на обществен живот - родовата община Родът постепенно се разпада, загубвайки силата си като ефективна организация, способна да осигури съществуването и развитието на човешката общност.

Появата на земеделието и скотовьдството е първото крупно разделение на труда То ражда частната собственост върху земята, която пък е основата на териториалната община Появата на занаятите и тяхното отделяне от земеделието, с последвалото развитие на търговията, е второто крупно разделение на труда Търговията занаятите, стоково-паричните отношения стават основата на възникването на градовете, а те от своя страна пораждат държавата и политиката.

Дори и бегъл поглед към фактите е в подкрепа на този извод - древните държави възникват на основата на създадените градове. Най-древните държави Шумер и Акад, възникват на основата на градовете Нипур, Ур, Урук и Лагош. Основа на Вавилонската държава е градът Вавилон. Египет се образува опирайки се на 40 държави с центрове градове. Индийската държава се основава на градовете в долината на река Инд. Всеизвестна е ролята на градовете в такива държави като Атина и Рим. Независимо от вариантността, реалният исторически процес на образуване на държавността е свързан безусловно със съществуването и активната роля на градовете.

Разделението на труда, появата на частната собственост н стоково-паричните отношения довеждат до разрушаването на хомогенната социална структура на родовото общество. Появяват се все по-съществени различия във вида н характера на труда, а оттам, и в положението на хората едни спрямо други, основно в сферата на собствеността, а на тази база- н във всяко друго отношение. Стоковото производство и пазарът свързват хората като не като членове на рода, а като продавач и купувач.

При първоначалното убиване на пленниците, а дори н по-късно, когато те биват оставяни живи със статут "почти членове на рода", социалната стабилност се осигурява от неписаните правила на рода В условията на робовладелство, на заробването на цели родове и племена и поставянето им в икономическа зависимост, социалните отношения се трансформират и невъзможността да бъдат регулирани от родовата организация става очевидна Родовата кръвна връзка н традициите вече не са в състояние надеждно да обединяват хората в обществото - различията и противоречията между тях стават твърде големи, за да бъдат обхванати и регулирани от силата на авторитета Появява се необходимостта от нов обществен регулатор, който да разполага с възможности да принуди и застави човешкия индивид да следва определена линия на поведение. Такъв регулатор е властта. За разлика от авторитета тя не разчита на доброволното подчинение, а притежава, необходимите ресурси да го осигури независимо или въпреки желанието н/или интересите на обекта на властническото въздействие. Този механизъм не се нуждае от сложните мотивационни и поддържащи авторитета средства основаващи се на субективни вярвания и оценки, а прилага директна принуда при необходимост, което го прави значително по-ефективен, а и единствено възможен при новите социални условия. Поради това властта постепенно обхваща обществото като цяло и започва да играе ролята на нова социална връзка между хората, която поддържа взаимодействието и единодействието в обществото, необходими в определена степен за неговото запазване и нормално

доброволно, но и напълно безкритично, без каквито и доводи или аргументи. Тази черта на авторитета е забелязана от Хана Аренд, която отбелязва, че "отличителният белег е безвьпросното му признаване от тези, които са подканени да се подчинят - нито принуда, нито убеждаване е нужно"3. Следователно при авторитета източник на подчинението е не толкова предписанието за поведение, а източника на въздействието. Например, за религиозният авторитет не е толкова важно какво е казал Христос, а важното е, че го е казал той.

Третата специфична черта на авторитета като обществен регулатор може да се открие в характера на самата връзка При това отношение двата субекта, подчиняващия и подчинения, са сравнително тясно обвързани помежду си - те споделят общи или близки цели, ценности и идеи. Авторитетът, в класическия си вид, се появява обикновено в групи със сравнително хомогенен състав и без значителни статусни различия. Така в полето на споделените цели, ценности и дейности източник на авторитета най-често става притежаването на определени знания. Когато съществува зависимост на поведението на едно лице или група от знанията на друго лице, то това знание се превръща в източник на авторитет. Той е толкова по-голям, колкото по-значима е целта на групата или колкото по-рядко е това знание. Този авторитет се нарича експертен и съществувало момента, до който могат да се попсуват знания на някого, каквито другите не притежават. Станат ли знанията широкодостъпни, то той изчезва

Щом определихме авторитета като доброволно подчинение, то е изключително важно да се определят неговите източници и мотиви. В първобитната общност на първо място това са традициите. Всички членове на рода (племето) приемат старейшината (вожда) за най-мъдър, най-можещ и знаещ, поради което безпрекословно му се подчиняват. Този авторитет се нарича традиционен, тъй като се основава на вярата, че тази статусна позиция е ''осветена" от традициите. При него хората се подчиняват на определена личност, по силата на обичая и не оспорват по никакъв начин подчиненото си положение.

В родовите общества на по-късен стадий възниква и втора разновидност на авторитета, наречен харизматичен. Той се появява като следствие на създаването на различни култове и религии. Според някои от тях, носителите на свръхестествени сили божества, "споделят" част от тях с конкретни човешки същества, като по този начин те придобиват особена "божествена " сила, която е неприсъща за човешките индивиди като цяло. Вярата, че определени личности притежават придобити от божествата свръхестествени качества е основанието те да искат подчинение от другите, подобно на това, което се дължи на божията воля. Носители на този авторитет стават племенните вождове и жреците, по силата на вярата, че само те са способни да "разбират" на божеството и по този начин да разпознават неговата воля. Примери за религиозни култове пораждащи харизматичен авторитет е култът на майте, според който вожда се смята за син на ягуара, свещеното животно поставило началото на племето или този на ацтеките, според който вожда е син на Слънцето.

Подчинението на харизматичния авторитет, в много отношения, се основава и на страха от божията воля и наказание. Той се налага като допълнителен ресурс тогава, когато традициите и обичаите вече не са достатъчни да регулират социалните връзки и да поддържат обществото в стабилно състояние. В резултат на общественото разделение на труда, развитието на производителните сили и на знанията на хората, както и благодарение на войните, първобитното общество постепенно преодолява своето състояние на хомогенност. Това налага и известна модификация в регулатора на
6




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обществено регулиране и социална интеграция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.