Общински музей град Вършец


Категория на документа: Други


 Общински музей град Вършец

Музеят днес е съвременен храм на човешките достижения и добродетели - илюстрира вярата, властта, творческото начало на човека, постиженията на труда му, военните действия и др. Думата "музей" означава място, посветено на музите (богини от гръцката митология, закрилници на изкуствата), т.е. една сграда, най-често храм, посветен на науката и изкуството, съхраняващ материалните паметници, свързани с бита, изкуството и културата на хората през различните исторически периоди на човешката цивилизация. Той представлява институция в служба на обществото и на неговото развитие, отворена за публика, която придобива, консервира, проучва, комуникира и излага материалното или нематерилното наследство на човечеството и неговата околна среда за целите на образованието, изучаването и насладата. Музеят събира, проучва, съхранява и излага предмети с научно, артистично или историческо значение като ги правят достъпни за обществото чрез експозиции, които могат да бъдат постоянни и временни. Музеите обикновенно не са създадени с цел печзлба за разлика от частните галерии, които продават произведения на изкуството. Съществуват държавни музеи, общински музеи, частни музеи или семейни музеи. Един музей най-често подслонява една основна колекция, отразяваща неговата категория. Експонатите от музейната колекция са регистрирани във фонда на музея с номер на артефакта и подробности отнсоно тяхната история на придобиване. Същевременно историята на музеите показва, че в екстремни периоди социалните им функции са в особена динамика, дължаща се на новите изисквания към тях. Част от духовните ценности преминават временно или завинаги в небитието, а други изплуват от забвението, носейки със себе си новата оценка.

В предстоящия курсов проект, обект на изследване ще бъде общинският музей в град Вършец. Намиращ се в подножието на красивата Стара планина (Козница), градът е един от най-красивите курорти в България, известен със своя приказен парк и горещите минерални извори. На територията на града се намира прочутото казино, което често било посещавано от видни личности като княз Фердинанд и където са били осъществявани аристократични приеми и балове.

Всяка общност оставя след себе си история и памет, спомагащи осъзнаването на тази общност като културен феномен и образуването на обществена идентичност. Между историята и съвременния човек същесвуват нишки, които отнасят човека в миналото, а именно книгите и...музея. Разкривайки семантиката, естетическата и етическата стойност на свидетелствата за обществото и природата, музея осъществява комуникацията между поколенията и културите, и между творците и ценителите, формират не само конкретни знания, но и комплексно светоусещане и ценностно отношение към традициите, историята и културата.

Общински музей в гр. Вършец е създаден през 1999 г. Съдържа 4 раздела разпределени на два етажа: "Античен", "Археологически находки и монетна колекция", "Балнеология" и "Етнография", в които има поместени 2003 експоната. Всеки от разделите се допълва ежегодно с нови артефакти, обикновено представляващи дарения на местни и други граждани. Има и експозиционна зала, в която периодично се правят изложби. Охраната на музейната експозиция се осъществява със СОТ защита, включваща топлинни датчици за движение. Повечето от по-ценните експонати и артефакти са поставени в специални витринни маси, снабдени с заключващи механизми. Всеки един от експонатите е щателно реставриран (ако има нужда от това) и консервиран преди да бъде изложен пред посетителите на музея. Периодично се преглежда всеки от артефактите ако се е появила нуждата да бъде обновен.

В залата има няколко интересни артефакти, свързани с античната история на гр. Вършец, известен тогава с името "Медикус" или "Медека". Сведението идва от Прокопий Кесарийский, византийски хроснист от VI век сл. Хр., от едно негово съчинение "За строежите". Едни от най-ценните артефакти в този раздел са пет монети с лика на древногръцкия бог-лечител Асклепий, както и шестоъгълните плочки от основата на римска баня. Тези монети са сечени изцяло с ритуална цел и не са имали парична стойност. Хвърляни са във водата за здраве. В залата също е поставена и една от най-богатите колекции на медицински инструменти, датирани I-III век сл. Хр., представляващи още едно доказателство, че мястото е било познато като медицинско средище. Статуетката на бог Телесфор, капител в йонийски архитектурен ордер, парче от оловна тръба с изографисаното име на император Цезар Нерва Траян Август (53 г.-117 г.), ритуални лечебни предмети и множеството останки от античен тръбопровод допълват колекцията в залата с антични артефакти.

В тази зала има няколко витрини с различни археологически находки. Интерес представлява каменна АРА с посветителен надпис на римски легионер-бенефициарий. Той издигнал този посветителен надпис след като успешно завършил лечението си във водите. На една от витрините има изложени множество римски предмети: ритуални огледала, статуетка на Херкулес, статуетка на Демета, фибули, катарами, екзагии и т.н. На две от витринните маси има предмети на тракийскиото племе Трибали, както от бита, така и от военното снаряжениет. На останалите две маси са монетните колекци като в тях присъстват монети от Рим, Византия и Средновековна България.

Най-ранните сведения за Върешц намираме във Византийската хроника на Прокопий Кесарийски. В списъка на крепостите е посочена и крепостта "Медека". Името може да се свърже с латинската дума medicus, което означава лечебен. В своите бележки Д. Дечев посочва същата етимология във връзка с минералния извор. За погрешно може да се приеме схващането, че днешното име на Вършец произлиза от връх - с името "Виршиче" той е известен от османски документ от 1576г. По-скоро трябва да се извежда от Вършец - вряла (топла) вода.

Археологическите данни за Вършец са твърде оскъдни и са свързани предимно със спомени на очевидци. При разкопките към 1890г. около самите извори са открити парчета от оловна тръба, фрагменти от зидове и вкаменени греди. Намерени са останки от римски басейн и други предмети при строежа на казиното, намиращо се в близост до старата баня на Вършец. При разкопките на един от басейните са намерени няколко шестоъгълни, дребни сиви плочки, на повърхността на които са били залепени стари парични банкноти. Част от плочките днес се намират в Музейната сбирка на град Вършец. Те са изработени от глина, с шестоъгълна форма, като всяка от шестте страни има дължина 2см., а дебелината им е 3,5см. Основно са червени, крамви и сиви. Заедно с тях са открити и по-големи кръгли плочи, с диаметър 25.5см и дебелина 8 см., както и глинени тръби. Открита е и една глинена тръба с надпис, който не може да бъде разчетен. Прави впечатление и част от основна водопроводна тръба със запазена дължина 50см. и надпис "владетел на даки и германи"(б.п.). Нетипично е само изписването на цялата владетелска титулатура именно върху оловна тръба. Всички тези находки говорят за функционирането на баня, построена в близост до каптажа на минералния извор, най-вероятно по времето на император Траян.

Още траките са търсели лечебната помощ на минералнире извори, като по опитен път са установявали лечебните им свойства. Те били запознати с начините на лекуване на човешки недъзи с гореща минерална вода. По-късно римляните също оценили лечебните качества на минералната вода. Постоени са много бани по времето на император Каракала и Траян.

Минералната вода във Вършец е слабо минерализирана, хипотермална. Слабата й радиоактивност стимулира функциите на клетките и подпомага обмяната на веществата. Тя оказва противо възпалително въздействие, успокоява болките, подобрява регенерацията на нервните влакна, влияе благоприятно върху сърдечно-съдовата система. С водата успешно се лекува сърдечно-съдови и функционални заболявания на централната нервна система, ендокринни болести и проблеми с опорно-двигателния апарат. Има добро въздействие и при някои гинекологични , кожни и очни заболявания. На 4км. югозападно от града, край с. Спанчевци има група минерални извори със сходен състав на водата.

Интерес буди един паметник, открит в околностите на град Вършец през 1993г., преупотребен при нов строеж. Той представлява мраморна ара с посветителен надпис. Арата е с дължина 40см, дължина 27см. и височина 67см. Дали този паметник не е свързан със светилището на Диана и Аполон в Монтана, не можем да кажем. В това светилище са открити освен посвещения на Диана и Аполон, също така и на Асклепий и Хигия. Може да се предположи съществуването на храм, посветен на Асклепий или друго божество с лечебна функция. За това говорят и откритите монети, хвърлени за здраве, които се срещат в баните на асклепионите и нимфеумите. Такива са били окрити и в банята при Пауталия (дн. Кюстендил). Към идеята за асклепион навеждат още няколко факта. В близост до каптажа при Вършец се намира хълм. В неговата основа започват т.нар. "римски стълби". Те са построени през 1924г. върху останки от по-стари, вероятно римски градежи. Възможно е да става въпрос за път или стълби, които са извеждали на хълма. Това става именно чрез римските стълби. В най-високата част на парка е разположена кръгла беседка, имитираща дорийски стил. Възможно е тя да имитира по-ранен градеж, а именно храм на Асклепий. Всички данни, съчетани с минералните извори и природните условия, говорят за съществуването на асклепион с баня и лечебница в равнината и храм на Асклепий на височината. Природните условия са отлични: чист въздух, борова гора, хубава гледка, минерални извори.

Възможно е на мястото на днешната минерална баня да е съществувал нимфеум, както това е станало с много други минерални извори. Около тях се развиват цели комплекси от бани, помещения за лечение, храмове и други. При Хисаря е открита късноантична баня и множество оброчни плочи на трите нимфи, но е запазено лицето само на една от тях. Запазен е фрагмент от втората фигура. Липсва какъвто и да е посветителен надпис. Ясно си личи изобразяването на обици, което не се прилага при богини. Светилищата, посветени на Трите нимфи много често са части от бани, особено такива, които използват лековита минерална вода.

В района на Вършец е открита находка от оловни огледала. Твърде възможно е те да са от светилище, посветено на трите нимфи. Такива оловни огледала, с един и същи надпис са открити в светилището на тези божества при с.Огняново, Пазарджишко. Най-вероятно огледалата са произвеждани като оброчни дарове.

На 3км. от града в местността "Калето" са открити медицински инструменти. Местността представлява частично разкрита римска крепост. Откритите инструменти наподобяват съвременните. Намерените помощни пособия биха могли да се използват в бита, козметиката или в медицината. Най-често обаче са служили във фармацията за приготвяне на мехлеми и разтриване на лекарства. Някои имат помощна функция при хирургична интервенция.

Първия инструмент е част от дръжка на скалпел от бронз със запазена дължина 4,3см. Тя е завършвала с листовидна шпатула с изпъкнали ръбове, която сега липсва. Дръжката има правоъгълно острие и личат следите от употребата и. Има цпециален жлеб за пристягане на остирето към дръжката с помощта на тел. Тази форма е популярна в периода I-IV в. Дръжката шпатула се използва като тъп дисектор за разделяне на тъканите при операция. Тази функция на дръжката на скалпела се е запазила и до днес, но с видоизменена форма. Възможно е след първоначалния разрез със скалпела, отвора да е разширяван с помощта на шпатулата. Обединението на два инструмента в един значително е подобрявало бързината и работата в медицината.

Следващият инструмент представлява бронзово острие на скалпел. Той е с леко извито острие, затъпено в края. Ясно личи мястото, при което острието е било захванато в дръжката. Необичайното тук е използването на брон за режещ инструмент. Находки, направени само от бронз са изключително рядък феномен. Тъй като по-голямата част от остриетата се изработват от желязо, те рядко се запазват. Посочения експонат е много добре запазен именно защото е от бронз. В България почти няма известни бронзови остриета, което прави находката изключително ценна.

Друг инструмент е бронзова игла (около 9см.). Тя е извита и има ухо за прокарване на конец към края. Този вид игли се използват за зашиване на кожа. Формата им позволява по-стабилно захващане на инструмента при работа. Идентична форма се употребява и в съвременната медицина. Подобни игли са познати от Ефес и Калион.

Намерена е и бронзова пинсета, дължината на която е 7,1см. Дръжката е корозирала и представлява безформена маса. Пинсетата наподобява на тези, предназначението на които е свързано с епилация - със извити навътре краища. Работната и част е гладка, без зъбчета. Този вид намирал приложение в козметиката и бита. В медицината се използва както за епилация на операционното поле, така и за премахване на трихиазис - болест, силно разпространена сред римляните. При една операция трябва да се обърне клепачът и с помощта на пинсетата да се изтръгнат накриво срастналите мигли, дразнещи роговицата на окото. Това е много честа находка от гробни комплекси.

Следващия инструмент представлява куха бронзова тръба с S-образна форма и диаметър 0,4см., счупена от двете страни. Най-вероятно е катетър. Този инструмент е много често споменаван от античните автори, но се открива рядко като археологическа находка, тъй като е много фин и се поврежда от тежестта на пръста. Поставянето на катетър при затруднено уриниране се прилага и при мъже, и при жени. Лекарят трябва да има три размера за мъже, и два за жени. Катетите за мъже са по-извити. Имат леко уширение в горната си част, за да прилягат по-добре. Те трябва да бъдат идеално гладки, за да не повредят тъканта. Не трябва да са нито много дебели, нито много тънки, тъй като могат лесно да се пречупят поради голямата си дължина. Изработват се от бронз или олово, но са запазени само тези от бронз. Около отвора на катетъра трябва да се увие парче вълна, което да предизвика изпразване на пикочния мехур. Катетри са познати от Помпей.

Друг инструмент е сондата лъжичка с V-образен профил на лъжичката. Изработен е от бронз. Дръжката е профилирана по средата, което спомага за по-здраво захващане по време на работа. Тези пособия са с издължена форма, което им позволява да загребват медикаменти от плитки или по-дълболки съдове. Подходящи са за изтъргването на малки рани. Известни са от много гробни находки и музейни колекции от цялата Римска империя. Това е и най-популярната находка от българските земи.

От района на Вършец е позната и част от елипсовидна лъжичка. Овалната лъжичка дава възможност в нея да се загряват медикаменти и да се вливат в рани. По-малките видове се използват и за дозиране на лекарства.

В околностите на града е открита сонда шпатула от бронз с дължина 18,2см. Шпатулата има листовидна форма с ръб по средата, а сондата е снабдена с канелюри. Това е многофункионален инструмент, предимно с фармацевтична функция. От едната страна има елипсовидно образувание, а от другата - шпатула с различна форма. Със сондата може да се разбъркват мехлеми, да се вкарва лекарство в рана, да се сондира. Шпатулата се използва за разнасяне на лекарството върху раната или превръзката.

Друг подобен инструмен е ушната сонда. Дръжката в средата е профилирана и има украска от мрежест орнамент. Тя представлява малка лъжичка, която може да се използва за наливане на лекарство в ухото. Използва се също за изваждане на попаднали в ухото чужди тела или за премахване на ушна кал. Приложима е за вадене на малки камъчета от пикочния мехур. Обикновенно има заострена дръжка, но понякога е комбинирана със сонда в другия си край. Това прави инструента изключително подходящ за изследване и лечение на срастване в ухото. Сондата е по-издължена и има релефни пръстени в основата си. Ушната сонда може да се използва и като кюрета за рани. Понякога служи и като лъжичка за дозиране на лекарства в много малки дози, както и за прилагане на медикаменти в окото.

Находките на медицински и фармацевтични инструменти най-вероятно са свързани с разположените легиони на територията на Долна Мизия и по-специално с военните части при Монтана. Тук сравнително рано е бил настанен римски военен гарнизон. Военна част е имало вероятно още по времето на император Август, но сигурните данни са от времето на имп. Веспасиан. Твърде вероятно е откритите инструменти да са били притежание на военен лекар.

От района на Вършец е известна и една статуетка на Телесфор от бронз. Висока е 6,3см. Телесфор е изобразен гол, само с качулка на главата, покриваща и плещите му. Лицето му не е дадено в подробности. Дясната му ръка е вдигната към гърдите, а лявата е отпусната свободно надолу. Около тялото му е увита змия, чиято глава гледа през дясното му рамо. Опашката на змията е увита около кръста му. Левият крак на Телесфор е леко свит и изнесен напред. Тялото се е облегнало върху пръчка, разположена вляво от него, с увита около нея три пъти друга змия, а пред пръчката е разположено кълбо. От дясната страна е кацнала сова. В долната част на статуята има пронзова пластина за прикрепянето й към неподвижна основа.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общински музей град Вършец 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.