Общински музей град Вършец


Категория на документа: Други



Култът към Телесфор добива популярност най-вече през римската епоха, макар да е известен още през елинистическия период. Най-ранното свидетелство за него от българските земи са монети на имп. Марк Аврелий. Освен чрез монети, в Тракия култът към Телесфор е засвидетелстван и чрез оброчни плочи и статуи. Най-често Телесфор е представен заедно с Асклепий и Хигия, с които образуват т.нар. "божествена здравеносна триада". Про всички изображения обаче, той следва традиционната си иконография - малка фигура, застанала права, загърната с наметало, с качулка на главата и босонога. В разгледаната тук статуетка традиционната иконография е нарушена. Статуетката от Вършец говори за известно заимстване от иконографията, използвана при представяне на Асклепий. Обикновенно, Асклепий се представя облегнат на тояга, около която се увива змия. Понякога той е представен с кълбо. Върху някои релефи Телесфор също е представен, стъпил върху кълбо, тъй като това е един от символите на медицината. Според тълкувания името на бог Телесфор идва от тракийски език и означава съвършенство.

В околностите на града е открита находка от 27 погребения. Всяко едно е в диаметър 20-30см., има следи от жертвоизгаряне. В три от тях са намерени монети с датировка II-IV в. Възможно е да са били символични с оздравителна цел.

Районът на Монтана е богат на възможности за добив на злато - златоносен пясък е промиван по горното течение на р.Огоста. Това е един от значителните златодобивни райони въобще на Балкананите през периода от I-II в. Този факт обяснява особените грижи на римската власт за него. Данни за рударство са открити и в района на Чипровци. Възможно е такава дейност да е откривана в района на Вършец, тъй като около баните се открити находки, свидетелстващи за това - оловен прът, овъглена греди и други. Урбанизацията на провинция Мизия се свързва именно с имп. Траян, чието име е посочено върху тръбата. От района на Вършец за известни няколко римски крепости - при с. Черкаски, Долно Озирово, местността "Калето" при кв.Заножене. Те са били част от общата охранителна система, включваща Монтана, "Калето" при Берковица и са охранявали римския военен път за Болония. Значимостта на този район се състои не само в наличието на минерални извори, но и във възможностите за златодобив.

В музея се съхранява част от глинен монтарий. Запазено е само устието, което е силно издадено навън и надолу и има улей за изтичане на съдържанието от съда. Диаметърът на отвора е 12см. Глината е розово-бежова, причислена, с примеси от пясък. По съда личат следи от червено-кафяв лак. Монтария от Вършец може да се отнесе към голямата група монтариис печат на производителя. Това са монтарии с големи размери - диаметър на устието 30-60см. и вис.8-10см. Стените са дебели , а основата е масивна, за стабилност при употреба. Формата е елегантна и ясно личи жлебът, който върви по вътрешния устиен ръб и преминава към отвора за изливане. Най-често този тип монтарии са с два печата.

Монтариите се използват както в медицината, така и в бита - за стриване на зърнени храни. Вероятно по-голямата част от глинените монтарии са използвани предимно в бита, докато каменните мотарии и плочи са използвани за стриване на медикаменти.

По отношение на битовите предмети - пособията за хранене съм се спрял на една глазирана кана, висока 23,5см, с диаметър 11,2см. Каната има биконична форма, профилирана шия и сложно профилирано устие. Дръжката е изтеглена от устието и е захваната за плещите. В горния и в долния край на дръжката - по едно ухо, прилепено допълнително. Украсата е от хоризонтални канелюри по тялото и по плещите на съда. Поктритието представлява жълтто-кафява глазура. Типът има панонски произход. Тези кани са употребявани през целия IV в., но българските находки могат да се датират от средата на IV в.

В залата, в която е експозицията посветена на балнеологията във Вършец има направена възстановка на работното място на д-р Дамян Иванов Ненов, роден на 2 юли 1874 г. в с. Балювица - един от първите балнеолзи в страната, както и първи директор на държавната минерална баня от 1910 г. Поставени са личните му вещи, документи, лекарската чанта и чукчето, медицинска везна с тегличици, пишештата машина "Адлер", мастилницата, стар телефон, мебели, които са му принадлежали (виенски столове, бюро, резбован шкаф с бар) и множество семейни снимки включително и снимка със съпругата му Вилхелмина, представителка на австрийски аристократичен род. Голям интерес представляват многобройните му писмени трудове, посветени на балнеологията и лечението с минерална вода. Има издадени 10 правила за здраве и дълголетие. В трудовете си доктора описва точно каква трябва да е последователността и методиката на лечение с минералната вода, за да бъдат възможно най-ефективни процедурите и престоя на лекуващите се. Развива и широка дейност свързана с благоустрояването на града, привличайки съмишленици и негови състуденти. Изключителен е и приносът му в хуманитарната сфера. Успява да пребори холерата, изолирайки болните и поставяйки ги на особени грижи. Полага и грижи за малките деца, което му донася и прозвището Песталоци на западноевропейския хуманист и педагог. Факта, че учи в Грац и Виена му донася не само незаменимите знания, но и множество контакти във висшите среди благодарение на които успява да разие Вършец до курорт от европейско ниво в начаото на миналия век. Почива на 15 юли 1959 г на 85 годишна възраст. Посмъртно е удостоен с званието почетен гражданин на гр. Вършец.

В залата отеделена на балнеологията има още поставени стилажи със ретро снимки на първите сгради и постройки около минералните извори. Ретро снимки на първата държавна минерална баня 1910 г. построена по архитектурните планове на арх. Никола Нешов с подробана информация относно залите с басейните и ваните предназначени за по интимното къпане. Изграждането на първата сграда започва прз 1904 г., напомняща със стила си виенския сецесион. На фасадата на сградата има изработен каменен фриз дело на най-известния за тогавашните времена художник декратор проф. Харалампи Тачев (двореца "Враня", храм-паметника "Александър Невски", мавзолея на Александър Бтенберг, централните градски бани в София). Ретро снимки на втората банска сграда 1930 г. арх. Ангел Радев, но по ланове на арх. Н. Нешеов. Новата баня представлява доста по-модерно съоръжение, което е изработено пряко със символиката на античната история на града. Сградата е обградена с най-различни фигури. Маските на Асклепий, Телесфорос и Хигия са поставени върху абсидите на залите с басейните, а над тях има скуптури на момченца възседнали охлюви. Има снимков и информативен материал и за сградата на първото казино в България 1924 г. (арх. Н. Нешов). Колонадата или банското казино се превръща в средище на тогавашния елит. Едни от най- честите гости са принц Кирил, поради което впоследствие казиното получава и наименованието си царското казино, Йосив Петров, Аспарух Лешников и т.н. Лечебния престой във Вършец е съчетан със светските удоволствия. Едни от най-известните оркестри са престоявали през летния сезон, за да се грижат за настроението на курортистите.

Факторите, определили Вършец като курорт от регионално и световно значение се крият в лековитите минерални извори, благоприятните климатични условия, втория по големина парк в страната след "Борисовата градина" и не на последно място е факта, че Вършец е бил леснодостъпен за времето си като се има предвид развитието на транспорта в началото на миналия век.

В залата има още табла със химичния състав на водата и снимки на първите хотели и вили за гости. Интерес представлява че на твърде малък периметър има изключително ступване на вили във стил виенски сецесион или "ар деко". Доскоро в музея имаше и специална изложба отделена на модерния архитектурен стил като в нея са включени множество фотографии от 20-те и 30-те години на XX-ти век. В залата има и списък на всички доктори назначавани във Вършец като балнеолечители.

В етнографския отдел има изключително богата колекция от керамични съдове, както и от интериора на традиционното българско домакинство. Изложени са моделите на типичните за Вършец народни носии, попадащи в категорията на "белодрешковците". Има изложени и модели на каракачански облекла, стари икони, богослужебни книги, Евангелие, църковна утвар. В същата зала са поместени и няколко кошера, медни пити и книги свързани с пчеларството.

В курсовия проект бяха представени различни материали, октрити в град Вършец. Макар и трърде разнородни, те помагат за осветляването на историята от този район. Наличието на ранни материали се дължи най-вече на близостта на Вършец до Монтана. Крепостите от този район са охранявали важен път, водещ към Болония. Взети заедно, находките от околността на минералния извор при Вършец показват, че римляните са го използвали и поддържали. За практикуването на медицинска и по-скоро фармацефтична дейност говорят множеството открити инструменти. Възможно е около извора да е бил изграден цял комплекс, включващ помещения за лечение, светилище и други.

Използвани източници:
Етнос Менталност. Годишник на асоциация "Онгъл", том 4, 2004





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общински музей град Вършец 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.