Общностни валути


Категория на документа: Други




Общностни валути
(Community Currencies)

1. Какво представляват общностните валути?
На въпроса "Какво са парите?" Томас Греко дава следния отговор: "Същността на парите е съгласието да се приеме нещо, което само по себе си не носи полезност за нас, но сме уверени, че на пазара можем да го разменим за нещо, което носи тази полезност". Това означава, че парите не са даденост, а човешко творение, произлязло от социалния (общностния) начин на живот. Промяната на парите и паричните системи е следвала промяната на взаимоотношения между индивидите в обществото.
Комплементарните валути са валути които имат свой дизайн и изпълняват различни цели от конвенционалните пари. Лийтаер и Холсмит дават следното определение: "Комплементарна валута е съгласие да се използва нещо различно от легално средство за размяна (националната валута) с цел да се свържат неудовлетворените нужди с неизползваните ресурси". Тези "неизползвани ресурси" всъщност са всички стоки и услуги, които се предлагат, но поради пазарния механизъм обслужван от парите, не срещат съответстващото търсене.
В практиката термините "комплементарна валута", "локална валута", "регионална валута", "алтернативна валута", "допълнителна валута" и "частна валута" често се използва като синоними. Между тях обаче съществуват известни различия.
Често комплементарните валути са местни (локални) и се използват от дадена общност, но това не е винаги. Ето защо "комплементарна валута" е по-широко по обхват понятие. Общностната валута съществува и обслужва малка територия (община, регион) без напълно да заменя националната валута. В тази връзка термина "алтернативна валута" оставя погрешното впечатление, че тази валута е създаде да се конкурира с или да замести националната, което не е всъщност така. При частната валута се подчертава различния и емитент в лицето на бизнеса, неправителствените организации и други, а не традиционния - централната банка или правителството.
Легалното платежно средство, каквото е националната валута, е под попечителството на закона. Единствено чрез него легално могат да се уреждат дълговете. Данъците и таксите също се плащат само в национална валута. Комплементарните валути са всички пари, които закона не признава като легално платежно средство и по правило се издават от група или организация, различна от правителство или банка. Това обаче не ги прави нелегални! Ако един потребител на бояджийска услуга отиде и си погаси дълга в национална валута (например в евро), то бояджията е длъжен да приеме парите и дълга се счита за погасен. Ако обаче потребителя на услугата плати с нещо различно, то бояджията има законовото право да не го приеме и да продължи да изисква погасяването. При комплементарната валута бояджията обаче ще я приеме, тъй като пред закона тя може да не означава нищо, но в общността към която принадлежи, има своята стойност.
Заедно с легалните платежни средства и комплементарните валути, функционират още една група средства, които може да обобщим като ваучери. В тази група се включват купони, марки, точки от лоялни програми, подаръчни сертификати, чипове в игрални казина и т.н. Те много наподобяват комплементарните валути, но нещото което значително ги разграничава от тях е, че не са общоприето средство за плащане. Ваучерите могат да се използват за ограничен кръг стоки или услуги в ограничен брой обекти. В такъв случай те дори не могат да се класифицират като пари.
Друга разграничителна характеристика между комплементарните пари и ваучерите е цикъла им на обръщение. При ваучерите най-често е емитент-клиент-емитент, докато при общностните валути е емитент-клиент-...-клиент-емитент. Ваучерите имат кратък цикъл, ограничен до емитента и един клиент, докато валутата има дълъг цикъл и минава през ръцете на много клиенти преди отново да се върне при емитента.

2. Причини за въвеждането на общностните валути
В отговор на проблемите, които се появиха в световната финансова система, много общности се обърнаха към местни (локални) системи за размяна за да добият контрол върху икономическата си ситуация. Тези местни системи съществуват в множество форми. Често се свързват със създаване на местна валута или взаимна размяна на труд (system of bartering labor) с цел подпомагане на региона в който търгуват. Такава система спомага запазване жизнеспособността на местната икономика. Местните валути позволяват на общностите да реинвестират ресурси в своя регион и понижават зависимостта си от силно концентрираната и нестабилна световна икономика. Всяка местна валута служи като разменна банка за умения и ресурси, които индивидите от общността желаят да търгуват. Без значение дали са под формата на книжни пари, кредити или други средства, местната валута опосредства размяната на стоки, ресурси и услуги сред членовете на общността.
Осигурявайки стимули за местната търговия, общностите помагат на собствения си бизнес и намаляват безработицата осигурявайки заетост на членовете на общността.
Местните валути помагат на общността да решат някои от проблемите на конвенционалните пари. Банковите пари имат склонност да изтичат към финансовите центрове където биват инвестирани. Например, ако пазарувате в магазин на голяма международна верига, парите отиват в компанията майка, а след това много често на финансовите пазари, където могат да носят спекулативна печалба. Местната валута обаче остава в общността, подпомага бизнеса, добавя стойност в местните продукти и услуги и поддържа местната инфраструктура.
В условията на сегашното свито кредитиране, нуждата от пари е особено важна за развитието на икономиката, която на места е парализирана. Когато няма пари, потребителите просто не купуват, а продавачите не продават. Алтернативната валута дава друга възможност, различна от традиционната, да се сдобиваме с желаните продукти и услуги. Ако общността създаде собствена валута, то бизнесът ще продължи да работи независимо, че предлагането на национална валута се понижава.
Според общоприетата теория, парите изпълняват 4 основни функции - средство за размяна, разчетно средство, средство за съхранение на стойността и стандарт за отложено плащане. Според същата тази теория, колкото по-мобилна и по-широко разпространена е дадена валута, толкова по-добре изпълнява своите функции. Някои икономисти обаче дават сериозни аргументи срещу наложеното схващане за същността на парите.
Първото им твърдение е че функциите средство за размяна и средство за съхранение на стойността си противостоят. Хората проявяват желание да спестяват, което води до намаляване на парите в обращение. По този начин има недостиг на пари за осъществяване на транзакциите. Стига се до парадокса, че има хора със знания и умения, както и работа която трябва да се свърши, но поради липсата на пари има наличие на безработица и работата остава несвършена. Тази тенденция е била забелязана от икономисти като Гесел и Кейнс, които предлагат политика за увеличаване на паричната циркулация. По-новите икономисти предлагат друго решение на проблема - да се разделят двете функции и да има отделни валути за всяка една.
Друг проблем, който се изтъква е мобилността на парите. Според направените анализи мобилността на парите не винаги въздейства добре върху местните икономики. Забелязва се тенденция на движение на капитала от периферните области към центъра в следствие на глобализацията. Така периферните икономики остават без достатъчно средства за размяна и това създава проблеми за тях. За да се смекчи този ефект е необходимо парите да циркулират повече пъти преди да напуснат местната общност.
Много от негативните аспекти на традиционните пари намират своето решение в алтернативни системи на размяна. Общностните валути, като събирателен термин на тези системи, съществуват заедно с конвенционалните валути и се развиват заедно с тях за да решат по-горните и други проблеми.
3.Приложение на общностните валути
Общностните валути се прилагат в местности и региони, където съществуват незадоволени потребности на местното население, които могат да бъдат задоволени посредством използване на незаетите ресурси. Тези валути не заместват националната валута на страната, а играят ролята на допълващи по отношение на националната валута.Както при всяка валута от огромно значение при въвеждането на общностните валути е доверието във валутата и приемането и в рамките на общността като законно платежно средство. През последните две десетилетия има изключителен скок в използването на общностни валути. Към настоящия момент има над 2500 системи на общностни валути, които функционират в различни страни по света. От 2002 г. насам броят на общностните валути нараства значително. Те са изключително разпространени в страни като Великобритания, Германия и САЩ. Някои общности валути предлагат възможност за получаване начаст от работната заплата в съответната общностна валута, както и за заплащане на местни данъци и такси в тази валута.
Във времена на финансови и икономически кризи нараства броят на общностните валути, които се използват като средство за стимулиране на местната икономика и повишаване на благосъстоянието на общността като цяло. Това се доказва от данните на фигурата по-долу за броят на новообразуваните локални системи по години.

Те са най-много през 2009 г. като това може да се тълкува като опит за намаляване на негативните последици от кризата започнала през 2008 г.
Въвеждането на общностна валута преминава през няколко етапа.
На първо място е поставянето на цели пред валутата. Това изисква да се направи оценка на общността като се определят основните приоритетни области от икономическия живот, в които ще се прилага валутата. Във всяка общност има широк кръг от незадоволени потребности:
* Социални потребности като грижи за възрастнитеи възпитание на младежите
* Икономически нужди като решаването на проблеми като безработица и непълна заетост
* Търговски интереси като подпомагането конкурентоспособността на местния бизнес по отношение на големите вериги супермаркетии големите търговски вериги
* Екологични, културни, образователни и други дейности
* Подпомагане на местните организации с нестопанска цел и общностни проекти
За задоволяването на тези потребности е логично да се използват незаетите ресурси в рамките на местната икономика, които могат да се открият на необичайни места:
* Всеки безработен човек, който е има желание и способности да върши нещо очевидно има някакви неизползвани умения
* Други подобни са празните места в кварталните ресторанти или кина, празните места в университета и др.
Тоест идеята на общностните валути се състои в постигането както на по-пълна заетост на ресурсите, така и по-пълно задоволяване на потребностите на местното население.
Икономистите правилно отбелязват, че постигането на съответствие между ресурсите и потребностите е функция на пазара дори и без използването на допълнителни валути и ако се намери начин да се постигне перфектно разпределение на парите между хората, то тогава няма да има незадоволени потребности. Реалността обаче е различна и целта на общностните валути е да позволяват задоволяването на потребности, които са останали незадоволени след като са извършени транзакциите с националната валута на страната.

На второ място е избирането на подходящата валута. Това означава, че валутата трябва да се съобрази с потребностите, които ще задоволява и с особеностите на общността.Тя трябва да обединява и сплотява общността, тъй като, за да работи една общностна валута тя трябва да се базира на кооперирането, а не на конкуренцията между членовете на общността.
На следващо място идва подборът на екип от хора, които да осигурят необходимата подкрепа за въвеждането на общностната валута. Подходящият екип ще зависи от целите, които са били поставени пред валутата, тъй като хората трябва да имат връзка с потребностите и ресурсите определени в целта. Опитът сочи, че най-важният фактор предопределящ успеха или провала на дадена общностна валута е качеството на екипа. Такъв екип е необходим, защото един от критичните фактори за успеха на такава валута е директният контакт с хората, към които е насочена и тяхната ангажираност с идеята. Ако целта на валутата е да окаже значително влияние на социалния и търговския сектор , тогава заинтересованите лица в тези сектори трябва да бъдатактивно ангажирани с проектирането и прилагането на валутата.
На четвърто място е изборът на подходящ механизъм за функциониране на валутата. Това налага създаването на система за управление на транзакциите в общността, което означава и съобразяване на валутата с функциите на парите. Системата на общностните валути може да приема множество форми в зависимост от наличните местни ресурси, мащаба на проекта, типа на участниците и типа на избраната валута. Познати са различни форми, под които може да съществува една валута - банкноти и монети, пластмасови карти, електронни пари, като на практика те се използват от всички общоприети валути.
Банкноти и монети: банкнотите и монетите са най-познатата форма на парите в днешно време. За съвременните нужди на общностните валути банкнотите са най-популярната форма, тъй като са едновременно лесно преносими и сравнително евтини за производство. Банкнотите от друга страна имат недостатъка, че по-лесно могат да бъдат фалшифицирани. Именно затова повечето общностни валути използват специална хартия, което да ги направи трудни за фалшифициране.
Електронните пари също са много популярна форма и много голяма част от общоприетите валути са възприели и тази форма на съществуване. Общностните валути също следват този път на развитие.
Трите най-важни функции на парите според класическия икономикс са стандарт на стойността, средство за размяна и средство за съхранение на стойността.
Първата функция на парите като стандарт на стойността позволява да се сравняват цените на стоките и услугите. Мнозинството от общностните валути всъщност не се опитват да изпълняват тази функция, като я оставят на общоприетите национални валути. Общностните валути могат да се обменят за националната валута като това става вопределено съотношение. В повечето случай при подобна конверсия на общностната валута в националната валута обаче се заплаща такса, която има за цел да направи такава конверсия неизгодна и да стимулира членовете на общността да изразходват общностната валута в рамките на общността, стимулирайки по този начин местната икономика.
За валутите, които не изпълняват функцията на разчетна единица най-важната функция е средство за размяна. Леснотата и разходите по тяхното използване като средство за размяна зависят предимно от избора на форма на съответната валута.
Последната класическа функция на парите е средство за съхранение на стойността. За предпочитане е като общностна валута да се използва такава, която не се използва за съхранение на стойността. Добър начин за стимулиране на циркулацията на една валута и за ограничаване на нейното задържане е използването на различни механизми катотакси за забавяне, срокове за използване и др.
Важно място при въвеждането на общностни валути заема определянето на процедури по емитирането на валутата. Една от най-честите причини за провала на общностните валути е именно определянето на начина на емисията. При емитирането на общностните валути се използват седем основни начина:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Общностни валути 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.