Оценка и контрол на надеждността на строителните машини и системи при изпитвания и наблюдения


Категория на документа: Други



МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИВЕРСИТЕТ
"Св. Иван Рилски"

РЕФЕРАТ

ТЕМА: Оценка и контрол на надеждността на строителните машини и системи при изпитвания и наблюдения

Изготвил: Ненчо Спасов Оловенеков

Фак. № 103611

1. Цел и класификация на изпитванията на надеждност. Общи положения на методиките за изпитване.
Изпитванията на надеждност съгласно БДС 27.002-86 "Надеждност в техниката. Основни термини и определения" са изпитвания, които се провеждат с цел експериментално определяне или контролиране на показателите на надеждност на обекта. Изпитването на строителните машини на надеждност представлява сложен многофакторен комплекс от взаимосвързани дейности, който се използва за получаване на необходимата и достатъчна информация при определянето и оценяването на числените стойности на показателите на надеждност. 1.1 Обекти на изпитване на надеждност по конструктивно-технологичен критерий могат да бъдат: - образци, когато се изпитват свойствата на материалите, определящи дълготрайността на елементите; - детайли, контактни и кинематични двоици, когато се отчита и влиянието на конструктивни и технологични фактори върху тяхната дълготрайност; - възли и агрегати на машини, когато се отчита взаимодействието на отделните елементи на конструкцията и тяхното влияние върху показателите на работоспособност; - машини като цяло, когато се провеждат стендови и експлоатационни изпитвания на машини; - системи от машини, когато надеждностните показатели отчитат взаимодействието между отделните машини, съединени в система.

1.2 При изпитване на строителните машини на надеждност се определят и оценяват две основни групи параметри:

- 1-ва група са параметрите на основните разрушителни процеси - износване, умора, стареене, корозия и др. Изменението на параметрите на основните разрушителни процеси извън допустимите граници води до функционални откази.

- 2-ра група са параметрите, свързани с изменение на изходните параметри на изделията. Излизането на тези параметри извън допустимите граници води до параметрични откази.

1.3 Изпитванията на надеждност се провеждат в лабораторни или експлоатационни условия. Провеждането на изпитванията в експлоатационни условия се допуска в случай, че е възможно да се осигури отчитането на моментите на възникване на откази, отработката, времето за отстраняване на отказите и анализът на причините за тяхното възникване. Изпитванията се провеждат при съответните условия и режими на експлоатация, за които са зададени показателите за надеждност.

-1-

Изпитванията на надеждност се класифицират по различни признаци, най-съществените от които са:

- Целите на изпитването - надеждностните изпитвания се подразделят на два основни вида - определителни и контролни. - Свойство на надеждността, към което е насочено изпитването - изпитванията биват три вида: изпитвания за безотказност, ресурсни изпитвания и изпитвания на съхраняемост. - Етапът на производствения процес, при който се провежда изпитването на надеждност - изпитванията на надеждност се подразделят на: изпитвания на опитни образци; изпитвания на изделия от пробната серия; изпитване на изделия от редовното производство; изпитване на изделия в узловията на експлоатация. - Режимите на изпитване на надеждност - надеждностните изпитвания биват два основни вида - нормални и ускорени. Ускорените от своя страна се делят на форсирани и съкратени. - Възстановяемостта на обекта след възникване на откази при изпитване - изпитванията на надеждност могат да бъдат с възстановяване и без възстановяване.
1.4 За нуждите на инженерната практика и за изследователски проектио се разработват специализирани методики за изпитване на надеждност.
Съдържанието на методиките е различно за отделните видове и методи на изпитване, на независимо от това те обхващат някои общи раздели и етапи, построени по следната структура: * Обект на изпитването. В този раздел се прецизира предназначението и техническите характеристики на изследвания обект - елемент, възел, механизъм, машина или система. * Цели на изпитването. В зависимост от избрания вид изпитване на надеждност се определят и конкретните цели, например: характер и причини за възникване на отказите; определяне на числените стойности и законите на разпределение на изследваните надеждностни показатели; прогнозиране на нивото на надеждност; изследване на периода на трениране и т.н. * Нормативно-технически документи. Съставя се списък на използваните стандарти, нормали и методически указания, които се използват при изпитванията. * Условия и режими на изпитване. Определят се в зависимост от изискванията на нормативно-техническата документация, параметрите на околната среда и въздействието на някои допълнителни фактори, например вида на почвите в изпитателните полигони или работни площадки, коефициентите на използване по време в една работна смяна, изискванията за техника за безопастност и т.н.

-2-
* Определяне на номенклатурата от оценявани показатели. Тук се обосновава изборът на надеждностни показатели, които се изследват при дадения вид изпитване, като се определят и техните числени оценки.
* Дефиниране на критериите за откази и гранични състояния. Определят се критериите за откази в изследваните обекти, като се отчита и загубата на работоспособност.Препоръчва се систематизирането на възникналите откази в таблици в зависимост от съставената структорна схема. * Планиране на изпитанието. За отделни видове и условия на изпитване се съставят конкретни планове, по които се оссъществява самото изпитване. *Регистриране и обработване на информацията . Определят се редът и методите за събиране на получените база данни. Съставят се подходящи типови формули за първоначално систематизиране на резултатите. В случаите, при които в изпитанията се използват и компютърни системи, се създават дискови файлове. * Анализ на резултатите, изводи и заключения. Накрая получените и обработените статистически оценки на изследваните надеждностни показатели се подлагат на сравнителен анализ с величините и стойностите, заложени в заводските нормали и БДС. В изводите от проведеното изпитване трябва да се отрази крайното становище за нивото на надеждност на изследвания обект и да се посочат препоръки за неговото повишаване или издържане на установеното ниво.

2. Планове за изпитвания и наблюдения

Всеки план за изпитване на надеждност обхваща определен брой параметри, на които се задават интервалите за изменение на възможните стойности. Тези интервали трябва да се определят до началото на изпитанията. От планове за изпитвания и наблюдения се определя обемът на извадката, редът на провеждане на изпитванията и критериите за тяхното прекратяване.

Плановете за изпитване на надеждност могат да се приемат за дадени, ако са известни: номенклатурата на показателите на надеждност; параметрите на плана на изпитване; основните ограничителни условия или критерии, които определят еднозначно областта на приложение на съответния план; анализът на получените от изпитването резултати. Основните елементи на плановете за изпитване на надеждност са: - Обем на извадката изпитвани обекти; - Изисквания за провеждане на изпитването; - Критерий (критерии) за прекратяване на изпитването могат да бъдат - достигане на зададена продължителност на изпитване ; достигане на определен (зададен) брой откази на обектите r или отказали обекти n; Достигане на Т или r в зависимост от това, кое от двете условия е изпълнено по-рано.

-3-

При планиране на изпитванията на надеждност най-напред трябва да се определи обемът на извадката изпитвани обекти. За да се получат точни и достоверни оценки на показателите на надеждност, е желателно да се изпитват по-големи извадки, което по същество означава и по-големи разходи за провеждане на изпитванията. При определяне на минималния обем на извадката се изисква да се зададат стойности на относителната доверителна грешка δ и доверителната вероятност Р* , т.е. необходимо е да бъде известен или зададен законът за разпределение на изследваната група от нормирани показатели на надеждност. Съгласно БДС се препоръчва стойността на доверителната вероятност да бъде Р*≥0,80. Относителната доверителна грешка е желателно да приема стойности δ≤0,80 за показатели, които представляват вероятност за възникване на събитие в зададен интервал от време и δ≤0,45 за показатели, които представляват математическо очакване на случайни величини. Определянето на извадката изпитвани обекти е възможно да се осъществи чрез прилагане на параметрични методи, когато са известни законите за разпределение на показателите или чрез непараметрични методи, когато тези закони са известни. Определянето на репрезентативната извадка чрез номограми е показано в прил. 1 на БДС 27.301-87. В практиката се използват и данни за обема на извадките от проведени изпитания на надеждност при зададени и проверени Р*,δ и закони на разпределение.

3. Методи и видове изпитвания на надеждност

При изпитванията на надеждност се прилагат три основни групи методи - емпирични (опитни) , вероятностно-статистически (изчислителни) и комбинирани (опитно-изчислителни). Съществуват и множество разновидности на посочените методи, които намират приложение при конкретните видове изпитване. При всички случаи с различните методи се определят и изследват показателите на надеждност на изпитваните машини или системи. От това се създават и корелационните връзки между методите и видовете изпитвания на надеждност. Най-голямо приложение са намерили комбинираните методи, при които се осъществяват както натурни, така и статистически експерименти със следващо обработване на резултатите по вероятностно-статистически процедури. В инженерната практика и научните изследвания се използват комбинации от вероятностно-статистически методи и Процедурите на Джонсън (Johnson), наречени още "методи на извиканата стойност" ("CALL RATE"), а също и групи от методи, известни като "внезапна смърт" (внезапния отказ). Методът на извиканата стойност се прилага в случаите, при които е необходимо да се определи и прогнозира количеството натрупани откази за даден интервал от време. При провеждане на изпитванията по метода на извиканата стойност се приемат четири основни хипотези: -4-

1. Всеки отказ незабавно се отстранява (обектът се възстановява); 2. Възстановяването не оказва влияние върху процеса на възникване на отказите; 3. Възстановяването на отделен елемент не оказва влияние върху отработката(ресурса) на цялата система; 4. Времената за възстановяване не се отчитат.
Основните процедури при изпитвания по метода на извиканата стойност са: 1. Съставя се диаграма, изразяваща периодите на функциониране на изпитваните обекти, като се отбелязват и моментите на възникване на отказите. Приема се някаква фиктивна дата (нулев момент) t-0, от който започва отчитането на отработките, независимо че в действителност обектите са започнали да функционират в различни моменти. 2. Определя се броят n, на обектите функционирали в интервала . 3. Определя се броят на интервенциите в изпитваната система , за периода . 4. Изчислява се стойността на натрупаната оценка на интервенциите по формулата 5. Получените стойности се нанасят върху логаритмично-нормална мреза и се определят β и Inη.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оценка и контрол на надеждността на строителните машини и системи при изпитвания и наблюдения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.