Оценка на риска


Категория на документа: Други


ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
"ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР"

Курсова работа

На тема "Оценка на риска"

Проверил:

Изготвил:

Съдържание

Защо трябва да се прави оценка на риска................ 3
Използване на оценката на риска ............................. 3
Деление на оценките на риска .................................... 5
Видове количествени оценки на риска ..................... 6
Етапи на оценката на риска .......................................... 7
Методики за цената на човешкия живот ................. 8
Използвана литература .............................................. 11

Защо трябва да се прави оценка на риска? Оценката на риска е етап от процеса на анализ и контрол на риска, чиято цел е да се определят неговите количествени характеристики. Както беше посочено, едно от основните направления в търсенето на най-дълбоката същност на риска е неговото разглеждане като количествена мяра на опасността, надеждността, ефективността, качеството, точността и т.н. Доколкото това са фундаментални свойства на системите и обектите, рискът се определя също и като количествена мяра на успеха (или неуспеха) в целия спектър от процеси и действия, като инвестиране, проектиране, изпитание, експлоатация, обучение, развитие, управление на технически, икономически или организационни системи.
Математическият инструментариум за измерване на количествените стойности, който е безразличен към качеството на различните обекти и системи, може да се прилага по отношение на всякакви параметри, свързани с риска:
* Вероятност на успеха или неуспеха;
* Максимално допустими загуби или минимално допустима ефективност;
* Вероятността да се случат нежелани събития
* Тежестта на вредата, която те са в състояние да причинят;
* Количеството на различните обекти или елементи на системата, в които могат да се случат нежелани събития;
* Количеството на различните състояния на обектите и зависимите от тях степени на вероятност да се случат нежелани събития и тежестта на вредата, която могат да причинят;
Измерването на величината на изброените параметри, както и на други, най-често са етапи, които най-общо могат да бъдат разделени в две основни групи. Първата включва характеристиките, свързани с вероятността от настъпване на неблагоприятни събития, а втората - стойностните показатели на щетите от неблагоприятното събитие, в случай че то настъпи. Синтезът им дава т.нар. интегрална оценка на риска.
Ако променливите са количествени величини, то тогава рискът е оценка на математически очаквани загуби. Ако променливите са качествени величини, операцията умножение не е определена и първо се определят скалите.
Оценката на риска се осъществява най-вече чрез използване на статически резултати. На базата на наличните статически данни е възможно да се оцени вероятността за възникване на неблагоприятни събития и размерът на щетите. Този метод се използва при често случващи се събития.
По отношение на редки събития, като крупни промишлени аварии и пожари, за които няма представителни статически данни, се използва системният теоретичен анализ. Чрез него се разкрива възможния ход на събитията и се определят последиците от тях. Този метод се нарича "сценариен подход" и се състои в построяването на верига от събития, като за всяко събитие се определя степента на вероятносста то да се случи. В началото на веригата от събития се поставя група от изходни събития- т.е. причините. В края на веригата се поставя група от крайни събития- последствията.
Оценка на риска се използва за:
* Планиране, разработване и внедряване на средства за предотвратяване и редукция на риска, а когато това не е възможно- осигуряване защита на обектите на въздействие на рисковите фактори-хора, животни, материални ценности и др.;
* Степенуване на мерките за предотвратяване, намаляване и ограничение на риска;
* Контролиране на изпълнението и ефикасността на защитните мерки;
За много събития най-често липсват достатъчно данни, които да гарантират статически достовереността на сценарийния модел. В такива случай важна роля играе трети- помощен метод за оценка на риска. Например в авиацията, корабоплаването, космонавтиката има специализирани направления на дейност и служби, които се занимават единствено с изучаването на случили се инциденти, аварии и катастрофи. Резултатите от тези изследвания силно увеличават ефекта от прилагането както на статическия, така и на сценарийния подход.
Основните методи на количествената оценка на риска в зависимост от характера на използвания подход се класифицират на емпиричен и аналитичен подход, а взети заедно са известни като вероятностни подходи.
* Емпиричният подход се основава на обработката на статически данни за нежелани събития, причини, последици. Към него се отнасят и евристичните методи и историческите аналогии.
* Аналитичният подход предполага построяване на формално-математически модел на системата. Състои се в прилагането на известни аналитични зависимости или разработка на математически модели за изследване на възникването на нежеланото събитие. Към аналитичния подход се отнасят структурното моделиране, мрежовите методи и имитационното моделиране.
Вероятностните методи се прилагат за прогнозиране на риска от възможни нежелани събития в условията на дефицит на информация и произтичаща от това висока степен на неопределеност за мястото на случване, времето на възникване, разположението на реципиентите на риска.
Изборът на един или друг метод зависи от сроковете, необходими за направата на анализа, от наличните материали и финансови ресурси, от подготовката на експертите, от изходните данни.
В своята практическа дейност човек постоянно се натъква на случайни явления. Те са естествената среда, в която се осъществява всеки реален процес. Като случайни явления могат да се разглеждат отказите на различни технически устройства, разсейването на сачмите, изстреляни от ловни пушки, заразяването от инфекциозни болести, резултатите от хазартните игри и т.н.
Устойчивостта на честотите е обективно свойство на случайните явления в заобикалящия ни свят. Устойчивите честоти дават представа за вероятността като числова характеристика на определени събития, но те могат да се определят по начин, който има практическа стойност само за масови случайни явления.
В условията на прагматичната парадигма ефективното изразходване на ресурсите е първостепенен фактор. Той не само че не може да бъде пренебрегван, но има важно място при решаване на взаимно свързаните в комплекс задачи за приемливостта на риска, за методите на неговата оценка, класификация, избор на методи за въздействие и технически срердства и способи за тяхното използване. В последните години се забелязва тенденция методите за оценка на риска наред с пространственовремевите фактори все повече да отчитат природно-климатичните условия. За тази цел се разработват софтуерни продукти за имитационно мoделиране на аварии на основата на числените методи и ГИС- технологиите.
Създават се и технически средства за мониторинг на състоянието на функциониращото оборудване, основани на робототехнически, акустически и лазерно-оптически технологии, технологии за дистанционно сондиране от въздуха и космоса, които с помощта на математически средства се синтезират в една обща система за сигурност.
Оценките на риска могат да се разделят на:

* Неформални оценки
* Количествени оценки



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оценка на риска 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.