Оценка на съществеността в одита


Категория на документа: Други




Е С Е
По

Независим финансов одит
На тема:
Оценка на съществеността в одита

1.Концепцията за същественост
Информацията се смята за съществена, ако нейното пропускане или провеждащо представяне би повлияло на стопанските решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети. Съществеността зависи от размера на статията или на грешката, преценена при конкретните обстоятелства на нейното пропускане или подвеждащо представяне. И така, съществеността предоставя по-скоро праг или крайна точка, а не основна качествена характеристика, която информацията трябва да притежава, за да бъде полезна.
МСФО не фиксират някакъв количествен предел, а дават право на предприятията самостоятелно да определят степента на същественост на информацията. Изхожда се от разбирането, че едни и същи факти при различни обстоятелства могат да се преценяват различно - съществени, несъществени. При одита на ФО преценката за същественост зависи и от общия контекст на условията, при които функционира предприятието.
Съществеността в одиторската работа се разглежда в контекста на планирането на процедурите за одит и оценяването на ефекта от неточности, отклонения и несъответствия. Одиторът трабва да вземе под внимание две страни на същественост в одита: качествената и количествената. При първия аспект трябва да се приложи професионална преценка (компетентност и опит), за да се определи има ли или не съществен характер установените в хода на проверката неточности, отклонения и несъответствия. В количествен аспект одиторът трябва да оцени дали откритите отклонения превишават количествения критерий - приемливото ниво на същетвеност. Трябва да бъдат взети под внимание както сумата (количеството), така и естеството на неточностите, отклоненията и несъответствията.
Когато планира одиторската дейност, одиторът трябва да установи приемливи нива на същественост, за да осигури откриването на всяка значима неточност и пропуск във финансовите отчети.
2.Ниво на същественост в одита
Под ниво на същественост в одита се разбира онова пределно значение (праг) на грешка във ФО, от което потребителят няма да е вече в състояние с голяма степен на вероятност да направи на тази основа правилни изводи и да вземе съотвените икономически решения.
В цитирания МСО 320 се разглеждат две нива на същественост:
> По отношение на ФО като цяло;
> По отношение на салдата по отделни сметки, групи или клас операции (видове сделки) и оповестявания.
Оценка на нивото на същественост, свързана с конкретните салда по сметките и групите операции (видовете сделки) дава възможност на одитора да вземе решение по такива въпроси, като например: кои обекти да провери и дали да използва тестове на извадков принцип и аналитични процедури.
Второто равнище обикновено се извлича от първото.
Нивото на същественост трябва да се взема под внимание от одитора, когато:
* Определя характера, времето на изпълнение и обхвата на одиторските процедури;
* Оценява количествено влияние на неточностите, отклоненията и несъответсвията.
Изборът на подходяща база за определяне на съществеността е въпрос на професионална преценка на одитора. Обикновенно базата е в зависимост от
най-типично изразения за одитираното предприятие или дейност показател.
Най-често използваните бази са: процент от оборота (приходите от дейността); размера на печалбата преди данъчното облагане и стойността на активите.
При изготвяне на одиторския план одиторът следва да възприеме едно задоволително ниво на същественост, за да може да определи количествено значителните грешки. Необходимо е да се вземат предвид както размерът на грешките, така и естеството на погрешните изложения.
Съществеността като абсолютна сума се изчислява, като приетата за най-подходяща за съответния ангажимент база се умножи по процентното ниво на съществеността.
3.Връзка между ниво на същественост и одиторски риск. Количествена оценка на влиянието на неточностите, отклоненията и несъответствията при отчитането и представянето на информация
Между нивото на същественост и одиторския риск съществува обратно пропорционална зависимост - колкото по-високо е новото на същественост, толкова по малкък е рискът на одита и, обратно. Одиторът трябва да вземе под внимание тази зависимост при определяне на характера, времето и обхвата на одиторските процедури.
Когато нивото на същественост е ниско и рискът на одита се увеличава, одиторът може да компенсира това чрез:
> Намаляване качествено оцененото ниво на риск от съществени неточнисти, отклонения и несъответствия, където това е възможно, и подкрепяне на намаленото ниво чрез извършване на разширени или допълнителни тестове на контрола;
> Намаляване на риска на разкриваемостта чрез модифициране на характера, времето на изпълнение, и обхвата на планираните процедури по същество.
Всяко от тези действия ще повлияе за намаляване на оцененото ниво на одиторския риск.
При първоначално планиране на одиторския ангажимент оценката на одитора за ниво на същественост и одиторски риск може да бъде различна от тази по време на оценяването на резултатите от одиторските процедури, което е в резултат както от изменение на обстоятелствата, така и в промяна на познанията на бизнеса в хода на одита. Ако действителните (фактическите) резултати от дейноста и финансовото състояние се рзличават съществено, оценката на нивото на същественост и на одиторския риск също може да се променят.
МОС 320 установява стандарти и предоставя насоки и за количествената оценка на влиянието на неточностите, отклоненията и несъответствията при отчитането и представянето на информацията:
* При оценката на достоверното представяне на ФО одиторът трябва да определи дали съвкупността от некорогирани неточности, отклонения и несъответствия, установени в хода на одиторската проверка, е съществена.
По конкретно съвкупността от некоригирани неточности, отклонения и несъответствия обхваща:
* Конкретни неточности, отклонения и несъответствия, установени от одитора, вкл. нетния ефект от некоригирани неточности, отклонения и несъответствия, констатирани в хода на одита през предходни периоди;
* Най-добрата приблизителна оценка на одитора за други неточности, отклонения и несъответствия, които не могат да бъдат конкретно идентифицирани, т.е. очаквани или вероятни грешки.
В случай, че одиторът не достигне до изводът, че неточностите, отклоненията и несъответствията могат да бъдатт съществени, той трябва да разгледа възможността за намаляване на одиторския риск чрез разширяване на одиторските процедури или чрез изискване към ръководството да коригира ФО.
* Ако ръководтвото на предприятието-клиент откаже да коригира ФО и резултатите от разширените одиторски процедури не позволят на одитора да достигне до извода, че съвкупността от некоригирани неточности, отклонения и несъответствия не е съществена, той трябва да обмисли подходяща модификация на одиторския доклад в съответствие с МОС 700 Доклад на независимия одитор върху пълен финансов отчет с общо предназначение.
Когато съвкупността от некоригираните неточности, отклонения и несъответствия, които одиторът е установил, се доближава до нивото на същественост, одиторът следва да оцени дали е вероятно неразкрити неточности, отклонения и несъответствия, взети съвкупно с некоригирани неточности, отклонения и несъответствия, да превишават нивото на същественост. В този случай следва да се обмисли възможността за намаляване на одиторския риск чрез извършване на допълнителнни одиторски процедури за коригиране на ФО спрямо установените неточности, отклонения и несъответствия.
При положение, че одиторът е идентифицирал съществена неточност, отклонение и несъответствие, възникваща в резултат на грешка, той следва да ги комуникира с ръководтвото своевременно и да обмисли необходимостта да докладва пред лицата, натоварени с общото управление, в съответствие с МОС 260 Комуникация на одиторски въпроси с лицата, натоварени с общо управление.

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оценка на съществеността в одита 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.