Организационно поведение


Категория на документа: Други


ОРГАНИЗАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ
Проф. Лъчезар Андреев - Психология на управлението

Въпроси:
1. Каква е същността на даденото нещо, процес, явление, събитие от организационно-поведенската дейност
2. Кои са причините да съществува, да се възпроизвежда това нещо, процес, явление?
3. Доколко сме в състояние адекватно да го опознаем?
4. Доколко сме в състояние адекватно да го оценим?
5. Доколко сме в състояние да го управляваме нещото, процесът, събитието?

Договаряне правилата на поведение, регламентиране, осъществяване на организирано общуване на общество, на неговото управление и всичко това е свързано с емоционално преживяване.

Увод в Организационното поведение.
1. Организационното поведение и останалите знания и науки за организацията и управлението.
.....
2.Отчитане влиянието на всекидневното съзнание на вънорганизационните, стихийните прояви на човешката психика в обществото и в съответната организация. Този по-широк прочит изисква отчитане на знанието по основи на управлението, микро и макро икономика, човешки ресруси, маркетинг, математика, отчитане познанието по основи на правото и търговско право.
Всички теоретици и практици, когато мислят и говорят за организация и поведение приемат, че управлението (социално плюс стопанско), в т.ч. организационното поведение са сложни , противоречиви, а понякога и парадоксални процеси и е необходимо интердисциплинарен подход, отчитане на различни познваталено-оценъчни ъгли. Вниманието се насочва към характера на социалната система, социалните структура, т.е. към социологическия аспект. Социалната система дава първомодел на всички нива на организиране. На второ място към социално-икономическия аспект към разглеждане, т.е. каква е икономическата среда. На трето място вниманието се насочва към социално-политическия аспект. Редом с това вниманието се насочва и към социално-юридическия аспект, доколко съответства на законновата база. Насочва се и към степента на морална поносимост - етическия аспект, доколко нашето организиране и управление като дейност (вътрешна и външна) отговаря на моралната традиция и съвременност. Вниманието се насочва и към психологическа поносимост - социално-психологически (отчитане на народо-психологията, не само традицията, но и съвременността - кое е водещото в съвременната социална психика) психоаналитичен аспект. Всички тези фактори са реалната предпоставка при формирането на управленската култура. Доколко културата е станала приложна. Управленската култура много често се свежда до нивото на комуникативната култура. Комуникацията като обмен на информация е един от трите основни компонента на общуването - междуличностто, професионално и социално общуване. Много често комуникативната култура се свежда до нивото и степентта на езиковата култура. Умението вербално или невербално да приобщим, да мотивираме изпълнителите. Комуникативната култура се свежда до технико-технологическото усвояване на информоцаионно комуникативните достижения. Доколко сме ги усвоили и прилагаме. Рекламната индустрия представя продукта, качеството на продукта, неговата значимост, устойчивост, стабилност. Редом с това, когато мислим и говорим за управление, това е и имиджът на организацията. Вниманието се насочва към представянето на качеството на продукта от PR експертите. Вниманието се насочва и към отчитане на цялата социално-културна среда. Каква е културната традиция, каква е културната съвременност преди всичко на потребителя на нашата продукция. Редом с това е необходимо да се отчита и културно-религизоната среда. Какво е мястото на религията и религиозността в нач. на 21 век, като комуникативен, организационно-управленски, властови фактор. В рамките на една и съща религиозна традиция има разнообразия. Различия, които прерастват в конфликтност. Не на последно място като едно обобщаване като най-общите измерения могат да бъдат .... Употребява се авторитета на философското знание.

Диалектически подход -
Организационното поведение се разглежда в контекста на социалното, стопанско управление. Различието в познанието за организираното е различие в степента на общност на знанието. Най-общото е философското познание - философия на управление. Следващата степен която е ниво на конкретизиране е социологията на управлението. Следващата степен това е психологическата - психология на управлението. И всички останали нива на организация и управление, които бяха посочени.
- Философия на управлението - отразява общото, повтарящото се, необходимото, неизбежното, същественото, закономерното или всеобщото присъщо на всяко едно управление, присъщо на всяка една организационно-упраленска дейност.
- Социологията на управлението - отчитане на социалната система, структура, социалните различия.
- Психологията на управлението -

Отношението между философията, социологията и психологията на управлението е отношение на общо - особено - специфично - конкретно единично. Те взаимно се допълват, определят.
Отоншението между социалната психология, организационната психология, психологията на управлението и организационното поведение е също отношение на общо - особено - специфично - конкретно единично.
Когато се изведе икономическия аспект тогава вниманието се насочва към икономическата психология. Тук трябва да отчитаме и познанието, което получаваме от общата психология, когнитивната психология (психология на познанието), както и психологията на дейностите. Това отношение е принципното положение на разширения прочит - отчитаме и социалните фактори, как те въздействат на организацията, на нейното функциониране.

2. Социално познание, социална активност, организационно поведение. Социален детерминизъм и индетерминизъм. Социални закони, отношения, дейност.
Съществуват два основни прочита на организацията и поведението - религиозен и светски. Те имат два варианта - религиозен и светски детерминизъм и религиозен и светски индетерминизъм. Според религиозния детерминизъм (зависимост) - всяко действие е продукт на Божията промисъл.

- Религиозн. детерм. снема личната, морална, правна отоговорност. Човек е в правото си да избере модела на поведение, но ще отговаря за своето деяние в отвъдното. По предложение на йезуитите се създава една институция която да регулира - Светата инквизиция. Всяко едно съществуване е от Бога, тази която е добра е за да ни възнагради, а която не е добра е за да ни санкционира за нашите грешки. Бог като безкраен, всесъвършен, всемогъщ, всетворящ и всеблаг не би избрал несъвършенен вариант. Светът е най-съвършения от всички възможни.
- Светския детерминизъм е опит познанието по математика и механика да бъде отнесено към останалите знания и практики. СД изхожда от това, че всяко явление има причинно-следствена връзка. Необходимото има обективен характер, а случайното има само субективен характер. Това "случайно" е продукт на нашето незнание. Когато човек достигне до причинно-следствените връзки, то случайността изчезва. Отнася се до обществото и до всяко едно организиране и управление. Новото време е модерно в това, че разграничава светското от религиозното. Има два светски прочита - изхожда се от постановката, че човек е едно природосъобразно същество и неговата същност не може да бъде друга освен доброто, но много от хората са в социално икономическа немощ, обладани от суеверия и стремеж за власт, много от хората не осъзнават своята добра природа. Другият светски прочит - Томас Хопс - английски математик, който приема, че човешката същност не е по-различна от животинската същност, социалните закони не са много по-различни от животинските, т.е. човек осъществява своята дейност на базата на инстинкта за самосъхранение, човешката същност е един тотален егоизъм. В името на сигурността човек договаря правилата на общуване на организиране и управление. Човек разсъдачно договаря правилата на поведение и действие. Това е един общ, обществен договор и всеки е задължен да го спазва. Всеки е задължен да се грижи обществото и държавата е задължена да се грижи за всеки. Санкционира се от преобладаващата част, на общоприетото. Спечелване на обещственото мнение. Светсдкия индетерминизъм абсолютизира вечното изменение, че нашето съществуване е поредица от случайни изменения. Представителите на СД и СИ се определят като реалисти. Този тип реализъм достига до стериотипност, до догматизъм, който формира, както авторитарното отношение и поведение, така и конформизъм (съгласието, приносът). Три са основните характеристики на този начин на мислене: механицизъм (всички процеси се основават на механиката и математиката), антиисторизъм (щом явленията вечно се движат, от тук следва, че познанието на човека ще бъде валидно и значимо за всички времена и хора, антиисторизма е нежелание да се отчитат наличието на качествени промени в историческото развитие) и пасивна съзерцателност (щом нещата са едно вечно движение в кръг, човек не може да ги променя, а само да ги описва).
Социални закони, отношения, дейност - Човек е изправен пре два случая- в единия случай всичко е зависимост, а в другия всичко е хаотично. Тази преобладаваща неопределеност е съчетана с неопределеност в една глобална, икономическа, социална, културна криза. Ние сме в ситуация на преобладаваща, прогресираща неопределеност. Тези две крайности биват преодолени от диалектическия подход. Това е единство, хармония на крайностите. Ние непрекъснато срещаме постановки, че организацията и управлението се осъществява на базата на закони и нормативи.

Явлението, феномена е необходимо да го разграничаваме от нивото на отразяване,от нивото на неговото изразяване, оценяване, от множеството отношения, индивидуални, избор на отношението, спонтанни отношения, от степента и формата на договаряне на поведението, регламентиране на договореното поведение, организираното поведение като общуване, организираното поведение като общоживеене, ниво на общество, нивото на управление, и съпътстващите емоционални преживявания (емоциите - безпокойствието, страстите, свързани с явлението).

Законът е тип връзка, тип отношение, не каква да е връзка, а общата, повтарящата се необходимата, неизбежната, съществената връзка. Съответно общото, повтарящото се, необходимото, неизбежното, същественото отношение. Ако тази необходимост се отнася към всеки закон, то е необходимо да подчертаем, че тези социални закони са тенденции.Човек твори своята съдба, живот. Когато този социален закон е защитен от държавата, то се явява правен закон.

3. Ирационалното поведение, организиране, управление
В публичното пространство на всекидневно ниво, и в рамките на специализираното познание съществуват 2 основни линии на интерпретация - ирационално и рационално. Ирационалното свежда управлението до проявата на инстинкта за самосъхранение, до индивидуално проявената интуиция, до природната интелигентност, до обаянието, до харизматичността, до умението да формираме вяра. Интуитивната психология, която се базира на това че човешката същност се изявява в спонтанността на страстите, инстинките, то цялата негова интуитивна психология може да бъде сведен до един въпрос: Възможно ли е човек да пренебрегне своите лични интереси, страсти, суети в името на истината? Мотивите за ползване на истината и неистината са едни и същи. В рамките на ирационалното поведение много често иметон а Фройд се свързва с някой тълкувания на сънищата, грешките, спонтанността на страстите. Фройд и неговите последователи приемат и утвърждават, че определяща роля в избора и осъщественото поведение има индивидуалното, подсъзнателно проявено като полова активност, немощ или мощ. Неговите последователи разглеждат организираното общуване и неговото управление. Алфред Адлер извежда измерението полова мощ и немощ, до всяка една мощ и немощ. Определящо е индивидуалното подсъзнателно, своебразна компенсация за чувството за пълноценност. Адлер разграничава множество нива на проявление на това чувство за пълноценност и непълноценност. Според Ерик Фрон (друг последовател на Фройд) когато човек е в неизбежността да приеме позитивите и негативите, да приеме свободата и отоговорността за избора. Правото на избор подменя способността и възможността за избор.

- Рационалността е необходимо да разгледаме като рационалност сведена до разсъдачност и рационалност сведена до разумност. Математиката е основно точно, защото се ограничава в рамките на количествените стойности, в рамките на количествените изменения и измерения. Разсъдъчното мислене се свежда до формално математически, логически, с цел да бъде нормативно изразено, с цел една по-голяма оперативност в конкретната практическа дейност. Много често свеждайки управлението до познание формално логически и математически до мисловни конструкции, които предварително са известни и оперативно се прилагат в практиката, управлението много често се съотнася към познанието и умението да играем шах. По-добрите в шаха са тези, които са всъстояние да прогнозират възможните ходове на съответната страна при наличните позиции, какво може да бъде осъществено и от тук да се заеме контрапозиция. Това е разсъдъчност. Размумността включва рационалността, количествените стойности и наличието и промяната на качествените стойности на нещата, разглежда нещата не само в тяхната статика, но и в тяхната динамика. Отчитане на качествените промени (диалектическо мислене).
В нашата цялостна жизнедейност пред нас са множество отделни неща, процеси, явления, събития. Обобщаването на общото всеобщото преминава през следните етапи. От множеството сеизвежда общото - повтарящото се - необходимото - неизбежното - същественото. Достигайки до закономерното (всеобщото) всеки един от нас е в състояние да прогнозира в една по-близка или по-далечна перспектива; да създаде повече от една прогнози, които взаимно да се допълват или разграничават до нивото на алтернативност. На базата на различния брой прогнози, човек е в състояние да направи избор и да определи една от тях като основна определяща, а останалите като резервни за екстремални ситуации. На базата на избраната основна прогноза, човек може да планира, програмира, проектира, моделира, организира и ефективно реализира своята жизнедейност, в т.ч. организационно-управленската дейност. Тези организационно управленски дейности имат различна степен на общност - най-най-общи, по-малко общи, и така различно ниво на конкретизация. В чисто функционален организационно управленски план тези нива на общност са следните: стратегия, тактика, технология, техника, оперативност, креативност, иновационност, ефективна дейност са оперативните стъпки по реализирането на стратегията. Законът е тип връзка, отношение. Много често не се разграничава необходимото и неизбежното. Всяко неизбежно е необходимо, но не всяко необходимо е неизбежно. Неизбежното е само тип необходимо. Изходните точки при изграждането и осъществяването на една стратегия са: предмет на дейност, налична материална база, наличните технико-технологически ресурси, наличните финансови ресурси, наличните суровинни ресурси, наличните човешки ресурси, качеството на продукта.

5. Проблемът за разбирането и принципът за несъмнеността или за властта на преобладаващото мнение
Всеки един от нас се позовава на тези човешки умодостижения, които отдавна са прераснали в твърди убеждения:
1. Когато фактите говорят и Боговете мълчат! ?? Нима е така, как да го разбираме.
2. Истината се ражда в спора!- ако има различия в мненията и оценките, то като се осъществи един обмен на постаноките, рано или късно ще се достигне до адекватното решение.
3. Незнанието не оневинява - където има възпроизводство на капитал, незнанието е вече вина
Необходимостто да вземем отношение към преобладаващите, доминиращите в нашето всекидневие, организационно поведение, представи за истината и неистината. Неистината като симулация, манипулация, лъжа.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организационно поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.