Организационното развитие - обективна необходимост


Категория на документа: Други


Глава първа
ОРГАНИЗАЦИОННОТО РАЗВИТИЕ – ОБЕКТИВНА НЕОБХОДИМОСТ
1. Същностна характеристика на Организационното развитие.
При изясняването на дисциплината “Организационно развитие” се срещат значителни трудности. Едни от тях са свързани с определянето на нейния предмет и обект, други – със съдържанието й, а съществуват дори и мнения, според които не съществува такава дисциплина.
Концепцията “Организационно развитие” възниква през средата на 60-те години на ХХ век и произтича от практическата категория “Организационно развитие” (“organization development”). В началото се разглежда като класическа форма на плановата промяна.
Съществуват различни становища за Организационното развитие. Ние нямаме за цел да разглеждаме всички от тях, а ще споменем само някои, като по-късно ще се опитаме да изложим определени виждания по този въпрос. Според Л. Лоренс Организационното развитие се свързва с начините, чрез които организацията се променя от сегашното към бъдещо по-добро състояние.[1]
Р. Бекхард счита, че Организационното развитие е планиран опит от страна на управляващите за повишаване ефективността на организацията въз основа на планирани мероприятия, като за целта се използват значението на поведенските науки.[2]
Джон Нюстром и Кейт Дейвис пишат, че Организационното развитие е систематическо прилагане на редица положение на поведенческите науки на различни равнища на организацията (групови, междугрупови и организацията като цяло). Основните му цели са повишаване качеството на трудовия живот, производителността, адаптацията и ефективността на организацията.[3]
Други учени – Р. Пипер и К. Рихтер посочват, че Организационното развитие се осъществява чрез методите и инструментариума на социалните науки и представлява дългосрочно и всеобхватно изменение както на поведението, отношенията и уменията на кадрите във фирмата, така и структурите и на процесите в нея. При това трябва да се постигне съгласуваност между желанията на персонала, ориентирани към израстване и развитие и целите на фирмата, което позволява да се гарантира по-адекватна реакция на измененията в окръжаващия свят.[4]
Едно от най-често срещаните становища за Организационното развитие е на Уендъл Френч и Сесил Бел. Според тях Организационното развитие е продължителна работа по усъвършенстване процеса за решаване на проблемите и обновление в организацията по пътя на по-ефективно съвместно регулиране на нейните културни ценности – като акцентът се постави върху формалните групи, като за целта се използва консултант на промяната, която се основава на теорията и технологията на приложните науки за поведението, включително и изследователски действия.[5]
Докато Дж. Донъли, Дж. Гибсън и Дж. Иванчевич считат, че Организационното развитие е метод за улесняване на практиката и развитието в структури и процеси (например връзки и роли), хора (например стилове и умения) и технологии (например повече рутинни действия или повече творчество).[6]
Тласък в развитието на въпроса за Организационното развитие дават представителите на Поведенческата (бихейвиористичната) школа.[7]
От изложените становища може да се направи извод, че Организационното развитие се разглежда от различни гледни точки:
а) като съвкупност от мероприятия за осъществяване на организационни изменения;
б) като планиран процес на организационни изменения;
в) като реализация на поведенческите науки и т.н.
Общото, което обединява тези, а и другите становища[8] е, че Организационното развитие е еднозначно ориентирано към бъдещето, като тези планови изменения имат за цел подобряване състоянието в организационната единица.
Организационното развитие е насочено главно към човешкия фактор в организацията. Представлява съвкупност от планови дейности, в резултат на които се осъществяват организационни изменения, като с тях се цели повишаване ефективността на организационната единица. Що се отнася до ефективността задължително трябва да се уточни, че с Организационното развитие се преследва:
а) създаване на условия за повишаване на производителността, която от своя страна ще доведе до повишаване икономическата ефективност на организацията;
б) повишаване на социалната ефективност (подобряване състоянието на хората), която в конкретния случай ще намери проявление в:
- усъвършенстване системата на възнагражденията;
- подобряване условията на труд.
Много важно според нас е, че не трябва да се дава предпочитание на нито една от тези ефективности, а те следва да са взаимосвързани (вж. Фиг.1.1.).

Фиг. 1.1

Причините, които пораждат необходимостта от Организационното развитие, са твърде разнообразни. Най-общо обаче те могат да бъдат сведени до две основни групи:
а) причини, които произтичат от същността и функционирането на самата организация;
б) причини, които са свързани със средата, в която организацията функционира.
От така изложените причини съдържанието на Организационното развитие се свързва най-вече с:
а) разрешаване на конфликтите в организацията по пътя на сътрудничеството (групово и междугрупово), както и въвеждане на нови ценности в организационната култура;
б) приспособяване на организацията към динамичните промени на външната среда.
Организационното развитие налага цялостна промяна във вижданията, убежденията, ценностите, взаимовръзката мисия-стратегия, структури, подбор, обучение и развитие на персонала, т.е. както на цялостната дейност в организацията, така и приспособяването й към външната среда. Хората в организацията трябва да осъзнаят, че за да може да съществува и да се развива ефективно дадена организация, тя следва да се справя непрекъснато с възникналите пред нея предизвикателства, т.е. да разберат, че непрекъснатите изменения са обективна необходимост, от които ще имат полза както отделните индивиди, така и организацията като цяло. Ето защо е нужно те да пожелаят измененията, да са убедени в тяхната ефективност и по този начин да ги осъществяват. Освен това те трябва да са наясно, че положителните резултати няма да дойдат “отвън”, а ще са следствие на техните знания, умения, усилия, което пък от своя страна налага обучение, самообновление и т.н.
Динамичните изменения и свързаните с тях проблеми изискват непрекъсната координация и обвръзка на цялостната дейност на мениджърите. Чрез Организационното развитие се осъществява непрекъснато взаимодействие между отделните структурни звена на организацията, като по този начин се осъществява и необходимата координация и обвръзка.
Различните изменения, свързани с Организационното развитие, Р. Лайкарт систематизира в три групи:[9]
А. Причинни (каузални) –
а) организационна структура;
б) контрол;
в) политика;
г) обучение;
д) поведение на ръководителите и др.
Б. Промеждутъчни –
а) указание;
б) възприятие;
в) мотивация;
г) квалификация;
д) работа в екип;
е) междугрупови отношения.
В. Крайни (резултативни) –
а) повишаване на производителността;
б) нарастване обема на продажбите;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организационното развитие - обективна необходимост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.