Основни физически качества на човека и същност на физическата (кондиционна подготовка)


Категория на документа: Други


ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
"ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР"

ПО:
СПОРТ
НА ТЕМА:

"Основни физически качества на човека и същност на физическата(кондиционна подготовка)".

ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:
Русалина Христова Караиванова проф.д.п.н. Малчо Малчев
Фак. № 22110008, ОУПС, I курс

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Увод.
2.Изложение.
3.Заключение.
4.Използвана литература.

Увод

Всеки човек още в детска възраст показва свойте физичеки качетва и чрез спортната си дейнот ги развива.Основните физически качества на човека са бързина, сила, издържливост, гъвкавост и ловкост. Те се развиват и усъвършенстват под влияние на редица ендогенни (генетични, вътрешни) и екзогенни (външни) фактори. Към екзогенните фактори се отнася: влиянието на социалната среда, микроклимат, демографски предпоставки, хигиенни условия, хранене, двигателна активност и др. От значение за физическите качества на човека е и възраста,както и средствата и методите,които се използват за развитието на различните качества.Те се развиват посредством постоянната спортна дейност на човека.По своята същност спортната дейност представлява специфична активна двигателна дейност, насочена към максимално развитие на наследствените възможности на човека.Тази специфична двигателна дейност се проявява в две главни насоки - масово-оздравителен спорт и спорт за високи постижения.

Изложение

Физическите качества биват изграждани чрез техническата и физическат подготовка на всеки един човек.Формирането на двигателен навик не би могло да се осъществи без влагането на съответна сила, бързина или издържливост. И обратно, физическите качества не могат да се проявяват в изолиран вид, а само под формата на един или друг двигателен навик. Човек притежава различни качества, които се проявяват в навиците му,а те от своя страна изискват определено развитие на тези качества.В спорта се усъвършенстват възможностите на човека да изпълнява различните движения.Докато между понятията двигателни, физически и психомоторни качества може да се постави знак за равенство, то между термините развиване и възпитаване на физическите качества разликата е съществена.Развитието на двигателните качества е процесът на тяхното изменение в хода на биологичния растеж на човека. Например в развитието на силата се отбелязва постепенно увеличаване към 25 - 30 години, след което наблюдаваме период на стабилизиране и последващо намаляване.

Бързината,силата,издражливостта,гъвкавоста и ловкостта са основните физически качества на човека.Те се развиват постепенно като се проявяват в генетични,вътрешни или външни фактори.Проучванията показват,че двигателните качества се развиват неравномерно,но постоянно с прираст ту на едно, ту на друго качество. Физическата подготовка е свързана с точното определяне на изходното състояние, отлично познаване на обекта като възраст, пол, индивидуалност и други.Възпитаването на двигателните качествана влияе върху развитието с цел то да бъде изменено в необходимата ни посока.

Силата като физическо качество на човека може да се определи като неговата способност да преодолява външно съпротивление или да противодейства за сметка на мускулните усилия. силата на човека и силовата му подготовка са изключително важни. Силата е способността на човека, качеството му да въздейства или противодейства на физическите обекти на външната среда, посредством мускулно напрежение предадено чрез системата от лостове на своето тяло.Съществуват два вида силови способности- Собствено-силови способности ( проявяват се при статически режим на работа и бавни повдигащи движения) и скоростно-силови способности(проявяват се при бързи движения и амортизационна сила - проявяват се при отстъпващи движения). Посочените видове силови способности са основните, обаче, не изчерпват цялото многообразие в проявите на силите на човека. В много случаи крайно важна е така наречената "взривна сила" -способност да се проявяват големи сили в най-кратко време. Както всяко друго двигателно качество, така и силата се проявява в определени параметри на движенията и може да се измерва по тъждествен способ. Форми на проявление на силата са: абсолютна, скоростна, взривна сила и силова издържливост. Всяка една от тях има своя характеристика и съответно методично значение, като цел и начин за развиване и усъвършенстване. Величината на мускулната сила зависи от редица анатомо-физиологични, нервно-мускулни, биохимични и други фактори. Освен разгледаните до тук фактори на мускулната сила трябва да се отбележи и ролята на основните функционални системи - сърдечно-съдовата, дихателната, ендокринната и др. Не бива да се пропуска, че за проявление на силата влияят редица психически фактори - мотивацията, волевото усилие, концентрацията на вниманието, положителните емоции и други. За възпитаване на физическото качество сила, се използват най-различни упражнения, които от общата класификация са известни като физически упражнения за сила. Те са с подчертано естествено-приложен характер, общоразвиващи упражнения от фонда на основната гимнастика, упражнения с уреди и на уреди, физически упражнения от леката атлетика - скокове, хвърляне и тласкане, упражнения с противодействие, редица подвижни и щафетни игри и т. н. Не може да се говори за методите за възпитаване на силата без да се изясни същността и методиката на силовата подготовка.Понятието методика на силовата подготовка влизат широк кръг от средства, способи и форми за развитие на силовите качества, прилагани в определено съотношение и последователност на базата на утвърдени принципи.Известно е, че съществуват три начина за създаване на максимални силови напрежения: повторно повдигане на непределен товар до изразена умора (до отказ); повдигане на пределен товар и повдигане на непределен товар с максимална скорост. В съответствие с това се предлагат три различни метода за възпитаване на силата: метод на повторните, метод на максималните и метод на динамическите усилия. Изложените принципни положения или правила, не бива да се възприемат догматично. Всеки учител или треньор трябва да ги прилага и използва примерно и строго индивидуално, за да се постигнат най-добри резултати.

Способност на организма за продължително изпълнение на определена дейност без да се намалява нейната ефективност,се нарича издръжливост. Тя се дели на два вида: обща издръжливост и специални видове издръжливост.Общата издръжливост в повечето случаи се разглежда като способност на човека да изпълнява продължително време физически действия, които натоварват основните функционални системи и оказват положително въздействие върху неговата спортна или друга специализация.Известна е още и като "аеробна издръжливост".Специалната издръжливост на човека, може да бъде определена като високоефективна специфична работоспособност, в рамките на конкретна двигателна дейност.За разлика от общата издръжливост, когато говорим за специалната издръжливост различаваме няколко разновидности: скоростна издръжливост, силова издръжливост, скоростно-силова издръжливост, скокова издръжливост и др.В случаите когато дълго време трябва да се преодолява значително съпротивление работоспособността се определя като силова издръжливост. Тогава, когато става въпрос за продължително запазване значението на съпротивлението и скоростта, специфичната работоспособност е известна като скоростно-силова издръжливост. Скоковата издръжливост е особена разновидност на скоростно-силовата. Тя е показателна за волейбола, баскетбола и много други дейности, които са наситени с многобройни отскоци.Във възрастов аспект издръжливостта е по-малко проучена. Факторите на издръжливостта са твърде много, но в най-общ план те могат да бъдат разделени на три основни групи: енергетически, спортно-технически и психологически. Те са обвързани взаимно и представляват съществена част от моторния потенциал на индивида. Средствата за възпитаване на издръжливостта са разнообразни,като продължително изпълнявани лекоатлетически упражнения; игри с умерена интензивност; подвижни и щафетни игри; продължително колоездене; разходки и краткотрайни туристически походи и мн. др.Методите, които широко се използват за възпитаване на издръжливост са игровия, състезателния, равномерния, променливия и повторен метод.

Бързината на човека е изключително важна и има широк спектър на проявление в многопосочната му дейност - бит, трудова дейност, занимания с физически упражнения, в спорта и др.Тя дава възможност на човека да осъществява двигателни действия в минимален за дадени условия срок, изпълнението на задачата не трябва да води до възникване и натрупване на умора.Бързината като способност на човека да извършва движения с голяма скорост и честота в продължение на минималния за дадени условия период от време. Същевременно обаче скоростта и бързината не трябва да се приемат като синоними. Специфичните форми на това физическо качество са скорост на отделното движение при малко спротивление; честота на движенията при малка амплитуда; латентно време на двигателната реакция способност към бързо начало на движенията.В сравнение с другите двигателни качества на човека бързината най-трудно се поддава на усъвършенстване.Основно средство за неговото възпитаване са скоростните упражнения,лекоатлетически упражнения и игри за бързина.Основни методи за възпитаване на физическото качество бързина е повторният, игровия и състезателния метод. Емоционалният фон който се създава чрез тези методи благоприятства изпълняващите да се освободят , движенията стават по-непринудени и свободни.

Ловкостта е способност на човека да координира своите движения и действия време, пространство и усилие, адекватно на двигателната задача. Ловкостта е комплексно двигателно качество, функция от степента на развитие на останалите двигателни качества,за това най-интензивното повишение, както и най-високи стойности на развитие на ловкостта трябва да се търсят в детска възраст. Високата, съвършена координираност на движенията лежи не в основата на т. нар. двигателно качество ловкост, а в основата на създаваните чрез обучение двигателни навици, в основата на техниката на движенията.В тази светлина ние се придържаме към все още преобладаващото в теорията и практиката схващане за ловкостта,че е координационно-двигателните възможности на човека.Способността на организма да съгласува своите действие се проявява в две направления:способност към овладяване на нови двигетелни действия;способност към двигателна адаптация, т.е. умение да се приспособява усвоена структура от двигателни действия към различните условя на дейността.Бързината, точността и икономичността, с които се овладяват и изпълняват сложни в координационно отношение двигателни действия, са конкретните измерители на ловкостта като двигателно качество на човека.Способността към овладяване на нови движения и двигателни действия се развива във възрастта само до определен момент, достигайки своя апогей .За усъвършенстване на способността към бързо и целесъобразно преустройство на двигателната дейност се използват упражнения, изискващи бързо реагиране.Основно изискване при работата за ловкост е непрекъснатото повишаване на координационните трудноти, които трябва да преодолеят занимаващите се. Стимулирането на двигателната координация се извършва чрез редица методически прийоми: използване на необичайни изходни положения; противоположно изпълнение на упражнението; изменяне скоростта или темпа на движението; методически похвати се усъвършенства не само двигателния, но и слуховия и зрителен анализатори, което е от значение за подобряване бързината на сложните реакции.

Гъвкавостта се определя като способност на човека да изпълнява движения с голяма амплитуда В теорията и практиката на физическите качества и спортната тренировка се използват понятията:обща гъвкавост - позволяваща изпълнение на разнообразни движения с голяма амплитуда и специална гъвкавост - характеризираща пределната подвижност в отделни стави, специфична за избран вид спорт;анатомична- дава ориентировъчна картина на възможните движения в една или друга става;пространствена гъвкавост - включва способността на тялото да се разтяга максимално далече в различни посоки;активна гъвкавост - проявява се посредством собствени мускулни усилия;пасивна гъвкавост - проявява се под влияние на външни сили гъвкавостта може още да се определи като динамична и статична. Първата се проявява в динамични условия и зависи от еластичните свойства на ставните връзки. Втората наблюдаваме в статичен режим на работа и се влияе от силата на съответните мускулни групи.Гъвкавостта зависи от еластичността на ставните връзки, мускулите, сухожилията и от подвижността на различните ставни съчленения на опорно-двигателния апарат.Зависи също така и от формата на ставните повърхнини, от дължината и еластичноста на ставните връзки и от сухожилията, с които мускулите са прикрепени към скелета.Гъвкавостта е един от основните фактори за овладяване техниката на физическите упражнения. При добро състояние на това качество с по-голяма лекота и икономичност се изпълняват отделните движения. Особено голямо е значението на гъвкавостта за постигане на високи постижения в гимнастиката, акробатиката, особено в художествената гимнастика, фигурното пързаляне и др.Гъвкавостта е такова качество, което относително лесно се възпитава и бързо се губи.Най-използваните средства за развиване на качеството гъвкавост са гимнастическите упражнения.По характер на въздействието са активни и пасивни.Активните могат да бъдат различни махове, кръгове, наклони.Пасивните се изпълняват с помощта на партньор.Упражненията за развиване на гъвкавост трябва да се изпълняват всеки ден или в краен случай три пъти седмично.Целесъобразно е да се спазва определена последователност
и дозировка:


място
повторения
1
горни крайници
8 - 12 повторения;
2
раменни стави
12 - 20 повторения;
3



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни физически качества на човека и същност на физическата (кондиционна подготовка) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.