Oвощарство


Категория на документа: Други


Овощарството в България

Овощарството е един от интензивните отрасли на селското стопанство със задача отглеждането на овощните растения за производство на плодова храна за човека.

Научните изследвания показаха, че овощията са здрава храна с голяма биологична стойност, тъй като съдържат редица вещества, необходими за нормалната жизнена дейност на човешкия организъм. Те са ценни със съдържанието си на въглехидрати, главно захари (фруктоза, гликоза и захароза), а в по-малки количества и скорбиала, целулоза и хемицелулоза; пектинови вещества (протопектин, пектин и пектинова киселина), белтъчини, органични киселини (ябълчена, лимонена и винена), дъбилни, багрилни и ароматни вещества, витамини, минерални соли, ензими, фитонциди и др.

Плодовете са едни от най-богатите на захари хранителни продукти. Количеството на захарите в зрелите плодове се колебае от 5-6 до 17-20 % в зависимост от овощния вид и сорт, а също и от условията на месторастенето.

Особено голяма е биологичната стойност на плодовете благодарение на съдържанието им на витамини, главно витамин С, а също и каротин (провитамин А), витамини В1, В2, В6, Р и др.

За храна се употребяват и ядките на някои плодове, като орехи, бадеми, лешници и кайсии, които са богати на мазнини и азотни вещества, главно белтъчини. Ореховите ядки например съдържат 60-79% мазнини и 10-16% белтъчини.

Плодовете съдържат още и важни за човешкия организъм соли, каквито са солите на калция, желязото, магнезия, калия и др. Те съдържат и фосфорни вещества, както и други минерални вещества, в състава на който влизат йод, мед, манган, силиций, цинк, кобалт, арсен, бром, хром и др., които са необходими в минимални количества за нормалната дейност на човешкия организъм.

Благодарение на това свое богато съдържание на ценни вещества, плодовете са първостепенен източник на жизнено необходими за човека вещества, които оказват голямо влияние върху много функции на човешкия организъм и имат голямо здравно и лечебно действие.

Благоприятното съчетание на изброените вещества и наличността на витамини поставят овощията между най-ценните диетични хранителни продукти. Диетичната ценност на плодовете е особено голяма и поради обстоятелството, че много от тях се употребяват в прясно (сурово) състояние, без преработка. Науката за витамините и изобщо научните изследвания за състава на плодовете и влиянието на съдържащите се в тях вещества доведоха до разбирането, че плодовете са едни от основните продукти в нашето хранене, тъй като съдържат важни за развитието и здравето на човешкия организъм вещества.

След откриването на витамините и установяването на тяхното значение за организма, а също и значението на много от другите вещества, влизащи във състава на плодовете, започна прогресивно да нараства употребата на овощията. Във връзка с това, плодопроизводството в света се увеличава непрекъснато и сравнително доста бързо, а в някои от страните, включително и в България - много бързо. Обаче все още количеството плодове от глава на населението е недостатъчно. Смята се, че рационалната норма плодова храна е 100-125 кг. на човек годишно. У нас се консумират годишно около 28-30 кг. плодове в прясно състояние от човек годишно, а заедно с гроздето - около 50 кг.

Значението на плодовете не се ограничава само в употребата им в прясно състояние. От овощията се приготвят много и разнообразни хранителни продукти: компоти, конфитюри, желета, мармалади, сокове, нектари, сиропи, сушени плодове, замразени плодове, витаминови концентрати, масла (бадемово, кайсиево, орехово, лешниково), а също и ферментирали напитки (вина, ликьори, ракии).

Овощията са били употребявани като храна от човека от незапомнени времена. Много хилядолетия първобитният човек се е хранел главно с плодове то дивите овощни растения. Началото на отглеждането на овощните растения също се губи в дълбоката древност. От старите писмени паметници и изображения се вижда, че древните народи са познавали културата на овощните няколко хилядолетия преди новата ера (по долината на р. Нил - над 5000 г. преди н. е., Вавилон и Асирия - над 3000 г. преди н. е., Китай - над 2000 г. преди н. е.). Около размножаването на овощните растения (чрез семена, резници, присаждане), а също и доста много агротехнически похвати като резитби, пръстенуване (колцуване), торене, борба с олести и неприятели по овощните растения, та дори и кръстосаното опрашване на някои сортове.

От древните гърци към началото на новата ера културите на овощните растения преминала у римляните и другите европейски народи.

В началото на средните векове се забелязва упадък в овощарството по цяла Европа, а от IX до XVIII век има бавен напредък и едва през XVIII и особено през XIX век в редица европейски страни овощарството добива значително развитие. Своето много бързо развитие и разцвет овощарството достига през XX век, когато науката за храненето оцени правилно голямото значение на овощията на здрава храна и богат източник на редица вещества, необходими за нормалната жизнена дейност на човешкия организъм, а също и голямото им значение като лечебно средство.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Oвощарство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.