Парадигма на транзитологията


Категория на документа: Други




Софийски университет
"СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"


Катедра:Философия

Парадигма на транзитологията

Реферат

София

2014

Политическите процеси отдавна привличат вниманието на учените-политолози,социолози,икономисти,историци и юристи.Обяснението и интерпретацията на такива понятия като "политическо развитие" и "политически процес" ,"стабилност"и "устойчивост" и др. представлява същността на сериозни разногласия между научните школи.Мощният тласък на научните изследвания в областта на политическата динамика ни дава възможност да видим разработка на редица концепции(модернизация,"зависимо развитие","анализ на световната система","нов институционализъм").Да се съсредоточим върху едно много важно направление-политическата транзитология,изучаваща преходите от авторитарни към демократични режими.

По мое мнение,да се говори за транзитологията като цялостен и системен научноизследователски отрасъл или дори като отделна дисциплина ,не е съвсем правилно.В много различни позиции,транзитолозите са обединени от своеобразен "покрив"-модел на демократически преход или по-скоро поставторитарен преход.Като цяло се наблюдава доста сериозно разминаване във възгледите относно функционирането на този модел и неговите съставни елементи.Във връзка със сериозните политически трудности,ясно обозначени в живота на пост-политическите режими, се очертали значими промени в областта на ситуацията "неопределеност" на прехода.Това до голяма степен предизвикало методологически спорове около теорията за "третата вълна на демокрацията" на Самюъл Хънтингтън:дали трябва да очакваме авторитарен "отлив" продължава ли и днес и на какъв етап, какви са общите критерии за така наречената демократизация,универсални ли са те или са индивидуални за всяка страна,и т.н.

Освен това,важно е да се отбележи, че желанието да се определи общият вектор за движение на политическия процес в глобален мащаб, като недвусмислен преход към демократични форми на упражняване на властта не означава принадлежността на един или друг политик от съвременността към транзитологията.Това още повече усложнява разбирането на концептуалните положения на транзитологията.

Трябва да се подчертае,че самата западна :транзитология"има две измерения-първо,което изучава :преходния период" сам по себе си и е свързано с понятието tranzition,и второ,което разглежда модела на преходния период, т.е. трансформация на политическия режим - transformation. Но такова разграничение не е присъщо на руските изследователи на пост-авторитарните политически процеси на развитие. Гелман смята, че е подходящо да се използва понятие tranzition и transformation като синоними. При употреба на такива термини,напълно естествено е понятието транзитология да се разбира като "отрасъл на политическите науки, посветен на изучаването на трансформации". Оказва се, че темата на тази индустрия са разнообразни политически процеси, които водят до промени в политическия режим,обекти на изследване са и политически личности, институции и закони, регулиращи отношенията между тях и т.н.

Особеностите на социалната трансформация, също са "елементи на съвременната демократична вълна".След авторитарното развитие в Източна Европа и бившия Съветски съюз, схемата на теоретичния модел (авторитарен режим-преход-демократичен режим) остава постоянна.

Телеологично предопределеност на такава парадигма е еднозначно определена положителна стойност на демокрацията и предимствата й в сравнение с другите форми на политически режими. Тази стойност се разглежда като абсолютна и вечна, универсална за всички страни и континенти.Така демокрацията става един вид мярка за цивилизованост и прогресивна социалнополитическа система,на базата на социалните отношения,както и техен регулатор.Увеличава се и значимостта на парадигмата на транзитологията за съвременната социална наука,политическа практика и нейната идеологическа подкрепа.

Разглеждането на политическия процес в съответствие с методологията, се използва като база на понятието "демокрация",подчертава съвременността и значението на политическите процеси. Обяснението се крие в общата логика на историческата ситуация, в която се появяват и започват да се развиват тези подходи. Рухването на авторитарните режими в Източна Европа и бившия Съветски съюз, успешно се вписват в общото движение на политическия процес от втората половина на XX век. Реално края на "студената" война е бил очаквания триумф на демокрацията като естествен резултат от победата на "прогресивната" социална система над "по-малко прогресивните".Относително казано, ситуацията е доста бърза и поради осезаемите промени,световната общност иска адекватно обяснение за тези явления. Но, както почти винаги се случва с научната картина на определени събития, такова обяснение е станало доста удобно в идеологическите условия на доктрината за "глобален демократичен преход", който заменя манихейското тълкуването на конфронтация, "световната капиталистическа система" и "световната социалистическа система" (сили на "добър свят "и" зло начало "в символичен смисъл).Настъпило видимо опростяване и очевидни изменения до абстрактни,но удобни за обикновения гражданин схеми.Едно от слабите места на тази схема е неспособността да обхване многообразието на поставторитарното развитие.В потвърждение на това могат да се проследят аспектите на транзитологията,които най-ясно показват методологическите затруднения.

Много политолози се опитвали да отстранят възникналите трудности с опростяването на понятието "демокрация",използвайки понятия като "демократура","псевдодемокрация","делегативна демокрация" и т.н
Всъщност "прехода" като неопределена типологическа характеристика често се появява именно в такива случаи и в тази връзка се очертават необходими и възможни промени за връщането към либералната демокрация.

Специална роля в процеса на прехода се дава на факторите на социално инженерство,като проектирането на политическите институции, принципите на приемане на правните системи на развитите демокрации, формирането на нов тип култура,основана на различен набор от ценности и приоритети, преосмислянето на историята и традициите на хората, и т.н. Тези и много други фактори, са предназначени да конструират оптимални условия за функционирането на демокрацията и създаването на среда, в която има адаптация на структурните и институционалните нововъведения.

Често ролята на различните политически институции е причина за спорове между политолози. Обсъждането на предимствата и недостатъците на президентски,парламентарни и смесени модели на властта,имало и достатъчно изразен практически аспект.А именно, съзнателно или неволно,основните участници в дадена дискусия напълно сериозно стимулирали съвсем не строго научните битки за конституционното пространство на поставторитарните държави.

Друг въпрос е възникването на проблем за адекватно определяне на "отклоняващите се"от демокрацията форми.Тук станали очевидни ограничените възможности при обясняването на преобладаващата институционалната рамка на политическите системи. Трябва да се разгледат историческите особености на възприятието на правната и иновационна политика,обществените нагласи към модерните импулси,управляващите елити,степента на опазване и възпроизводство на социално-културния багаж,традициите.

Сериозният анализ в рамките на институционалния подход претърпял проблеми относно адекватността на условията на избирателната система и принципът на избирателното законодателство.Вниманието на изследователите привлякло полагането на основите на една демократична система на управление,основана на конституцията. При тази конституция се разглеждала като достатъчно сериозна база от институционалните изменения в политическия режим.Това до голяма степен опростява значимостта на основния закон на страната и го свежда към конструктивна схема,утвърждавайки основните правила на играта в разбирането на инициаторите на точно такава версия.

Често опозицията предлага опции такива промени да са ориентирани или към някакъв вид на оптимално и строго детерминистичен модел на спешни състояния, или за изграждане на най-удобните възможности за състояние на захранване на опозицията. Тоест,въпросът за конституцията като схема, изградена по "технологични чертежи", преследваща предимно целите за определяне на пълномощията и отговорностите на властта, приема символичното и дори "сакралното" начало на Основния закон на държавата.И това начало носи много важна идеологическа функция - определяне на цели и приоритети на обществото въз основа на ясно разбиране на националните интереси и отражението им в масовото съзнание на населението. Това е основата за стабилността на конституцията и в същото време основата за нейното по-нататъшно подобрение. Използването на модерни политически категории и концепции за модернизиране на импулси не бива да замъглява анализа на подходящи исторически модели на социалната самоорганизация и управление.

За транзитолозите анализа на институционалните и социално-културни аспекти на преходните политически режими,също до голяма степен се предопределя от факта,че се очаква да се разгледа динамиката на политическия процес,разкривайки своята същност и посока.В този случай е уместно да се отбележи съществената специфика на политическите изменения. В този случай е уместно да се отбележат съществените особености на промени в политиката изобщо. Тази специфика предполага невъзможността да се даде точна, конкретна представа за ситуацията, в която се намира политическия режим, политическата система - "политиката не трябва да се снима". Но е възможно да се изолират и идентифицират основните и най-очевидни промени в параметрите, т.е. тези показатели, които ще служат като отправни точки за аналитични обобщения и заключения, ще създадат възможност за по-подробно описание на възможните алтернативи за развитие.

Само по себе си изследването на политическия процес в рамките на транзитологическата парадигма,е съвсем основателно и има много реални положителни възможности.На първо място-може да се представи хода на политическия живот като постоянно променящо се социално битие,обществени групи,институции и практики, които не са вписани в категориите на статиката, тъй като самият политическия процес е динамичен феномен с много възможности и направления.На второ място,транзитологическият подход се фокусира върху анализа на факторите на политическата промяна.На трето място,именно чрез транзитологическата парадигма изследванията на политическите процеси превръщат основните разглеждания в нестабилни,неустойчиви,но в същото време сложни системи в най-трудния си период на развитие - да се намери оптималната форма на самоорганизация на базата на преосмисляне на международния опит и актуализиране на неговия исторически и културен потенциал. И на четвърто място, транзитологията се превърнала в сериозно научно направление, което свързва глобалния свят, дългосрочните тенденции на развитие (икономически, социални, политически) и местните процеси. При това се появила възможност за разглеждане не само на общия процес на демократизация и неговото въздействие върху ситуацията в държавата-недемократична или преходна,но и се определили факторите за проявления на тенденция към глобализъм,на икономически отношения на даденото ниво,засилване информационното въздействие на водещите държави в света като притежаващи по-мощен потенциал при средствата за масова комуникация.

Не можем да свържем произхождащите в света политически процеси с идеологически обезпечения на конкретните действия на политиците.В качеството си на бърза и активна форма на усвояване на социалнополитическата действителност в държавите,транзитологията е станала общоупотребително понятие.Очевидно,е настанало време да се даде завършен вид на картината за политическото развитие на много страни.В края на краищата политическата наука,както и другите научни дисциплини следва да предостави възможно най-много последователни и логични обяснения, които се явяват неистина по определение,а само някакви опити за изграждане на продуктивни модели.

Библиография:Тофлър,Алвин и Хайди- Новата цивилизация
Политиката на третата вълна; Военно издателство 1999г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Парадигма на транзитологията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.