Пейо Яворов


Категория на документа: Други


 ПЕЙО ЯВОРОВ (1878 - 1914)

1878, 1 януари - роден в Чирпан.

1890 - завършва трети клас в Чирпанското главно у-ще.

1891 - 1893 - учи в Пловдивската мъжка гимназия - ІV и V класически клас. Прави първите си поетически опити. Увлича се от социалистическите идеи.

1893 - 1900 - работи като телеграфист в Чирпан, Ст. Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало.

1896 - печата първото си стихотворение - ,,Пролетната жалба на орача".

1898 - започва да публикува свои творби в сп. ,,Мисъл".

1900 - с помощта на д-р Кръстев е преместен на работа в София.

1901 - излиза първата му стихосбирка ,,Стихотворения", която го превръща в един от най-популярните български поети от онова време.

1902 - Заминава за Македония в четата на Михаил Чаков.

1903 - тръгва за Македония с четата на Гоце Делчев. Публикува в сп. ,,Мисъл" цикъла ,,Хайдушки песни". Влиза отново в Македония с четата на Яне Сандански. Назначен е за учител в ІІІ софийско мъжко у-ще и командирован на работа в Народната библиотека.

1904 - появява се второто издание на ,,Стихотворения" с предговор от Пенчо Славейков, който очертава новите насоки в поезията на Яворов. Публикува биографията на Гоце Делчев. Заминава за два месеца в Швейцария и Франция.

1905 - Става редактор на сп. ,,Мисъл" заедно с д-р Кръстев. Запознава се с Дора Габе.

1906 - В дома на П. тодоров се запознава със сестра му Мина. Първата среща с Лора Каравелова на излет в Драгалевци. Заминава с Елин Пелин за Франция в творческа командировка.

1907 - излиза стихосбирката му ,,Безсъници", която бележи навлизането на Яворов в идеологията и стилистиката на българския символизъм.

1908 - Назначен е за драматург на Народния театър. Излиза книгата му ,,Хайдушки копнения. Спомени от Македония".

1910 - публикува последната си стихосбирка - ,,Подир сенките на облаците", възприемана като цялостен и завършен авторски модел на неговото поетическо творчество.

1911 - Излиза драмата ,,В полите на Витоша", поставена през септеври н Народния театър.

1912 - Публикува драмата ,,Когато гръм удари, как ехото заглъхва". Венчава се с Лора в Подуянската църква. Зминава за Македония като войвода на чета.

1913 - работи върху драмата ,,Жертвата", посветена на Балканската война. 29 ноември - Лора се самоубива. Яворов прави неуспешен опит за самоубийство, вследствие на което ослепява.

1914, 16 октомври - слага край на живота си.

Поезията на П. К. Яворов е неотстранима част от нашето културно съзнание и самопознание. Чрeз нея българската литература започва уверено да се самоопределя като модернистична и се вписва в културното поле на европейския модернизъм. Творчеството на Яворов бележи и прехода на нашата поезия към символизма. В този смисъл то се оказва в междинна, ,,гранична" позиция. В него характерният за ранния български модернизъм култ към ярката индивидуалност се съчетава с изграждането и налагането на нов поетически език, усвоен и доразвит от поетите символисти.

Творчеството на Яворов превръща трагичното в устойчива характеристика на лирическия човек, на неговото себеизживяване и светополагане. В поезията на Ботев и Вазов трагичното има най-вече социални и националноисторически измерения. Литературното наследство на Пенчо Славейков го локализира в няколко тематични ядра - художествената дейност, любовта и националната съдба, и по същество го преодолява чрез идеята за пречистващото и укрепващото духа страдание. У Яворов трагичното като световъзприемане и самосъзнание присъства навсякъде, във всички тематични масиви на неговата поезия - социална, националноидеологическа, интимна и философска. Именно то придава художествено единство на създадения от Яворов поетически свят и прераства в негов основен, индивидуализиращ го признак.

Трагичното се поражда от неизбежен и неразрешим конфликт в аз-съзнанието, в общностното съществуване или във вариантите на съотношение между тях. Негова предпоставка е разединението, сблъсъкът на различни ценностни и поведенчески ориентации, т.е. дисхармонията на всевъзможни битийни нива. От тази тледна точка поезията на Яворов се оказва неизчерпаем източник на трагични внушения. Тя е прорязана от непримирими противоречия и разцепления. Нейна устойчива характеристика е раздвоението, което бележи както психологическата структура на лирическия Аз, така и цялостния образ на света.

Смислов център на Яворовото творчество е драматичното съзнание на ,,модерния" човек, което болезнено губи опорите на възрожденското социално и нравствено мислене. Ако модернистът Пенчо Славейков налага представата за силната личност, способна волево да надмогне трагичните обстоятелства в своя живот, то модернистът Яворов вижда човека по друг начин. Той го представя в изначалната му вътрешна разкъсаност между различни ценностни полюси и психологически нагласи - вяра и безверие, вдъхновение и отчаяние, разум и чувство, сила и слабост и т.н. Чрез творчеството на Яворов българската поезия за пръв път дълбоко и интензивно изживява драмата на разрушената духовна цялост, на проблематизираната аз-идентичност. Редом с това в поезията на Яворов и светът извън Аз-а придобива изконна двусмисленост и противоречивост. Всяко негово проявление съдържа и своята противоположност: хармонията се оказва прикрит хаос, любовта - източник на страдание, животът - духовна агония. Така възниква мъчителна невъзможност за познавателна ориентация в света и в себе си, която до крайност задълбочава трагичното светоусещане

Специфична изява на трагичното в Яворовата поезия откриваме в ,,На нивата" и ,,Градушка" - творби, които тематизират социалното страдание. Те представят тежката участ на селяка, чийто мъченически труд остава незащитен както от социалната система, така и от природните стихии. Пенчо Славейков възприема скептично тези стихотворения заради доминиращата в тях ,,социална тъга".Тя според него приглася на ,,най-изтърканите мелодии" в нашата поезия от края на ХІХ в., когато в нея взема връх социалнокритическият патос. От дистанцията на днешното време обаче художествената стойност на тези Яворови творби изглежда трудно оспорима.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пейо Яворов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.