Перспективи пред разширяването на ЕС


Категория на документа: Други


Военна академия Георги С. Раковски
Гр. София

Научно есе на тема:

Перспективи пред разширяването на ЕС

Изготвил: Задал:

Име: Галя Недялкова ас. Иванов

Фак. номер:1213115д

Спец. : НСО

През 1989г. идеологическото разделение на Европа свършва. Надеждата е всеобща-Изтокът се надява да се развие бързо и да се приобщи към Запада, Западът вярва,че Изтокът бързо ще навакса изоставането си.
На 7 февруари 1992г. в красивото холандско градче Маастрихт е подписан исторически документ - Договорът за създаване на Европейски съюз. По думите на неговия чл.1 този съюз е "нов етап в процеса на създаване на един все по-тесен съюз между народите на Европа." След известни конституционни затруднения в Германия и колебания на избирателите в Дания, договорът е ратифициран от националните парламенти и от 1 ноември 1993г. влиза в сила. Това е новата рождена дата на Обединена Европа - създаден е съюз. Разбира се този съюз е много специфичен. ЕС е нещо друго-една временна, но изключително важна връзка между зарасналите рани и преодоляното недоверие на миналото и здравата вярност към общи ценности и идеи, силната воля за съвместното им постигане и трайната икономическа основа за изграждане на общ европейски дом в мир и благоденствие. Въпросът, който стои пред нас е разширяването на съюза, перспективите пред него и разбира се мястото на нашата страна.

Разширяването е една от най-важните перспективи, които стоят пред Европейския съюз в началото на 21 век. Неговата историческа задача е да продължи процеса на интеграция на континента с мирни методи като интегрира в зоната на стабилност и просперитет нови и нови членове.
Ако всички кандидати от Централна и Източна Европа бъдат приети, територията на Европейския съюз ще се увеличи значително. Средният БВП на глава от населението ще падне драстично като покупателна способност. За сравнение, приемането на Испания, Португалия и Гърция през 80-те години довежда до спад на средния доход в Европейския съюз.

Присъединяването към съюза е сложен процес. Често прокламираните предимства - обединение, стабилност, просперитет - не са толкова очевидни, както изглежда на пръв поглед. Но общото впечатление е, че балансът клони убедително в полза на разширяването.
Неминуемо обаче последиците от разширяването ще са сложни и даже нееднозначни. Съществува риск, че освен експортиране на стабилност то може да внесе и несигурност.
Тя би могла да възникне: по граничните райони на Европейския съюз; между новите членове; между сегашните страни членки. Да не говорим за непрогнозирания ефект върху баланса на силите в рамките на самия съюз.

Веднъж реализирано разширението на Европейския съюз ще рефлектира върху установяването на нови граници с останалите части на света. Така например разширяването на изток ще "отведе" съюза в сърцевината на Балканите. А ако Турция се присъедини, Европейския съюз ще има граници с Иран, Сирия и Ирак.
Процесът на разширяване ще доведе до нарастване на възможностите за
заетост и икономически растеж между страни със споделени ценности и зачитане на фундаменталните свободи. Свободното движение на хора, капитали, стоки и услуги ще допринесе за обогатяване на културата и традициите на страните членки.
Извън границите на Европейския съюз разширяването ще промени облика му в политически и икономически аспект пред останалите страни в света, що се касае до международната търговия и инвестиции, икономическия растеж и създаването на
разширена зона на политическа стабилност. Присъединяването повдига доста трънливи въпроси към настоящите членки, касаещи области като миграцията, селското стопанство, недостатъчно надеждно охраняваните източни граници, темповете с които новоприетите членки могат да се присъединят към Еврозоната, и разбира се, цената
на присъединяването. От своя страна новодошлите членки се опасяват за своята независимост в рамките на Съюза. Въпреки всичко новите членки са умерени оптимисти относно бъдещите възможности, предлагани от страна на ЕС.

Опасения също така съществуват от свободното движение на работна сила. Европейския съюз предлага преходен период, преди то да бъде разрешено. Той може да продължи седем години, въпреки че подлежи на преразглеждане след две и пет години. Испания и Португалия се визират за положителен прецедент в това отношение.

Съюзът вероятно привлича от източните страни изключително голямо количество емигранти годишно. В условия на недостиг на работна сила с добра квалификация сегашните страни членки би следвало да приветстват притока на "нахъсани" нови работници. Очакванията са, че те ще се насочат предимно към райони, където има свободни работни места, а не където безработицата е висока.

Европейският съюз никога не е изразявал ясно мнението си докъде ще се простират границите му. Достатъчно е страните да изпълняват критериите от Копенхаген - гарантирано господство на законите, човешките права, респект към малцинствата и работеща пазарна икономика, за да се присъединят.

Една Европа на различни скорости би бил компромисът за по-нататъшното развитие, като едновременно с това се запазят стандартите и не се натоварват допълнително най-богатите членове. Постоянно сънуваният кошмар от политиците в Европейския съюз е приемането на несигурни демокрации, което би довело до дискредитирането на целия Съюз.

На държавите, които ще се окажат граничещи с Европейския съюз се предлага пълен достъп до европейския пазар и четирите фундаментални свободи - свободно движение на стоки, капитали, услуги и евентуално специалисти, ако страните се придържат към определени ценности и показват развитие в политически, икономически и институционален план.

Ако за в бъдеще Европейския съюз изостави политиката на отворени врати, страните, граничещи със Съюза, няма да стават членове, а ще бъдат суверенни. Европа може да стане това, което се нарича "общество от концентрични кръгове", с център, който има единна парична и обща селскостопанска политика и кръгове от държави, приемащи същите неща до определено ниво. Даже сега това съществува до определена степен, най-забележимо чрез единна валута. Този вид обединение ще става все по-популярен. Държавите ще се обединяват, за да преследват определени цели заедно.

При такъв подход обаче има няколко проблема. Първият е как дублиращите се системи на държавно ниво ще намерят начин за налагане на ясни и ефективни административни и правни механизми. Вторият е дали ще бъде прието това "олекотено" членство от самите държави. Нищо друго освен пълноправно членство не е добро и достатъчно. Най-мощният механизъм за въздействие от страна Европейския съюз е възможност за членство.

По-нататъшното разширяване ще изисква и по-добро управление на местно ниво. Колкото повече се разширява Европейския съюз, толкова по-лесно ще може да бъде парализиран от едно национално вето. Това ще означава, че Европейския съюз трябва да разчита на квалифицирано мнозинство за в бъдеще.

Разширяването пряко зависи от разрешаването на този проблем. А вече се усеща и умората от самото разширяване. Най-богатите страни се притесняват за цената на интегрирането и вече искат затягане на бюджетите. Обикновените европейци приемат процеса равнодушно.

Достатъчно е да се появят няколко скандала на високо ниво, за да се промени изцяло общественото мнение в негативна посока. Пример може да дадем с Великобритания и проблема за източноевропейците, които нахлуват и крадат работните места.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Перспективи пред разширяването на ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.