Писмеността на Балканите в древността


Категория на документа: Други



Писмеността на Балканите в древността (VI-V хил.пр.Хр.)

Курсова работа по
История на книгата

Изготвила: Теменуга Деянова Пенчева, специалност Книгоиздаване, първи курс

План:

1.Увод
2.Балканска протокултура:
-Културата Хуманджия-Дуранкулак
-Културата Вадастра
3. Балканска протописменост:
-Културата Турдас-Винча
-Културата Караново
-Плочката от Градешница
4.Заключение
5.Използвана литература

1.Увод

Преди около 1700г. Аристотел е казал, че ''Човекът е социално животно''. И наистина е така- днес трудно можем да си се представим в общество, в което няма общуване между отделните индивиди.
Общуването не е от вчера или от времето на Аристотел. Напротив- още първите ни прародители са си общували- чрез жестове, първични нечленоразделни звуци и викове.
Постепенно се появява и членоразделната реч, с нея се появяват думи, с думите се появяват различни правила и най-връхната точка в общуването в древността е появата на писменост.
Писмеността е нещо много повече от науното определение, което е получила- че е
система от знаци или символи, както и правилата за тяхното използване, предназначена за представянето на езици в писмена форма. Писмеността е форма на изразяване. Чрез нея хората дават информация едни на други, което спомага за оцеляването на човешкия вид. Писмеността е комуникация- от пикторгафското (представяне на основните разпознаваеми черти на обект, предмет, явление в схематичен вид) през логографското (изразяване на цяла дума със специфичен знак) до фонетичното (представяне на всяка отделна фонема или звук с отделен символ) писмо.
Въпросът за датирането началото на писмеността е спорен. Несъмнено човечеството разполага с много находки, както и с не малко количество фантазия и изобретателност, за да се зародят някои интересни, някои логични, но и някои абсурдни теории за зараждането на писменото слово.
Платон твърди, че 9000г. преди неговото време (около 360г. пр.Хр.) е съществувала невероятна култура с писменот, архитектура и изкуство- културата на Атлантида, която била унищожена от природно бедствие. Подобни твърдения- за изчезнала богата култура намираме и в египетски извори. Физически доказателства за нея обаче няма, което за мен, я прави нереална.
Казвам ''за мен'', защото по време на изготвяне на курсовата работа аз възприех себе си като млад изследовател и откривател, който трябва не само да напише нещо, но да открие нови сведения за света около себе си и да информира другите за тях. Така решавам да представя най-интересните факти, които открих не само в книгите, но и с помощта на интернет (може би най-добрият помощник на младите откриватели днес) заедно със свои разсъждения и коментари, които да ме отведат до края на работата и моето своеобразно приключение през различните епохи на развитие на човечеството и в частност- дълбоката балканска древност.
Аз ще я наричам ''протобалканска култура'' като ще разледам различните знаци и символи, открити по глинени съдове на територията на днешните Сърбия, Румъния, България и Албания, които пък ще наричам ''балканска протописменост''.

2. Балканска протокултура

В някои източници се среща и под определението ''дунавска протокултурааз предпочитам названието ''Балканска протопкулттъй като главните и най-стари артефакти са открити в близост до поречието на р. Дунав, но се намират главно на Балканите и от географска гледна точка това е най-точно локализиращото определение.
В исторически и времеви план тази др култура възниква по време на неолита или по-точно- в периода от 5500-4300 г. пр. Хр. (6-5 хил. пр. Хр.).
Свидетелства за нея черпим от археологическите находки, открити на територията на Балканите и в частност- следи от селища и глинени съдове, както и оръдия на труда.
Интересни са находките от Северна и Североизточна Добруджа или т.нар. култура Хуманджия-Дуранкулак, където са открити няколко пласта от селища, глинени статуи на женски фигури, които доказват изповядването на култа към плодовитостта и женското начало. (Приложение 1, снимка 1, 2).
Друга култура, от която разполагаме с археологически находки от неолита и в частност- глинени съдове, е културата ''Вадастра'', която се локализира в земите около днешната област Олтения в Румъния и северната част на българското подунавие около административната област Плевен. (Приложение 1, снимка 3,4)
По-късно се появява културата Хотница (днес около Велико Търново, България), която оставя в историята на археологията уникалното Хотнишко златно съкровище, датиращо от средата на 5 хилядолетие пр.Хр. (около 4500г. пр.Хр.), почти на възраст, колкото златното съкровище от Варненския некропол.
Съществуват още много древни култури и находки, които са по-малко известни или за които няма достатъчно информация в източниците, които аз намерих и използвах.
Изводът, който направих след като се запознах с ранната неолитна култура по земите на Балканския полуостров бе, че на Балканите в древността се е зародила една наистина находчива и доста просперираща система от култури, които обаче са доста слабо засегнати теми от историята като предмет, засягащ общата култура на българина като голяма част от моите познати не знаеха нищичко за съществуването на тези култури или ключовите думи, свързани с тях. Самата аз научих много нови неща и си зададох нови въпроси, свързани с българската история и историята на човечеството.
Един от тези въпроси беше: ''След като съществуват занаяти, за които свидетелстват глинените съдове; строителство, от което намираме следи в различните земни пластове- основи на постройки и части от заграждения; злато и накити- знаци на властта и признаци за търсене на път към красивото и божественото, то хората от тези култури са общували по някакъв начин. А общуването е пътят към обособяване на език и обмен на информация. Как тези хора са запомняли информацията?''.
Отначало са го правили с умовете си, но нека не забравяме, че са общували и че са имали дори битови проблеми, както и самите са си задавали въпроси за света и явленията около тях. Трябвало е ''допълнителна памет''.
Също така със създаването на едно общество се създава и нуждата от определени правила и модел на живеене. такива правила и модели налагат религиите, но е прекалено сложно те да се пренасят от уста на уста, тъй като понякога се изпускат важни факти.
Това са само две от многото предпоставки за появата на първата писменост. Но са факт. Факт е и първото писмо, датиращо от преди близо 7000 години или т.нар. ''Балканска протописменост''. В своето универсално изследване на писмеността и писмените системи немският езиковед и културолог Харалд Харман, разглежда знаците върху различни керамични предмети от култура Винча като най-ранните писмени знаци. ( Harald Haarmann "Universalgeschichte der Schrift" 1990)

3."Балканска протописменост"

В най-новото си изследване "Загадките на Дунавската цивилизация" (Das Rätsel der Donauzivilisation. Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, 2011) Харалд Харман доказва, че Балканските земи са обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, разпространена върху земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, "староевропейска". Протописмеността на тази Староевропейска цивилизация се появява около 1000 години преди познатите ни писмени системи на Шумер и Египет. За съжаление обаче тази протописменост не успява да се развие в истинска писмена система, поне тук на Балканите, поради трудноустановими засега причини.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Писмеността на Балканите в древността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.