Планиран обем на поръчките


Категория на документа: Други


Планиран обем на поръчките
А. Планиран обем на поръчките - задача за минимизиране на разходите
Задачата при планиран обем на поръчките е да се агрегират потребностите на периодите например седмици в поръчки за определено количество или съответно да се дезагригират общите потребности за по-дълги планови периоди - примерно 1 год. В няколко поръчки. Целта на планирането на обема на поръчките е определяне на количеството, което ще доведе до минимални разходи. При сравняването на алтернативните количества трябва да се вземат предвид разходите и зависи от обема на поръчки, а именно покупна цена, разходи по поръчка, разходи за съхранение, разходи, свързани с дефицит на продуктите, разходите за закупуване на материали за 1 год. намаляват с увеличаване на обема на поръчките - ако с доставчика не се уговорили дългосрочни съглашения и количество за закупуване. Разходите за закупуване намаляват с увеличаване на обема на поръчката, тъй като отпада при поръчване на малки количества и се дават работи за големи количества. В теорията и практиката се утвърдила тезата, че разходите, необходими за намиране на доставчик, избор на доставчик, преговори и изпълнение на доставка - особено разходите за кореспонденция - телефони и др. т.е разходите за поръчка са до голяма степен независими от количеството, което се поръчва или имат характер на фиксирани разходи за всяка поръчка. От това следва, че съответстващите на единица количества или съответно за даден период разходи за поръчката намаляват с увеличаване на количеството т.е колкото по-голямо е поръчаното количество, толкова по-рядко се поръчва, на толкова повече единици се разделят необходимите за една поръчка разходи. Във връзка с обема на поръчката и възникващите в рамките на една година разходи, свързани с наличието на дефицит има до толкова, до колкото обема на поръчката е решаващ за честотата на повтаряне на поръчването. Опасност от възможност да се извърши доставка по принцип съществува само когато поръчката е неправилна, но още няма направена доставка , следователно колкото по-голямо количество се поръчва, толкова е по-малка опасността да се извърши доставка, по-малки са разходите, свързани с дефицит за планове и период.

Б. Модели за определяне обема на поръчките.
В общ план могат да се разграничат 2 подхода - аналитичен и интерактивен. Аналитичният подход представлява проблемните ситуации чрез математически модел, а интерактивният се основава на систематизирани опити. Като правило те се отказват от ограниченията типични за аналитичния подход, но много често техните решения водят до по-добри резултати. Едни от най-важните методи за планиране обема на поръчката е на детерминиране и стохастични. Това деление е следствие от приемането на различни предпоставки относно наличието на информация за бъдещи потребности. Детерминираните модели приемат, че бъдещите потребности са известни и не пренебрегват неувереността относно бъдещите потребности. Стохастичните модели изрично изключват неувереността относно бъдещите потребности в управлението на модела. Те изхождат от известно вероятно разпределение на потребностите. В рамките на детерминираните модели се прави ново диференциране във връзка с предпоставката за величината на потребности за отделните под периоди или с връзка за изразходването /изваждането/ на материалите от склада. Моделите могат да бъдат стационарни, статични и динамични. Стационарните модели предполагат равномерно изваждане на материалите от склада през определени периоди, докато динамичните-неравномерно. Класическият модел за планиране обема на поръчката казва, че потребностите за известни за определен период. Това, което се решава е на какви по обем поръчки трябва да се диференцират потребностите. В модела се сравняват обемите на алтернативните поръчки и се вземат 2 вида разходи - за съхранение и при поръчка. Целевата функция на основния модел е минимизиране на разходите за съхранение и поръчка за единица количество за една година. С това ограничение в целевата функция се предполага, че :
- Величината на разходите за закупуване на материали не зависи от решението за обема на поръчката т.е няма добавка към цената за поръчка на малко количество или облага за голямо количество
- Величината на разходите при непълна доставка не се влияе от поръчаното количество. Липсите могат да се предотвратят чрез осигурителни/ гаранционни запаси.
Основният модел за планиране обема на поръчка предполага фиксирани разходи за всяка поръчка, чиято величина е известна и константа през целия планов период.

В. Определяне на оптимален обем на поръчката при наличието на зависимост между цена и обема на поръчката.
Този модел отчита само отражението на поръчаното количество върху разходите на поръчка и складовите разходи. Цената се включва във формулата за изчисляване на оптималния обем само за оценка на средното равнище на складовата наличност. Ако покупната цена на необходимите материали зависи от обема на поръчката, трябва да се вземе предвид и разходите за закупуване на материалите. Протича на 2 етапа:
1.извършва се изчисляване на оптимално количество на поръчка по основната формула, като се използват нормални цени
2. ако изчисляването на количество на поръчка от етап 1 е по-голямо от минималното количество за получаване на работа, основната формула се прилага още веднъж, като този път се използва новата цена, получена като се приспадне отстъпката. Новото количество ще е малко по-голямо от полученото при използването на нормалната цена, тъй като средната стойност на складовите наличности намалява. Обема на поръчката при второто изчисление е оптимален.

Г.Определяне обема на поръчка при системи с максимални запаси.
Основният модел за определяне на оптимален обем на поръчката, както и неговата модификация, свързани с наличието на зависимост между покупната цена и обема изхожда от предпоставката, че в определен интервал на планиране се реализира еднакъв обем или няма непълни доставки. Следователно изчисленото по основната формула количество за поръчка е подходящо за системи, които работят с еднакви количества. Системите за залагане на поръчки с максимални запаси/ наличности се характеризират с това, че обема на поръчката се колебае според разполагаемите складови наличности в даден момент. Поръчва се количество, което е необходимо да попълни максималното разпределение в склада. За определянето на това количество трябва да се вземе предвид както величината на запасите през проверката за наличности в склада, така и необходимото количество за времето, през което се извършва възстановяването на запаса.

Д.Планиране на датата на доставка
Като начало се определя ритъма на доставката, ритъма на подаване на поръчки се определя по няколко начина. Единият от тях е на ритъма на доставките от определен доставчик, вторият се основава на съответния производствен ритъм, а третия на разходите. Определянето на ритъма по последния вариант може да стане като се използва формулата за определяне на оптималния обем на поръчките, след което се определя точката на поръчка. При системната точка на поръчка и при оптималната система, периодите на 2 последователни поръчки не са винаги еднакви. Те зависят от колко се е изпразнил склада и поръчка се подава когато складовата наличност достигне под определена стойност, наричано точка за поръчка. Задачата на планирането се състои в намиране на запаси, така че готовността на склада да подава материали, така че да се генерира складова наличност. Взимат се решения като количество и избор на доставчик, транспортни средства, период, необходим за възлагане на поръчката и срока за доставка на материали от съответния доставчик.

Оперативно планиране и регулиране на единичното и синхронно снабдяване.
Единичното и синхронно снабдяване се извършва едва тогава, когато има непосредствена необходимост от това. Тази система се извършва за услуги, които не са постоянно необходими. Оперативното планиране при единичното и синхронно снабдяване се осъществява само със съответствие на производствената програма на фирмата. Основните задачи на фирменото планиране са:
1.програмно определяне на потребностите по вид, количество, качество и срокове.
2. избора на доставчици.
3.определяне на поръчките по време
Инструментите и методите на оперативно планиране на единичното и синхронно снабдяване по принцип не се отличават при тези при складовото снабдяване. Тук, обаче, има особености, които са :
1.докато при складовото снабдяване потреблението се отнася за по-дълъг период обикновено 1 год. , при синхронното снабдяване става въпрос за потребности и обезпечаване на по-кратки периоди - ден, час от деня.
2.изключват се възможностите за прогнозно определяне на потребностите, не се създава добра основа и когато се определя потребност на база производствена програма в по-дълъг планов хоризонт.
3.определяне на потребностите за кратки периоди изискват да се формират по-големи запаси.Ефектът при синхронното снабдяване се получава, когато съответните запаси се формират не от купуващата страна, а от доставчика.
4.определяне на потребностите в момента на изясняване на производствената програма предопределя възможността за перманентност на този процес, който може да протече в следната последователност:
А) определяне на потребностите в общ план за дълъг период- 1 година
Б) годишният период се разделя на под периоди за най-близките потребности на производството респективно на потребление, определените на 1-вия етап потребности се конкретизират по обем, асортимент и срокове. Това става на основата на конкретизирана производствена програма, която се реализира в даден период. След изтичането на разработения период се извършва от конкретизиране на потребностите за следващ период. Едновременно с това плановия хоризонт се удължава с толкова под периоди, колкото са реализирани в началото.
Една от най-важните задачи при единичното и стохастично снабдване е определяне на доставчика и размера на поръчката. Избора на доставчик респективно определянето размера на поръчката изисква да се сравни потенциални доставчици с цел да се установи до каква степен са подходящи за постигането на материален стопански оптимум. Това сравнение става на основата на критерий, като най-подходящ е критерия покупна цена с включено в снабдителните разходи. Покупната цена може да е определена, ако са налице обема на поръчката, транспортните средства и разходите, застраховката и срока за разплащане.
Информация за вътрешните разходи.
Обикновено складовите разходи са 20% от средната стойност на складовата наличност, а разходите за поръчка са около 200лв. на поръчка, транспорта на отдалечена 50 км. Ж.п.станция от склада може да се извърши от собствен автомобилен парк. Р-дите за транспорт са 3лв. на км. И транспортния капацитет е за 500бр.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Планиран обем на поръчките 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.