Поглед в областта на маршрутизирането на LAN мрежа


Категория на документа: Други



1.4.2. Видове маршрутизиране

Съществуват два основни начина за конфигуриране на маршрутизиразнето:
1. Първият начин е статично ( static ) маршрутизиране. То работи най-добре в малки мрежи. Когато се използва този тип маршрутизация, маршрутните таблици на всеки рутер трябва да бъдат обновявани ръчно всеки път, когато има промяна в мрежовата конфигурация или топология. Маршрутизатора, чиято таблица не бъде обновена не може да комуникира правилно с останалите маршрутизатори в мрежата.
2. Другия начин за конфигурация, използван от повечето мрежи е динамичен ( dynamic ). Този начин използва маршрутни протоколи за съставяне на таблици, автоматично описващи мрежата. От практическа гредна точка този метод за маршрутизиране работи много по-добре. Веднага щом възникне промяна на топологията, тези динамично маршрутизиращи протоколи обновяват тази промяна. След това те изчисляват най-добрия маршрут до всеки мрежови сегмент. Два от най-разпространените маршрутни протоколи са OSPF ( Open Shortest Path First ), протокол със следене на връзката, който носи информация до всички възли в мрежата и RIPv1 ( Routing Information Protocol ), който е дистанционно-векторен ( broadcast базиран протокол ) . Недостатъка при втория тип протоколи е, че те не могат да обслужват големи мрежи, защото всеки пакет съдържа пътищата до цялата мрежа. Това може да доведе до натоварване на мрежовия трафик единствено с маршрутна информация.

1.4.3. Статично маршрутизиране

Статичното маршрутизиране е понятие, което описва един начин на конфигуриране. Този тип маршрутизация се характеризира с липсата на комуникация между маршрутизаторите ( обмен на маршрутни пътища ). Тук обаче има опция за използването на протокол CDP ( Cisco Discovery Protocol ), който комуникира до там да разбере какви съседни маршрутизатори има. При статичното маршрутизиране става дума за описани маршрути през мрежата за данни с фиксирани пътища. Тук обаче възниква пролбема при поява на промяна в мрежата или повреда между два статично зададени възли. В подобен случай проблема трябва да бъде отстранен ръчно.

На фиг. 1.6 е описана малка мрежа, със статично зададени пътища за всеки маршрутизатор. Тук маршрутните таблици определят как да бъдат предавани пакетите от информация от едно крайно устройство до друго такова.

Фиг.1.6. Статичен маршрут

Маршрутизатор 1 има интерфейси в мрежите 192.168.1.0 и в мрежите 192.168.2.0. При стартирането си, маршритозатора автоматично конфигурира пътищата за тези две мрежи през локалните си интерфейфси.

Таблица 1.1.

За да може информацията от Маршрутизатор 1 да стигне към мрежата 192.162.3.0, то трябва да бъде добавен статичен маршрут.

Таблица 1.2.

Друг метод, това е "портал по подразбиране" ( Default Gateway ). Портала по подразбиране е възел на компютърната мрежа, който влиза в сила когато един IP адрес не съвпада с други маршрути в таблицата за маршрутизация. В организациониите системи, порталът е възел, който маршрутизира трафика от едно устройство до друг мрежов сегмент. С няколко думи, портала по подразбиране осигурява входната точка и изходната точка в мрежата.

Таблица 1.3.

Ако в маршрутната таблица няма специално зададен маршрут, то всички пакетим, трябва да бъдат изпратени към интерфейса на маршрутизатора 192.168.2.2, през локалния интерфейс 192.168.2.1.

1.4.4. Динамично маршрутизиране. Протоколи

Дефиницията за даден протокол, външен EGP ( Exterior Gateway Protocol ), или вътрешен IGP (Interior Gateway Protocol), зависи от концепцията на независимите ( автонимни ) мрежи.
Под понятието за независима мрежа, се разбира единична група за мрежово управление, обикновенно се разбира като вътрешна мрежа.

Външни портални протоколи

Вътрешните портални протоколи осъществяват трансфера на маршрутна информация между тези самостоятелни мрежи. Ако трябва да бъде обменена информация с мрежата на друга организация, то тя може да бъде обменена само за входящите точки на мрежите, много-по ефикасно от обмяната на пълните маршрутни таблици.

Ще разгледам два от най-използваните външни протоколи, а именно това са : EGP и BGP ( Border Gateway Protocol )

* Exterior Gateway Protocol

Създаден през 1985 година като протокол за връзка между отделните домейни, EGP е бил първия външен портален протокол, позволил на самостоятелните мрежи да обменят информация в Internet . Появява се обаче проблемът с невъзможността да се разраства с цел да подпомага разтежът на Internet пространството. Така в последствие, той бива заменен от BGP.

EGP е динамичен маршрутен протокол, но той не използва мерни единици. От това следва, че той не може да взима интелигентни решения. Той може да използва маршрутната информация, само когато информациите от една и съща вътрешна мрежа биват сравнени. Когато обаче маршрутите са от различни мрежи, то резултатите не могат да бъдат сравнявани. Протоколът може само да информира другите маршрутизатори за това какъв достъп има отдалечената мрежа. Неговите функции са:
- Да установява връзка със съседните маршрутизатори. Тези, които използват EGP трябва да определят маршрутите, с които да споделят своята информация.;
- Да провери дали съседните маршрутизатори функционират.;
- Да изпраща съобщения, чрез маршрутизатора съобщения за обновяване, съдържащи информация за достъпността на мрежите в тяхната система.;

* Border Gateway Protocol




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поглед в областта на маршрутизирането на LAN мрежа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.