Поглед в областта на маршрутизирането на LAN мрежа


Категория на документа: Други


RIPv1 ( Routing Information Protocol ) е дистанционно векторен протокол, който използва броя преходи
( hop count ), като маршрутизираща измервателна единица. Тази единица описва броя маршрутизатори, през които трябва да се премине от мрежата на източника до мрежата на получателя.

Протокола поддържа само най-добрия маршрут до мрежата на получателя. RIPv1 използва като транспортен протокол UDP ( User Datagram Protocol ), и се възлага на резервирания port 520. RIP маршрутизатора, обменя маршрутна информация, чрез RIP broadcast, като ако маршрутизатора получи broadcast, предлагащ по-добър маршрут до отдалечена мрежа, този маршрут заменя до сегашния в маршрутната таблица.

Първоначално всеки RIP маршрутизатор обмея информация на всеки 30 секунди. В началото маршрутизиращите таблици са били по-малки, така че трафика също е бил значително по-малък. С разрастването на мрежата обаче става ясно, че за тези 30 секунди може да има много голям поток от информация. RIP съобщенията се озпращат до всички интерфейси на маршрутизаторите. Те съдържат пълен списък на всички мрежи към които се извършва маршрутизиране. Двадесет и пет са мрежите, които RIP може да опише в едно съобщение.

Въпреки, че RIPv1 е лесен за използане, той има няколко големи недостатъка, от които всеки мрежов администратор е пряко засегнат. Тези проблеми се изразяват в:
* Липса на подмрежови маски ( subnet mask ). Без тях, всички мрежи използват мрежова маска по подразбиране за съответния мрежови клас. Ако даден интерфейс използва друга маска на подмрежата, то той приема, всички маршрути комуникиращи с самия него, използват същата маска.;
* Липса на пароли. Протоколът не използва такива, което съответно би позволило на всеки RIP маршрутизатор в мрежата да се включи, което би довело до срив при маршрутните таблици.;
* Използване на broadcast пакети. Този метод не позволява маршруната информация да се разпострани ефикасно. Би било по-ефикасно да се използват unicast и multicast.;

RIPv2 ( RIP version2 )

Този протокол е бил създаден да неутрализира недостатъците на RIPv1. А именно са добавени следните функционалности:
* Добавени са подмрежови маски, което улеснява мрежовите администратори.;
* Добавени са пароли за сигурност. Това дава възможност всеки маршрут да се приема само от определен маршрутизатор. Ако паролата в RIP пакета не съответства, то RIP съобщението се отхвърля.;
* Използва се multicast метод за изпращане на пакетите. По-конкретно RIPv2 използва multicast адрес 224.0.0.9 за изпращане на маршрутни съобщения.;
* Добавени са маршрутни тагове ( route tags ). Тази функционалност дава възможност на RIP маршрутите да се различават от тези научени от други IGR и EGP протоколи.;

Протоколи със следене на връзката

OSPF ( Open Shortest Path First ) е маршрутен протокол със следене на връзката. Той е най-разпространения IGP протокол в корпоративните мрежи. Създаден е отстрани недостатъците на RIP протокола. Позволява динамично маршрутизиране в големи мрежи.
OSPF маршрутизира IP пакети само в една самостоятелна мрежа. Използва алгоритъм Dijkstra, който позволява на най-добрия маршрут до мрежата на получателя. Алгоритъма намира най-краткия път от единичен възел, до всички възли в мрежата. Пиложение намира всеки маршрутизатор в мрежата.

Протоколът събира информация за състоянието на връзката от наличните маршрутизатори и изгражда топологична карта на мрежата. Тази топология определя маршруната таблица базирана на IP адреса на получателя, намира, намиращ се в пакетите.

OSPF сегментиране на мрежа
За да бъде улеснено управлението на една мрежа, то тя може да бъде разделена на автономни системи. OSPF е протокол, който може да бъде приложен в такава мрежа. Той дава възможност за построяването на допълнителна йерархия, още една разлика с RIP средите. При OSPF една самостоятелна мрежа, може да бъде разделена на група от подмрежи, наречени сфери ( Areas ). ( фиг. 1.8. )

По отделно всяка сфера се идентифицира с мрежов номер ( ID ). Тези номера също като IP използват десетично-точков формат, но не използват истински IP адрес. В една така мрежа с няколко сфери, само една се използва като опорна. Тази сфера използа специален за тази цел ID номер 0.0.0.0. . Опорната сфера се използва като място където се концентира маршрутния трафик между отделните сфери.

Фиг. 1.9. OSPF aвтономна система

Разделянето на самостоятелни мрежи намалява общия маршрутен трафик. Информацията в една сфера се маршрутизира само в нея. Не се използва маршрутна информация от други сфери.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поглед в областта на маршрутизирането на LAN мрежа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.