Политика и публична власт


Категория на документа: Други



1. Лъчезар Дачев
Историята на политическите и правни учения. Дял първи от древността до буржоазните революции - София 2001 г.
2. Грацински, ПС - История на политическите правни учения

Дял "ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ В ДРЕВНИЯ ИЗТОК"

ДРЕВНА ИНДИЯ

Водещи направления са БРАХМАНИЗМЪТи БУДИЗМЪТ. Възникват към средата на първото хилядолетие преди новата ера,когато се приема,че в Индия започва образуването на отделните класи.
Своите корени и двете учения имат в религиозно-митологичния светоглед, изложен в така наречените ВЕДИ, това са древни ритуални книги на населението от полуостров Индустан, идейните различия между двете, доколкото ги има, са най-вече на почвата на тълкуването на митовете и най-острите разногласия между двете учения са свързани с трактовката и оценката на правилата за т.нар. ВАРНИ, /четирите групи, на които се дели индийското общество - четири съсловия/ И брахманизмът е насочен към утвърждаването на тази система, на това деление на обществото на четири касти. В най-голяма степен основните положения на брахманизма са запазени в ЗАКОНИ НА МАНУ.Законите не са в чистия смисъл закон или кодекс, там има и правни предписания, но и морално-религиозни трактовки.
Брахманизмът цели да обоснове този съществуващ кастов строй и да защити привилегиите на наследствената аристокрация. С оглед на принадлежността си, кастата е пожизнена и се определя по рождение, преходът от по-низша към по-висша варна БРАХМАНИЗМЪТ допуска единствено в отвъдния живот.Като награда за търпението и смиреността. Освен това брахманизмът утвърждава принудата, насилието като главен метод за осъществяване на властта; идеята за насилието и наказанието като основополагащ принцип в политическата теория при брахманизма е толкова съществено и важно, че самото знание за управлението на държавата в брахманизма се нарича УЧЕНИЕ ЗА НАКАЗАНИЯТА. Държавната власт се разбира като еднолично управление на господаря; според теолозите на брахманизма във всяка една благоустроена страна съществуват седем елемента:
царят;
съветникът;
самата страна;
крепостта;
хазната;
войската;
съюзниците
Тези елементи са изброени в тяхната йерархичност от най-висшо към най-низшо.
Брахманизмът обожествява царската власт; техен политически идеал е онази държава, можем да я наречем ТЕОКРАТИЧНА, в която управлява Царя, но под силното влияние и ръководство на Жреците.
Дори в някои елементи на брахманизма се усеща, че съществуват претенции за това, че светските господари, Царете, били признали върховенството на религиозният закон над светския.
Обобщение: Брахманизмът като цяло е една политическа теория, чрез която жреческото съсловие практически се бори за постигане на политическа хегемония в древноиндийското общество.
Известно развитие идеите на брахманизма имат в един трактат, който е известен под името АРТХАШАСТРА.
За негов автор се счита брахманът,жрецът Каутиля. Този трактат приповтаря идеите на брахманизма, за кастовите предписания, за суровите наказания, за превъзходството на жреческото съсловие над останалите и т.н.
В същото време, обаче, трактатът съдържа някои идеи, които не съвпадат с някои от традиционните идеи на жреческото съсловие - основната е , че в законодателната дейност на държавата, Каутиля признава за водеща личност Царят /светската власт/, Дори авторът на трактата препоръчва на царя в своята дейност на първо място да се ръководи от идеята за укрепване на държавата и дори в името на това укрепване, ако се наложи, да нарушава религиозните догми и религиозният дълг. В съответствие с тази генерална теза, в трактата се отправят многобройни конкретни съвети и препоръки по управлението на държавата. Затова дори някъде можем да срещнем, че този трактат е един вид енциклопедия, практически наръчник за това как се управлява държавата.
Другото голямо политическо правно учение БУДИЗМЪТ, възниква някъде в 6-5 век пр.н.е. , съгласно преданието негов основател е един принц , представител на бившата светска аристокрация, останал в историята с прозвището БУДА, което буквално означава ПРОСВЕТЕН.
И най-ранните достигнали до нас записи на текстове, свързани с будизма са от 2-1 век пр.н.е.
РАННИЯТ БУДИЗЪМ е едно религиозно - митологично учение; централна идея в будизма е ИДЕЯТА за това КАК да бъде освободен човека от страданията. Будизмът съвсем целенасочено и категорично свързва страданията с светското, светските желания, стремежи...
Изобщо светският живот за будистите е източник на най-големите страдания за човека. И затова будистите препоръчват за този, който иска да се освободи от тези страдания, излизането на човека от светския живот и влизането му някои от съществуващите монашески общини. По този начин в ранния будизъм се обособяват две групи от морални предписания - едната предписания е само за монасите, а другата за хората, които продължават да живеят във светския живот, миряните.
В будистките монашески общини се допускат само свободни хора, роби не се приемат, встъпилият в общината е длъжен напълно да се откаже от своето семейство и собственост и да престане да съблюдава предписанията за своята варна, своето съсловие, своята каста; получава се че в древноиндийското общество единствения начин да избягаш от своята каста е манастирското убежище на будистите, в будистките текстове се цитира Буда, който казва:"аз наричам брахман само този, който няма нищо и който е свободен от всякакви задължения", "аз не наричам конкретния човек брахман само за неговата майка" т.е. само за неговия произход, от тук нататък в будистките книги детайлно се регламентира монашеския живот.
Що се отнася до миряните , за тях според будизма важат основните предписания, съдържащи се във ВЕДИТЕ, т.е., те не отричат съсловното деление по отношение на миряните.
Като цяло учението има половинчат характер, не се отхвърля изцяло идеята за съсловното деление, но въпреки това учението има опозиционен антижречески характер, най-малкото заради това, защото в рамките на древноиндийското общество, , се създава група хора, на практика свободна от съсловните разлики ; вероятно и това предопределя факта, че будизмът още тогава се ползва с широка популярност сред най-низшата класа.
В последствие, когато управляващите виждат огромното влияние на това учение, в него се правят някои допълнения и изменения; които обслужват най-вече интересите на светската власт. В будизмът се усилват мотивите за покорност и несъпротивление на съществуващата власт, от своя страна пък светските владетели, виждайки в будизма определен потенциал, започват да го използват в своята борба за власт срещу жреческата класа, процесът на сближение на будизма с официалната светска идеология достига своя апогей през 3 в. Пр.н.е., когато един от царете ЦАР АШОТА преминава официално в будистката вяра.
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИНДУИЗМА - е последващ етап, една смесена религия на елементи на брахманизма, будизма и други религиозни доктрини и индуизмът постепенно се очертава като водеща религия в самата Индия, както е и в момента, докато будизма по някакво странно стечение на обстоятелствата добива голяма и по-голяма популярност извън Родната си страна.

ДРЕВЕН КИТАЙ

Разцветът на обществено-политическата мисъл се отнася някъде към времето на 6 до 3 в. Пр.н.е., време, което се счита за години и векове на дълбоки икономически и политически промени, свързани най-вече с появата на частната собственост върху земята; съществуващата по това време Единна Китайска Империя се разпада на множество държавици, и страната е обхваната от сериозна политическа криза.
Естествено такава обществено-политическа и икономическа обстановка е благоприятна за появата на различни обществено, политически и правни идеи.
Най-влиятелните политически учения на древен Китай са:
ДАОСИЗЪМ;
КОНФУЦИАНСТВОТО;
МОИЗЪМ;
ЛЕГАЛИЗЪМ

ДАОСИЗМЪТ - има като че ли най-абстрактен характер, в основата на учението стои понятието ДАО, буквален превод от китайски "път", това понятие е заимствано от някои традиционни от древността вярвания, в които ДАО означава ПРАВИЛНИЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ НА ЧОВЕК, даоизмът е учение за това какъв трябва да бъде правилният житейски път на човека;
Съществуващите в обществото недостатъци идеолозите на това учение обясняват най - вече с обстоятелството, че хората са се отдали на своите суетни желания, захвърлили са първоначалната простота на човешкия живот, разкъсали са естествените връзки , свързващи човека със земята и вместо на мъдростта се опират на знанието, нещо, което е като цяло в противоречие с европейските антични разбирания, които разглеждат мъдрост и знание като цяло, тук, в китайската идеология двете неща са противопоставени, дори на знанието се слага негативна оценка. Идеята на даосизмът е по някакъв начин да се възроди естествената простота на човешките отношения.
А конкретният път за евентуална реализация на учението се вижда евентуалната активност на вождове , които би трябвало да се появят от редовете на наследствената аристокрация, които да поведат в тази посока хората. Идеолозите на това учение смятат,че мъдрият господар управлява страната пасивно, т.е. те препоръчват господарят да се въздържа от активна намеса в обществените дела. Даосизмът порицава съвременните тогавашни китайски управници затова, че те са прекалено активни, действени, постановяват прекалено много данъци, водят безконечни войни, един много характерен израз, фраза от това учение е" добрият управител е този, за когото народът знае само това, че той съществува" - това е по-скоро преносно - да възстановят порядките от древността, да се откаже от използването на сложни оръдия на труда и да отучат народа от неговите знания. Още една харктерна фраза "трудно се управлява народ, у когото има много знания" Като цяло даосизмът представлява една утопия и в общи линии изразява интересите на тези, които са пострадали от набиращото скорост в Китай социално разслоение.

ПРАВНА МИСЪЛ НА ДРЕВНИЯ КИТАЙ



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политика и публична власт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.