Поведението на оратора при говорене от трибун


Категория на документа: Други



СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ
КУРСОВА РАБОТА
По учебна дисциплина:
Публична реч
На тема:
Поведението на оратора при говорене от трибун

Традиционното определение на реториката гласи, че това е наука за ораторското изкуство или красноречието. Ораторското изкуство процъфтява единствено там и тогава, където и когато обществените отношения създават реални условия за действената сила на словото, когато ораторът е убеден, че словото му ще бъде чуто. Още Цицерон изказал мисълта, че поетите се раждат, а ораторите се създават. Ораторът трябва да съчетава в себе си мисълта на философ, езикът на поет, паметта на юрисконсулт, гласът на трагик и уменията на велик актьор - "За мен не остана скрито, колко по-голяма убеждаваща сила обладава произнесената реч в сравнение с речта, предназначена за четене." [Изократ]

Има много характеристики, които правят един оратор наистина добър. Това са позата, начинът на говорене, мястото на ораторът (прав, седнал, с трибуна или без), височината и разстоянието между говорещия и слушащите хора, в по-малка степен мимиките (за монологичната форма), жестове и други.

Тук ще разгледаме ораторът, говорещ в монолог от трибуна.

За ораторското изкуство са типични правата (стоящата) и седящата поза, като първата е характерна преди всичко за монологичните, а вторичната за диалогичните реторични форми. Посредством правата поза, монологическите ораторски форми се делят на: реч, лекция, доклад, и осъществяват познавателно, възпитателно, социално и естетическо въздействие върху аудиторията. Под формата на монолог се дават готови знания, най-често се предоставят не проверени лично истини, слушателят е превърнат в пасивен обект, не му се дава възможност сам да стигне до определи изводи, да се почувства мислещ и откриващ. Реторически монолог има цел да убеждава, да подтиква към действие, до води до промяна в мисленето или в мотивацията. От най-голямо значение тук, разбира се, е ораторът, на който е дадена думата, и от който се очаква да убеди масите в дадена теза.

Той (ораторът) трябва да умее да осъществява непосредствен контакт с аудиторията, защото в противен случай той няма да е слушан и ще бъде отхвърлен от тълпата.

Ораторското изкуство, макар че има масов характер - въздейства едновременно на множество слушатели, служи като изпитано средство за индивидуално въздействие върху личността. Ораторът може да се радва на успех само ако заслужи доверието и симпатиите на публиката, ако спечели нейната готовност за действия. От всичко казано до тука можем да определим, че реториката е сложен комуникативен процес, при който ораторът и аудиторията са в постоянно взаимоотношение и взаимодействие.

Говорещият пред голяма публика, трябва просто да завладее хората, да "играе" пред тях, да ги накара да го слушат. Б. Богданов определя Демостен като "първият оратор, използвал театрална декламация на трибуната на народното събрание. Бил ненадминат в способността си да си владее емоционално аудиторията и да внушава различни чувства."1

Силно е твърдението, че "Ораторското изкуство, също като театъра, е синтетично изкуство, при което твърде важен и дори базисен компонент, освен вокализацията, е и използването на придвижването, жестове, изражения, облекло, ефекти от най-различно естество - светлинни, звукови, мирисни, визуални и пр." 2

От друга страна, трябва да има граница между актьор и оратор, защото актьорите просто забавляват публиката, а ораторите имат сложната задача да ги убеждават: "Ораторът трябва да бъде много далеч от театралния маниер; да не прекалява с движенията на лицето, с движенията на ръцете и с ходенето насам-натам. Ако има някакво изкуство в тези движения на ораторите, то е преди всичко да не се вижда, че е изкуство."3

От голямо значение е и мястото, от което говори ораторът. В общуването някои територии са с по-висок статус. Такива са например царският трон в монархическите държави, местата на почетните ръководещи на различни форуми, съдийското кресло в съдебната зала, ораторската трибуна и други. В изправено положение, при монологичната форма, най-често ораторите, още в древността, използват трибуната - издигнато място или специална висока маса, откъдето говори оратор, лектор. Трибуната е служила не само за по-голямо улеснение на правият говорещ оратор (където той да се подпира, да поставя своите написани речи), но и за по-голям авторитет, за повдигане над масите, за символ на власт и сила. Статусът може да бъде подчертан по най-различни начини, но един от най-типичните е чрез височината. Зависимостта е правопропорционална. Колкото по-висок статус, толкова по-голяма височина, от тук следва толкова по-голяма трибуна.

От значение е не само височината и трибуната, но и разстоянието между ораторът и публиката. "По-голямото разстояние между оратор и аудитория, или част от нея, изисква по-голямо количество поглед."4

Значението на лицевото изражение намалява пропорционално на увеличаване на разстоянието и изисква компенсация - интонационна и предимно с жестове. При големи разстояния някои от жестовете - главно изобразителните и указателните, могат да не бъдат забелязани или да бъдат разбрани превратно, което ги прави не само нефункционални, но дори и вредни. От тук следва, че трябва да се търси възможна компенсация на вербално и интонационно равнище, с емоционални и символни жестове и т. н. Аналогично е влиянието на разстоянието и по отношение на информационната стойност на обратната връзка. Тя става предимно от вокален тип, като в различните хипотези и в различна степен могат да се запазят и други нейни невербални характеристики. Големите аудитории, за които са характерни и големи отстояния на оратор и аудитория, се характеризират най-често с висока конформност, което предопределя и преимущественото използване на внушението и психологическото заразяване, където ролята на невербалното е и по-голяма. В тази насока следва да се търсят и невербални техники, които имат свойството да въздействат емоционално на аудиторията - емоционални жестове и пр. Индиректните форми на реторично общуване още с появата си показват необходимостта от сериозни промени за запазване и усилване на ефективността. Всъщност не се налага да прави нищо различно. Отново стара дума за съобразяване на кинесика и проксемика и преди всичко - с разстоянието, защото добрият оратор е онзи, който владее пространственото си поведение и е в състояние на управлява времето.

Мимиките играят много малка роля, когато се отнася за оратор говорещ от трибуна, на по-голямо разстояние от слушащите. Причината е ясна - няма видимост на лицето на този който ни говори, ние го виждаме отдалече и водещото в случаят е гласът му и жестовете, които прави.

"Мъчно може да се каже колко разнообразни движения могат да се правят с ръцете, без които речта би била осакатена и слаба... Нима те не възбуждат? Нима те не укротяват? Не молят ли? Не одобряват ли? Не изразяват ли учудване? Не изразяват ли срам?" - М. Ф. Квинтилиан5

Жестовете на оратора,говорещ от трибуна, се изразяват главно чрез ръцете и главата - горната част на тялото, защото в повечето случаи (при наличието на трибуна), долната част на тялото не се вижда. Тези жестовете са много емоционални, и сравнително трудно се поддават на контрол. Затова при тях във висока степен е възможно "изтичане на информация", и поради тази причина са много забелязвани от аудиторията. Тези жестове се наблюдават навсякъде в ораторството, и трудно се контролират.

Ето и някои от жестовете на оратори, говорещи от трибуна:

Йожен Терабланш, лидер на нео-нацистката Южно Африканско Африканерско Движение за Съпротива, произнася своята реч пред масите. Той е емоционален, с "жив глас, който обикновено се превръща в истеричен крясък". Лицето му е привидно спокойно, излъчващо сила и сигурност. Ръцете, вдигнати нагоре са символ за призоваване, за емоционално "повдигане" на хората, да действие и решителност. Дланите не са свити в юмруци, а са изпънати една към друга, което прави този жест не заплашителен а призоваващ, подбуждащ и в подкрепа на ораторската теза, а именно, че той е водачът, че той дава силата и води масите.

Свитите ръце в юмруци на Никола Саркози са жест на сила, неодобрение и власт. Те повишават емоционалното състояние както на самият оратор, така и на публиката.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров редовно си служи с тези по-острите и по-отрицателни жестове от невербалната комуникация. Жестът с вдигната нагоре дясна ръка, свита в юмрук (както и по-горе отбелязахме), отправя страховита заплаха към онова, което той неодобрява. Такива жестове се наблюдават повече или по-малко навсякъде в ораторството, но определено много по-често в митинговото красноречие. Може да ги видим при почти всички оратори в демократичния период на България от 1989 г. насам. Там обикновено е налице относително еднородна аудитория. Тя най-често е съставена предимно от съмишленици на оратора - в идеологически и политически план, със сходна ценностна система, която вероятно включва и немалка част неустановени в цитираното отношение хора, които също лесно се влияят, както от оратора, така и от реакциите на останалата част от присъстващите. Аудитории от този тип са склонни към силно изявени емоционални реакции, принос за които определено имат и подобни жестове. В такава ситуация често емоцията може да вземе връх над разума, което нерядко е и целта.

Ето още един жест на Сидеров, и то от трибуната на Народното събрание, изразяващ неодобрение.Сочещите пръсти също са заплашителни и остри - недопустими за такова място. Освен това, когато започне да се използва този жест, публиката вече не слуша какво говори ораторът, това предизвиква отрицателни чувства в слушащите6. А облеклото на ораторът, в случаят, е в абсолютен разрез с установените норми за трибуна на такава институция - костюм с вратовръзка. Вижда се, че лидерът на Атака има риза и вратовръзка, но тениската, която е облякъл отгоре с надписът , в защита на своята теза, е своеволен жест, в ущърб на част от аудиторията в залата.

Опъната длан, обърната към публиката, на Стивън Спилбърг, е жест за искреност и откритост - незаплашителен жест. Ораторът е спокоен (което се вижда и от мимиките на лицето) и сигурен в думите си, в които иска да убеди и своята публика.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поведението на оратора при говорене от трибун 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.