Правна същност на преките данъци


Категория на документа: Други


 Още в Римската империя данъците били сумирани в 3 основни категории - преки, непреки и извънредни. Те се събирали в централната каса (банка) в столицата Рим. Основният пряк данък бил върху земята и сградите. На всеки гражданин се описвало имуществото му и на 5 г. се извършвало преброяване на собствеността. За тази цел всяко населено място излъчвало сращу заплащане специална комисия. Всеки град и провинция си имали свой поземлен кадастър, задължителен от времето на император Траян (98-117г.) .

Съвременната държава използва голям брой данъци. Това налага с цел тяхното обхващане, планиране и отчитане, те да се групират въз основа на различни белези или критерии. Най-съществен белег, по който данъците могат да се различават, е техният предмет. В зависимост от предмета на данъците, те се подразделят на:

1 данъци върху личността

2 данъци върху имуществото

3 данъци върху потреблението

4 данъци върху доходите

Данъците върху личността или персоналните данъци имат за предмет личността на данъкоплатеца или отделни качества, характеризиращи индивидуалната му ситуация ( женен, неженен, с деца, без деца и т.н.) При определяне на данъчното задължение се вземат под внимание величината на дохода на данъкоплатеца и издръжката на семейството му. В миналото типичен представител на персоналните данъци е ергенският данък.

Данъците върху имуществото имат за предмет недвижимото и движимо имущество.Тази група обхваща: рентният данък, данъкът върху сградите, данъкът върху превозните средства, данъкът върху наследството и други. Характерното за имуществените данъци е това, че при тях няма съответствие между предмета на облагане и източника на плащане, тъй като предметът е имуществото, а източникът за плащане-доходът на данъкоплатецът.

Данъците върху потреблението имат за предмет реализиране на търговски обороти от продажба на стоки и оказани услуги. Особеното при данъците върху потреблението е тяхното включване в цените на стоките и услугите, което води до увеличаването им. Към тях се отнасят данъкът добавена стойност, данъкът върху оборота, акцизите, митата и други.Това са така наречените косвени данъци.

Данъците върху доходите имат за предмет доходите на физическите лица, и печалбата на юридическите лица.

В световната теория и практика голяма популярност има делението на данъците на преки и косвени. Именно същността на преките данъци е проблемата, с която ще се занимаем в тази тема.

Според нашето данъчно право преки данъци са всички онези, които имат като обекти личността на данъкоплатеца, неговия имот, доход, отделен (самостоятелен) приход. При преките данъци връзката между държавата и платеца е пряка, в смисъл, че фактическият и юридическият платец на данъка е едно и също лице, докато при косвените данъци юридическия платец на данъка е различен от фактическия. Преки данъци са :

-данъците върху доходите

-данък върху печалбата

-данъци върху имуществата

Преките данъци се делят на лични и имотни. Приема се че :

Лични са данъците, които имат като данъчна единица някакво отношение към личността, каквото е собствеността на даден имот, собствеността на МПС, изработването на даден общ доход и т.н.

Имотни пък са онези данъци, които като данъчна единица имат някакво отношение на отделните видове имоти към личността на данъкоплатеца, на цялостните или на отделни видове постъпления от стопански обекти, права и т. н.

Оттук следва и заключнието, че преки данъци са всички онези, които имат за обекти имота, дохода и личния приход на данъкоплатеца. Всички останали са косвени данъци. Те са известни с особените си имена-акцизи, мита, такси. Характерно за тях е , че зависят от събития, които ще настъпят рядко, докато преките данъци се основават на събития, които стават или са станали. При разграничението на преки и косвени данъци се използват различни критерии .

Според физиократите преки данъци са тези, с които се облага чистият доход,създаден в селското стопанство. Всички останали данъци върху производните доходи са косвени, тъй като по косвен път те утежняват първичния чист доход, създаден в селското стопанство.

Други автори групират данъците на преки и косвени в зависимост от възможността за тяхното прехвърляне на други лица. От тази гледна точка данъците, при които платецът и данъчният носител е едно и също лице, са преки, а данъците, при които платецът и данъчният носител са различни лица, са косвени.

С косвени данъци се облага доходът при неговото разходване за покупка на предмети за потребление и заплащане на услуги в цените, на които те предварително са включени. Характерното за косвените данъци е осигуряването чрез тях на значителни приходи по бюджета, тъй като, те се внасят независимо от финансовото състояние на платеца.

Преките и косвените данъци имат и различно отношение към ценообразуването. Докато преките данъци директно не влияят върху цените на стоките и услугите, то косвените данъци са ценообразуващ фактор.

Данъкът върху доходите на физическите лица е основното плащане, което гражданите на Република България правят в местните бюджети. С него се облагат всички физически лица,които получават доходи от дейности и професионални занимания в страната. Това предопределя и водещата му роля по отношение на останалите местни данъци . Той осигурява около 90% от общата сума на приходите от населението. Може би затова всяка идея за усъвършенстване на данъчното облагане логично се адресира към данъка върху общия доход.

С данък върху доходите на физическите лица се облагат местните и чуждестранните физически лица и местните юридически лица с годишен оборот до 75млн.лв. Следователно субектите на данъчно облагане се разграничават не по силата на тяхното гражданство, а в зависимост от принципа на местното физическо лице. При това местно физическо лице е всяко лице, което пребивава в България повече от 183 дни за една календарна година (чл. 6 от Закона за облагане доходите на физическите лица) , независимо от това дали същото е български или чужд гражданин.

В глава пета (чл.13-15) от ЗОДФЛ е уточнено икономическото съдържание на понятията общ годишен доход, облагаем доход и данъчна основа. Общият годишен доход е сборът от всички доходи, получени от физическите лица през една календарна година. Облагаемият доход е постоенно понятие и се получава като разлика между общия годишен доход и необлагаемите, освободените и вече обложените доходи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правна същност на преките данъци 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.