Предимствата на невлюбения пред влюбения в речта на Лизий в диалога на Платон "Федър"


Категория на документа: Други


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

КУРСОВА РАБОТА

По дисциплина: Антична философия

На тема: Предимствата на невлюбения пред влюбения в речта на Лизий в диалога на Платон "Федър"

Изготвил:
Фак. №: Проверил:...............
Специалност:

София, 2012
Предимствата на невлюбения пред влюбения в речта на Лизий в диалога на Платон "Федър"

Дa бъдeш или дa нe бъдeш . . . влюбeн? Да обичаш и да се докараш до състояние на лудост или да живееш опростен живот без любов и допълнителни грижи? Любовта е един от най-обсъжданите проблеми от незапомнени времена. Много войни са водени, заради нея, цели царства са били погубвани, десетки хиляди души да изгубили животите си през вковете в името на любовта. Зa някои хора любовтa e свързaнa eдинствeно с болка и тъгa. Други вярвaт, чe любовтa нe съществува, защото не са я изпитвали или са я изпитвали, но тя е завършвала с разочарование. Това, което прави впечатление обаче е, че във времето, в което живеем, тя някак си е отстъпила място на едни малко по-материални неща. За радост обаче в настоящия текст, аз ще обърна внимание на един от по-предните периоди от човешкото съществуване и развитие, когато човешките чувства и качества значат все още много, а именно Античността. По-конкретно ще се занимая с един от диалозите на Платон - "Федър", засягащ точно любовта като чувство, като начин на живот. Диалогът започва с речта на Лизий за предимствата на невлюбения пред влюбения.

"Колкото до влюбените, те съжаляват за добрините, които са сторили, когато им премине страстта" - Лизий (231,b). Според Лизий невлюбените не си променят мнението, защото не вършат добро по принуда, а доброволно и в границите на възможностите си, събразяват се със своите желания и нужди. Но наистина ли е така? Наистина ли от любов правим добрини, наистина ли когато си влюбен си чак толкова заслепен и дали вършим нещо за даден човек, само заради това, че го обичаме? И най-важният въпрос е какъв човек трябва да си, за да съжалаваш за стореното добро някому, макар и вече отношенията ви да не са същите? За един любовта може да изпълва душата му с доброта, защото самата тя е чувство, а не материално благо. За други хора, когато обичаш не са нужни никакви думи. Не е задължително да знаеш какво означава любовта, за да я изпитваш.

"Освен това влюбените преценяват какви загуби им е причинила любовта и каква полза и като добавят усилията, които са положили, започват да смятат, че отдавна са сторили за своите обичани полагащото се добро." (231, b) Не съм особено съгласна с тези размисли на Лизий, тъй като, според мен когато си влюбен не прекарваш времето си в пресмятане на това какво си дал и какво си получил. Когато си влюбен искаш просто да си с човека, когото обичаш и да сте щастливи. И определено не харесвам начина на разсъждаване на Лизий, че когато си влюбен "занемаряваш собствените си работи" - смятам, че има прекалено субективен поглед върху нещата. Вярно е, че понякога любовта те "заслепява", но ако знаеш кой си и ако имаш цели в живота, какъв е проблемът да съчетаеш любовта с останалата част от живота си. Любовта връща усмивката на лицето ни. Смисълът й за всеки от нас е различен. За един любовта може да изпълва душата му с доброта, защото самата тя е чувство, а не материално благо. Съмнявам се, че на този свят има човек който може да измисли понятие, обхващащо всички аспекти на любовта, който би я описал накратко с няколко думи.

Според Лизий невлюбеният никога няма да занемари собствените си работи поради любовта или да държи сметка за личните си усилия, нито пък може да вини някого за неприятностите с близките си. Той свободно може да върши онова, което смята, че ще е в угода на любимците му.
От тези думи на Лизий следва, че от любовта идват всички проблеми на човека. Тук ще перифразирам един известен израз от недалечното минало "има любов - има проблем, няма любов - няма проблем". Това ми навява мисълта, че след като не си влюбен, животът е прекрасен и нямаш никакви други грижи, което за жалост съвсем не е така. Не може да се каже, че човек, който не е влюбен няма никакви проблеми, просто е абсурдно дори да се помисли.

Лизий казва, че ако искаш да си намериш приятел трябва да търсиш сред невлюбените, защото "сред мнозина ще намериш оня, който е достоен за твоето приятелство" (231, е), а малко от влюбените са достойни да бъдат приятели. С това Лизий иска да каже, че приятел е по-вероятно да намериш сред невлюбените, които са мнозина, отколкото сред малцинството на влюбените. Доброто отношение на невлюбениите винаги ли гарантира искреност? И това, че се отнасят добре с теб значи ли, че са си ти приятели? Според мен това е строго индивидуално - зависи повече от самия човек и от характера му, не толкова от това дали е влюбен или не.

Той подценява влюбените, мислейки ги за болни, неразумни и смята, че не могат да се контролират. Доста силни думи, но според мен те не описват точното състояние на влюбените, по-скоро описват някакъв вид ментално увреждане.
Според Лизий също така трябва да се страхуваме от влюбените "Защото тях ги мъчат много неща и те смятат, че каквото и да става, все е в тяхна вреда" (232, с). Най-важното нещо за влюбения е любимият му, той се страхува да не го изгуби поради една или друга причина, за това не го оставя да общува с други хора. Докато невлюбеният, който е постигнал това, към което се е стремил, не с любовно чувство, а с добродетелта си, няма да се отнася с лошо чувство към общуващите, а ще мрази тия, които не търсят "компанията ти".(232, d) Мисля, че това, за което говори Лизий е по-скоро желание за притежание и контролиране на действията на любимия. Но ще бъде ли истинска любовта ако има подобен тип отоношения? Истинската любов е чувство, в което преживяваме всички оттенъци на щастието и нещастието. Обичаш ли истински си готов на всичко за любимия, но това означава ли, че си заслепен и се самозалъгваш? При любовта е необходимо разбирателство между партньорите, както и искреност в чувствата, ако тези неща липсват в една връзка се появява ревността. А ревността е била и винаги ще бъде част, от която и да е любовна връзка, но това не значи, че съществува само един вид ревност. Има ревност и между приятели, но според Лизий между невлюбените приятели съществуват само чисти и добри отношения. Ако си невлюбен мразиш ли или си искрен и ако обичаш значи ли, че лъжеш за всичко?

"Освен това повечето влюбени въжделяват тялото, преди да са опознали характера и преди да са вникнали в другите лични работи."(232, е) Затова не е ясно дали ще искат да са все още приятели, след като им премине страстта. Докато при невлюбения не е естествено да проявява по-малко приятелство към ония, които са проявявали своето добро отношение. Мисля, че тук до някаква степен понятията желание и любов са объркани от Лизий. Едно е да желаеш човека, защото ти харесва "опаковката", друго е да изпитваш любов, привързаност и загриженост към някого. Кога човек се влюбва и какво го подтиква да се влюби? Да, един от главните елементи на любовта е желанието, желанието да си с някого и да го обичаш, но то може да дойде и в последствие, след познавството ви. А първоначалното желание непременно ли граничи с любов. Не бива да забравяме и страстта, която има между двама влюбени, все пак до известна степен страстта поддържа пламъка на любовта.

В речта на Лизий се казва, че "когато са нещастни влюбените могат да сметнат за мъка това, което за другите хора не е неприятно, а когато са щастливи, може да ги накара да похвалят и нещо, което за никого не удоволствие. Така че много повече подхожда човек да съжалява един обичан, отколкото да му завижда." (233, b) Страстта на влюбените пречи да преценят правилно и затова често се случва да одобрят действия или думи на любимите си , дори и да не са истинни, защото се страхуват да не си навлекат омразата им. Защо трябва да казваш думи, които не са истина и да потвърдаваш нещо само, за да угодиш на някого, било то и на любимия си? Да обичаш - това е да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава, но това не значи да жертваш себе си за това. Но ще подкрепа това мнение на Лизий, защото влюбените понякога са непостоянни, замислени и вглъбени в мислълта за любимия човек. Любовта променя човека, но към какво - добро или зло? Може ли любовта да те промени към по-добро? Историята познава всякакви примери, но често се случва довчерашни недобри хора да се трансформират напълно под действието на това магическо чувство - любовта, ако е споделена разбира се. Иначе отиваме в другата крайност, какво се получава, ако любовта не е споделена? Човек се депресира и взависимост от това колко чувствителен е прави добри или лоши неща.

Като цяло Лизий описва любовта и влюбениите хора като нещо, което не е полезно за цялото общество, според него невлюбените са по-добри във всяко едно отношение. Аргументът на Лизий е, че любовта е лудост, а лудостта - нещо отрицателно, докато благоразумието на човека, който не изпитва страст, е нещо безусловно положително. Това е нещо, с което никак не съм съгласна, защото любовта присъства навсякъде в живота - в картините на художниците, в музиката, в литературата, във философията също. От съжденията на Лизий следва въпроса: дали всички, които са почувствали любовта са луди? Всички знаем историите за Пепеляшка, за Ромео и Жулиета, за Снежанка - израснали сме с тях. Във всички тях има по капка лудост, но щеше ли да ни бъде интересно да четем и да се вълнуваме за тях, ако всичко беше лесно и се случваше и свършваше по един и същи начин. Може би най-доброто обяснение за любовта от философ е дадено от Ерих Фром (посветил една от книгите си на любовта: Изкуството да обичаш). Той казва любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така. Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване, любовта е единствения начин да се постигне единение на базата равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие.

Може ли човек да живее без любов?Живота би бил сив,скучен и безпредметен, ако не съществува любовта. Само когато човек обича се стреми към нови победи, изпълнен е с огромни надежди за по-добър живот, всичко около него е красиво.

Интересно ми е дали Лизий е бил влюбен, защото без да си бил влюбен и само от наблюдения на околните, не може да съдиш за силата на любовта. Откъде той знае, че да се влюбиш е лудост? Ако любовта те прави луд, то тогава света е пълен с луди. Смятам, че когато двама се обичат те са като Ин и Ян, като двете страни на една монета. Не е задължително да си приличат, по-важното е да се допълват. За любовта не се говори, тя не може да се опише с думи, тя се чувства и изживява. Едва ли бих стигнала до консенсус със себе си по въпроса какво е любовта към друг човек, но тя е такова нещо, което трябва да се изживее с подходащия човек в подходящия момент.

В диалога става дума за това, че "влюбените постоянно получават укори от своите приятели за това, колко зло им донася тяхното поведение, а тоя, който не е влюбен, никой от близките му никога не го е укорявал, че поради това мисли зле за своите неща" (234, b). Може ли да сме сигурни, че любовта ни тласка да вършим правилни или в случая неправилни неща? Тук се подчертава ясно колко по-добре би било човек да не е влюбен, защото заради влюбването, може да изгубиш приятелите си, които няма да търпят поведението ти.

Диалогът "Федър" представя любовта като нещо отрицателно, а тя в никакъв случай не може да се възприема по този начин - тя е нещо положително. Тя е създадена, за да ни кара да изпитваме добри чувства, а не ни е дадена, за да ни причинява зло и да поражда в нас негативни емоции. Тя ни показва, че има смисъл във всичко, което правим. Любовта е способна да променя настроението ни да, ни кара да вярваме, че можем да променим живота си. Любовта е и стъпка към доброто. Когато си влюбен си по-добър, по-щастлив. Гледаш по-оптимистично на живота, не забелязваш лошите неща, чувстваш се все едно, че летиш.
Използвана литература:
Михаилов, Г., Богданов, Б., Димитров, П. - Платон Диалози, София, Наука и изкуство, 1982.
??

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предимствата на невлюбения пред влюбения в речта на Лизий в диалога на Платон "Федър" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.