Предизвикателства пред проектното управление


Категория на документа: Други


ВТУ " Св.Св. Кирил и Методий " - Велико Търново

Проектно управление

на тема: Предизвикателства пред проектното управление

В.Търново 2013

1.Класическата корпорация и пределите на нейното развитие.
Понятието "корпорация" обикновено обозначава форма на организация на крупномащабни производства на индустриални продукции и услуги. Много изследователи, в това число и такива авторитети като Дж. К. Гълбрайт , определят самата индустриална система като част от икономиката, с която се характеризира дейността на големите корпоративни структури. На практика установяването и развитието на индустриалния сектор исторически са били и си остават неразривно свързани с тяхното функциониране.
Най-важният принцип, лежащ в основата на индустриалната корпорация от самото й възникване, е максимална ефективност на производството (снижаване на загубите, повишаване обема на пуснатата в оборот продукция и максимизация на печалбите). В резултат един от основните показатели за успеха й се явява стремежът към лидерство в определена сфера. Класическата корпоративна структура предполага ясно разграничение на собственост и управление. Нейната същност напълно адекватно отразява понятието "фордизъм", сформирано в средата на ХХ в. в социологията .
Според развитието на общественото производство, подобряване нивото на живот, формирането на разнообразни потребности и откриването от работниците на други духовни ценности тя сменя обичайните си форми и усъвършенства вътрешната си структура. Едва през втората половина на XX в. могат да се обособят три добре разграничими периода.
Първият от тях западните изследователи обикновено характеризират с термините "постфордизъм" или "етап на гъвкавата специализация", отлив от ус-тановяване на масово производство. Най-важната предпоставка за такива промени става научно-техническият прогрес - 50-60-те години, под формата на разпространение на нови технологии, спомогнали за децентрализацията и фрагментацията на производството и изискващи повишение на квалификацията на работниците и нарастване на тяхната самостоятелност.
Вторият етап протича през 70-те и началото на 80-те години и се характеризира, преди всичко, с формирането на децентрализирани и дейерархизирани системи на управление, подготвящи предаването на правата за взимане на решения на максимално ниско ниво, което отговаря на порасналия творчески потенциал на работниците.
Третият етап - 80-те - първата половина на 90-те години - фактически завършва историята на класическата корпорация. На този стадий тя се превръща в специфична социална общност, което рязко променя нейната вътрешна структура.
2.Етатистките корпорации и техните ограничения

Голяма част от ХХ в. за западния свят, с неговата саморегулираща се пазарна икономика, преминава в условия на жестоко противопоставяне на различни етатистки режими - Германия през 30-40-те години и др. подобни държави, СССР и останалите представители на соцлагера, както и някои други понякога достигат до сериозни икономически успехи. Там се сформира друг тип корпоративни структури.
Макар че външно значително се различават една от друга, тези страни имат една същностна обща черта - най-голямата корпорация се явява самата държава. Като следствие такива организации не са могли, първо, да не бъдат строго йерархични, второ, адекватно да оценяват своите конкурентни преимущества и недостатъци, тъй като са в една или друга степен изключени от конкурентната среда.
За разлика от класическите корпорации, етатистките фактически не са способни да се развиват естествено и затова не могат да бъдат отделени етапите на тяхната еволюция. Ето характерните им черти:
1. Главна цел - реализация на задачите, поставени от държавата. В този смисъл, според мен, заводите на Германия от това време, увеличаващи обемите на оръжейното производство чак до юли 1944 г., авиокосмическият комплекс на Съветския Съюз от 60-те - 70-те години или конгломератът на подкрепяните държавни компании, поставил в началото на 60-те години основите на японската компютърна индустрия, са явления от един порядък. Правителствата им предоставят уникални условия - от доставка на евтина работна ръка от концлагерите до неограничено финансиране на закрити терени или лъжливо безлимитно кредитиране - заради обезпечаване на собствените интереси (продължаване на войните, поддържане на паритета в сферата на въоръжаването или завоюване на световния пазар за електротехнически стоки). Във всички случаи целите са се постигали независимо от мащаба на усилията и ефективността на производството.
2. Способност да се постигат успехи само в относително тесни направления. В съветската икономика това се изразява във високо ниво на монополизацията. Още един признак е крайно остарялата структура на експорта, в който относителният дял на топливото и електроенергията превишава 52%. В азиатските страни тази тенденция се изра¬зява в бързо развитие на машиностроенето и електрониката и експортна ориентация. Така делът на електронната промишленост на БВП в края на 80-те години в Южна Корея достига 17,8%, Малайзия - 21%, Сингапур - 34%; този сектор осигурява от 31% до 44% от общия обем на експорта в тези страни.
Успехите се постигат в количествено, а не в качествено отношение, а главен инструмент на тяхната конкурентоспособност стават изкуствено занижените разходи по производството. В СССР например те се обезпечават от държавни дотации и изключително ниско заплащан труд в условия на неконвертируемост на рублата.
3. Потребност от гигантски инвестиции за своето развитие и неспособност да се обезпечи висока ефективност на производството. Например в Япония 86% от цените в селското стопанство се регулират от държавата, 3/ 4 от доходите на фермерите са от държавни субсидии, а производителността в аграрния сектор не надвишава 30% от американската. В Тайван в началото на 90-те години нормата на натрупване е 24%, в Хонконг - 30%, Малайзия, Тайланд и Южна Корея - 35%, Индоне¬зия - 37%, Сингапур - 47%, Китай - 50% от БВП тогава, когато в развитите пазарни икономики не надвиша 17-21%. При това в азиатските страни през 70-те и 80-те години процентът на активното население, заето в промишлеността, нараства от 17-27 до 40-51%, а средната продължителност на работното време достига 2,5 хиляди часа в година, докато в повечето европейски държави тя е законово ограничена до 1,5 хиляди часа. През 60-80-те години в Тайван за сметка на повишаването на производителността се осигуряват едва 2,6% от 9,4% от средния ежегоден прираст на БВП, в Южна Корея - 1,2% от 10,3%, Сингапур - 0,2% от 8,7%, докато във Франция е 3 от 5%.
4. Невъзприемчивост към технологичния прогрес. Етатистките корпорации не се явяват източник на иновации и не оценяват подобаващо интелектуалния потенциал на своите работници. Както в държавните и военните структури, така и в подобни компании преди всичко се цени лоялността на персонала. Тук най-показателен е опитът на Япония, където още в 80-те години около 43% от работниците работят в една и съща фирма повече от 10-те последователни години. Ще отбележа, че факторът повишаване на квалификацията на сътрудниците там остава последен от 10-те най-важни, обуславящи икономическия ръст, фактори. Ако в САЩ за 1973 - 1987 г. средните доходи на работниците без висше образование са паднали с 12%, то в Япония са се повишили с 13 %. В САЩ, както отбелязахме по-горе, 60% от ръководителите на големите корпорации имат докторска степен, а в Япония 30% от тях дори не са учили в колеж. Вследствие в края на 80-те години в Япония пет години след завършване на училище постъпват в колеж 27% от ви¬пускниците, в СССР - 19%, Малай¬зия - 12%, а в САЩ - повече от 63%.
Доминирането на корпорациите от етатистки тип в икономиката обаче не означава, че тя се намира в постоянен застой. Всяка от споменатите страни на определен етап постига значителни стопански успехи, а СССР и Япония (в различно време) са заемали за дълъг период от време второ място в световната икономика.
Но колкото и успешни да ни се струват отделни периоди от тяхното развитие, етатистките структури са могли успешно да си съперничат с класическите корпорации само дотогава, докато конкуренцията обхваща производството на масови индустриални блага и ролята на интелектуалния капитал все още не е определяща. Не случайно упадъкът на такива системи (банкрутът на съветския модел, десетилетната стагнация в Япония, азиатската криза) е период на разцвет на високотехнологично производство в западния свят, базирано не на прилагане на труд за превръщане на суровините в промишлен продукт, а на използване на интелекта за превръщане на информацията в знания. Именно този процес внася съществени корективи в оценката на перспективите за развитие на класическата индустриална корпорация.
3.Креативната корпорация и нейните перспек¬тиви
Като най-важна черта за края на ХХ в. се очертава неудържимата експанзия на "новата икономика", в основата на която лежат най-съвършените информационни тех-нологии. Наистина неотдавна много изследователи побързаха да обявят рязко забавяне и едва ли не приключване на този процес. Причината е спадането на стойността на акциите на високотехнологичните компании през 2000 година (от март до декември американският индекс NASDAQ пада на 52%, френският Le Nouveau Marche - на 64%, германският Der Neuer Markt - на 71%). В този контекст следва да се оценява не само прекомерно раздутата към края на 1999 г. и драматично съкратена през 2000 г. капитализация на високотехнологичните компании, а и реалното им място в икономиката на западните страни през 90-те години. Ще обърна внимание на два момента. От една страна, технологическият прогрес рязко подкопа позициите на традиционните крупни индустриални гиганти. Така през 70-те години 500 от най-големите корпорации осигуряват 20% от БВП на САЩ, а днес - не повече от 10%; през 1996 г. половината от американския експорт се пада на фирми с по-малко от 19 работни места, а на структури с 500 и повече сътрудници - само 7%.
От друга страна, в последно време намери място рязкото поевтиняване на технологичните постижения. Например през 1999 г. в САЩ средната цена на дребно на нов персонален компютър пада под хиляда долара, разноските за копиране на информация през 90-те години се понижават с 900 пъти, а числото на американците, включили се в Интернет, се повишава с 5 пъти за1996-2000 година. Това довежда до увеличаване броя на сътрудниците с по-висока квалификация, намиращи реализация в по-малки компании, които се отличават с голяма свобода на действие на работниците си и не винаги са ясно ориентирани към икономическа ефективност в традиционния смисъл. Така през 2000 г. в САЩ около 65% от работещите в интелектуалната сфера се трудят предимно в малки структури, при което числеността на заетите индивидуално или в собствени фирми сега превишава 30 млн. човека.
И така, развитието на "новата икономика" довежда до широко разпространение на дребни компании, които могат да бъдат организирани с минимални инвестиции и с основен капитал - интелектът и талантът на техните основатели. Развитието на подобни структури изисква партньорство на творчески личности, а не отношения ръководство - подчинени; техните цели придобиват ярко изразен неикономически смисъл.
Организация, изградена на базата на еднакъв мироглед и ценностна система на своите членове, управлявана със знание, заменящо предишното научно управление от индустриалната епоха, се явява най-хармоничната и динамична форма на производствено сдружение.

Креативната корпорация се различава от разглежданите по-горе видове по редица параметри:
1. Най-напред дейността й отговаря на вътрешния стремеж и идеали на създателите й и излиза от рамките на икономическата целесъобразност. Като правило преобладава стремежът им да реализират творческия си потенциал, натрупан по-рано, да разработват и организират производство на принципно нови услуги, продукти, информация или знания. Според развитието на компанията този мотив се допълва от желанието за самореализация на нейните създатели.
2. Изгражда се около творчески личности, гарантиращи нейната устойчивост и процъфтяване. Успехът на собствениците тук е обусловен не от контрола над голяма част от капитала на своите компании, а от това, че те като основатели на бизнеса, явяващ се главен израз на творческите им възможности, носят отговорност за него, олицетворявайки в очите на обществото преди всичко създадения от тях социално-производствен организъм. За такива предприемачи е характерно отношение към бизнеса като към собствено творение и следователно привързаността към целите на организацията е по-устойчива, отколкото ако се базира на отношение като към своя собственост.
3. Такива стопански организации най-често не следват текущата стопанска конюнктура, а я формират. Тяхната продукция обикновено представлява ка-чествено нови, изискващи знания, стоки и услуги на диверсифицираните фирми и конгломерати, съхранявайки тази тясна специализация, която се е предвиждала при създаването им. Променяйки радикално облика на съвременния бизнес, те ни най-малко не отричат предишните организационни форми.
Икономическият живот в течение на век е представлявал и все още представлява основа на всяка социална организация и се определя предимно от индивидуалните мотиви и цели на стопанските субекти, пренебрегването на които, както показва опита на тоталитарните режими, не може да трае твърде дълго. Затова най-важният елемент на конкурентните преимущества на една или друга стопанска система е мястото на човека, въплъщаващ интелектуалния капитал на създател на нови технологии и продукти. Трите типа структури представляват особени форми на организация на производствения процес, различаващи се най-вече по отношението си към човешкия фактор.
4. В класическата индустриална корпорация първоначално е заложен дух на съперничество между собственици и работници: противоречията между тях, които в миналото са грубо материални, впоследствие се трансформират в борба за контрол над отделни части от дейността на компанията, а с нарастване ролята на интелектуалните работници и над нея като цяло. Между другото в рамките на определена организационна форма това противопоставяне не може (и не трябва) да бъде изкоренено, т.к. именно то поддържа стабилното функциониране на фирмите. Съвременните видове индустриални структури, които О. Тофлър още през 1972 г. нарича "адаптивни" корпорации , са напълно адекватни на сегашните задачи и имайки за конкурент креативни организации, толкова разпространени в последното десетилетие, несъмнено още дълго ще влияят на икономическия облик.
Етатистките корпорации вероятно ще останат в историята заедно с миналия век или ще се концентрират в държави от "третия" и "четвъртия" свят. В сегашните условия този тип стопански организации са абслютно неконкурентоспособни, т.е. базирани са изцяло на външни фактори за развитие. В основата на дейността на тези структури, в една или друга степен, (пряко или косвено, понякога съвсем незабележимо) лежи извъникономическата принуда към труд, несъвместима с ценностите на съвременното общество. Във връзка с това, че технологиите и знанията стават най-важна движеща сила на производството, времето на етатистките компании и базираните на тях стопански системи безвъзвратно отминава.
Креативните корпорации въплъщават типа организация, отговарящ най-адекватно на потребностите за развитие на интелектуалния капитал. Възникнали по естествен път, от най-развитите форми на класическата индустриална компания, те обединяват присъщия за икономическата свобода на човека принцип с неговите нови, в голямата си част неикономически мотиви и стремежи, заемащи важно място в ценностната система на членовете на постиндустриалните общества.
Именно затова в първите десетилетия на XXI в. тези организации ще станат най-конкурентоспособни на световния пазар. Това неизбежно ще доведе до ускоря-ване на пазарната поляризация, която се наблюдава в последните години на миналия век, ще породи нови международни проблеми, но напълно обективната тенденция за интелектуализация на производството, ръст на свободата и прехода към неикономически ценности едва ли може да бъде заменена с друга. Едно от най-значителните етични предизвикателства, отправени към човечеството от новата епоха, става разделението и дори конфликтът на принципа за свобода и равенство.
4. Роля на съвременната стопанска организация
В литературата съществуват множество определения за организация. Обикновено авторите открояват две основни схващания, относно ролята на стопанската организация. Според първото, последната трябва да изпълнява само икономически функции, имайки за основна цел соигуряването на максемална печалба. Привърженици на това схващане са - М. Фридман, М. вебер, Х. Емерсън и др. Според тази група автори, организацията притежава следните особености:
- Основна цел е печалбата;
- Непекъснато търси възможности за повишаване на производителността;
- Изпълнява официални задачи, разпределени между звената, от които се състои в съответсвие с общественото разпределени на труда;
- Йерархичната структура приема формата на пирамида;
- Наличие на ярко изразени икономически отношения и интереси между членовете на персонала;
- Централна роля играят собствеността върху ресурсите и механизмът за разпределението им и др.
Второто схващане разглежда стопанската организация, не само като икономическа и техническа система, а и като социална система. Според него, тя трябва да изпълнява социални функции, да интегрира наетите лица, да ги приобщи към целите и проблемите, които решава, като минимизира индивидуалните им рискове. Хората и организацията се обвързват по такъв начин, че стават непосредствено зависими един от друг. Това се постига чрез ангажимента, който последната поема за задоволяване потребностите на служителите си от образование, здравеопазване, повишаване на квалификацията, професионален и йерархичен разтеж, социални контакти и други.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предизвикателства пред проектното управление 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.