Предмет на фармакогнозията


Категория на документа: Други


ОБЩА ЧАСТ

ТЕМА 1

ФАРМАКОГНОЗИЯ - СЪЩНОСТ, ПРЕДМЕТ, ОБЕКТИ НА ИЗУЧАВАНЕ И ИСТОРИЧЕСКИ ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ. ВРЪЗКА С ДРУГИ ДИСЦИПЛИНИ

1. Фармакогнозия и място в обучението на фармацевтите.

Терминът фармакогнозия е въведен от К. Seydler през 1815 г. и означава лекарствознание (фармакон = лекарство, гнозис = познание). Оттогава се приема обособяването й като отделна наука. Тя се различава от фармакологията, която в буквален превод също означава наука за лекарствата (фармакон = лекарство, логос = наука). Докато предмет на фармакогнозията е изучаването на лечебните суровини от природен (предимно растителен и животински) произход, източниците за тяхното получаване, добиване, окачествяване, химичен състав, действие и приложение, то обект на фармакологията е изучаването на взаимодействието на организма с всички лекарствени вещества от природен и синтетичен произход.
Фармакогнозията е една от основните фармацевтични дисциплини и заема съществено място в обучението на фармацевтите. Това се определя от факта, че в медицинската практика за лечение се използват изключително голям брой растителни дроги, галенови препарати и готови лечебни продукти от природен (предимно растителен) произход. Тя е залегнала за изучаване в Единните държавни изисквания публикувани в "Държавен вестник", по тази дисциплина се държи държавен изпит и тя определя професионалния облик на фармацевта.
2. Обекти на изучаване от фармакогнозията.
Обекти на фармакогнозията са суровини от природен произход, които намират приложение във фармацията като лечебни продукти или помощни вещества във фармацевтичната технология при приготвянето на лекарства, които тя всестранно изучава, като използва различни физични, химични, физикохимични и биологични методи. Такива суровини са:
- Лечебни растения и дроги от тях.
- Животински дроги и продукти, използвани във фармацията.
- Минерални продукти, използвани във фармацията.
- Други природни продукти (растителни и животински масла и мазнини, етерични масла, антибиотици от микробиален произход, растителни витамини, растителни и животински хормони, ензими, серуми, ваксини и други природни продукти).
На сегашния етап основен обект на фармакогнозията е изучаването на дрогите, получавани предимно от лечебни растения.
Поради широката всеобхватност на изучаваните обекти и прилаганите методи, някои автори определят фармакогнозията като "мултидисциплинарна наука", която "прилага редица научни дисциплини с цел изучаване на дрогите от различни гледни точки" (М. Ross, К. Вгain, 1977). Подобно определение дава още през миналия век и известният фармакогност А.Tschirch.
Някои автори определят фармакогнозията като фармацевтична биология (Н.Wagner, Е. Stahl, F.Deutschmann, 1980). Други разглеждат фармакогнозията на фона на биохимичните процеси, които протичат в растенията и уточняват названието на дисциплината като "Фармакогнозия с биохимия на лечебните растения" (Д. А. Муравьева, 1978).
3. Исторически данни и етапи на развитие.
Историята на фармакогнозията е толкова стара, колкото и историята на човешкия род. Това е свързано с използването на растенията за лечение още с възникването на първобитния човек. Предметът на фармакогнозията през етапите на историческото й развитие остава един и същ, но целите и задачите през отделните периоди са се променяли. В нейното развитие могат да се проследят най-общо няколко етапа, които често се припокриват и преминават един в друг.
3.1. Емпиричен период (до началото на 19 век).
Една от най-старите човешки дейности е била изучаване на растенията и животните, основно като източници за храна. Още в най-дълбока древност хората са се научили да използват растенията и за лeчебни цели. Те можели да различават отровните от полезните растения, натрупвали са и са развивали своите познания в тази област, които се предавали от едно поколение на друго - в началото устно, а след това и в писмена форма. Почти до началото на 19 век изучаването на лечебните растения се ограничава основно до ботаническото им описание, характеристика и идентифициране на получените от тях дроги. Фармакогностични методи са прилагани и са свързани с разпознаване, събиране и използване на лечебните растения. През първия етап на развитие, който обхваща до началото на 19 век, целите и свързаните с тях задачи са се отнасяли само до макроскопското разпознаване на лечебните растения.
През този период няма рязко разграничаване между отделните фармацевтични дисциплини и науката за лекарствата е включвала широк кръг от познания. Тъй като растенията са били основен източник за лечение на различните заболявания, този етап представлява неразделна част от историята на фармакогнозията и е пряко свързан с познанията по медицина и в определена степен с развитието на химията.
3.2. Обособяване на фармакогнозията в самостоятелна дисциплина (края на 18 до средата на 19 век).
Натрупването на нови знания и практически опит в областта на фармацията довеждат до постепенно диференциране на фармацевтичните познания в самостоятелни научни дисциплини (фармакогнозия, фармацевтична химия, фармацевтична технология, фармакология и др.). През този етап познанията за лечебните растения се обхващат от фармакогнозията, която се обособява като самостоятелна дисциплина. През това време тя се е развивала главно откъм ботаническата страна и се е занимавала предимно с описание и идентифициране на растителните суровини в неоситнено състояние и прах. Основен метод на изследване е макроскопското разпознаване на растителните суровини по морфологични и органолептични белези. От специалистите фармакогности се е изисквало да бъдат добре развити петте им сетива - зрение, слух, обоняние, вкус и чувство за допир.
Изучавана е историята, географския и ботаническия произход, събиране, приготвяне, съхранение и търговия на дрогите.
3.3. Етап на микроскопско изследване (края на 19 и началото на 20 век).
Този етап поставя нови цели и задачи, свързани с използването на микроскопа и въвеждането на микроскопския анализ. Това става около 1865 г., когато М.Schleiden открива някои микроскопски разлики в корените от видове сарсапарила. През втората половина на 19-ти и началото на 20 век освен изброените по-горе задачи на фармакогнозията, усилено се изучава анатомията и микроскопското идентифициране на дрогите по техните специфични белези в пререз и прах. Необходимостта от микроскопска техника на изследване във фармакогнозията е наложена от големия брой чуждоземни растителни суровини, които се внасят в Европа към средата на 19 век и постъпването им в аптеките в оситнен вид или под формата на прах. В такъв вид растителните части не могат да бъдат идентифицирани макроскопски дори от опитен специалист и е било необходимо въвеждането на микроскопа за изучаване на анатомичния им строеж и техните характерни белези. Така чрез макро- и микроскопски анализ, използвайки морфологичните и анатомичните белези на дрогите, фармакогнозията за дълъг период от време се отнася към описателните биологични науки.
Макро- и микроскопският метод на изследване на растителните дроги не са загубили своето значение и до днес широко се използват за тяхното идентифициране. Те са включени във всички фармакопейни статии и други стандартизационни документи за лечебни дроги.
3.4. Етап на фитохимично изследване.
Навлизането на фитохимичните изследвания бележи нов етап в развитието на фармакогнозията. Този етап е свързан с развитието на органичната химия и методите, които се използват за установяване структурата на органичните съединения. Въпреки че началото на фитохимичните изследвания на растенията е поставено още в края на 18-ти и началото на 19 век, когато са открити някои групи природни вещества (органични киселини, алкалоиди), особена активност в тази насока започва след 30-те години на 20 век. Това е свързано с бързото развитие на нови, модерни и прецизни методи за разделяне и установяване структурата на органични съединения (хроматографски, спектрални и други методи). Тази тенденция се засилва все повече и в настоящия период фитохимичните изследвания заемат водещо място в изучаване на лечебните растения относно техния химичен състав, разнообразие на химичните вещества и количественото съдържание на биологично активните вещества в тях.
Чрез прилагане на фитохимични методи за анализ сега се решават нови задачи, свързани с изясняването на качествения и количествения състав на биологичноактивните вещества в дрогите. Основната цел на фармакогнозията сега е търсенето и откриването на нови биологичноактивни вещества от природни източници и решаването на редица задачи, главната от които е изучаването на химичния състав на растенията, определяне на действащите вещества, заради които те се използват в медицината, тяхната биогенеза, динамика на натрупване и влияние на екологичните фактори, локализацията им в различни растителни органи и други.
4. Развитие на фармакогнозията в България.
Българският народ е натрупал през вековете много знания и богат опит за използване на лечебните растения. През средните векове вече имало лекари и лечители, които използвали в своята практика предимно билки. Най-старият известен наш лекарственик е "Зелейник", съставен още през Х век от богомилите. Други известни лекарственици са прикрепения към преписа на "Шестоднев" на Йоан Екзарх от 1263 г и лекарственика, съхраняван в Рилския манастир, създаден около 1800 г. В Народната библиотека се пазят и други лекарственици, което показва, че народъте познавал и използвал голям брой лечебни растения. След Освобождението аптечното дело у нас е било организирано по руски образец и още през 1880 г в "Правилник за устройство на санитарната част в Източна Румелия" са били посочени дрогите, които могат да се отпускат от аптеките.
Първото преподаване по фармакогнозия в България се провежда от фармацевта Христо Стефанов (1881-1956) в курса за подготовка на медицински фелдшери през 1914 г, а през 1915 г той пише и първия български учебник по фармакогнозия, а по-късно (през 1919) пише и учебното помагало "Фармакогностичен преглед" за помощник фармацевти. Х. Стефанов създава и първото "Ръководство за събиране на лечебни растения" през 1925 г.
През 1942 г се открива отдел по фармация към Софийския университет и първи преподавател по фармакогнозия на висшия курс е проф. Аспарух Бойчинов (1900-1967). Той е основател на катедрата, автор на първия учебник и ръководства по фармакогнозия и на монографии за лечебни растения.
5. Връзка на фармакогнозията с други фундаментални и фармацевтични дисциплини.
Като мултидисциплинарна дисциплина фармакогнозията е свързана и ползва познанията от редица фундаментални науки и други специални фармацевтични дисциплини:
- Ботаника. Използват се познанията по систематика на растенията (за изучаване ботаническия произход на дрогите), по морфология (за описание и макроскопско идентифициране) и по анатомия (за микроскопско идентифициране) на дрогите.
- Органична химия. Природните биологично активни вещества, които се съдържат в растенията и получаваните от тях дроги, са предимно от органичен произход и техния строеж, класификация и свойства се изучават по химия.
- Аналитична химия. Изучаваните методи за анализ по аналитична химия се прилагат и при анализ на природните вещества, съдържащи се в растенията и дрогите.
- Биохимия. Познаването на биохимичните пътища е важно за изясняване биогенезата на образуване на активните вещества в растенията и начина им на действие върху човешкия организъм.
- Фармацевтична химия. Тя е пряко свързана с изучаване на химичните свойства, анализ и връзката строеж-действие на природните вещества.
- Фармакология. Тя е пряко свързана с изучаването на фармакологичното действие, терапевтичното приложение, токсикологичните и други ефекти на природните вещества.
- Фармацевтична технология. Връзката на тази дисциплина е пряка с фармакогнозията при производството на галенови препарати и лечебни фитопродукти от лечебни растения и природни вещества.
Независимо от връзките й с различни науки, фармакогнозията е специфична самостоятелна дисциплина със свой облик, осигуряваща специфични теоретични и практически познания на фармацевтите.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предмет на фармакогнозията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.