Предмет, задачи и методи на концепцията за устойчиво развитие


Категория на документа: Други


УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ :

Тема 1. Предмет, задачи и методи на концепцията за устойчиво развитие

Устойчивостта е основно свойство в динамиката и пространствената организация на всеки обект и система от различен мащаб. За природно-социалните системи, развитието не протича линейно и продължително. Под влияние на много фактори настъпва промяна в структурата и организацията на системите, променя се разхода на ресурси за единица крайна продукция, нарушава се състоянието на околната среда, нараства безработицата, променят се доходите и изобщо средата на човека, на хората. По тези причини голяма актуалност придоби регионалното устойчиво развитие, а през последните години - след 2003, се постави и прие в ЕС понятието регионално интегрирано устойчиво развитие. Регионалното интегрирано устойчиво развитие се налага в плановата и управленската практика сравнително късно - в края на ХХ в. Тогава се приема концепцията за устойчиво развитие, която се приема като нова програма за развитие и управление на непрекъснато усложняващите се взаимоотношения "човек - природа".

Началото на глобалния модел за развитието на човешката цивилизация се поставя сравнително късно - през 1987 г. Тогава Общото събрание на ООН приема доклад, разработен от голям екип представители-експерти от различни страни. Основната идея и задача коята се решава е да се предложат мерки за структурни промени на икономическото и демографското развитие на планетата. Утвърденият доклад със заглавие "Нашето общо бъдеще" акцентира върху изключително важния проблем - разрушаването на природната среда. Заедно с това в доклада се посочва, че близо 2 млрд.д. на планетата са лишени от надеждни водоизточници и преход към устойчиво водоползване.

Устойчиво развитие е обоснован начин на усвояване на природните ресурси, който цели да задоволи потребностите на човешката цивилизация, като същевременно се запазва естествения баланс в околната среда. Тези потребности могат да бъдат задоволявани както в текущия момент, така и в бъдеще. Устойчивото развитие обединява два основни стремежа на обществото: а) постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт и б) опазване и подобряване на околната среда за в бъдеще.

Точната и вярна дефиниция за устойчиво развитие на определен обект, система от различен мащаб има основно, методологично значение. Възприемането на понятието устойчиво развитие означава, че това е процес, който се реализира и еволюира при определени условия, характеризира се с определени пространствени форми и ефекти. Те, се отличават с определена специфика, уникалност и влияние. И тъй като условията в които се формира структурата и организацията на природно-социалните системи са много различни (дискретни) на нашата планета, то и средата е много специфична, неповтаряща се в земното пространство. Между природно-социалните системи и средата в коята протича тяхния жизнен цикъл следва да се поддържа равновестност - както в отношенията "ресурси - разходи -производство", така и в бинома "географска среда-природно среда". Следователно това е втората особеност която трябва да се има предвид при дефиниране същността на устойчивото развитие. Третата характеристика на процеса устойчиво развитие е, че дадена и/или определена природно-социална система реализира своята реалност, своето битие в определени рамки. В тези координати тя функционира, т.е. тя присъства в действителността и моделира средата в която ние живеем и извършваме определени дейности. Ето защо еволюцията и пространствено-времевата структура и организация на природно-социалните системи се извършва само и единствено в определени координати на устойчивост (на стабилност). При малка промяна на координатите на устойчивост възникват смущения в структурата и организацията на природно-социалната система. Устойчивото състояние и развитие ще бъде това, при което системата не търси възможности за развитие и организация извън границите на тези координати, т.е. тя може да понесе определени промени, определена натовареност в средата в която се развива. Ето защо устойчивото развитие на природно-социалните системи се реализира при определени параметри на средата и определени характеристики на елементите които са в основата на структурата и организацията на системите. От това следва, че е необходимо изследователя да определя максимално точно тези параметри и кооринати, защото те са в основата на еволюцията на природно-социалните системи, на преходите им от равновестно/устойчиво към неравновесно/неустойчиво състояние. Координатите на устойчивост определят и характеризират определено състояние на бинома "природа-общество", които правят възможно и необходимо само определено състояние, дефинирано като устойчиво на системата. При такива параметри се съхранява и прогресивното, възходящо развитие на човешката цивилизация, което трябва да се поддържа и координира. Второто свойство или характеристика, освен координатите на устойчивост, е структурната устойчивост. Под структурна устойчивост трябва да се приема и разбира качествено сходство на различни системи (например качествено сходство на основните демографски характеристики - за динамиката и/или структурата на човешкия капитал на отделни общини, които са съседни и са от една област или съседни области). В началото на следващото десетилетие ще започне разработване на поредните планови документи - планове, програми, стратегии, които ще се изпълняват до 2020 год. При подготовката на тези стратегически документи, задължително ще се наложи промяна или ново дефиниране на приоритети, цели и мерки за развитие, на определени технологии и стандарти на потребление, конкурентноспособност, доходи, равнища на заетост и безработица и др. Структурната устойчивост на природно-социалните системи императивно е свързана с проблема за съхраняването на основни характеристики на човешкия капитал като потенциал за бъдещото развитие. Решаването на този проблем е с интердисциплинарно съдържание и не трябва да се свежда само да традиционните анализи за "общочовешките ценности", "примата на човешкия капитал" и др., които изпълват коментарните рубрики на различни медии.
Устойчивото развитие е процес, който може да се регулира - планира, координира, организира и управлява. Същността на този процес се формира от две противоположни по начин на проявление сложни системи - природно-социална и екологично-културна. Тяхното единство или функционално свързване се реализира от свойствата, функциите, предимствата и ограниченията на местоположението. В този разрез, устойчивото развитие може и трябва да се разглежда като сложна и динамична триада, проявлението на която е уникално, специфично. Триадата е природен, икономически и социокултурен резултат от взаимодействието "природа-общество" на определена територия.

Второто основно понятие е развитие. То се описва по твърде различен начин - от традиционните, до съвременните, кибернетични представи. При условие, че обясним развитието като процес в светлината на кибернетичните представи, означава да приемем дефиницията, че то е състояние на преход на природно-социалната система към определена цел (или съществува целенасоченост в преходното състояние на системата), развитието е насочено към към все по-ефективни методи на организация и функциониране и мащаби на дейност. Тези представи са близки до идеите на Аристотел, че "общото благо е навсякъде и зависи от две условия: 1) правилно дефиниране на крайната цел на развитието и 2) осигуряване на съответните средства, водещи към крайната цел.
Таблица 1. Състав на атмосферите на планетите
в слънчевата система - в %

Съдържание на газовете в атмосферата
Марс
Венера
Земя - преди появата на живи орган.
Земя - след появата на живи орган.
Въглероден диоксид
95
98
98
0,03
Азот
2,7
1,9
1,9
79
Кислород
0,13
миним. к-во
миним. к-во
21
Температура на повърхността, С°
-53
477
290
13


Какви са ефектите от глобалните климатични промени?

През ХХ в. средната глобална температура се е увеличила с 0,74°С. Друга промяна е, че през 80-те години на миналия век нараства влажността в атмосферния въздух, което увеличава количествата на валежите в умерените и по-големите географски ширини на планетата. Като противоположно проявлението е намаляването на количеството на валежите в тропичния и субтропичния климатичен пояс. Третата промяна е увеличената скорост на ветровете в умерените пояси, а средната височина на ветровите вълни нараства с 1 см годишно. През ХХ в. нивото на Световния океан се е повишило със 17 см, като през последните 2 десетилетие нарастването на нивото средногодишно е с 0,3 мм. Заедно с това е установено намаляване на солеността на океанската вода, последица от интензивното топене на ледниците. От тези факти следва, че периода в който се намира нашата планета може да се оцени като топъл или доминира цикъл на затопляне, на по-високи температури. От средата на ХХ в. е установено, че площта на ледниците в планините намаляват. Те се стопяват и това променя климатичната система на планетата. За същия период резултатите от много научни изследвания показват намаляване на снежната покривка в Северното полукълбо - за втората половина на ХХ в. с около 5,0%. В Арктика обаче, ледената покривка е намаляла със 1/3. Следователно климатичните промени на Земята имат различни проявления, в едни региони промените са по-силно изразени, а в други, по-слабо. Това определя и политиките към ограничаването и спирането на тези неблагоприятни и рискови за човека и обществото феномени. Само през последните 2-3 десетилетия, темепературата на горните слоеве от вечно замръзналите арктически зони се е повишила с 3°С. Сравнително скоро в САЩ завърши изследователски проект, резултатите от който показаха, че икономиката на САЩ понася ежегодно загуби от глобалните климатични промени в размер на повече от 200 млрд. дол. Промените в климатичната система на Земята се проявяват като резки промени в дневните температури, проливни дъждове и наводнения, намаляване на снежната покривка и др. Или праговете които поддържат сезоннастта на климата, на температурния режим, на водния режим на Земята са нарушени и последиците от това за живите организми и човека на Земята са непредвидими.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предмет, задачи и методи на концепцията за устойчиво развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.