Предпоставки и условия за устойчивост на производствената програма


Категория на документа: Други


ПРЕДПОСТАВКИ И УСЛОВИЯ ЗА УСТОЙЧИ-
ВОСТ НА ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ПРОГРАМА

Производствената програма е основа за проектирането и реализацията на технологичните разработки. Нейната устойчивост е предпоставка за по-голяма ефективност на производствената активност. Съответните производствени структури са отворени системи, поради което устойчивостта на производствената им програма, представяща взаимодействието с пазара, зависи от външни и вътрешни фактори.

Първата група фактори са отразени в предпоставките за устойчиво пазарно присъствие на производителите. Втората група фактори са свързани с осигуряване качеството на продукцията, ангажираните ресурси и ритъма на доставките.

Трайното запазването на номенклатурите от производствената програма, за които е постигнато устойчиво пазарно присъствие се основава на поддържане и подобрение на качеството на продукта, възприет от потребителите.

2.1.ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАЧЕСТВО ПРИ ПОСТИГАНЕ НА

УСТОЙЧИВОСТ НА ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ПРОГРАМА

Стандартното определение (ISО 9000:2000) за качество посочва, че то е степен, до която съвкупността от присъщи характеристики удовлетворяват съответните изисквания. Това определение е кратко и ясно, но то е непълно по отношение възможните варианти при интерпретация на частта му за съответните изисквания. Осигуряването на подобрено качество на продуктите е основен фактор за постигане на удовлетворение у потребителите [24]. В условията на развита конкуренция този фактор е с изключително значение за просперитета на производителите и на обществото. Постигането на желано от потребителите удовлетворение при минимални разходи, загуби и вреди или рискове е признак за успешно развитие, което в крайна сметка се измерва с по-високо качество на живота.

Качеството е комплексно понятие за характеризиране степента на полезност на обект (продукт, процес) или система чрез актуалното и множеството поредни състояния на съществуване, всяко от които се представя от съответните му съставни елементи и структурни връзки и, което се определя посредством съвкупността от свойства, удовлетворяващи конкретно зададени, включително възможни или предполагаеми изисквания и/или от конкурентните отношения между еднородните обекти и системи.

Това уточнение на представата за "съответните изисквания" отразява възможността качеството на продуктите да се възприема много по-широко от степен на съответствие със съвкупност от конкретни технически изисквания, които са зададени с определени параметри. В съответствие с уточнения вариант на понятието за качество има място и за представата, която потребителят използва в ежедневната си пазарна практика, а тя се основава на следните убеждения:
- Качеството на обектите не се ограничава само в конкретна проява на физическия обект. Актуалното му състояние съдържа и друга непроявена, но възможна структура (с информационен характер), която ще я има и в следващи състояния на обекта.
- Всяко от поредните състояния е резултат от причинно следствени връзки (често нееднознзчни), които се проявяват с различна вероятност. Качеството е не само характеристика на актуалното състояние на обекта, но и на неговите непроявени възможни състояния.
- Интерпретирането на качеството като съчетание на материална и информационна същност на обекта го прави неизчерпаемо в неговото съдържание. Различието на привидно еднаквото качество остава скрито в разнообразието от възможни, но още непроявени състояния на обекта. Косвен белег за скрито различие се дава от промяна в характеристиките за ергодичност, възпроизводимост и точност при процесите на производство, потребление и утилизация на обекта.

Постигането на ново или по-добро качество, основано на иновациите, е неразривно свързано с използването на човешката интелигентност и на създаваните чрез нея интелектуални продукти. Понятието за интелигентност винаги се е базирало върху способностите, поведението и резултатите от интелектуалната дейност [15]. Едно универсално определение на интелигентността, базирано на теорията за множествената интелигентност [6], утвърждава, че интелигентността е "Психологичен потенциал за обработване на информация, който може да бъде активиран в определена културна среда с цел решаването на проблеми или създаване на продукти, които представляват ценност за потребностите на културната среда или са основа в нейно следващо развитие.". Друго, но философско определение на интелигентността, предлага следната формулировка [17]: "Интелигентността е това, което отличава живота от физическото взаимодействие и смисъла от алгоритъма.". Докато физическото взаимодействие е резултат на енергиен потенциал, то интелигентността изисква наличието на информационен потенциал между действителното и възможното. При това интелигентността е способността да се открие устойчиво информационно състояние в среда от неопределено по обхвата си множество на взаимодействащи си алтернативни варианти.

Фиг.2.1.Модел на преход между възможност

и действителност

Преходът от едно в друго информационно състояние може да е устойчив, ако относителната сложност на взаимодействието позволява това да се осъществи по алгоритми за постигане на еднозначни решения. Когато сложността е обусловена от нелинейни зависимости, при което са налице нееднозначни решения, устойчивостта на прехода може да се осигури чрез осцилация между точките със смислова стабилност. Обработването на информацията в интелигентните системи е улеснено, когато информационното взаимодействие се основава на йерархични структури, за които информационната сложност може да се обхване комплексно чрез един или няколко контролни параметъра. Информационното взаимодействие, осъществявано в йерархична среда, не се доминира от сляпо подчинение на композицията причина - следствие, а включва и избор на алтернативи за интелигентно поведение или решения, съобразени с условията на конкретната среда и с възможностите за реализация на нови благоприятни предпоставки в сравнение с тези, съществували преди или успоредно с тях. Интелигентността на информационното взаимодействие се осмисля от превръщането на възможността в действителност. Предпоставка за това превръщане е реалното съществуване на съответното актуално модално състояние [17]. Под актуално модално състояние се разбира присъствието в действителността на нереализирани възможности. Новото качество е плод на превръщането на актуалната възможност в действителност. Така качеството по природата си никога не е завършено, защото, като безкрайна редица на вградени едно в друго актуални модални състояния (фиг.2.1), е неизчерпаемо по съдържание и смисъл.

Дълго време след прозрението на древните гърци, че мисловната дейност поражда "произведения на духа", същността на интелектуалните продукти е останала неизяснена. Едва от средата на миналия век, след като науката узря за кибернетичните идеи, съществува основание да се твърди, че интелектуалните продукти имат отношение към подбирането, съхранението, преработването и предаването на информация. При това под информация се разбират не произволни съобщения, а само такива, които понижават неопределеността и непълнотите в знанията за произхода, състоянието и възможното развитие на конкретен обект, процес или събитие [10]. От това статистическо схващане за информацията следва, че в резултат от постиганата определеност при характеризирането на явленията или чрез установяването на ограничения, посредством които се редуцират възможните варианти за реализация на описваните събития, е налице "печалба на информация", тъй като се намалява неопределеността и непълнотата на известното за тях.

Тази информационна представа за интелектуалните продукти позволява да се намери "общият знаменател" за различните форми на интелектуалното творчество, изразено чрез художествените произведения, научните изследвания, софтуера, изобретенията, дизайна, марковите означения, управленските решения и други възможни форми на творческата практика. За изброените форми на интелектуалните продукти информацията се реализира чрез художествени образи, чрез научни факти, понятия, идеи, теории, закони и принципи, чрез правила за преработване на информацията, чрез технически решения за устройства, методи и състави, чрез селекционни решения за сортове растения и породи животни, чрез художествени решения на индустриални изделия, чрез знаци и названия, чрез правила, предписания, консултации и други подобни.

Независимо от голямото разнообразие, чрез което интелектуалните продукти представят информационната си същност, за всяко от техните възможни проявления е характерно наличието на стоковия признак полезност. Дефинирането на този признак е свързано с определянето и постигането на целта, за която служи информацията, съдържаща се в интелектуалния продукт. Най-общо целта се формира в съответствие с актуални и възможни мотиви или потребностите, а количественият израз на полезността се задава чрез постигнатата "информационна печалба", известна още като ценност на информацията V, която се определя посредством формулата:

, (2.1)
където р2 и р1 са съответно вероятностите за осъществяване на определена цел преди и след ползуването на информацията от интелектуалния продукт.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предпоставки и условия за устойчивост на производствената програма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.