Преславска сватба от края на 19-ти век


Категория на документа: Други



Шуменски университет
"Епископ Константин Преславски"
Катедра "Туризъм"

Курсова работа

По:
Етнография на България

На тема:
"Преславска сватба от края на 19-ти век"

Изготвил: Проверил: доц. Д-р. Силвия Делева Е. Керемидарска

Ф. № 1120113037

Преславска сватба

Местен обичай от края на 19 век, със специфични елементи, използвани столетие по-рано в едно от преславските села

Най-големият семеен празник за преславското семейство беше и продължава да бъда сватбата. Тя е един съдбовен акт в живота на човека с рязка промяна в битова, социална, емоционална насока и начало за формиране на осъзната необходимост за по-нататъшно съвместно съжителство на младите хора. Сватбата е събитие, което се свързва с прощаването на младите със своята свобода и самостоятелност и преминаването им в групата на бракосъчетаните, в близко интимно съжителство с партньора си. Венчавката е едно от църковните тайнства под купола на храма, след което двамата стават съпрузи, т.е. стават едно цяло, наречено семейство. Те поемат нови отговорности, поставят си общи цели, свързани главно с изграждане на собствен дом, раждане и отглеждане на деца и тяхното бъдещ. Родителите са щастливи, че родът продължи, че техните наследници оставят след себе си друго поколение, което ще напомня, че някога ги е имало. Този вечен стремеж на човека към безсмъртие движи живота.
По мащаба на сватбата, по калесаните сватбари, закланите животни, яденето и пиенето, по мòмината (чеиза) и харизмите се мери духовното и икономическо състояние на семейството. Подготовката за този изключителен ден започва много от рано. Особено майките на момичетата се смятат задължени да приготвят мòмината на дъщеря си, та като отиде в чуждата къща, да може да я "облече" с нови постели, покривки, юргани, дюшеци, влъгънци (възглавници) - за спане и за редене, с чаршафи и пр. Затова, докато момиченцето е още ученичка, майката започва да отделя най-хубавото изработено от ръцете й при предене, тъкане, плетене, бродиране и ги "спастря" в скрина да си чакат времето. Този стремеж се засилва, когато девойката завърши училище (задължително основно образование, т.е. навърши 14-годишна възраст) и се замоми. Тя вече може да играе на хорото, да ходи на вечерники и на седянки. Така, малко по малко, без самите луди-млади да разбират, се влюбват един в друг и правят своя избор за цял живот. Околните забелязват това, момите започват да ги припяват. По-нататък дали тяхната съкровена мечта ще се сбъдне, зависи от родителите и на двамата, от тяхното отношение към дружбата им. Ако и двете страни са съгласни, от това по-хубаво няма. Когато момата се научи да меси хляб, а момъкът - да оре и да върже снопи, вече са готови за женене. След месеци, до година се стига до сватбата. Ако обаче едната страна не одобрява избора на детето си, защото изгората му не е от сой, настъпва голямата мъка от раздялата. Рана, която не зараства цял живот.
Обикновено около Димитровден, след приключване на кърската работа, започват замяните - първите уговорки за сватосване. Момковата страна изпраща женили - трима-четирима близки хора да искат момата за техния ерген. Домакините са малко хаберлии и имат решение по въпроса. След малко общи приказки гостите обясняват каква е тяхната задача, за какво са изпратени. Бащата показва привидно малко колебание, но в крайна сметка двамата родители приемат предложението. Принася се каната с вино, мезето, чукат се за хубавото начало, пийват си, хапват си. Бъдещата булка целува ръка на всички, слага на рамото на гостите по един пешкир, а те й дават парà. Затова тази първа кратка среща, от която зависи ще има ли сватба или не, преславяни наричат женили или даване на пешкир. След това двете семейства започват да общуват - срещат се, гостуват си и уговарят деня на следващия по-подготвен и по-голям етап от предсватбения период - годата. На това тържество всяка от двете страни кани най-близките семейства - роднини, комшии, приятели. Мъжката страна гостува на моминската. Слага се богата трапеза с ядене и пиене. Свекървата дарява бъдещата си снаха с бохчалък - плат за рокля, бельо, чорапи, чехли, плетена жилетка и др. Годеницата дарява годеника си и неговите родители, целува им ръка. Те й дават пари, а много често свекървата свързва на врата на годеницата златна пендара. След тази церемония започва веселбата. Гайдата създава настроение, започват песни, хора, провикване до след полунощ. Годенишкият период трае няколко месеца, докато се подготви сватбата и през това време годеникът е много чест гост на моминото семейство. Двамата заедно са на хорото, на седянката и при всякакви събирания, но не и нощем. През този период семействата са в трескава подготовка на сватбата.

Сватбата. В дните преди нея двете къщи основно се почистват, измазват се дуварите, покъщнината се подновява, дворовете и стопанските постройки се подреждат. Мазата се опразва, измазва и украсява с хартиени шарени гирлянди и цветя. Тя е най-важното помещение в сватбения ден, тъй като в нея се настаняват сватбарите, защото е голяма и сравнително топла през късната есен. Едно време мазите на къщите са били разположени под цялата постройка и тъй като този етаж е вкопан в земята е топъл дълго време след Димитровден. Затова там става най-веселата част от сватбената церемония. От комшиите се събират ниските дълги софри, нареждат се по цялото продължение, от двете страни се правят дъсчени пейки, покрити с нови килими, тъкани на башове. Освен ракиите и вината е традиция в Преслав за сватбата да се приготвя борч. Борчът е резливо безалкохолно домашно питие, направено в бъчва от царевични питки, замесени с мая за хляб (домашна), изпечени и накиснати с вода, оставени няколко дена да втасат и залети с вода. Много пивко е и бъчвата едва стига до края на сватбата. За нея се капарира музиката, обикновено Върбишката музика (от гр. Върбица, който е недалеко от В.Преслав) и задължително гайда. Още в началото на седмицата преди сватбата всяко семействата си избира по 3-4 близки млади жени, които изпращат да калесат сватбарите. Всяка носи списъка на тези, които трябва да покани, като ги черпи с вино, напълнено непременно в тумбеста гарафа, покрита отгоре с нова мъжка кърпа, а на шийката - с венче от чемшир и цветя. Жените обхождат семействата като поднасят виното с думите: "Много здраве от буля Иванка и бай Петър да додите на сватбата на сина (дъщеря) им." Отговорът е: "Господ здраве да дава, да е на хаир!". Ако поканените са много близки, има допълнителна покана да бъдат сред сватовете, децата да бъдат съртачки при булката и зълви при зетя. Една най-близка двойка - син и снаха, дъщеря и зет или братовчеди са калесани за същ сват и съща сватя. Специална калеска се изпраща от мъжката страна за кръстника - най-важното семейство на сватбата, което венчава младите. За такива се канят старите кръстници на свекъра и на свекървата и които са кръстили зетя. Може да ги заместят техните син и снаха, дъщеря и зет. Заедно с тях се калесва и друго семейство - подкум и подкумица за помощници на кръстниците, които поемат много важни задължения, не само по време на сватбата, но и през целия живот - да им помагат при нужда, да ги съветват, да ги покровителстват, да им кръщават децата. За сватбата кръстницата има грижата да приготви булото и гирланото за булката, огледало, голям гюл от бяла пандела с алтън за ревера на зетя. Тя трябва да приготви още малки гирлана за тяхното семейство, за зълвите и съртачките, две големи бели свещи, свързани с бяла панделка, които младоженците ще държат по време на венчавката, булски букет, бонбони за хвърляне и други дреболии. Те са на най-голяма почит в деня на сватбата. Тяхната дума е закон. За тях младоженците са кум и кумица. Кръстникът извършва венчавката, те закрепват бракосъчетанието с подписите си на венчалното свидетелство. Специална калеска получава друг важен човек, чието присъствие обикновено е "зад кулисите", но от когото зависи сватбата да е вкусна - ахчийката (главната готвачка). Същите сват и сватя са главните организатори на цялата сватбена церемония. Още при подготовката те се разпореждат кой, кога и как да свърши възложената работа. Всички сватове се подчиняват на волята на същия сват. И това как ще започне, как ще протече и как ще завърши цялото тържество зависи от умението и организаторските му способности.
В сряда, четвъртък, петък вече най-близките на двете семейства са на тяхно разположение. Мъжете колят животните и под ръководството на главната готвачка разфасоват и кълцат месата и ги сортират по предназначение - за яхния, за ориз, за зеле, дробено, мезета и др. Събират се от комшиите големите, черни отвън и калайдисани отвътре тави, приготвят се пещите за мятане, бели се лук, требе се ориз, кълца се зелето. Подготовката върви трескаво. От началото на седмицата по-младите и сръчни жени подреждат мòмината. Това е чеизът, който майката е готвила с години. Получава се истинска изложба от изкусно изработени ръчни изделия за "обличане" къщата на младоженците. Няколко дена преди сватбата в дома на бъдещата булка прииждат на групички по няколко жени и момичета да разглеждат мòмината, че и да си изберат нещо за модел. Бащата на булката е приготвил ракла (сандък, скрин, а по-късно са приготвяли гардероб), където младата домакиня ще си прибере чеиза и труфилото. Мъжете насичат и разнасят дървата за опалване на пещите. Други приготвят пиенето. Същинската сватба започва в събота. След обяд пристига гайдарджията, надува гайдата и потапя присъстващите в сватбена атмосфера. Някъде е пазарена и "бандата" - Върбишката музика. Засявките са първият ритуал на празника. Те се правия и в двете семейства. Изпълнители са съртачките при момата и зълвите при момъка. Едната от същите съртачки е облечена като мома с китка над ухото, тя нарамва кобилицата с калайдисаните котли. Друга пък е с каскет и брадва на рамото. Останалите девойки ги придружават заедно с много дечурлига и начело с гайдата се отправят към близката чешма за "мълчана" вода. Съртачките с котлите на отиване и на връщане не продумват, за да е мълчалива булката. По пътя съртачките пеят: "Синьо бяло цвете, расло и порасло, на два дяла расло..." С донесената "мълчана" вода се замесва меденика. Първо двете съртачки пресяват брашното (от там идва името "засевки"). Разменят три пъти ситата, замесват тестото, изпичат обредната пита, топла я намазват с мед (затова се нарича меденик), разчупват на хапки и раздават за здраве и сладък живот в новото семейство. Момите бързат да се вредят да хапнат, та и те скоро да се оженят. Меденик се меси и раздава и в момковата къща. Следва продажба на ризата. Майката на булката е приготвила пълен бухчелък за зетя - голям пакет, увит в специално изработен красив тънко изтъкан бял пешкир, в двата края на който е зашита най-фината изплетена дантела, колосана и разперена, и забодена отгоре. Вътре са даровете - горна и долна риза, кърпа и т.н. Същата съртачка взема бухчелъка, с нея всичките й другарки, пак антураж от много деца и пак с гайдата отиват у младоженеца да му "продадат" ризата. Там ги очакват с нетърпение, сядат на приготвената софра и започва церемонията. Зетят сяда при тях и посяга към красивия пакет. Момичетата пазят "стоката" и искат той да я "купи". Така започва шумен пазарлък. Той отначало дава стотинки, продавачките вдигат глава, после той постепенно вдига цената, докато се спазарят. След това слагат топлите манджи, борч, предлага се вино, хапват и пийват, следват малко песни, хора и момичетата се връщат. През това време свекървата приготвя венцетя - завива в една бохча стръкове чемшир, босилек, три хубави ябълки, специална шарена хартия, варак, кълбо червени конци. Това са суровините, от които в булкината къща съртачките ще приготвят "елхата" - специален голям букет за кръстника. В събота след обяд и в двете семейства прииждат непрекъснато приносчиите - калесаните роднини, комшии и приятели. Жените носят "приноса" - най-близките са омесили голяма пита, върху нея е сложена сварена кокошка, намазана и посипана с червен пипер, а мъжете идват с бъклица, бутилка или дамаджана от най-хубавото домашно вино и подарък за младоженците. Останалите принасят пакет ориз, брашно, захар и подарък - две-три чинии, тавички, тенджери, тигани, кастрони за начало на новото семейство. Майката и бащата са на пост да посрещат гостите. Когато масите се запълнят, отхлупва се едната пещ. Ахчийката и помощничките й вкусват гозбите, където трябва прибавят още малко сол, малко вряла водичка, подправки и разсипват вкусотиите. А те вдигат пара и разпръскват аромат из цялата махала. Мирише на преславска сватба. Вечерта свекърът и свекървата изпращат своите сватове на "венце" при момата. Те занасят бохчата с цветята на съртачките да приготвят "елхата" за кръстника. Там ги посрещат сватовете от другата страна. Отново богата трапеза - ядене, пиене, песни, игри, веселба, за която има грижа моминската страна. През това време съртачките майсторят "елхата", един интересен подарък за кръстниците. Прави се голям букет от чемшир, в средата босилек със здраво свързана дебела дръжка с червени конци. Клончетата и листата са подстригани в добре оформена корона във вид на топка. Тя се покрива с декорирана хартия с нарязани висулки. В средата се забучват със шишове трите ябълки, облепени с варак (станиол). Около тях са увити нанизани пуканки и спуснати дъговидно надолу. Получава се своеобразно украшение, което трае дълго време.
В неделя рано сутринта и в двете семейства най-близките са "на крак" на разположение на домакините. Булката се приготвя за прибулване. Всичко, което облича, е за сефте (чисто ново) - булчинско бельо, чорапи, обуща. Ако е зима - дебела горна дреха, труфило специално за венчавка. В началото на века булката е обличала атлазена блуза в светъл цвят, богато украсена с бастички, набори, плисета, дантелки, опъната по младото тяло. Ръкавите са бухнати горе. Фустата е дълга до земята, пристегната в кръста, надолу широка, набрана на долния край с 2-3 реда тъмни ширити. Върху нея стои копринена бродирана престилка, свързана отзад на широк голям гюл. На главата има светъл копринен баруш, забраден под коса. При студено време най-отгоре се облича черно сукнено джубе.
В дома на младоженеца подготовката също кипи, защото след венчавката всички сватбари се отправят към свекъровата къща. Там става посрещането на младите и всички гости остават и се гощават чак до сутринта. Тук първата работа е бръсненето на зетя. Двама млади най-близки мъже се въоръжават с атрибутите за бръснене, топла вода в един леген и нов пешкир и слагат зетя на стол, за да го избръсват. Измиват лицето, избърсват го и го приготвят за обличане. През това време три или четири млади певици пеят песен специална за случая. Струпват се много хора, деца, гайдата свири, сключват хорце. Зетят облича новите, купени от вечерта одежди и е готов за венчавката. Най-близките му другари му помагат, оглеждат го, наместват нещо тук-там - нали трябва да е най-хубавият мъж на деня. Когато всичко е готово сватовете тръгват за кръстника. Начело на шествието е същият сват с шарена бъклица, специално отгледаният червен петел с чемширено венче на врата и вързана кърпа на краката. С тях е и зетят. Тръгва се с високо провикване гайдата е писнала и възвестява началото на церемонията. Кръстниците са готови, посрещат за малко сватовете, кратка почерпка, малко хоро, след което кръстницата натруфена с нова премяна, взема таблата с булото, а кръстникът - бъклицата. Шествието се отправя за булката. Гайдата оглася улиците до нейния дом, минувачите спират да погледат, от съседните порти излизат любопитни огледвачи, други надничат през прозорците, през пармаклъка. Сватбарите стигат до целта, там ги посрещат невестините роднини. Зад барикадираната врата е булката. Кръстницата, зетят и същата сватя трябва да платят, за да им дадат хубавицата. Пак се започва с малка сума, пазарлъкът е примесен с шеги, смях, накрая скъсват пазарлъка, съртачките си прибират стойността и всички нахлуват в стаята. Булката е "продадена". Тя целува ръка на важните гости. Започва пребулването. Едно малко момиченце премята до три пъти булото над главата на невестата, после кръстницата го поема и понагласява и накрая си има специалистки между младите жени, които довършват процедурата. Под булото на темето се поставя малко чемширено и босилково венче, увито с червен конец, което стои там до отбулване и после младата жена го прибира в раклата си, за да пази от болести домочадието й. По време на пребулването две двойки певици пеят тъжна песен за раздяла на булката с бащиния дом. Когато булката е готова кръстницата дава огледалото да се огледа. Подава й букета, след това събира главите на двамата млади да се видят. Булката обува новите обувки, купени от зетя, но те се оказват "големи" и той трябва да "подложи" пари. Идва деверът (брат или братовчед на младоженеца). Бащата или братът на невестата я "продават" на него, той я хваща под ръка, за да я води до черквата. Навън, докато се веселят гостите, са продали сватбения петел на същия сват и той става петлар. Накрая става извеждането на булката от бащиния дом. Тя се прощава първо с майка си, баща си, сестрите, роднините, целува им ръка, задължително целува коляното на баща си, а той за прошка й пъхва пари в обувката. Моментът е трогателен, гайдата свири миньорна мелодия, всички се разплакват. Досегашното момиче се разделя с бащиния дом и тръгва по свой път. Майка й й дава да отпие малко винце и хвърля паничката зад гърба й преди да изпрати подпряна на ръжена от пещта. Всички сватове тръгват за църквата. Шествието е предвождано от музиката, булката с девера, кръстниците, сватовете, зетя, много деца, песни, провиквания. Родителите на младоженците не ходят в църквата. Ако се срещне друга сватба, булките не бива да се видят, не е на хубаво и младите придружителки ги ограждат, докато се разминат. След като свърши светата литургия в църквата влизат младоженците, кръстниците, подкумовете и само най-първите сватове. Венчаването се извършва от свещеника и кръстниците. На младоженците се дават големите бели свещи. Попът извършва религиозния ритуал, поставя венчилата на главите на младоженците, кръстникът ги кръстосва три пъти, поставя им пръстените, булката и зетят потвърждават желанието си да прекарат живота си заедно. Момата и момъкът са вече съпруга и съпруг. Оттеглят се назад, близките се изреждат да им честитят. На излизане от църквата кръстницата хвърля пред младоженците бонбони, ориз, пари, за да е сладък и богат животът им. Дечурлигата това и чакат - втурват се и се надпреварват кой повече да събере, пък ако намерят и стотинка, това вече е голям късмет.
Сватбата се отправя към свекровата къща, но вече по друг, по-заобиколен път, не може да се мине оттам, откъдето е дошла. Музиката засвирва и не стихва чак до сутринта. Сега вече настъпва царството на петларя. Той повежда хорото хванал в една ръка петела, вдигнат нависоко, а в другата - шибарка за команда на играчите. Същата сватя носи бъклицата с виното. Хващат се всички сватове с белите платна и започва голямото тропане и провикване. Хорото става дълго и се придвижва бавно. Стигат до дома на свекъра. Там ги посрещат майката и бащата. Пред дома им се е изпълнявал един много специфичен ритуал, известен с името "Сватбен мост". Местни краеведи казват, че сватбеният мост датира от края на 18 век и само в отделни части на преславския район са правели този "жив" мост преди младоженците и най-личните гости да влязат в дома на свекъра и свекървата. След петлар, който води сватбарите, вървят кръстникът и булката, а зад тях младоженецът и кръстницата. Точно сега кръстникът иска мост. За да го направят трябва да легнат сватбари върху, които да минат най-близките гости. Така свекървата и свекърът посрещат в дома си младото семейство. (Точно този обичай е подробно разработен и се възпроизвежда успешно пред туристи от фолклорния състав на с. Драгоево. С тази интерпретация на сватбен обичай самодейците са участвали в много събори, прегледи и фестивали у нас и в чужбина и са донесли редица престижни отличия). Пред стъпалата в дома на свекъра е постлано бяло платно, по което да минат младите. Свекървата им дава в устата по една хапка хляб и сол. Подарява на булката кобилица с два нови калайдисани котли, да носи сладка вода. Подарява още нови нощви със сито да меси хубави самуни, нова хурка със запредена къделя - да преде тънко и да тъче. Булката й целува ръка, казва й "мамо", сватбарите се провикват. После младите бавно стигат до стъпалата, но там спират и чакат харизмата на бащата. Свекървата връзва на булката златна пендара. Свекърът обявява: "Давам ви голямата нива на "Аргата". Те изкачват едно стъпало, но там отново спират и чакат за още. Бащата отново се провиква: "Давам ви два декара от лозето в Горната курия!". Пристъпват едно стъпало и пак спират, пак получават нещо и така, докато младите решат, че засега това стига. Изкачват се догоре, булката трябва да събуе обущата и да обуе новите чехли, приготвени от свекървата, но зетят трябва да ги "купи". Пак "продажба", пак пазарлък, шеги, смях. Момчето слиза, продава чехлите, зетят ги обува на булката, тя целува ръка на свекървата и свекъра, той пъха в чехъла пари и младоженците влизат в своята стая, където ще премине първата брачна нощ. На двора започват "трите хорà". Играят се от сватовете с две прекъсвания под звуците на гайдата при специална мелодия. На последното се хваща и свекърът до булката, свекървата до сина си. В средата се поставя единият от подарените котли, пълен с вода. Едно малко момченце го ритва, той се разлива за хаир на новото семейство и се търкулва. По това как ще спре се гадае какво ще е първото дете: ако котелът е обърнат с дъното нагоре, значи първата рожба в младото семейство ще е момче. Слага се момченцето да седне отгоре, булката му забожда кърпа. Ако котелът е обърнат с дъното отдолу, детето ще е момиченце. След тези ритуали сватбарите, начело с булката и зетя, кръстниците, подкумовете и сватовете, се прибират в нагиздената маза. Започва почерпката с ракията и нейното мезе, гайдата свири на собат. В това време се впрягат каруците, определени за мòмината и отиват да я вземат от булчиния дом. По-едрите дарове се натоварват на колите, по-дребните се вземат на ръце и се отнасят в новия дом. Когато всички сватбари са налице, започва даренето. Първо булката дари с богати бохчалъци кръстниците. За всеки член от важното семейство има пакет. Булката поднася даровете, целува ръка и получава солидна сума. После дари подкумовете и всички сватове от двете страни. Специални дарове има за свекъра и свекървата, за деверите и зълвите. Всички дарени й дават пари. Следва "продажбата" на елхата на кръстника от съртачките. Идва най-очакваният момент - яденето. Пещите са отхлупени, тавите донесени, готвачките опитват вкуса, добавят каквото не достига и пълнят чиниите. Веригата от съртачки е строена, манджите се подават от ръка на ръка, масите бързо се зареждат и започва голямото ядене и пиене, настъпва истинската веселба. Между сватбарите има познати песнопойци. Кръстникът подканва някои от тях, подсеща ги коя песен да запеят на собат. След като са похапнали, кръстникът дава думата на същия сват да обяви подаръците. Той застава на високо и съобщава гръмогласно кой какво подарява на младото семейство. Всичко, което може да се носи на ръка, се показва отвисоко. Най-напред се обявяват приносите на кръстника, после на свекъра и свекървата, на булкините родители и последователно, според роднинските връзки, на приятели и комшии. Веселата част продължава с пиене, игри, шеги, смях, провиквания. Гайдата засвирва на собат, мъжете, "понаправили" главите, се провикват, петларят повежда хорото, вдига с шибарката младите сватове, следват тропане, клякане, скачане, олелия до тавана. Някъде към полунощ кръстникът си тръгва и трябва да се заведе. Всички стават на крака, булката и зетят, свекърът и свекървата ги изпращат. Няколко от най-близките сватове отиват с тях да им помогнат, защото даровете им са много. Начело с гайда ги придружават до дома им. Там пак има малка почерпка. На сватбата веселбата ескалира. Гайдарят обръща на "пряскома" (мъжка ръченица). За нея има известни майстори, които излизат на опразненото място, вдигат ръце, чаткат с пръсти, после чевръсто, с чалъм и естествен усет кършат грациозно снага, клякат, стават и така до откъс. По някое време песните и игрите отстъпват място на самобитния изворен народен хумор. Чудният природен дар за някои хора, шегобийци, които сякаш са родени да изтръгват истински, непринуден смях, преславяни ги наричат "джумбишчии". И още, и още смехории, които неусетно откъсват хората от ежедневието, от грижите и кахърите. Така сватбата се превръща в една възможност нашите бащи и майки, баби и дядовци да се повеселят и разнообразят дните си. Късно след полунощ, вече пийнали и изморени, сватбарите си разотиват. Най-близките набързо разтребват, измиват и приготвят къщата за
Понеделника
Сутринта те отново са на линия. Зетят излиза на пода (пруста, верандата) и гръмва, с което оповестява, че булката е девствена. Всички се радват, гайдата засвирва за "сладка ракия", която се пие от радост за хубавата вест. Пак се свива хоро, пеят, провикват се, вдига се олелия. Булката трябва да измие свекъра и свекървата. Младите сватове са изцапали със сажди и бои лицата, ръцете и краката им. Те сядат на два стола. Булката принася леген, сапун, нов пешкир и ги измива. Зетят й полива. През това време гостите се шегуват, смеят и забавляват. Булката избърсва измитите родители, целува им ръка, а те й дават пари. (Този обичай също се изпълнява от читалищни колективи в Преславския край и също е донесъл награди на самодейците). След като родителите са измити, сватовете ги слагат в по едно одеяло защото традицията изисква близките на младоженеца да излюлеят свекървата и свекъра, като ги подканват да обещаят какво ще дарят на младото семейство. Свекърът обещава кокошка, но люлеенето не спира, защото това е малко. Той обещава агне, но пак не спират. Обещанията продължават с котел вино, пари и така докато се обещае всичко поискано. Но обичаите не свършват. Следва отбулването на булката. То се извършва от малко момиченце, което надига до три пъти булото с помощта на ябълкови пръчки и го мята на трендафила в градината. Свекървата го прибира, някой да не го погледне с лоши очи и да направи магия, да обърка живота на младите. Слага го на огледалото, подарено от кръстницата и го окачва на видно място в гостната стая. На третия ден вечерта се правят отврътките. Това е първото гостуване на булката и зетя и цялото семейство в бащиния дом на младоженката. Там ги посрещат с радост, но младите мълчат, не продумват. Това означава, че чакат харизма от момина страна. Бащата подарява два декара нива в м. "Новините", една овца с агнето, а майката - една търба (руло) платно, една бохча вълна и т.н. Младите проговарят, благодарят, целуват ръка и отново ядене, пиене, песни и хора. По традиция младата булка ходи три съботи у майка си да си мие главата там, докато свикне с новата къща. По време на цялата сватба булката и зетят неса говорили на кръстниците от уважение - "говеят". Чак на каниската преди първия Великден целуват ръка, искат прошка и така проговарят. После каниска носят всяка година преди Великото Заговезни.
Заключителният обичай след сватбата е тихната. На 40-я ден се събират сватовете от двете страни и си устройват гощавка от обещаните при люлеенето и многото продажби пари и лакомства. Тази сбирка става обикновено на открито - край река Камчия, на поляните в м. "Патлейна", в боровата гора. Това е повод за сближаване и сродяване на двата рода.
Така са ставали сватбите и в селата около Велики Преслав. Освен гореописаната традиционна сватба има, макар и рядко, по друг вид бракосъчетания. Ако родителите на момата не я дадат и са върнали женилите, а връзката на младите е много силна и те са се врекли да се оженят, момата "пристава" на своя любим, ако е смела. Издебва удобен за целта момент, отива на чешмата за вода или излиза уж за малко от седянката или от някоя вечеринка и отива при любимия си. Той я чака придружен от свои другари и те я отвеждат в момковия дом. Ако неговите родители я желаят, всичко е наред. Пак става, макар и по-тиха и скромна сватба, без подготвителни и следсватбени обичаи, но това не пречи на младите да си устроят един нормален, стабилен семеен живот. Ако обаче момата няма кураж да пристане или вече е дала пешкир на друг, а сърцето й премалява от мъка по нейния избраник, се извършва "кражба" на момата. Нейният любим е организирал свои другари, които чакат с каруца наблизо, издебват удобен момент, когато момичето е само, грабват го, завиват го в одеяло, слагат го в колата и го откарват в дома на приятеля си. Така сватбата през разглеждания период е символ на най-важния момент в битието на човека. Нашият народ признава три най-важни събития в живота си - раждането, сватбата и смъртта. Преславяни казват: "Човек не помни раждането и умирането си, затова трябва да запомни сватбата си". Ето защо хората от този край много усърдно и отговорно подготвят и стриктно и от сърце изпълняват всички неписани традиционни правила, по-силни от закона, за да направят този ден най-щастлив за своите пораснали деца, разказва 90-годишният краевед Мария Кулева. Така е било през първата половина на миналия век. Много от тези затрогващи моменти от сватбата отдавна на отпаднали. Считат се за отживелица и поверие и много моменти са заменени с нови, но като важен факт в живота на преславяни, сватбата запази своето място и значение.

Използвана литература и разработки на фолклористи:

1. "Празнично-обредна система в Преслав и Преславкия край", издадена 2007 г., автор Дарина Димитрова-Павлова
2. "За моя роден град с любов", издадена 2011 г., автор Мария Кулева
3. "Фолклорен спектър" - първа част за народни песни и обичаи от Велики Преслав с речник на остарели и диалектни думи в преславския говор, издадена 2008 г., автор Богомил Момов
2. . "Фолклорен спектър" - втора част за радостни, весели и тъжни обичаи и обреди от Велики Преслав и района, издадена 2009 г., автор Богомил Момов.

В курсовата работа е използвана и информация от възрастни местни жители като ръководителя на читалищна формация за автентичен фолклор Маринка Христова от село Драгоево и председателя на народно читалище "Васил Друмев в с. Драгоево Стоянка Димова, хореограф на ритуалите, възпроизвеждани от самодейци.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Преславска сватба от края на 19-ти век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.