Природа, култура, цивилизация, топос и ареал


Категория на документа: Други




6. ПРИРОДА, КУЛТУРА, ЦИВИЛИЗАЦИЯ, ТОПОС И АРЕАЛ

§. Теории за културата

Понятието за култура

Културата е институционализирана система от идеи, емоции и стратегии за оцеляване, предавани от едно поколение на друго.

Антрополозите наричат системата от идеи, чувства и стратегии на оцеляване на една
конкретна група хора културата на тази група. Съществува голямо разнообразие в определенията
за култура на различните антрополози. Оказва се, че понятието за култура винаги с е изгражда
около идеята, че има система от идеите и чувствата, които обединяват една група хора и й
придават нейната идентичност като общество. Някои части от модела хората съзнават, друга част
проявяват в обичайното си поведение, без да ги съзнават. Една култура включва всички правила и
норми, които ръководят един начин на живот, както осъзнати, формално изразени схващания и
чувства, наречени идеология, така и неосъзнати, неформални или неявни схващания и чувства.

Поведението, което е ръководено от култур ата, се усвоява, а не се наследява биологически. Определени аспекти на културата се заучават преднамерено, други се усвояват чрез наблюдение на чуждото поведение. Тези части на културата, на които ни учат експлицитно (изрично), се представят за правилното поведение.

Участието в една обща и традиционна система от обичаи внушава на човек чувството, че животът му е осмислен. Културно придобитите обичаи (и техните резултати) имат личен смисъл за участниците и могат да се разглеждат като символи на културата, като предмети и събития, чиито смисъл е бил създаден от тези, които ги използват.

Идеологическата комуникация е важен начин, по който хората сами се идентифицират
като членове на една група и обявяват лоялността си към нея. Идеологическата комуникация
потвърждава онези неща, които придават идентичност на групата. Тя често приема формата на
силно ритуализирани действия. С усвояването на определен начин на живот човек обикновено се
идентифицира като член на групата, която се е грижила за удовл етворяването на неговите
потребности в ранна възраст и от която е научил правилата на живота си. Към тази група и към
нейното поведение човек развива обикновено положителни чувства. На децата се внушават
определени модели на поведение, докато същевременно се предава определено неодобрение
спрямо хората извън групата (предразсъдъци). Крайната форма на привързаност към собствената
група е чувството, че културата на собственото ни общество като цяло превъзхожда начините на

1

живот на всички други общества (етноцентризъм). Етноцентризмът е центриране в собствения
етнос (народ) и той служи на обществото като създава по -силни чувства на единство в групата.

Всяко общество има тенденция да развива два различни вида системи от убеждения:
научни убеждения и ненаучни убеждения. Убежденията, които се основават на желанието на
хората да се решават практически проблеми на всекидневния живот, могат да се нарекат "научни"
убеждения. От друга страна стоят "ненаучните" убеждения, които произтичат от чувствата на
хората. Ненаучните убеждения често са организирани формално в рамките на религиозни или
атеистични философии. Емоциите, нагласата и ценностите могат да се разглеждат като част от
подсистемата на чувствата в рамките на една идеология. Ценностите изразяват чувствата на чов ек
във връзка с това какво трябва и какво не трябва, кое е добро и кое е лошо. Ценностите включват
моралните императиви в отношенията с другите хора. Ценностите на различните култури могат да
се различават драстично.

Културата е също така система от идеали на поведение. Хората невинаги следват



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Природа, култура, цивилизация, топос и ареал 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.