Присъединяване на Великобритания, Дания и Испания към ЕС


Категория на документа: Други


 Изобретяването на Европа

IV глава

Думата Европа е древна като в нея се съдържа и творчество, и изобретяване. В цялата си история стария континент е бил или разделен, или обединен под властта на някоя велика сила.

Малко повече от половин век главната цел се поставя върху преговорите и съгласуването. Изминава се дълъг и несигурен път към икономическото и търговското единство . Постепенно се утвърждава един голям Общ пазар, който слага край на митническите войни. За изобретяването на Европа са необходими както договори и съглашения между съставлящите я държави, така и многожество дейности и действия, които създават фактическа солидарност между европейците. За да се осигури и поддържа мирът между народите, се зараждат, а после утвърждават, нов тип отношения. Такъв процес протича, защото Европа е пред нас. Ние я изобретяваме всеки ден.

Първото разширяване на Общия пазар

(1969 - 1986)

В началото е Европа на Шестте, т. нар. Малка Европа като постепенно се разширява. Единствено противорпоставянето на генерал Дьо Гол не одобрява и възпира разширяването към Великобритания, Ирландия, както и Дания. Това се променя през 70-те години. За около 15 години Европа на Шестте се разширява и става Европа на Дванадесетте.

Влизането на Великобритания, Ирландия и Дания

След оставката на генерал Дьо Гол и избора на Жорж Помпиду бариерите падат и започват преговорите със Великобритания.

Жорж Помпиду залага на гъвкавост и по-голям реализъм. Той също като генерала следва идеята, свързана с националната независимост, противипоставяне на американската хегемония и неприемане на федерализма. Той разбира, че не може повече да се противопоставя на Петте. Назначава за мибистър на външните работи Морис Шуман, убеден европеец, близък с британците.

Започват значителни промени. Най - много се забелязва във федералната република, където коалицията на социалдемократите и либерали е избратила в опозиция християндемократите, управлявали повече от двадесет години. Новият канцлер, социалдемократът Вили Бранд, започва политика на преговри на страните на изток. Започва преговори със Чехия, Полша, Съветския съюз и с Германската демократична република. Новата политика включва поемане на ангажимент да не се променя териториалното статукво със сила, признаване на свършени факти. Вили Бранд има подкрепата на Съединените щати. Той също е убеден европеец, който се стреми към приобщаване на Изтока към Запада.

Започват преговори в Брюксел, които продължават около година. Великобритания получава преходен период от 5 години и отстъпки за земеделската продукция, идваща от британската общност: Ямайка, Нова Зеландия и Австралия.

Преговорите с трите страни, които съпровождат великобритания протичат при добро разбирателство. Ирландия е най- благосклонна, тъй като е бедна страна. В Дания част от общественото мнение и от земеделците са против. В Норвегия също срещат неодобрение от страна на земеделците и рибарите, но за сметка на това правителството и елитите са за. Противниците не желаят да споделя своите зони за риболов с другите европейски страни. Правителството решава да се допита до населението с референдум и вота е отрицателен. По-късно Норвегия сключва договор за асоцииране.

На 1януари 1973г. Европа приема Великобитания, Ирландия и Дания . Членовете нарастват на девет. Вропейските институции се разширяват. Членовете на комисията от 9 стават 13. В различните дирекции са назначени британски, ирландски и датски служители. Бързо навлиза и английския език в европейските институции. След като Харълд Уилсън, лейбърист, печели изборите той изисква проговаряне на сключения договор. Резултат от това е че успява значително да намали участието в бюджета на общността.

Въпреки резултатите от проведените референдуми и голямия процент привърженици на Европа, противниците изразяват мнението си на по-висок глас.

Най-голямата заслуга на Европа е зоната за свободна търговия. Едно от последствията от присъединяването на великобритания обаче е преразглеждането на договорите с африканските страни, защото трябва да се включат и държавите от Британската общност. Предложено им е техническо, финансово и търговско сътрудничество със статут на най-облагодетелствана нация. Премахнати са митата за промишлени и селскостопански стоки. Осигурена е гаранция за стабилност, в случай на спадане на цените на определени стоки. Разработват се механизми гарантиращи стабилността на постъпленията от износа: за селскостопанската продукция, за полезните изкопаеми, за финансовите помощи и т. н.

Създаване на Европейския съвет

Жан Моне иска да се създаде временно европейско правителство, което да заседава четири пъти годишно. Той иска да даде нов тласък на Общността и да я насочи към прерастването й към Европейски съюз. Белгийският министър - председател и християндемократ - Лео Тиндеманс подготвя доклад, който е обсъден в Париж през 1974г. Подобряването на френско - германските отношения след идването на власт на валери Жискар д'естен във Франция и Фелмут Шмид във Федералната република - позволява докладът да бъде взет под внимание и до създаването на Европейски съвет. Това е политически огран , който събира държавните глави три пъти годишно, за обсъждането на спешни въпроси. Европейският съвет не е наднационална институция, а междуправителствана дипломатическа конференция. Тя работи по предварително подготвени документи като решенията се вземат единодушно.

Създаването на Европейския съвет е голямо постижение, подобряващо функционирането на Европа. То позволява вземането на важни решения и не обезсмисля другите органи . Той е институция, която не стъпва върху другите.

Действие на Общата селскостопанска политика

Общата селскостопанска политика се основава на преки субсидии за земеделските производители в зависимост от обема на продукцията им. Тя стимулира високопроизводителното земеделие с индустриални методи, което довежда до натрупване на излишъци от тази продукция. Прибягва се до унищожаване на запасите и разпродажба на страните от Третия свят или в СССР. В края на 70-те години средставата за ОСП поглъщат 2/3 от бюджета на Общността. Нарастват разходите за поддържане не цените, за натрупване на запаси и разпродажбата им. Това довежда до множество критики от германска, белгийска и британска страна. Необходимо е постепенно намаляване на цените до световните, които са по-ниски. Това се оказва много благоприятно за Съеднинените щати. Разработват се механизми за подпомагане на земеделието в планинските райони и в неразвитите общности, които целят запазването на околната среда.

Помпиду предлага и разширяване на други сектори в областта на енергетиката, транпорта и технологиите. Укрепването дейността на Евратом започва да се приема по-сериозно след катастрофата в Чернобил(1986).

Създава се Европейстки фонд за регионално развитие. Целите са да улесни максимално инвестициите в производството и търговията, да финансира изграждането на инфраструктура. Преодоляване на неравенствата между регионите като трябва да действа там където има засегнати региони от индустриалните кризи. Средставата се набират от държавите членки като постепенно процентът от бюджета на общността нараства на 10%. Най-богарият регион е Хабург, а най-бедният - Калабрия. Съотношението е 1 към 6,а в последствие е сведено до 1 към 4.

Започнати са няколко транснационални проекти като Еърбъс за разработване на технология и производство на самолет, който да конкурира успешно Боинг. Създава се и Европейска космическа агенция за сътрудничество при ракетните носители.

Валутна система

Жан Моне смята, че европейската интеграция трябва да придобие и валутно измерение. През 1969г. по негова препоръка се разработва план за валутна интеграция чрез създаването на европейска валутна зона с фиксирани обменни курсове. Това би направило валутните курсове по-стабилни и да подпомогне Общия пазар и Общата селскостопанска политика. Предложението среща доста съпротиви от страна на държавите членки, за които валутата е национален прерогатив. Плана Вернер, представен от премиера на Люксембург, е одобрен от страните от Европа на Шестте през март 1971г. Той предвижда за десет години и на три етапа да се стигне до обща валута и до общо правителство. Няколко месеца по-късно американският президент Ричард Никсън спира конвертирането на долари в злато и въвежда плаващ курс на американската валута. Това проваля плана Вернер, който се основава на фиксиран курс на европейската валута спрямо долара.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Присъединяване на Великобритания, Дания и Испания към ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.