Проблеми и перспективи пред иновациите в България


Категория на документа: Други


ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ
Център за дистанционно обучение

Велико Търново

КУРСОВА РАБОТА

ПО

Дисциплина:Инвестиции

Преподавател: Гл.ас.Мария Врачовска

на тема :
Проблеми и перспективи пред иновациите в България

Разработил:Емилия Ценкова Йорданова
/трите имена/

Факултетен номер:0670533
Специалност:Стопанско управление

Проблеми и перспективи пред иновациите в България

В съвременните условия стабилно икономическо развитие не може да бъде постигнато без ефективно функционираща иновационна система.
Иновациите са в основата на базиращата се на знания икономика, а управлението през ХХI век може да се характеризира като иновационен тип управление.

В глобален мащаб започва да се извършва преход от инвестиционно ориентиран към иновационно ориентиран растеж. Последният, типичен за средно развитите държави, към които спада и България, се постига чрез приспособяването на глобалните технологии към месното производство. Това става чрез засилен приток на преки чуждестранни инвестиции, съвместни предприятия, аутсорсинг споразумения, които помагат на националната икономика да се интегрира към международната производствена система. Преходът към иновационно ориентиран растеж, характерен за най-развитите държави, е свързан не само с частни изменения в производителността и качеството на произвежданата продукция. Съвременните развити пазарни икономики се характеризират със създаването на уникални продукти на основата на прилагането на оригинални технологии, глобални мрежи за дистрибуция, децентрализирани и гъвкави организационни структури, научно коопериране с университети, достъп до рисков капитал и засилена местна конкуренция. Стратегията за догонващо икономическо развитие на България не може да бъде реализирана без постигането на иновационен тип растеж.

На сегашния етап в България има остра необходимост от повишаване на технологичното равнище на производството. За това свидетелстват високата материалоемкост и енергоемкост на продукцията, ниската производителност на труда и слабата конкурентоспособност на продукцията ни на международните пазари. За страни като България в които енергоемкостта на продукцията е 3 - 3,5 пъти по-висока, отколкото в западноевропейските държави, особено важно е внедряването на енергоспестяващи технологии и използването на алтернативни източници на енергия. За намаляването на материалоемкостта голямо значение има използването на нови материали, на безотпадъчни технологии и преминаването от материалоемка към наукоемка продукция. Редица индикатори обаче пряко или косвено свидетелстват за слабата иновационна активност на българската икономика и за липсата на благоприятна среда за иновационна дейност.

Според Доклада за глобалната конкурентоспособност - 2004 по национална конкурентоспособност България заема 59-то място сред изследваните 104 страни, по индекс на макроикономическата среда - 60-то; по технологичен индекс - 59-то; по индекс на обществените институции- 56-то; по качество на националната бизнес-среда - 72-ро; по индекс на конкурентоспособността на бизнеса - 75-то място. Макар че това бележи известно преместване на страната ни по-напред в класацията в сравнение с предшестващата година, тя все още изостава в сравнение с държавите от ЕС.

Най голямото подобрение се наблюдава при под индекса на макроикономическата среда, а най-слаби са позициите ни по отношение на качеството на националната бизнес-среда и конкурентоспособността на бизнеса. По технологичен под индекс много по-напред от нас в класацията са не само новоприетите страни в ЕС - Естония, Словения, Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Полша, но и кандидатките за членство - Румъния, Турция и Хърватска. От европейските държави след България са само Сърбия и Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Русия, Украйна.

По стойност на обобщения иновационен индекс през 2005г.България отново попада в групата на изоставящите страни, след като през 2004г. за пръв път се беше включила в групата на догонващите.

През 2004г. делът на иновативните фирми у нас е 11,4% от общия брой действащи предприятия и е четири пъти по-малък от този в Съюза. За разлика от страните членки на ЕС, където преобладават смесените и процесните иновации, в България най-значим е делът на продуктовите иновации 44,2%, а частта на технологичните е едва 8,9%. Продуктовите иновации съответстват на по-ранен етап от развитието на пазара и имат по-ниска възвръщаймост в сравнение със смесените и процесните.

Друг индикатор за иновационната активност - броят за българските заявки за патенти рязко намалява от началото на 90-те години и впоследствие се стабилизира на много ниско равнище.

България изостава от новите страни членки на ЕС по брой на заявките и издадените патенти в двете основни международни патентни ведомства - европейското и американското. Научния продукт, измерен чрез броя на научните публикации на 1 мил.население, бележи спад за периода 1995 - 2002г. По броя на публикациите през 2002г. ние сме на 30-то място сред 35 страни.

Кои са причините за тази ниска иновационна активност на българската икономика? Преди всичко през периода на преход в страната липсваше целенасочена иновационна политика и иновационна стратегия - държавата нямаше ясно виждане за приоритетните направления за развитие на изследванията и технологиите, които трябва да подкрепя. Едва през септември 2004г. беше приета Иновационна стратегия на Република България и мерки за нейното реализиране. През годините на прехода националният иновационен потенциал непрекъснато намалява. Държавата отделя все по-малко средства за пряко финансиране на НИРД. Ако през 80-те години разходите за НИРД достигат до 2,5% от БВП и са сравними с тези в развитите страни, то след 1990г. те рязко намаляват, като през последните години достигат до 0,5%. В същото време в някои развити страни тези разходи са много по-високи.

По данни на Евростат по този показател по-ниско равнище от нашите сред европейските страни имат само Кипър, Румъния и Турция. България сериозно изостава от равнището на държавите от ЕС, които сега имат 1,91%, а към 2010г. предвиждат да достигнат около 3% относителен дял на разходите за НИРД в БВП. Според критериите на ОИСР разходи за НИРД под 1% от БВП водят до деградиране на националната иновационна система.

Най-важно значение за икономическото развитие имат разходите за НИРД, които прави бизнес-секторът, тъй като те са пряко свързани с конкретни иновационни проекти, насочени към пазарна реализация. Докато през 1995г. у нас разходите за НИРД на държавния и на бизнес-сектора са приблизително еднакви, то през следващите години относителния дял на последния непрекъснато намалява и през 2003г. е 26,8% от общите разходи, докато за страните от ЕС-25 той е 54,3%. Същевременно бюджетните разходи за НИРД в България са 66,9% от общите, докато за страните от ЕС-25 те са 34,9%. Световния опит показва, че водещи в иновациите са онези икономики, в които частния сектор осигурява 73,9% от разходите на НИРД, а в САЩ - 64,4% през 2002г. Не достатъчното финансиране на НИРД води до непрекъснато намаляване на относителния дял на приложните и експерименталните изследвания, тъй като те са по-капиталоемки, а това отслабва пазарната насоченост на изследванията.

Интерес представлява да се изследва степента на зависимост между размера за разходите на НИРД и броя на заявките за патенти. Въз основа на статистически данни може да се изчисли процентът на корелация.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблеми и перспективи пред иновациите в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.