Проблеми и перспективи пред иновациите в България


Категория на документа: Други


Направените количествени изследвания и резултатите от тях показват, макар и с известна доза условност, необходимостта от увеличаване на разходите за НИРД. В най-голяма степен от държавно финансиране се нуждаят фундаменталните изследвания, тъй като те изискват много инвестиции, дават резултати след продължителен период и се характеризират с висока степен на риск.

През последните години се увеличи както обемът, така и разнообразието на предлаганите на пазара финансови инструменти, а също и срочността на отпуснатите кредити. Докато към януари 1999г. кредитите със срочност над 5 години са били едва 12,8% от редовните кредити в банковата система, то към август 2005г. техния дял достига 27,8%. Независимо от това по-голяма част от българските предприятия основен източник за финансиране на иновационната им дейност са вътрешните ресурси на фирмата. Само 8,3% от тях са посочили като източник на финансиране на иновационната им дейност банковата система, 1,2% - специализираните фондове за рисков капитал и 1,2% - фондове на ЕС. Рисковия капитал, който в развитите страни е един от основните източници за финансиране на иновационната дейност, в България е слабо развит и ролята му за финансиране на иновационни проекти е незначителна. Общия обем му е едва 0,06% от активите на банковата система през 2003г. и той се насочва предимно към фирми с традиционни производства. У нас няма специализирани фондове за рисков капитал, които предоставят начално финансиране за развиване на идеята и стартиране на бизнес. Причините за недостатъчната активност на рисковото финансиране в нашата страна са:

- все още продължаващо преструктуриране на икономиката;

- липсата на ликвиден фондов пазар и ограничените възможности за излизане от инвестицията;

- отсъствието на развита мрежа от референти и специалисти по управление на рискови фондове;

- трудното изграждане на отношения на доверие и партньорство поради липсата на прозрачност и откритост на бизнеса;

- различията между националните и международните счетоводни стандарти;

- утежненият данъчен режим за този вид инвестиции;

През последните пет години размерът на ПЧИ в България се устрои и през 2004г. надмина 7 млрд. евро, а делът на ПЧИ в БВП достигна 30%.
Въпреки това те все още не могат да окажат съществено въздействие върху иновационното развитие на страната по следните причини:

- в България не присъстват големи стратегически инвеститори, които да могат да модернизират цялостно даден отрасъл на основата на значителни инвестиции. Стимулите за чуждестранните инвеститори, особено от съседни държави, са да използват неблагоприятното икономическо положение в даден регион на страната и високата безработица, получавайки продукция при ниски производствени разходи.

- ПЧИ се насочват към по-ниско технологични отрасли;

- малка част от получената печалба се ре инвестира;

- преобладаващата част от инвестициите за участие в приватизацията не са свързани с технологичното обновяване на предприятията. Нещо повече, в много случай мотивите за чуждестранно участие в приватизацията на водещи български предприятия със силни позиции на международния пазар са свързани с отстраняване на потенциалния конкурент в лицето на приватизираното предприятие чрез неговото затваряне и разпродаване на части.

Ето защо в бъдеще усилията трябва да се насочат към превличане на ПЧИ в сектори на икономиката с повече добавена стойност и по-високо съдържание на НИРД чрез въвеждане на стимули за инвеститорите.

Макроикономическата среда у нас не стимулира иновациите - данъчната, амортизационната, финансово-кредитната и митническата политика не подпомагат тази дейност. Вътрешното търсене не е стимул за иновации в българското предприятия, тъй като делът от крайното потребление е близък до производствения БВП. Това възпрепятства увеличаването на реалните доходи и има за резултат стагнация в крайното потребление.

Периодът на ускорен спад в икономическото развитие на България беше прекъснат едва през 2000г. Макар че БВП достигна 4,3% ръст през 2003г. по показателя БВП на човек от населението, оставаме сред най- изостаналите европейски държави. Сред страните кандидатки за членство в ЕС през 2003г. по този показател сме на предпоследно място преди Турция.
Това ограничава търсенето на нови продукти, както намалява възможностите на държавата за финансиране на НИРД.

Важно значение за активността на иновационната дейност има състоянието на иновационната инфраструктура в страната.

Всички фондове за рисков капитал в България оперират със средства на чуждестранни инвеститори. Такива са СЕАФ, Транс-Балкан, Фонд България и др. все още тяхната роля във финансовата система е незначителна. Освен това фондовете нямат предпочитания за инвестиране в нови МПС с технологична ориентация, а се насочват към утвърдени фирми с традиционни производства.

За създаването на по-благоприятна среда за иновации у нас преди всичко е необходимо да се разработи дългосрочна държавна иновационна политика, регламентираща принципите и методите на управление и формите на организация на иновационната дейност, отчитайки протичащите процеси на трансформация на националната икономика и процесите на глобализация.
Иновациите са сложно и многоаспектно явление. Прилагането на системния подход при формирането и реализирането на иновационната политика изисква тя да бъде обвързана по хоризонтала с редица други политики, с които има допирни точки- с икономическата политика.
За ефективното реализиране на иновационната политика е необходимо, от една страна, да се увеличи относителния дял на разходите за НИРД като процент от БВП и от друга, да се регламентират нормативно редица мерки за стимулиране на иновационната дейност.

Изграждането на широко обхватната рамка на иновационната политика, въз основа на която ясно да се дефинират целите на приоритетите, които ще имат положителен ефект за подобряване на иновационната дейност в България, в съчетание с предложените мерки за стимулиране на иновационната активност на предприятията ще доведе до създаването на благоприятна среда за осъществяване на иновации в страната.

Използвана литература:
1 - Иновации
2 - Рисков капитал и иновации - Дамянова
3 - Иновации и международен бизнес - Петров

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблеми и перспективи пред иновациите в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.