Проблемът за глобализацията, разгледан като монокултуризация


Категория на документа: Други


Курсова работа

Тема:
Проблемът за глобализацията разгледан като монокултуризация

Глобализация е термин, отнасящ се към серия от културни, икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора. По своята същност промените са свързани с всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво. Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб. Най-сериозната критика на глобализацията не е свързана с икономиката, а по-скоро със социалните, етническите и преди всичко с нейните културни аспекти.Големите държави правят опит да наложат на света своите политически и икономически интереси, в които няма място за национално съдържание. Привържениците на тази аргументация твърдят, че изчезването на националните граници и възникването на свят, доминиран от пазарите, ще нанесе удар върху регионалните и националните култури, върху традициите, обичаите и всичко, което определя културната идентичност на всяка страна и регион. "Днес човек изгражда културната си идентичност благодарение на социалния си опит и на индивидуалния избор, който прави и който се налага да прави постоянно. Културната идентичност е понятие с почти неограничен капацитет на възможности за определяне. " (Куюмджиева, 2007)
В крайна сметка ще бъдат наложени в целия свят културните традиции на т.нар. "свръх държава". Макар ,че глобализацията няма нищо против културната идентичност, икономическата глобализация е мощно оръжие, с което може да се осъществи монокултурният модел в света. Под "свръх държави" разбирайте американизацията,която ни затиска в икономически и в културен аспект.Не го отбелязвам като нещо лошо, което ограбва културни и традиционни ценности.Нито трябва да се вманиачаваме по себезапазването си като различност и уникалност. Това което се отбелязва, от повечето учени , като нова културна епоха, е именно стандартизирането.При стандартизирането се обособява ново глобално общество,което винаги ще има своите критици, неразбиращи идеята за еднаквост.
Бенджамин Барбър отбелязва американизацията като основа на глобализацията.В книгата си "Джихад и Мак-свят" ,Барбър противопоставя силите на пазарния фундаментализъм -Мак-свят (светът на "Макдоналдс"), от една страна, и силите на съпротивата срещу модернизацията и космополитизма- Джихад, от друга. Няма какво да се залъгваме,рано или късно всички ще носим маратонки Найк и ще закусваме, не в обичайните баничарници, с ръчно точени бюреци и боза в ръка,а в сандвичарниците на глобалната верига ,която ежедневно обслужва между 20 и 50 милиона човека дневно,Макдоналдс.Светът е консуматор, който трябва да задоволява икономическите и културните си нужди постоянно.точно тук се появява и ролята на" страната с неограничените възможности"-Америка. Тя произвежда,ние консумираме. Тя посочва тенденциите,ние ги приемаме. Пуска на пазара последен модел на Айфон,ние си го купуваме. Светът се огъва под натиска на икономически оптимизираното американско производство, износ и разпространение на културни продукти. А другите страни от десетилетия насам биват изтласквани от инициативна позиция и нямат ефективни начини да се противопоставят на културната хегемония на Холивуд или МТV, да речем. Националната държава, в която Барбър вижда последния и най-надежден защитник на интересите на поданиците, вече е вдигнала метафоричните си ръце пред потоците на капитала. А неговият единствен интерес е да създава не граждани, а производители и консуматори, и в това се състои разликата между демокрация и капитализъм. След като детайлно разглежда триумфа на американското кино над местното производство във Франция, Унгария и Джакарта, Барбър предупреждава: "Когато печалбата стане единственият оценъчен критерий за всяка придобивка, всяка дейност, всеки подход, всеки културен продукт, скоро няма да ни остане нищо друго освен печалбата" (Барбър, 2001).
До тук нещата изглеждат съвсем ясни с оглед на настоящето.Нужно е обаче едно малко уточнение свързано с историческата част от създаването на Америка. Между 1492г. и 1776г. ,период известен в историята като колониалния , докарва до бреговете на Северна Америка заселници от всякакви европейски народи, а по- късно и народи от различни континенти. В този ред на мисли, днес след близо пет века непрекъснато изсипване на всякакви хора ,търсещи по-добър живот, следва да отбележим че имаме на лице едно глобализирано общество, което изначално е формирано като такова. Започнало е смесването на културни норми, традиции,обичаи. Културата се е изменила от първообраза си и се е превърнала в обща норма. В ерата на неограничените комуникации и отворените търговски пазари, така нареченото от Барбър американизиране, стига и до всички останали континенти. Няма нищо лошо в това да караш американска кола или да притежаваш продукт на Ейпъл, да гледаш МТВ, да тренираш бейзбол, просто защото в основата на което и да е от по-горе изброените стои човекът:човекът-изобретател,човекът-журналист,човекът-спортист...Човекът е продукт на своята култура,а в Америка култури всякакви. Това би било равносилно да се противопоставяме на целия свят и да живеем в пълна изолация, което е смешно и абсолютно ненужно. Свободния избор е на лице и всеки ,който желае може да живее по порядки от отминали времена,странници всякакви. Големият парадокс в разглеждания проблем е ‚че "Джихад е не само противникът на Мак-свят, той е и негова рожба. Двата са вкопчени в нещо като фройдистки аспект на сегашната борба на култури: никой от тях не желае да съществува заедно с другия, но и никой не е завършен без другия." (Барбър, 2001). Докато противниците на Мак-свят носят Найк , пият Кока-Кола и карат американски коли произведени в Китай и Белгия,то така мразения от тях свят ще продължи да се развива и печели.
" В основата на съвременната глобална трансформация стоят дълбоки, цивилизационни причини. А векторът на нейната динамика се определя от стартиралата през последната четвърт на миналия век социокултурна революция променяща едновременно както представите ни за идеалното устройство на света, така и механизмите на реалната политика." (НЕКЛЕСА, 29 Май 2004)
Ако културната глобализация води до изменение и разрушаване на всякакви
национални ценности и традиции, тогава всеки би отхвърлил тази глобализация, без да загуби способността си да различава свободата и духовните традиции, ще бъде отворен за света и множеството културни влияния, ще има воля сам да избира и възможност да ги променя, а не да бъде затворник и тяхна жертва"Следователно проблемът се свежда до това не да отхвърляме, тоест да си затваряме очите и да воюваме с културната глобализация, а да се стремим да оползотворим шансовете, които предлага, да направим всичко възможно до отстоим своя ниша в нея." (Знеполски, 2001)
Глобализацията има противоположни и взаимно изключващи се тълкувания. Според едни тя е голямо дело, а според други - лоша тоталитарна идея. За глобализацията сп.Тайм пише "...тя диша и се променя.Днес тя създава общество, което е наистина глобално." (сп.Time). Както при много други неща в света лошото е смесено с доброто, така е и при глобализацията. Какво може да се противопостави на идеята навсякъде да цари духът на разбирателството и сътрудничеството между държавите, на равноправната размяна на културни и всякакви други стойности, на взаимното подпомагане. От тази гледна точка глобализацията е положително явление, защото не до пуска насилие, а иска да се намали разликата между бедността и непотребния разкош, защото подпомага развитието на малките езици и култури и равноправната размяна на ценности без опит за посягане над културните традиции и асимилацията им." Хората, които живеят и ще живеят в "прекрасния нов информационен свят", действително по-лесно намират работа и по-спокойно възприемат дори и най-радикалните промени. Те имат повече ефективни контакти с хора, които никога не са виждали и може би няма да видят - но които означават за тях много повече, отколкото баналното им реално обкръжение." (ГЕОРГИЕВ, 30 Май 2005 )
Глобализацията се изразява в универсализирането на частната традиция на политически и икономически доминиращите сили. Но тя не се изчерпва с това, притежава и други ресурси, състоящи се в капацитета на доминиращата част култура - традиция да задоволява, да изразява и да създава определени очаквания и нужди във публиката, която далеч надхвърля нейната собствена. Тя носи в себе си духа на повсеместно засилващите се нагласи на индивидите към отклонение от ограничаващата рамка на националната традиция, която все по-малко отговаря на стремежите им за пълноценно реализиране. Динамиката на културните контакти и взаимодействия е толкова могъща, че самото понятие традиция започва да изглежда проблематично. Големите традиции са резултат на сплитането на исторически напластявали се различни влияния и трансформации, например културите на Просвещението, на Романтизма, на социалната утопия, на технократизма и т.н., и т.н., "Налице е не глобализиране на една вече съществуваща култура в нейния статичен, застинал вид, а поява на нова епоха в развитието на човешката култура. Свидетелство за това са същностните изменения в категориалната структура на културата, съизмерими с измененията, съпътствали прехода от Античността към Средновековието, от Средновековието към Ренесанса и оттам - към времето на Модерността. " (Григоров)
"Що се отнася до глобализма, той е идеология, създаваща образа на световно общество, изглеждащо по-единно, отколкото е в действителност." (Теохаридис, 2010)
Обществата и регионите комуникират помежду си, но някои от тях остават бели петна и се връщат към по-ранния етап на развитието си. Така именно в реално време в света нарастват неедновременностите. Създават се нови времеви зони не в смисъл на часовото време, а в смисъла на епохи. Силата на индустриалната култура е точно в това, че успява да предложи привлекателни модели за идентификация, еднакво успешно функциониращи в различни социокултурни контексти. Безсмислено е да се смята, че процесът на глобализация може да бъде ограничен, но той има опори не само в технологиите, но и в необратимостта на самия процес на взаимни културни прониквания в културната многогласност на модерния индивид. Мултикултурната среда има поне две измерения: виртуалната мултикултурна среда, която създава глобалната мрежа: и реалната мултикултурна среда, която се изразява в смесването и реалното съжителство на различни общности, един процес, който се задълбочава в резултат на процесите на вътрешна и външна миграция.
Според Клод Леви-Строс "първото нещо, с което се сблъскваме, докато пътуваме по света, е собствената ни мръсотия, хвърлена в лицето на човечеството" (Lévi-Strauss, 1976). То самото "е избрало монокултурата, на път е да отгледа масова цивилизация, както се отглежда масив от цвекло. Следователно и дневното му меню ще се състои изцяло от същия артикул". Светът никога не е означавал едно и също за всички, както и глобализацията не е еднозначно понятие.
Полицентричния модел на Ападурай твърди, че малките държави се тревожат най-вече от могъщите си съседи. Според него корейците се страхуват най-вече от японизация, камбоджанците от виетнамизация, а арменците от русизация. Цитирани са само малка част от мненията по въпроса, но какво излиза дотук? Че глобализацията е монокултуризация, препотвърждаване на местната традиция на ново ниво, насилие на Запада спрямо Изтока, американизация, полицентричност или надмощие на капитала? Няма много общо между отделните фокуси на зрение, но те със сигурност се допират в идеята за надмощието. Холтън обобщава, че "глобализацията функционира като репертоар от културни практики, въпреки че достъпът до него зависи от наличните ресурси, като богатството, човешките права и личната мобилност." (Holton, 1998). Иначе всеки си има някаква култура, но какъв му е шансът да участва с нея в международния обмен на идеи и стоки, зависи не само от качествата на културния продукт, но и от позицията на страната му в този стъпаловиден свят. Хубавото на глобализацията е, че дава шансове и на тези, които никога преди това не са ги имали.

Библиография

Барбър, Б. Р. (1995). Джихад и Мак-свят .
Holton, R. J. (1998). Globalization and the Nation-State. Mac Millan Press.
Lévi-Strauss, C. (1976). Tristes Tropiques. Harmondsworth: Penguin.
Знеполски, п. И. (2001). КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯ.
ГЕОРГИЕВ, П.-р. Р. (30 Май 2005 ). Интелектуалната "ножица" и глобализацията. ГЕОПОЛИТИКА.
НЕКЛЕСА, А. (29 Май 2004). Геоикономическата трансформация на света. ГЕОПОЛИТИКА.
сп.Time. (н.д.). Глобализацията тепърва започва.
Куюмджиева, С. (27 Юли 2007 r.). Културна идентичност. в-к Култура.
Теохаридис, д. д. (30 06 2010 r.). Глобализъм и глобализация.сп.Виртуална култура. http://www.spisanie.virtualna-kultura.com/statii.php?cat=76&arx=3&id=120
Григоров, д. д.-р. (н.д.). ТРИНАДЕСЕТ ТЕЗИСА ЗА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА, ГЕОПОЛИТИКАТА И КУЛТУРАТА НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО. Стопанска Академия "Д.А.Ценов" - Свищов.

http://www.uni-svishtov.bg/dialog/grigorov.htm





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблемът за глобализацията, разгледан като монокултуризация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.