Процес на вземане на решения на ЕС


Категория на документа: Други


 Процес на вземане на решения в Европейския съюз

Вземане на решения в първия стълб

Част от първия стълб, т.е. стълба на Европейските общности, са преди всичко: Митническият съюз; Единният вътрешен пазар (основан на четирите свободи на движение на стоки, хора, услуги и капитали); Общата селскостопанска политика; транспортът и трансевропейските мрежи; образованието, изследванията и развитието на технологията; здравеопазването и защитата на потребителите; опазването на околната среда; социалната политика; културата на народите в Европа; икономическата и валутната политика; съдебното сътрудничество по гражданските въпроси, миграцията, бежанската и визовата политика, някои въпроси по Шенгенското споразумение.

Процедура по съвместно вземане на решения

Хронологически най-ранно възникналата процедура за вземане на решения е консултативната процедура. В тази процедура Европейският парламент има най-малко правомощия, като Съветът не е задължен да се съобразява със стано- вището на ЕП.

Процедурата на съгласие на ЕП също се прилага рядко и при строго определени случаи, в т.ч. при вземането на решение за присъединяване на нови държави към ЕС.

Процедурата на сътрудничество е следващата процедура, при която Евро-пейският парламент има по-сериозни правомощия. Тази процедура понасто-ящем се прилага рядко, тъй като повечето решения към момента се вземат чрез процедурата на съвместно вземане на решения.

Процедурата на съвместно вземане на решения се въвежда в европейската практика след посочените процедури, но към настоящия момент това е най- често използваната процедура. В рамките на тази процедура както Съветът, така и Европейският парламент имат решаваща роля за вземането на съответното решение, като то не може да бъде одобрено без съгласието на която и да е от тези две институции.

Когато Съветът не приеме всички предложения за поправки от ЕП в рамките на процедурата на съвместно вземане на решения, направени по време на второто четене, Председателството след постигане на споразумение с ЕП свиква в срок шест седмици обсъждане на помирителния комитет.

Различните фази на процеса на преговори (вътрешно подготвително обсъждане, тристранно обсъждане, обсъждане на помирителния комитет) се провеждат непосредствено една след друга (и в рамките на същия ден). Преговорните кръгове може да се повтарят по същия начин, както и паралелните повече или по-малко официални обсъждания с цел да се стигне до споразумение. В срок шест седмици (с възможност за продължение с още две седмици) би трябвало да се стигне до споразумение, което отново в рамките на шест седмици трябва да бъде прието от Съвета и от ЕП. Повече информация за помирителния комитет е представена по-долу. Цялата процедура на съвместно вземане на решения не трябва да продължава по-дълго от 14 месеца.

Поради дългия и труден законодателен процес при процедурата по съвместно вземане на решения стремежът е да се постигне съгласие с ЕП и актът да бъде приет на възможно по-ранен етап, т.е. стремежът е да се избягва стигането до трето четене. В предишния мандат на ЕП (1999 - 2004 г.) от всички приети актове 28 % са приети на първо четене, 50 % на второ четене и едва 22 % на трето четене (с използване на помирителен комитет).

Тристранно обсъждане и неофициално обсъждане

Преди самото начало на процедурата по съвместно вземане на решения се провеждат подготвителни дискусии между представители на Съвета, ЕП и ЕК (триалози). В тези неформални тристранни дискусии Съветът в повечето случаи е представляван от председателя на съответния формат на КОРЕПЕР, както и от служители от секретариата на Съвета. Самите държави членки не участват в преговорите. Въпреки това е прието представителят на Съвета, който подробно информира за развитието на обсъжданията, да бъде излъчван въз основа на мандат, одобрен от държавите членки. Възможно е присъствието на експерти от председателстващата страна. Европейският парламент е представляван от председателя на съответния постоянен комитет заедно с прессекретаря по съответния въпрос, а ЕК е представена от съответната генерална дирекция и изпълнява функциите на помирителен фактор и експерт, без да е участник в преговорите.

Освен тристранните срещи се провеждат и технически обсъждания или неофициални преговори, в които участва председателят на съответната работна група в Съвета или председателят на КОРЕПЕР и представител на ЕП (понякога и на ЕК). Разликите между споменатите типове срещи постепенно се заличават, въпреки че тристранните преговори остават най-официални. Всички преговори с ЕП са организирани чрез Отдела за съвместно вземане на решения в секретариата на Съвета.

Помирителен комитет

След края на неофициалните тристранни преговори започва формалната помирителна процедура. Обсъжданията на помирителния комитет се предшестват от вътрешна дискусия между делегатите. След това обикновено следва обсъждане, което по своята форма отговаря на тристранните срещи, но на по-високо равнище. Съветът се представлява от председателя (съответния

министър), ЕК - от съответния комисар, а ЕП - от някой от заместник-председателите си, който е председател на парламентарния помирителен комитет. Съпредседатели на помирителния комитет са Съветът (председателят му) и ЕП (зам.-председателят). Помирителният комисар има на разположение шест седмици за постигане на споразумение с възможност за продължение с още две. Резултатът от помирителната процедура трябва да бъде приет от Съвета и от ЕП до шест седмици след нейното приключване.

Прилагане на процедурите по съвместно вземане на решения

Съвместното вземане на решения се прилага в 37 области, включително при свободното движение на хора, правото на установяване, услугите, други области на вътрешния пазар, образованието (насърчителни мерки), политиката за потребителите, трансевропейските мрежи (указания), околната среда (обща програма за действие), културата (насърчителни мерки), науката (рамкова програма), социалното включване, общественото здраве, борбата с фиансови злоупотреби, влияещи на финансовите интереси на ЕС, инициативите за премахване на дискриминацията, правното сътрудничество в наказателните дела, дейностите, свързани с координацията на икономическите политики, дейностите по отношение на социалното сближаване (кохезия) (извън Структурните фондове), мерките, свързани с някои въпроси по Шенгенското споразумение.

Икономически и валутен съюз (англ. Economic and Monetary Union)

Част от първия стълб е и Икономическият и валутен съюз. Неговата същност е категоричното фиксиране на обменните курсове на различните валути, въвеждането на единната валута евро и на единната валутна и парична политика, която Eвропейската централна банка провежда на наднационално ниво. В момента в ИВС членуват Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Словения, Финландия, Франция и Швеция, а от 1.01.2008 г. към тях се присъединяват Малта и Кипър. Условието за встъпване в членство е изпълнението на т.нар. Маастрихтски конвергентни критерии:

• Размерът на инфлацията в съответната страна следва да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средната стойност на инфлацията в трите държави членки с най-стабилни цени в течение на годината преди прегледа на изпълнението на критериите.

• Съотношението между планирания или фактическия бюджетен дефицит и БВП по пазарни цени следва да не надвишава 3 %.

• Съотношението между държавния дълг и БВП по пазарни цени следва да не надвишава 60 %, освен ако това съотношение намалява достатъчно и доближава тази стойност със задоволителни темпове.

• Средният дългосрочен лихвен процент в страната за период една година преди осъществяването на прегледа следва да не надвишава с повече от 2 процентни пункта лихвените проценти в трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.

• Спазване на нормалните граници на отклонение в съответствие с валут- нокурсовия механизъм на ЕС в продължение на най-малко две години, без да е осъществявано девалвиране спрямо националната валута на която и да е от останалите държави членки. България прие задължението да се присъедини към ИВС. До влизането в ИВС България ще има статут на държава членка с право на изключение (дерогация).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Процес на вземане на решения на ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.