Професия архитект


Категория на документа: Други


Варненски Свободен Университет "Черноризец Храбър"

Специалност "Архитектура"

Реферат

по
Практикуване на професията архитект

1. Каква е Вашата самооценка за обучението Ви в университета; какво успяхте и какво не успяхте да постигнете в хода на обучението; до каква степен познавате практиката и как смятате да добиете по-ясна представа за вашите възможности в нея; какво бихте променили в себе си и в процеса на обучение, ако сега започвате да следвате архитектура (въз основа на опита Ви от 5-те изминали години)?

След изминалите пет години в университета смятам, че имам една много основна, но сравнително добра база знания, които да използвам в по-нататъшното си развитие. Въпреки това мисля, че университета има какво още да даде на студентите, да се развие, да преложи нови възможности за информираност, за обучение, за практика. В хода на моето обучение успях да се запозная с естеството на работа, основната част от особеностите на професията, да усетя процеса на създаване на един проект. Обучението тук ме научи да съм последователна, да правя нещата до край, да не се отказвам при срещнатите трудности. Научих се също как може нещата да стават по-лесно, но все така качествено. Това, което не успях да усвоя толкова добре е работата в екип. В хода на обучение повечето проекти, поради обема и естеството си, са самостоятелни. Това до някаква степен ми пречи в комуникацията с другите, когато се наложи да се работи в екип. Мисля, че ще е от много голяма полза да се застъпи практиката още от началните курсове да се работи в екипи от двама, трима и повече души. За самата практика аз имам известни наблюдения от заобикалящата ме среда. Все още като студентка знам основните неща, които тя застъпва, но след завършването, а може би ще се наложи и преди това, ще трябва да се осведомя за моите възможности в сферата - за това какви права имам, какви задължения, какви възможности ми се дават за работа.
Всеки студент в хода на обучението си е имал момент, когато си мисли какво би променил ако сега започва обучението си. Аз също съм се замисляла. Това, което бих променила в себе си, за да може обучението ми да е по-пълноценно, е моята заинтересованост, бих започнала още от началните курсове да чета литература свързана с архитектурата, да се интересувам от архитектурните конкурси, да подхождам по-задълбочено дори към учебния материал, който ни се дава.

2. Смятате ли за необходимо и как мислите да се самообразовате и обогатявате знанията си и практическите умения в бъдеще (особено в първите няколко години след университета)? Как ще съчетавате задълженията си в практиката с по-нататъшното си развитие?

Обогатяването на знанията след завършването е задължително. С оглед на тази база, с която разполага университета и информацията, която ни дават преподавателите, повечето от студентите завършили специалността имат само някаква начална база знания. Много от предметите са насочени предимно или само към теоретичната част на даден въпрос или проблем. Често пъти в хода на обучението като източници на информация се използват учебници и пособия, били актуални преди години. С този бързо изменящ се темп на развитие в технологиите, строителството и материалите информацията, която ни е нужна е много по-различна. Необходимо е запознаването с новите изисквания, възможности и примери. В хода на обучението това е възможно най-често ако студента прояви самоинициатива и реши самостоятелно да се запознае с нещата. В библиотеката на университета има известно количество нова литература, но тя далеч не е достатъчна и като количество и като разнообразие. Като конкретен пример мога да дам Университетската библиотека в Котбус, Германия на HERZOG & DE MEURON. Вярно нейните размери са много по-големи в сравнение с тези на нашата библиотека в университета, но там хората следват принцип, избират най-добрите примери, подхождат с внимание към литературата и предоставяйки литература от най-високо ниво стимулират студентите и им помагат в учението. Ситуацията тук, въпреки опитите за развитие, е доста по-различна. Това може би се дължи и на липсата на нови издадени български материали, но често пъти е свързано и с до някъде остарялото виждане на някои от преподавателите. Напълно съгласна съм с това,че по-добро от изпитаното няма, но в даден момент това вече се явява спънка в развитието за напред. Аз лично смятам да обогатявам знанията си с четене на книги и архитектурни списания, освен това в днешно време интернета също дава една богата информация за събития, хора, промени и тенденции.
Според мен задълженията в практиката и по-нататъшното развитие, както в тази специалност, така и във всяка друга вървят ръка за ръка. Няма как човек да работи и да върши работата си качествено ако не се развива в тази насока. С развитието на заобикалящата ни среда и изменението в разбиранията и исканията на инвеститорите всеки от нас трябва да се самообразова и информира относно тези промени. Няма как един архитект да върши пълноценно работата си ако не е запознат с нещата, няма как да приложи някоя нова конструкция, например, ако не знае какви са нейните качества - предимства, недостатъци, способности и възможности за прилагане. Практиката и развитието вървят заедно, когато се развива едното се развива и другото. Те са неразривно свързани. Много често първоначалната практика, която архитекта придобива е най-важната за цялото му по-нататъшно развитие - научават се важните моменти, основните неща, най-често срещаните проблеми и техните решения. Поради естеството на специалността и изискванията към нея, в повечето случаи завършилите архитектура първоначално упражняват професията като чертожници и помощници в архитектурното бюро на някой правоспособен вече архитект. По този начин се продобиват много качества и се развива последователността в работата, уменията, научават се нови неща, натрупва се ценен опит, който не е написан в нито една книга, освен това се подобравя и способността за работа в екип.

3. Каква е визията Ви за бъдещия Ви профил на архитект и за своята кариера? С какви допълнителни условия (освен получаването на диплома за архитект-магистър) свързвате една успешна кариера? Как смятате да се справяте с конкуренцията в архитектурната професия?

Аз като почти завършил вече архитект виждам своето първоначално развитие в някое архитектурно бюро, като помощник на архитекта оглавил бюрото. В днешната криза обаче и при многото завършващи архитектура студенти от различните университети в страната, началото ще е трудно и не съм съвсем наясно как точно ще протече първоначалното ми наемане и колко време точно ще ми отнеме да започна. В момента има една възможност за кандидатстване по програми за развитие на младежта субсудирана от европейския съюз и се очаква да продължи поне още няколко години. Тя подпомага различни фирми, за да ги стимулира да наемат млади и току що завършили студенти, осигурявващи им опит и натрупването на стажове. Освен това така се осигурява и някакво заплащане по време на стажа.
Получаването на дипломата според мен е едва началото в кариерата. За мен тя не е нищо друго освен един документ, доказващ че даденият човек е учил и завършил своето висше обарование, но както се казва "книжката не кара колата". Необходимо е по-нататъшното развитие в областта - яваване по конкурси, посещаване на курсове, дори пътувания с цел наблюдения и запознаване с работата на архитектите от другите страни. В тази професия е много важно развиването на мисълта, поддържането на въображението и трупането на идеи, защото от личен опит мога да кажа, че визуалната памет за нас е много важна.
За да се справя с конкуренцията в бранша е необходимо да успея да натрупам колкото се може повече опит и идеи за кратко време. Усърдната работа в университета, която полагам през всичките тези години дава своя резултат и смея да твърдя, че имам една добра основа и дори може би малко повече, за да мога успешно да се развивам в близките няколко години, докато трупам своя стаж. Относно конкуренцията в архитектурната професия, която ще срещна след придобиването на пълна проектантската правоспособност, смятам че ще успея да се справя, стига да се развивам и да съм постоянна в работата си.

4. Ако вие се насочите в бъдеще към арх.проектиране, то как смятате, че ще успеете да получите първите си поръчки? Познавате ли закона за обществените поръчки и как преценявате практиката на архитектурните конкурси у нас и в чужбина? Възнамерявате ли (или напротив) да участвате в конкурси и какви?

Намерението ми след завършването на цялото обучение и натрупването на задължителния стаж за продобиване на пълна проектантска правоспособност е да се насоча към архитектурното проектиране, да направя свой офис и постепено да навляза на пазара. Относно първите поръчки, може би ще са за най-близките, роднини, приятели. Освен това смятам да използвам възможността докато трупам стажа да се запозная с нови хора и да създам контакти, които да мога да използвам по-късно в работата си. Аз съм възприемчива и бързо разбирам как се правят нещата. Смятам, че това ще ми помогне в тази насока на развитие.
Със закона за обществените поръчки лично аз не съм запозната и смятам, че това е пропуск на университетското обучение. Добре би било в някой от часовете да ни запознаят с него и да ни покажат някои от практиките в работат свързани с него.
Архитектурните конкурси в България често пъти са прикрити, разпространяват се сред отбрани хора и останалите разбират за тях чак след като конкурсът вече е завършил. Освен това от наблюденията, които имам в тези конкурси не винаги се избира най-доброто. Често пъти спечелилия конкурса проект не се харесва на публиката, на останалите участници, а е имало случаи, в които дори комисията, която избира не го харесва, но той е избран неясно как. Тази неяснота в нашите конкурси не ми харесва и донякъде това ме е отказвало да учатвам през годините на обучението ми. Въпреки това сега като се замисля работата по проект за конкурс, какъвто и да е той е от полза за разработилият го архитект или все още студент. С оглед на това смятам в бъдеще да кандидатствам и да участвам в конкурси, защото дори и да не го спечеля за мен това ще е трупане на опит, а иначе смятам, че съм достатъчно добра и креативна и ще успея да спечеля някой от конкурсите.

5. Дигиталните технологии за проектиране и комуникации съществено променят условията и характера на арх.проектиране. Как и по какъв начин става това и как смятате да отговорите на тези предизвикателства (напр.едно от изискванията при конкурсите е да сте използвали легален софтуер)?

Дигиталните технологии несъмнено изменят в много голяма степен характера на архитектурното проектиране. С навлизането на тези технологии много от старите техники за работа бяха изоставени, добри техники. Работата по новият начин ощетява проектира-нето, младите попълнения в бранша загубват сръчността в изобразяването (много от учащите архитектура всъщност не могат да рисуват на ръка), обемните идеи, представите за красивото в тези идеи, те разчитат предимно на способностите на програмите и не влагат онова, което са влагали Франк Лойд Райт, Норман Фостър, Оскар Нимаер и др. в работата си. Вече всеки сяда забързан, нахвърля някакви линии с частична идея и компютъра довършва останалото. Това ощетяване го усещам и аз. В хода на работата през годините срещам пречки, когато трябва да направя някоя скица, да изразя идеята си още в универитета, да покажа какво всъщност имам предвид. Освен това технологиите ограничават и въображението до някъде. Във всяка програма има готов каталог от всякакви форми и всеки само си избира, гледайки ги, вместо да се опита сам да измисли нещо, подходящо в дадения слочай. В университета дори има предмети, които са свързани с рисуването, но въпреки това е разрешено нещата да се правят на компютър. Това още повече ощетява работата. "Око да види, ръка да пипне." са казали хората преди години.
Освен това хората срещат и друга спънка в новите технологии. Всеки е свикнал на някаква програма да прави своите неща, но изборът силно се ограничава с условието софтуера, който се ползва да е легален. Всеки знае и е наясно колко скъпо струват софтуерите. Това отново ограничава хората в тази среда. Изискването всеки да е с легален софтуер е непосилно за някои хора, особено наскоро завършилите студенти. Много от тях нямат възможността да плащат за софтуера и затова използват нелегални пиратски версии, както и всички мои колеги. Има някакъв опит за олесняване при студентите с предоставените студентски версии на повечето програми, но те са валидни само по няколко месеца и може да се ползват само от доказано учащи студенти. Съгласна съм, че това са много пари, но мисля че ще е от полза за всички студенти, ако университета се договори и заплати някаква, дори и малка, част от програми, които студентите да могат свободно да ползват.

6. Архитектурната професия предоставя различни възможности за практикуване и различен проектантски профил. Каква е Вашата насоченост? Какви Ваши силни страни можете да посочите за нейната реализация? Кои са слабите Ви страни, които ограничават Вашия избор?

Архитекта следва нещо, той иска да постигне крайния резултат, образът на този краен резултат е пред него. Но това значи, че той не е задвижван от откритие за висш принцип, ами е задвижван от желанието за естетиката, превъзходството, удивителността, ефективността и др. на крайния продукт. Професията на архитекта обхваща различни дейности, свързани с проектирането и строителството на сгради или групи от сгради, както и на окръжаващото ги пространство, предназначено за обитаване или използване от хората.
Възможностите в архитектурата са много и най-различни. Моят интерес е повече в жилищното строителство и до някъде в обществените сгради, като търговски центрове, офис сгради, заведения за хранене и др. Смятам, че в тази посока мога да се развивам по-добре от колкото в някоя друга. В днешно време се търсят основно точно жилищни и обществени сгради и мисля, че ще успея да се развия в тази насока. От обкръжаващата ме среда имам наблюдения как се работи, какво се търси и какво се предлага на хората. Запозната съм в основните изисквания към тези групи сгради и смея да твърдя, че съм напълно способна да работя в тази област. Като моя слаба страна бих посочила това, че не се занимавам с рисуване извън университета, което ме ограничава и възпира в работата ми понякога, не се развива моята креативност на едно първоначално ниво. Освен това в избора ми на сфера за работа и реализация оказва голямо влияние и това, че поради незапознанството ми през годините с всички материали, незнам много от основните изисквания за работата в останалите направления, но смятам до завършването ми и годините след това да се информирам и запозная и да започна да се развивам и в другите направления.

7. Дипломата от ВСУ "Черноризец Храбър" е международно серифицирана в страните членки на Европейския съюз (а при наличие на междудържавни споразумения и в редица други страни). Как смятате да се възползвате от възможностите, които дава това?

Личното ми мнение е, че дипломата ми от ВСУ "Черноризец Храбър", няма да ми помогне особенно много. Въпреки данните, които университета предоставя за множеството сертификати и признания на дипломата у нас и в чужбина, не мисля че ще окаже положително влияние. В страната все още витае разбирането, че дипломата от УАСГ е по-добрата, въпреки че от известно време университета вече не е това, което хоратан знаят. Това оказва влияние върху избора на работодателите, когато разберат от кой университет си всъщност. Повечето от тях първосигнално избират студента завършил УАСГ, заради предишната му слава. Варненсия свободен университет трябва да направи нещо, с което да се издигне и да докаже, че е по-добър от другите университети с архитектурен профил в страната, за да може да даде по-добър старт поне на завършващите селд нас.
Относно признанието на дипломата извън страната, не съм съгласна, че ще окаже положително вличние за моето развитие. През вторият семестър на четвърти курс аз и още няколко колеги бяхме в Германия по програма Еразъм. Там преподавателите не знаеха за нашия университет, дори не бяха чували за него. Как тогава мога да съм сигурна,че ако отида да работя в чужбина няма да се окаже, че образованието ми тук не ми върши работа?! Това неимоверно ограничава мен и много от моите колеги в търсенето на работа след завършването. Естествено не мога да съм напълно сигурна как точно ще се развият нещата за мен, но за да успея с това, което университета ми предоставя, трябва да се докажа като личност, като творец и като знаеща и можеща в тази област.

8. Споделете кои са водещите тенденции според Вас в съвременната архитектура? Как България се приобщава към тях и как Вие смятате (още по-добре) да се приобщите? Посочете няколко имена от световната и българската "архитектурна сцена", чиито възгледи Вие (от части или значителна степен) споделяте и се стремите да интерпретирате, и как да изразите своята индивидуалност?

Тенденциите в съвременната архитектура са много и всякакви. Лошата новина за нас обаче идва от това, че нашата страна, въпреки, че не е най-малката, в областта на архитектурата се развива по-бавно от много други. Технологиите навлизат по-късно, принципите се застъпват по-бавно, нещата, които в другите страни са водещи вече години наред при нас едва сега навлизат като новост. За да може страната да се приобщи към водещите тенденции в архитектурата, самите архитекти трябва да се запознават с новостите в момента, в който те излязат на пазара и да ги прилагат и в България. Не трябва да се чака всеки път новите неща и технологии да се разпространят толкова много и на всякъде другаде и чак тогава да се прилагат при нас, с цел тяхното вече поевтиняване или просто неизбежното навлизане. Сякаш всеки чака момента когато нещата ще станат толкова популярни и използвани, че просто няма да можем да избегнем ползването им и у нас. В работата на организациите и бюрата трябва да се допуснат млади и креативни хора с идеи паралелно развиващи се с тези в другите страни, а дори и изпреварващи ги.
Аз харесвам архитекти насочващи цялото си време и внимания към нещата, които правят. От българските имена мога да посоча Никола Лазаров - това е архитект с много силно присъствие в архитектурата, създал е едно от най-красивите сгради във Варна, в София, в Стара Загора и други градове. Творчеството му се отличава с богата декорация - барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и др. В работата си той е обръщал голямо внимание и на детайлите. Подобен в работат си е и Франк Лойд Райт. В сградите на Райт няма категорично отделяне на външното и вътрешното пространство, или дори и да има то е така прикрито, че човек гледайки ги не може да открие точните граници. Това Райт е постигнал изнасяйки елементи от интериора навън и внасяйки природна среда вътре посредством открити или само частично покрити тераси, стъкло и пряко вкарване на природни елементи като камък, вода и др. - този похват на изграждане на пространствата навлезе у нас едва преди няколко години. Отвори в покривите и козирките, през които преминават живи дървета, оформянето на формата на сградата според естествения релеф и форма на земята показва желанието на Райт да вгради неусетно и "безболезнено"своята архитектура сред природата. Неговите архитектурни обекти са потопени в пейзажа. Не случайно е негова репликата "Добрата сграда е не тази, която наранява пейзажа, а тази която прави пейзажа по-красив от колкото е бил преди да е била построена сградата." Включвайки ландшафта в дизайна на дома, Райт създава дом, който е едновременно годен за живеене и много красив.
Харесва ми желанието на тези архитекти да направят сградите си така, че те да са в унисон със заобикалящата ги среда, да я запазват и подпомагат. Моята насоченост в работата ми също се старая да е такава, аз естествено имам много още да уча докато стигна тяхното ниво, но това ще е моята насоченост в работата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Професия архитект 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.