Произход, битови и културни особености на къзълбашите (алиани) в България


Категория на документа: Други


 Великотърновки университет "Св.Св. Кирил и Методий"

РЕФЕРАТ

Тема : Произход, битови и културни особености
на къзълбашите(алиани)в България

Дисциплина : Балкански идентичности

Доц. Мария Иванова

Изготвил :

Специалност : Културен туризъм

Историко - Юридически факултет

Магистърска степен

Факултетен №

Задочно обучение

Гр. Велико Търново

2008 година

Българската историческа и етноложка наука е посветила известни усилия на изследването на културата на носителите на хетеродоксния ислям в българските земи, идентифицирани днес като алиани. В тази връзка тя неминуемо се е сблъсвала и с проблема за етногенезиса на тази общност. Проблемът за етногенезиса на разглежданата общност е бил поставян и в чуждата хуманитарна наука. Поради съществуването на идентични общности и в други балкански, и азиатски страни, проблемът за произхода им придобива по-широки измерения.

Още след 1878 г. реминисценциите на неортодоксалния ислям са привлекли вниманието на българските автори. Къде мимоходом, къде съзнателно те са се натъквали на алианите /къзълбаши/ в България. Немалко страници са посветени на алианската обичайно-обредна система. Количеството на целенасочените изследвания нарастна през последните тридесетина години. Една от причините за този ръст през 80-те години беше един чисто политически акт - т.н. "възродителен процес". Политическата ангажираност на изследванията от този период предопределяше и редица от тезите и изводите в тях.

Почти всички автори, пишещи в тази насока, са поставяли въпроса за произхода на къзълбашите и са предлагали нееднозначни решения.Най-напред считам, че е нужно да хвърлим поглед върху хипотезите, изказани в нашата книжнина по този проблем.

Първият автор, проявил интерес към разглежданата проблематика е етнографът Димитър Маринов. Интригуван от особеностите на "туй толкова интересно племе в нашата държава, което се отличава и от турците, и от българите" той поставя и проблема за неговия произход. Съвършено ясно е, че Д. Маринов не е имал познания по тези неща и работите му се отличават с непоследователност по отношение на лансираните хипотези. Изглежда той не е бил убеден докрай в своята лична позиция, която предлага. В "Народна вяра и религиозни народни обичаи" той пише: "Тук само ще спомена моето твърдо заключение, че тия къзълбаши ще да са били някога християни богомили, а после чрез голямо насилие били принудени да приемат исляма. За тяхната народност аз без колебание бих казал, че са българи." В другата си статия Д. Маринов смята, че "историческото свидетелство на турския историк, че къзълбашите са турско племе и се различават от турците само по това, че са последователи Алиеви" трябва да се приема с предпазливост. Авторът отбелязва, че езикът им действително е същият, както и на турците, но такъв същи език говорят и гагаузите." Според него, предположението за произхода на гагаузите може да се простре и върху къзълбашите. А именно, че и къзълбашите, както и гагаузите могат да се смятат за остатъци от печенези или кумани. Лансирайки това гледище, той заключава, че "религията не трябва никак да ни смущава". За да подкрепи твърдението си, опирайки се на преписката между княз Борис І и папа Николай Мистик, Маринов смята, че в България преди приемането на християнството ще да са се вмъкнали мюсюлмански мисионери. В този дух Маринов твърди, че в България е имало "мохамеданци" и книги с мохамеданско религиозно съдържание. Не можем да подкрепим тази хипотеза с документални източници.

В изследванията на Маринов се открояват двете хипотези за етногенезиса на алианите - 1. Богомилската, която етнически ги свързва с българския компонент, а религиозно - с християнската ерес - богомилството; 2. Печенежко-куманската. За печенезите знаем, че са народ от тюркски произход, произлезли от степите на Средна Азия и нахлули във Византия през І-та половина на ХІ в. През 1048 - 50 г. в пограничната византийска провинция "Дунавска България" се настаняват огромна маса печенези. Племето "печенег" се съдържа и в произведението на Махмуд ал-Кашгари от ХІ в. - "Divan-i Lugat-i Turk" /Сборен тюркски речник/. Главен стан на печенезите става Североизточна България, въпреки че се разселват и в Софийско, и Македония, а също и по течението на р. Осъм, около изворите на р. Росица и р. Видима. Науката причислява печенезите към тюркския или алтайския клон на голямата урало - алтайска езикова група.

Относно произхода на другия компонент, куманите има различни теории и предположения, на които няма да се спирам, но се счита за прието, че те също са народ от тюркско потекло и езикът им бил близък до този на печенезите. Редица паметници свидетелстват, че куманският също е принадлежал към тюркската група езици. Знаем, че от 60-те години на ХІ в. куманите започват да играят значителна роля в териториите на бившето Първо българско царство.

В края на ХІХ в. и началото на ХХ в. в българската историческа наука си завоюва място схващането, че гагаузите водят потеклото си от едновремешните кумани, а т.н. "гаджали" /турско-мохамеданското население, обитаващо Делиормана/ са потомци на печенегите. Мошков твърди, че тези печенези, сред които ислямът бил разпространен още в отвъддунавските земи, запазили своята религия дори до епохата на османското господство.

Петър Мутавчиев отхвърля предположението, че в днешните турци могат да се търсят остатъци от прабългарите, но смята за по-основателно твърдението, че такива останки могат да се търсят от тюркските или близки до тюркските племена, нахлули тук в ХІ - ХІІ в. Въз основа на езиковите проучвания на Т. Ковалски, той лансира становището, че днешното турски говорещо население в североизточна България води началото си от етническите промени, настъпили през ХІ - ХІІІ в.
Тадеуш Ковалски въз основа на паралели между гагаузкия и делиорманския турски диалект, констатира, че между тях има близко родство в редица особености, характерни за севернотюркските диалекти. Това му дава основание да ги обособи в особена езикова група - дунавскотюркска, съдържаща севернотюркски елементи, липващи в езика на анадолските турци.

В резултат на тези научни предположения и хипотези в българската историография отчасти битува становището за северния, отвъд дунавски път на заселване на това население тук, в това число и на алианите.
Северното направление в потеклото на турско-мохамеданското население /и в частност на алианите/ има и друг аспект. Той се изразява в прабългарската теория за техния произход. След като в българската историческа наука се налага туранската теория за произхода на прабългарите, братя Карел и Херман Шкорпил изказват предположението, че днешното мохамеданско население в Делиормана - гаджалите и християнските гагаузи в Източна България са остатъци от старите неславянски българи.

Тази позиция се възприема и от Г. Занетов, който усвоявайки предположението на братя Шкорпил, че делиорманските турци са потомци на Аспаруховите българи пише: "Към същите треба да се отнесат и турците къзълбаши от Балбунарско, Силистренско и Варненско."
П. Мутавчиев обаче е на мнение, че хипотезата за прабългарския произход на турски говорещото население едва ли би могла да бъде достатъчно аргументирана. Нейна база е единствено общата географска локализация на двете групи. Според Мутавчиев трудно може да се допусне, че настанилите се сред славянско море прабългари са могли в течение на толкова дълъг период да запазят етническата си физиономия.

Виждаме, че изведените до тук теории за произхода на алианите в частност са индикатор за наслагването на различни етнически и религиозни пластове в епохата на ранното и същинско средновековие върху един не много широк ареал, какъвто е Североизточна България.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Произход, битови и културни особености на къзълбашите (алиани) в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.