Произход на траките - етническа характеристика


Категория на документа: Други


Институт за Образование и Мениджмънт гр.Благоевград

Курсова работа
на тема

Древните траки-етническа характеристика

Изготвил: Проверил: Д.Димитров
Фак.Номер: Дата:27.03.2008 година
Специалност:Икономика на туризма

Благоевград 2008г

1. Произход на траките
Арехеологическите материали и наблюдения показават по безпорен начин ,че от началото на новокаменната до края на медно-каменната епоха в културно-историческото развитие на племената ,които населявали България , е съществувала приемственост .През това време в Тракийската низина се развила една,и то много вискока култура .Тази култура изживяла дълга еволюция и в известни моменти под влияние на различни върешни и външни фактори претърпявала изменения ,които са я издигали на по-висок етап.Населението на новокаменната епоха не е проникнало отвън.То било местна основа етническа маса ,сътворила високата матерална и духовна култура ,която процъвтявала през посочените две епохи.В подкрепа на това схващане са и данните на палеоантрологията.Според тях - и този извод е валиден и за другите наросностни общности -основната маса на населението на Балканския полуостров е от местен произход.Палеоантрологията показва обаче ,че през различните периоди на на новокаменната,медно-каменнта и особено в началото на бронзовата епоха ,а понякога и през следващите епохи в местното население се вливат малки или по-големи етнически групи ,идващи от различни посоки и предимно от север.На тях вероятно се дължало присъието на чужди расови типове сред автохтонното население.Според днешното състояние на изледванията върху праисторията на тракия най-правдоподобна е тезата ,че прадедите на траките обитавали пределите на Тракия ощте от началото на новокаменната епоха.От какъв произход било населението преди тази епоха,-никой неможе да даде отговор на този въпрос.Миграционни движения в тези райони през разглежданата епоха са съществували и те немогат да се отрекат ,но те не са в състояние да определят времето на заселване на траките в тракийските предели. През тази страна ,която лежи на кръстопът между Европа и Азия ,още от дълбока древност несъмнено са преминавали различни племена ,които отчасти оставали тук на разни места за по-дълго или за по-кратко време.Тези движения безспорно оказвали различно влияние върху местните племена ,но в никакъв слъчай не могат да се разглеждат като фактор с определящо значение за оформяне на етническия облик на населението в Тракия.Обобщените данни на археологията,палеоантропологията и езикознанието ,които засягат произхода на траките,вместват напълно този проблем и изградената вече представа за етногенните процеси в Югоизточна Европа.От друга страна,те категорично се противопостявят на миграционната теория като обяснение на промените на културата в дадена област с много по обоснована та теза за културно-историческоското развитие на дадено население..Траките както и другите древни обитатели на Балканскията полуостров и на Западна Мала Азия , били родствени племена,живели при почти еднакви природно-географски условия.При това положение откриването на нови средства за производство, появата на нови битови възможности ,или общо казано ,на нов начин на живот се извършвали почти едновременно или малко по-рано в някои области,малко-по късно в други ,но независимо за всеки колектив.Това са именно откритията ,които давали тласък за развитието на човешкото общество и пораждат нуждата от племенни движения в условията на интензивно развитие на производителните сили.Заедно с това са напълно възможни и културни въздействия между съседните и по-далеч разположените племена.Това развитие не дава основания да се приема като миграционна теория като единствено обяснение за народностното развитие на траките,така и на теорията за цялостна автоьтонност на дадена племенна група.Досегашните проучвания засега посочват ,че върху основата на един относително компактен автохтомен слой ,население съсредоточено предимно в Тракийската низина се разгръщат всички главни етногенетични процеси в Тракия с участието на на индоевропейски миграционни елементи през новокаменната и особено в края на медно-каменната и от части в бронзовата епоха.Археологическите сведения показават,че през бронзовата епоха населението на древнотракийските земи изживяло постепенно процеса на окончателно оформяне на народността.Ето защо през периода на 3 - 2 хил.пр.н.е. е подходящо да се употреби терминът ,,пратраки" за това население,още повече ,че в съмия край 2 хил.пр.н.е. в Омировият епос за пръв път се появава терминът траки.От това време насетне този термин постепенно се превръща в обединителен етноним за населението между Карпатите и Егейско море и между Черно море и поречията на реките Морава и Вардар ,население,говорещо сродни или близки диалекти на един език.Значението на общото племенно-етническо име на траките е неизяснено .Произходът натова име обаче.както произходът на имената на отделните племена и племенни групи е ясен.Племенните названия на всички траки говорят недвусмислено за техните индоевропейски етническо-езикови корени.

2. Траките в Мала Азия и егейския свят
Етнически и културно-исторически връзки между централната част на Балканския полуостров и Мала Азия в частност северозападните области съществували в новокаменната и меднокаменната епоха.В географско отношение Западна Мала азия била значително обособена от централните части на полуострова и в една или друга степен по-тясно се свързвала с островна Гърция и най - близките области на Балканския полуостров.Проливите между двата континенста не представлявали сериозна преграда,а по-скоро удобна връзка по която се осъществявали както проникването на културни елементи в двете посоки така и непрестанни движения на различни племенни групи.Материалите от археологическите разкопки от Мала Азия отблязват твърде осезателно за времето до началото на 2 хил..пр.н.е. по-голяма близост на западните райони и в културно отношение Балкано-Егейски басейн,отколкото с източните области на страните от Двуречието.По-късно с развитието на бронзовата епоха разделението на Мала Азия на две културно-исторически области получило отчетлив характер.По това време на централната част на полуострова започнала да поддържа връзки със земите от северна Сирия и Месопотамия ,докато западните райони се свързали още по тясно с балкано-егейския свят.Някой историци отнасят към тази епоха формирането на Троя 2 , чиито хронологически рамки най-често се приемат за времети между 2400 и 2200 г.пр.н.е..Засега се предполага ,че населението от ,земите които в по-късно време получили географските наименования Тракия и Македония ,но много въпроси в това отношение не са окончателно изяснени.В тази връзка особено внимание заслужава да се обърне на сходството ,което се забелязва между изделията от Троя 2 и някои находки от Тракия,Македония и Гърция и дори от области на север от Дунав, като Бесарабия и съседна Южна Русия.Първото исторически засвидетелствувано пронкване на население от тракийската етническа общност от Балканския полуостров в Мала Азия се отнася към средата на 2 хил..пр.н.е.Обикновенно се приема ,че по време започнало разсвижването на племенните групи на мизите ,част от които напуснали района на Долнодунавския басейн и прекосявайки Балкана и Протоците на няколко етапа ,се установили в Мала Азия.Tук те уседнали в съседни на Троада области ,които в последствие получили името Мизия.Към епохата до началото на Троянската война се отнася преселението на армено-фригийските племена ,които също се установили първоначално в северозападната част на Мала Азия .Тук се появила и областа с име Фригия.По-всяка вероятност заедно с мизите или армено-фригите се преселили и дарданите ,чието присъствие в Троада е засвидетелствувано и от Омировия епос.До XIII в.пр.н.е. разселването на Тракийски племена из Мала Азия протичало с бавни темпове и имало в много отношения мирен характер вероятно поради временната близост на разселващите се групи и относотелната им слабост във военно политическо отношение .Това разселването не предизвикало големи политически изменения и не създало възможности за тъкива в периода на Троянската война.Хетските текстове до времето на загиване на държавата през XII век не съдържат никакви сведения на за каквато и и да е сериозна опасност от северозапад.Напротив ,хетското военно внимание било насочено до този момент към Сирия ,което е доказателство за относителния покой в Северозападна Мала Азия ,където движението на племената било прието ,като проява на вътрешения живот на включения във обширната хетска федерация тракийски свят от този район на Мала Азия.Към XIII век пр.н.е. положението в Западна Мала Азия рязко се изменило.Троя и Трода станали прицелна точка на военната експанзия на ахейците из Eгейско море.Като се има предвид неплодородния характер на Троада и част от съседните области ,интересът на ахейците към Троя може да се обясни както с цел грабеж , практика ,твърде характерна за микенския свят ,така и с определени трайни интереси поради ключовото местоположение на града.Освен че била разположена на място,където се кръстосвали търговски пътища от Египет, Сирия , Мала Азия ,континентална и островна Гърция и Тракия,Троя заемала важно стратегическо място в подстъпите към Черно море.Троянската война като историческо събитие съвпаднала със започващите етнически промени и разселвания в Балкано-Егейския басейн.Към това време се отняся началото на широки миграционни движения на племената ,идващи в основното си мнозинство от Балканския полуостров ,които раздвижили принудително и уседналото вече по тези места население.Натискът от Балканите и голямото раздвижване в Егейския басейн и Северозападна Мала Азия създали възможност за значителен етнически тласък към централните райони на Мала Азия като една от малкото най-удобни посоки за движение Всичко това се оказало твърде неочаквано за Хетската държава,която немного преди това била в периода на най-голямото си военнополитическо могъщество .Етническия тласък идващ от северозапад ,не можел да бъде отразен.Независимо че всички тези движения нямали чак толкова бърз характер и създадената опасност да била възприета от хетския двор,не били намерени никакви възможности за противодействие .Основните причини за това могат да се потърсят в отслабването на държавата по това време в резултата на на продължителната напрегнатост на вътрешните сили на страната при близо двестолетните непрекъснати войни в Западна Мала Азия,Северна Меспотамия и Сирия.Днес все още не може да каже със сигурност каква е относителната роля на племената от Северозападна Мала Азия при превземанети на Хатушаш и унищожаването на държавата ,но ролята на тракийските племенни групи била от първостепенно значение.След завладяването на Хетската държава централните области на Мала Азия се оказали във владение на фргите ,които вероятно по това време били най-мощната племенна формация сред племената от тракийската етническа общност на полуострова.Именно фригите възтановили част от старите градски центрове и създали нови.Макар и по археологически път да са разкрити доста фригийски средиша ,знаят се имената само на два града - Мидас и столицата Гардион ( на 100 км западно от Анкара).Към 695 г.пр.н.е. с нашествието на кимерийските племена , дошли от Кавказ ,фригийската държава била унищожена .След последвалите безредици през 650г.пр.н.е. Гордион и фригите попаднали под политическото влияние на издигащата се по товеа време в западна Мала Азия държава Лидия с център Сарди .Един век по късно Лидия и фригите били включени в пределите на огромната персийска държава.Фригите оставили трайни следи в културно историческото наследство на Мала Азия през първата половина на 1 хил.пр.н.е. Столицата Гордион ,един от най-значителните центрове в Мала Азия.От тази епоха са останали много произведения от фригийското изкуство.От фригийската епоха в Мала Азия са останали повече от стотина могилни гробници.Най-голямата от тях е Гордион с височина 50 метра и диаметър 300 м и обикновенно се свързва с един от последните фригийски царе -Мидас.Споменът за фригите останал дълго през следващите епохи сред народите от Мала Азия .Той намерил широко отражение и в гръцката историческа традиция .Освен оригиналният принос и самостоятелната роля ,която играли в живота на Мала Азия изпълнявали и ролята на междинно звено между древноизточния свят ,който никога дотогава,прониквал така близо ди Европейския континент и,между балкано-егейските цивилизации,които през тази епоха излезли на по-широк географски фронт.С голямо- значение и по резултатно се оказва започналото в края на 8 век и завършилото както изглежда ,през 7 век пр.н.е. преселение на големия племенен съюз на тракийските витини от долината на Средна Струма в Западна Мала Азия .Земите в които витините се заселили в северозападен Анадол ,образували главното ядро на онези области,в които по-късно възникнало Витинското царство ,а още по - късно римската провинция Витиния. Витинските траки запазали здраво своята родност и през 5 век пр.н.е. Витините повече от всички други преселили се в Мала Азия племена останали свързани с тракийския народ от Балаканския полуостров.Преселването на витините,тините,мигдоните и други племена от от онези области на Балканския полуостров ,чието население било вече отдавна завършен тракийски етнически облик ,бележи края на големите размествания на тракийските племена в посока Мала Азия.
В края на II хил. по-време на етническите движения на Балканите многобройни тракийски племена проникнали в цяла Северна Гърция и прекосявайки Тесалия ,се озовали в Средна Гъция и Пелопонес.Присъствието на траките в Тесалия ,в Беотия ,в Атика и дори на остров Евбея е засвидетелствувано изрично не само от античните гръцки историци ,но е отразено и в топономията на тези области ,както и в редица гръцки митове.Тракийските племена се прехвърлили по островите на Егейско и Мраморно море. Особено плътно било тракийското население по островите ,разположени в северната половина на Егейско море.Тези райони на Егея били наречени отрано Тракийско море.Неслучайно някои от тези острови носят тракийски имена.Така например островът Самотраки,т.е. Самос тракийски се наричал още Саонесесос т.е. остров на саите ,които били едно от най-рано проникналите в басейна на Егея тракийски племена.От тракийски произход е и името на остров Имброс.С траки били населени не само о.Тасос ,но и островите Лемнос ,Наксос ,Лесбос и др.Тракийски полуостров се наричал на гръцки и днешния Галиполски полуостров.Тракийски боспор т.е Тракийски проток било името на днешния Босфор.Според гръцките легенди траките се споменават като талесократи , т.е. господари на моретата.Траките останали господари на морето след Троянската война и тяхната таласократия траяла 79 г.

4.Тракия и тракийските племена през I хил.пр.н.е.
С името Траике старите елини наричали най-общо земите ,които се намирали на североизток от населяваните от тях области на Балканския полуостров.Населението било означавано с понятието Тракес- Траки.Повече и по изобилни сведения за траките за Тракия навлезли в гръцкото историческо предание ,след като започнала гръцката колонизация и били създадени многобройни колонии през 7- 6 в по цялото крайбрежие на Тракия.Сега вече с понятието Тракия се означавала областа между Дунав,Черно,Мраморно и Егейско море и възникналата по късно държава Македония.През тази епоха ,както се вижда от сведенията на Херодот и Тукидил ,с траки била населена и тази зона по западната граница на Тракия ,която била влючена между реките Бронгос (тракийското име на днешна Морава) и Вардар . През различните времана на I хил.пр.н.е. етническата картина в Тракия се променяла поради различните и политически причини .Разпространението на тракийските племена ,което е известно и което се дава при разкриването на етнографията на днешна Тракия ,посочва в географски ред ,местата където те живели ,когато съществували и били отбелязани в писмените извори.В Северозападната окрайнина на Тракия живели трибалите.Тяхната племенна тертитория започвала някаде в Нишката област и завършвала в днешна Северозападна България.На север трибалите граничели с р.Истрос (Дунава) ,по-точно с тесния пояс зени ,населени с мизи .На Юг те стигали тогава до предпланините на Стара планина ,а на изток - до долното течение на река Искър.Северозападният край на земите на трибалите се врязвал в землището на сигините ,които населявали в съшност тесни ивици земи по двата бряга на Дунав.Голяма част от западната периферия на древнотракийските земи южно от трибалите спирала в широк фронт в земите на дарданите.Тези племена били обединени от многолюден и мощен съюз ,съставен от илири по-малко от пеони .Като непосредствени съседи на трибалите по тяхната източна граница ,която опирала на Искър ,живеели тракийски те племена трери и тилатеи .които населявали територия на днешното Софийско поле.По течението на Искър пак и в посочения район ,но след II в пр.н.е. живеели сердите.Разположени на територията на пл.Скомброс- Витоша ,а в югозападна посока те стигали до територията на дентелетите.Областа която се смята за землище на дентелетите отговаря на долината по горното и част от средното течение на Струма.ПО обхват тази територия отговаря на днешното Кюстендилско и Станкедимитровско поле.По горното течение на Струма живеели агрианите.Те ,които били първоначално от пеонски произход ,отрано били асимилирани от по-многобройите траки по тези места.Медите били безпорно едно от най многолюдните и силни западнотракийски племена.Поселищата на медите се намирали на юг от поселищата на дентелетите ,по средното течение на замлището на река Стримон и нейното поречие ,между днесшното Кресненско и Рупилско дефиле.Придвиждаики се на изток към долината на места ,трябва да се отбележи ,че откриваните тук паметници на материалната и духовната култура се преписват на живеещото по тези места тракийско население сатри.това били областите , включени между Пирин планина и средното и част от долното течение на Места.По горното течение на Места живеели диите,а по долното течение на Марица - диобесите .Двете племена представлявали клонове от бесите и се славели славели с умението да добиват и обработват металите.Южно от медите живеело тракийското племе синти , или синтии ,което попаднало отрано под влияние медите,пеоните и на не по-малко силното влияние,което излъчвали съседните с Югозападна Тракия области на Гърция .На десния бряг на Струма по неиното най-долно течение,живели басалтите .Наляво от долното течение на Струма пък се намирали едоните и пуерите.Многобройни тракийски племена живеели по на изток , в Южна и Югозападна Тракия.Центърът на този широк фронт заемал многолюдното тракийско обединени на бесите.Най-владеният на северозапад край от племенната територия на бесите стигал до горното течение на Искър ,на неговия десен бряг .По този начин северозападната част на територията на бесите граничела със Сердите в днешното Софийско поле.На запад бесите били преградени главно от Витоша ,а една чат от Рила ги отделяла от диите.На Югоизток племенната територия на бесите продължавала през землището на травсите и се свързвала с разположените още по на югоизток сапеи и трали.От всичко изложено дотук се показва че траките със своя бит и култура са оставили трайни следи в историята на България.

Използвана литература:

1.История на България

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Произход на траките - етническа характеристика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.