Просторното житие на Св. Климент Охридски


Категория на документа: Други


 Просторното житие на св. Климент Охридски е написано на гръцки език от Теофилакт Охридски. Българския Охридски Архиепископ живял в края на XII началото на XIIв. (1084 - 1108г.). той е един от изворите на българската гражданска и църковна история. В него доста подробно се говори за живота и просветителната дейност на св.св. Кирил и Методий и техните ученици (св. Седмочисленици), а най - вече за живота и дейността на св. Килимент Охридски. Разказва се за покръстването на българите и св. Цар Борис и Симеон и техните грижи и трудове чрез разпространяване и затвърдяване на християнството в България да издигнат българския народ до най - висока степен на културност. В това житие се споменава че от българските царе пръв Симеон се нарекъл "цар на българите", с което напълно се оправдава сегашната титла на царя на българите.

Друга важна особеност на този исторически паметник е, че той представя от себе си и един забележителен научно богословски трактат с полемическо съдържание против учението на западната църква за изхождането на свети дух и отца и син.

За важността на Климентовото просторно житие за историческата наука може да се съди още от многобройните издания, които досега е претърпял гръцкия му оригинал, както и от преводите които са направени досега на разни езици.

В българската земя настъпва просветителна ера, целяща да обогати духовния живот на българския род. Едни от най - видните просветители са Методий - станал архиепископ на Моравия и Кирил - велик във външната и вътрешна философия, посветил живота си за спасяване на духа и учителното слово, преподавано на елински език и силата на тази мъдрост привличала мнозина. Но тъй като славянския или българския род не разбирал написаното на български език писание (Библия) и просветлението не може да достигне до душите на българите, светите братя създават азбука подходяща за "грубия български език" и превеждат "светото писание" на разбираем прост език. Едни от последователите на делото, пиещи от извора на знанието и спомагащи за разпространяването му: Горазд, Климент, Наум, Ангеларий, Сава. След завършването на превода те се отправят към Рим за да покажат труда си на Папата, по това време папа Адриан. Той оприличава подвига на равно с Павловия, и на ония от учениците които са отишли заедно със светците и които според думите на учителя, са знаели добре славянската писменост, пък и са се отличавали още с благочестив и праведен живот, папата удостоява: "един с чин презвитерий, други дякони, а трети иподякони". Методий въпреки първоначалните си възражения бил ръкоположен за епископ на Моравия Панонска. Така римският първосвещеник удостоява с епископски сан Методий или "епископството почита чрез него". А Кирил бил повишен в "светая светих" да свещенодейства. В монашеството Кирил посреща смъртта си, като оставя делата си да говорят за светостта му.

Методий заминал за Моравия и встъпил в епископския си сан като се стремял да направлява народа към християнството. Той поучавал не един владетел към правата вяра: Ростислав княз на Моравия, Коцел господар на цяла Панония, също и Борис княз на България покръстен по - рано. Сред праведен живот и отдаване на христовата вяра Методий умира предсказвайки смъртта си три дни преди тя да го сполети. Енорията на неговата църква остава без своя водач и духовен глава. Изборът за негов достоен заместник на просветител пада върху Горазд - един от най - първите методиеви ученици и който сам светецът, предсмъртно провъзгласява за моравски епископ. От своя страна Горазд като нов архиепископ среща силна съпротива от дръзката еретическа тълпа която не може да търпи да гледа Методий и след смъртта си да се бори против нея като жив в лицето на Горазд. Развенчават го и насилствено отнемат сана му, а на негово място даряват с епископска власт Вихника - "пиян от силното вино на ереста" и готов на всякакви низки постъпки, по - скоро "принизявайки трона чрез него". И по този начин колкото този трон чрез Методий бе се прославил и въздигнал над много други, толкова чрез Вихника той паднал в бездната на безславието. В тези дни на силни междуособици между последователите на Методий и титулувани заслужено с названието учители и еретиците заграбили епископската енориашия в Моравия. Проповедниците на христовата вяра Гораст - потомък от Моравия, знаещ добре и двата езика и славянски и български, Климент презвитариански "човек най - учен", Лавренти, Наум, Ангеларий - тях а и мнозина други забележителни мъже биват затворени и оковани във вериги със забрана за всякакво посещение от близки и роднини, последователи. След тези изтезания - държани гладни те биват изгонени от Моравия със забрана за завръщане. Унизени не само от изгонването, но и от варварския метод на войниците - съблечени голи на студения вятър и заплашвани с оръжие те били изхвърлени извън пределите на Моравия. Оставени в това положение те се разделят и Климент, Наум, Ангеларий се насочват към България с надежда за убежище. В първото село което срещат биват приютени от благочестив селянин, чиито син е болен и умира, там те чрез молитва го спасяват. Този момент може да сравним с Библията и как Исус Христос спасява хора само с докосване или молитва. След чудото продължават пътя си към река Дунав и като стигат до нея я преплуват и влизат в пределите на България.

Срещат се с Боритакана който по това време е бил пазител на града и подвойвода на княз Борис. Като разбира какви са тези хора войникът ги посреща и нагостява след което ги изпраща при княза, защото знае, че той "жадува за такива люде". Борси ги посреща като най - близки и чакани гости - дава им първо прилични свещени одежди и ги обсипва със всякакви почести и нарежда да им дадат най - луксозните жилища.

Ден след ден князът търсил вниманието на учителите за свое просвещение и християнизиране на българския род, слушал разказите им и чрез тях прочитал светото писание. Княз Борис решил да изпрати свети Климет в Кутмичевица, като му създал всякакви условия за разпространяване на правата вяра и да учи народа на християнски закони. Владетеля дарил Климент с три къщи: Дъвол, Охрид и Главеница. Посещавайки тези области учителят проповядвал "заповеди Христови" и учил "езическите люде" на праведен живот. Климет неуморно се трудил, показвал буквите на някой или на други, разкривал смисъла на светото писание, пишел книги. Всичко това в продължение на седем години, а на осмата княз Михаил - Борис - осветен княз български умира. Негов наследник стават синът му Владимир който князувал четири години и се споминал, а наследник останал брат му Симеон. По възгледи досущ като баща си Борис. Довършва мисията и разширява "божествената проповед", като построил църкви навсякъде и с това затвърдил божия закон. Симеон назначил Климент за пръв епископ на българския език (епископ на Дръмбица).

С голямо старание след като е разбрал, че свещениците в България не разбират и не могат да проникнат в словото божие, а и да го обяснят на народа, поради това че е написано на гръцки той съставил за всички празници "поучителни слова, прсоти и ясни, несадържащи нищо трудно за разбиране, но такива каквито били достижими дори за най - простия българин".

Към делата на свети Климент можем да причислим освен многобройните песни - канони, похвални слова и други и манастира в Охрид, който е построил с най - голямо желание и любов към бога.

Донесъл от Гърция всякакви плодовити дървета и с тях облагородил дивите дървета. След дълги години на вярност към божието дело той решил поради старост да се оттегли от епископския пост от притеснение да не се посрами. С тази молба се отнесъл към цар Симеон, но тя не била удовлетворена. И не след дълго Климент заболява в манастира си и починал.

След себе си оставил многобройните писания да свидетелстват за делата му и така увековечил името си.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Просторното житие на Св. Климент Охридски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.