Проучване за село Ичера


Категория на документа: Други




ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ ПО ЕТНОКУЛТУРА И ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

НА ТЕМА :ПРОУЧВАНЕ ЗА СЕЛО ИЧЕРА

ИЗГОТВИЛ:ЦВЕТЕЛИНА АСЕНОВА
2РИ КУРС СОЦИОЛНА ПЕДАГОГИКА
Фак. №243

Проучването ми е за Ичера-село в Югоизточна България, намира в община Сливен, Област Сливен. Село Ичера е едно от най-красивите в Стара планина, запазило визията и спомена за миналото. То носи някакво необяснимо спокойствие, буди уважение и гордост, радва със страхотни гледки и десетки възможности за една страхотна почивка. В селото успях да разговарям с 8 души,които ми разказаха за историята на селото и част отсвоята собствена.Разположено е на 23 км от град Сливен. Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната крепост "Сикера" от IV - V век. Смята се, че от названието Сикера произхожда и днешно име на Ичера. Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът.Баба Радка ми разказва легенда,която нейната баба й е разказвала като малка-тя разказва, че царят на българите Симеон Велики е дарил селото, заедно със земите към него чак до нос Емине на най-верния си болярин, в знак на благодарност за неговата преданост. Самият той не веднъж го е посещавал често, за да ловува тук и да вижда най-красивите момини очи, които някога е срещал под небето. Възможно е първите заселници да са бегълци от чума, от разбойнически набези.През 1592 година поп Люцкан е намерил убежище в Ичера,тогава грамотността се е предавала по наследство.Началото на Ичеренското училище е покрито с мрак.В историята на селото е записано,че местното училище е създадено през 1820 година-като килийно.Но поради факта,че около 1300 година са живяли възраснти грамотни хора,учили първоначално в Ичера се установява,че тук е имало училище много по-рано от 1820 година.Какво е било това училище,кой е учил в него и що е учил-за всичко това не се знае нищо.До 1850 год. Ичеренското училище било килийно.Най-старият запомнен учител в Ичера е бил поп Вълчо.Между 1827-1830 год.,по време на руско-турската война,не е имало училище,понеже в селото постоянно квартирували турски и руски войски. След това, като нямало друг учител, Ненчо Узунов е учил децата в едно отделение на кръчмата си няколко години. Между 1835 и 1840 година бил проводен от сливенския владика, гъркът Ненчо Катрахоняка да пее в параклиса и да учи децата на гръцко четмо и писмо, обаче той не можал да изпълни мисията си. Понеже нямали добър черковен певец, а той пеел хубаво и знаел черковния ред, задържали го известно време да пее, но никой баща не пуснал детето си при него да се учи на гръцки.
За черква се построява едно съвършено ново здание, а за училище се нагодява една подарена на черквата къща. Първенците решават да изберат учител, който да се е учил повече, който да се занимава само с обучението на децата, за да ги изучи по-добре, който да бъде черковен певец и помощник на черковните настоятели и общинските съветници. Пръв учител при тези условия бил даскал Кочо Събев, родом от Ичера. Като младеж той заминал за Бесарабия, там работил като градинар няколко години и от там се ограмотил и се върнал в родната Ичера. После следвал в килийното училище в Котел. През първите три години като даскал учил децата срещу заплащане от родителите, а след това бил ангажиран от Общинския съвет. За помещения на занятията е служел долният етаж на собствената му къща.
Дядо Асен ми разказа за построяването на първата училищна сграда. След Освобождението, на дневен ред бил поставен въпросът за построяване на съвремена сграда за училището. Учебните занятия са се водели в приспособените помещения на къщата на Марин и Цона Жекови и в две стаи в една странична постройка в черковния двор, които не само, че не отговаряли на изискванията за правилното водене на учебните занятия, но не можели да поберат всички деца подлежащи на обучение. Общинският съвет отдал на търг построяване на училищната сграда. Сградата на конака била съборена и на нейно място била построена училищна такава. През 1889г. сградата била готова и в нея започнали учебните занятия. Тя съществува и до днес и се състои от 5 учебни стаи и учителска такава. След строежа останал неизплатен дълг на общината към предприемача Ненко Колев. Той води съдебно дело, в резултат на което дългът се повишава. Църковното настоятелство отпуска пари за погасяване на дълга, който много години по-късно е изплатен на цяло. От архивните документи личат бащинските грижи на всички общински съветници, които управляват селото, въпреки нищожните финансови средства с които разполага Общината, да подпомагат младото поколение в стремежа му да получи образование. Смятало се е, че това е единствения път, то да излезе от голямата беднотия, да намери път в живота и да си осигури по-добро съществуване.
Във връзка с желанието на родителите, да дадат на децата си по-високо образование, а в същото време нямайки средства да ги изпратят извън селото на училище. Назрява въпросът да се иска от държавата откриване на прогимназия. Било обещано да се открие прогимназия при условие, че Общината построи съвремена сграда. Общината не разполага с такава голяма сума за тази цел. Тогава Общинския съвет подкрепен от населението, взема решение да се събират средства от доброволни вноски. Образувал се инициативен комитет, в който влизат и общинските съветници - определена била минимална вноска от 20 лева за всички жители на селото. На всички, които са на работа извън селото били изпратени писма. Всички са се отзовали, нямало е случай някой да откаже.
Средствата за строежа били събрани както следва:
1. Доброволни вноски
2. От капитала на Читалището
3. От капиатала на Овчарското дружество
4. От капитала на Земеделското дружество
5. От Черковното настоятелство, което подарило тухлите и керемидите за строителството от собствената си керемидарница.
6. Общината дала отсичането на дървените материали от общинската гора, безплатно.
7. Работниците и земеделците, участвали със своя доброволен труд, безплатно.
Къщата на Марин и Цона Жекови, която била завещана на Църквата била съборена, за да се построи на нейно място сграда за прогимназията. Строителството било извършено без участието на архитект и без предварително одобрен архитектурен план. Със строителството се е бързало, и е било извършено под ръководството на местния строител Иван Стойнов. Общината със свои средства обзавела помещенията на прогимназията с училищния инвентар и покъщнина - чинове, маси, столове и други. Сградата била завършена в опредления предварително срок и била одобрена от комисията на Министерството на народната просвета и учебните занятия започнали. Прогимназията била наречено на името на Георги Сава Раковски, тъй като за кратко време е пребивавал в Ичера. Откриването е станало със започването на учебната 1910-1911г. Най-интересното на тази сграда е, че двете стени между класните стаи, били направени от дървен боров материал и подвижни. При нужда двете стени се снемаха и трите класни стаи се превръщаха в една зала, в дъното на която беше построена сцена. По този начин сградата на прогимназията, служеше и за театрален салон, където се даваха представления от местната любителска трупа.
Читалището е основано през месец февруари 1872 година. През същата година в Ичера е пристигнал Левски(на 13.11.). Има изказвания, че читалището е било основано за прикритие на основания в Ичера Таен революционен комитет. Основател на читалището е бил тогавашния учител Хаджи Панайот Гакев, именувано "Надежда". Кушбунар e високопланински извор, разположен на около 1050 м н.вис. в едноименната местност, всред 400-годишни букови дървета.
Рядко живописен, известен още на траките, прочут с лековитите си свойства далеч от Сливен още преди много години. На запад, в близост до него е била съградена малка църква, посветена на "Преображение господне", останки от която е имало до края на ХІХ век. В този ден идвали болни и здрави, за да се потопят във водите му с надеждата за здраве и дълъг живот. За извора е писано в хрониките на летописеца Махмуд Герей, който придружавал през 1702 г. кримския Султан Селим Герей, дошъл тук да търси целебна сила.
Изворът и местността се свързват и с хайдушкото движение - тук са се събирали славните хайдути Злати Кокарчоолу, Кара Колю, Никола Аджема, войводите Панайот Хитов и Хаджи Димитър, Васил Левски като знаменосец в четата на П.Хитов.
На 6 май 1876 г., пред развятото знаме полагат клетва четниците с предводители Стоил войвода и апостолът Иларион Драгостинов, преди жестоките битки край селата Нейково и Жеравна и гибелта на повечето от тях.
За Кушбунар се носят и легенди. Чудодейните свойства на водата подмладявали заболелите орли, малките орлета превръщали в мощни, силни птици, а на старите, изнемощели
господари на небето придавали за последно сили, за да се издигнат, понесат и намерят утеха в смъртта си удряйки се в зъберите на Сините камъни.
Най-редовния обичай в селото е "сбора". Това обикновено са три дни - петък, събота и неделя. Определят се като втората неделя на месец август. Датата не е точна и всяка година е различна. Със събитието се цели именно събирането на всички родом от селото. Традиционно се посещава местността "Ямата", и се устройват угощение и забавление. Напоследък това събитие се радва на интереса и на гости.
Извън празниците по християнския календар, в Ичера се празнуват и такива останали по предание от древността. Денят след Димитровден е миши празник. През този ден домакинята - ичеренка не работи, не преде и не тъче, но може да отиде в гората да бере дърва.
Вълчите празници се празнуват на следващата неделя, след кулашки заговезни и продължават три дни, никой нищо не работи. Седмицата се казва вълчата неделя.
По отношение на материалите, от които е била изграждана ичеренската къща, наречена днес "камчийски тип" - цялата нейна конструкция е само от дървен материал, включително външните и вътрешни стени - с дебели дъбови дъски. Стрехите са много широки до 1.20м. Това разхищение на дървен материал е ставало, защото ичеренското землище, където Общината се е разпореждала като собственик, е било заето от многовековни девствени гори.
По време на турското робство единственият турчин, който е живял в селото е бил управителят в конака. Един от управителите е бил с чин юзбашия(капитан,началник), построил чешмата, която се намира на 3 км.от селото, по пътя за Сливен, позната под името Юзбашийската чешма. В селото е нямало и няма други етноси освен българи. Днес в селото има 169 жители. Чистият въздух и прекрасната природа правят това място неповторимо. Селото е обградено с гори и красиви поляни, изпълнени с ароматни билки и гъби. Ичера подхранва любопитството към миналото, носи уют в настоящето и знание за бъдещето.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проучване за село Ичера 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.