Психология на възприемането на музика


Категория на документа: Други


ШУ "ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ"
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА
ПО
ТЕОРИИ И СЪВРЕМЕННИ НАПРАВЛЕНИЯ
В МУЗИКАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ

ТЕМА:

"ПСИХОЛОГИЯ НА ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА МУЗИКА"

ШУМЕН

2012 ГОДИНА

Психологията на музиката е сравнително млада наука в практиката ва света. От първите системни разработки в тази област на Хелмхолц ни делят не повече от 150 години. Естествено е през този период музикалната психология, като част от общата психология, да следва нейните фундаментални постановки, категории и понятия, да ги конкретизира в сферата на музикалното преживяване и с това да разкрие техните характеристики.

Кръгът от проблеми на музикалната психология е достатъчно широк. Обхваща всичко, свързано с музикалните способности, музикалното творчество и всеки вид музикална дейност, музикалното възпитание и образование. Е. Незнаикински дава следното определение за Музикална психология: "дисциплина, която изучава психологическите условия, механизми и закономерности на музикалната дейност на човека, а също и тяхното влияние върху строежът на музикалния език, на формиране и историческо развитие на музикалните средства и особеностите на техните прояви.

Категорията Музикална психология е свързана не само с общата психология, но и с музикознанието, педагогиката, акустиката, естетиката, социологията, историята. В резултат на развитието и се формират няколко направления :

-педагогическо направление - музикално възпитание, общо и професионално музикално образование;

-музикално- теоретическо направление - формиране и развитие на средствата на музикалните изразни средства;

-социологически - битуване на музиката в социума;

-психологически и медицински - здравословното влияние на музиката върху човека и животните

Изхождайки от закономерностите на възприятието на произведенията на изкуството, музикалната психология разглежда въпроса за това, какви данни трябва да отчита композиторът при построяването на произведенията си, за да ги направи достъпни за възприемане и дълбоко въздействие. Предмет на изследването ù са също психологичните проблеми на музикалното възпитание на децата и на възрастните - пътищата и начините за развитие на възприемчивостта към музикалните произведения, формирането на музикален вкус, условията за израстването и развитието на музикалните способности. Един от процесите, които изследва психологията на музиката е този на възприемането на произведенията - тези психологични условия, които го правят дълбоко и пълноценно, които разкриват особеностите на художественото възприятие, в частност - музикалното.

Речникът по психология ни разкрива следното определение за музикално възприятие. Това е "процес на възприемане и преживяване на музикалното произведение от слушателя, в който решаващи са неговите способности, навици и емоционални особености... Цялостното музикално възприятие на произведението включва познаването и преживяването на неговите музикално-естетически и идейни особености и с това допринася за опознаването на действителността и за вестранното възпитание на личността." В науката има спор по отношение дали термините "възприемане на музика" и "музикално възприятие" са идентични по съдържание, или се различават по своята същност. В тази курсова работа приемам, че двете понятия са синоними и отразяват по един и същ начин характеристиките на този частен за музикалната психология проблем - психологията на възприемане на музиката.

При възприемането на музика се няблюдава явление, което е сходно с изпълнителското творчество. Тук може да се говори за нов слушателски вариант на музикалното произведение, за нова интерпретация. Новото е особено показателно за високо интелектуално, раждащо собствена концепция възприемане на музиката. Подобно възприемане е характерно за талантливите звукорежисьори, музиковеди, изследователи, критици. Следователно, слушателското възприемане, както и изпълнителското, съдържа творчески компонент и се явява съставна част от музикалното творчество, което е необходимо да се разглежда между единство на трите компонента: композитор - изпълнител - слушател.

Крайъгълен проблем в музикалната психология и възприемането на музиката са музикалните способности. Те са особен психически комплекс, който предполага успешни занимания с една или друга дейност. За развитието на музикалното творчествое необходим определен набор от общи музикални способности, които в творчеството се проявяват по различен начин, в различен обем. Те са нужни не само за създаването и изпълнението на музика, но и за проникването в нейния смисъл, за да ù се наслаждаваме.

Най-изявеният изследовател в тази област Б. М. Теплов в класическия си труд "Психология на музикалните способности" пръв ги класифицира като основни (общи) и специални (частни). Ако основните музикални способности са нужни и за слушателя (без тях човек не може да се приобщи към музиката и са я разбира в дълбочина), то специалните способности са необходими на професионалистите - композитори, музиканти, инструменталисти, вокалисти, звукорежисьори и др.

За да се занимаваш с музика или за да я възприемаш, преди всичко трябва да я слушаш. Следователно, необходим е музикален слух, който позволява не толкова да слушаме звука, но и да оценим неговите качества - тембър, мисочина, сила, продължителност, ритъм, интонация и цялостното музикално построяване.

В своя труд Б. М. Теплов излага тезата, че музикалността това е "емоционална отзивчивост към музиката". Тя е "особен комплекс от индивидуално-психологичните особености, които са нужни за занимания с музикална дейност".

Както и способностите, понятието "възприятие" в общата психология е една от основните категории. С. Л. Рубинщайн пише "възприятието се явява чувствено отражение на предмет или явление от обективната действителност, което въздейства върху нашите чувства. Възприятието на човека не е само чувствен образ, но и осъзнато отделяне на обкръжението от предмета на субекта". Следователно, авторът подчертава, че възприемането задължително предполага смислено осъзнаване на явлението, върху което сме състредоточени. Що се отнася до възприемането на музика, то това е "възприемане, ориентирано към постигането и осмислянето на тези значения, които обхващат музиката като изкуство, като особена форма на отразяване на действителността, като естетически феномен" (Незайкински, Е.)

Възприемането на музика е особено сложен психологически, многопластов процес на "представяне, памет, мислене, това е активно включване на предишен опит (не само музикален), това са различни логически свързани действия, емоционална реакция, разбиране, оценяване" (Ю. Н. Рагс). Композиторите осъзнато или не използват особеностите на възприемането на музика и чрез тях активизират всички известни качества на психиката на пубиката, за да достигнат колкото се може по-добре до слушателите си.

Осъществявянето на пълноценното възприемане на музиката свиделества за сложен многостранен процес, който оказва влияние върху интелектуалното развитие на човека, върху усъвършенстване на всички негови основни музикални способности, върху високото ниво на развитие на музикалното изкуство, най-високо постижение на което е посланието на най-добрите образци на класическата музика. Именно възприемането на нейните жанрове са необходими по- голямо интелектуално напрежение и концентрация на вниманието.

В руската психология съществува определение на възприемането на музиката като "сложна дейност, насочена към адекватното отражение на музиката и обединяваща първичното въприемане (перцепция) на музикалния материал с помощта на наличните музикален и общ жизнен опит (аперцепция), познание, емоционално преживяване и оценка на произведението (Незайкински, Е.)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на възприемането на музика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.