Първо българско читалище в град Свищов


Категория на документа: Други




РЕФЕРАТ

ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЧИТАЛИЩЕ В ГРАД СВИЩОВ

Особеното географско разположение на Свищов, усилената търговия, съприкосновението на свищовските търговци и граждани с Румъния и други, по-отдалечени и по-развити в културно отношение страни, това са условията, които помогнали на Свищов да заеме в културно-просветно отношение едно от първите места между другите градове в България. Интензивното стопанско развитие на Свищов през Възраждането и благоприятните икономически условия определят и промените, които настъпват в духовната сфера.
Фактите в това отношение са известни и те имат отредено място в националната летопис: първо българско светско училище, първи издания на учебно-педагогическа литература, първо читалище, първи певчески хор. "Чужденци" са много от изтъкнатите дейци на този град в миналото. Особеното в интелектуалния живот на Свищов било това, че населението на този град умеело да привлича талантливи хора от цялата страна, ограждало ги с внимание, осигурявало им необходимите условия за творческа работа. И те оставали тук трайно, в повечето случаи - завинаги. Макар и заети като идея от чужбина, у нас читалищата още в началото имат тази особеност, че са институт с многостранна дейност, с многолика насоченост в рамките на общото си културно предназначение. Никъде, не само в Европа, но и в света изобщо, организацията на читалищата не е като у нас. Тук те са и книгохранилището на града, което осигурява нужната литература, и читалня, и театрална сцена, и певчески подиум, и мястото за съхраняване на музейните експонати, и не на последно място широкообществена трибуна. Читалищата в миналото са били истински общограждански клуб, който възпитава култ, почит към родното, задружност, единство в мисли, чувства и дела. Те са повдигали и крепели националното съзнание, били са извор на свободолюбивия дух на българина. Такова е и Свищовското читалище, създадено през 1856г. Докато откриването в Свищов на първото светско училище било дълго време поставяно под съмнение, въпросът за това, че тук е открито първото българско читалище е бил винаги вън от всякакъв спор. "Народното Свищовско читалище", на което наследник е сегашното "Еленка и Кирил Д.Аврамови" е основано на 30 януари 1856г. На тази дата учителите Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов се събират в дома на Димитър Начович и учредяват "читалище с музеум". За откриването му съобщава цариградския в. "Турция", бр.49 от 1866г. За основател на читалището се смята и Александър Шишманов, първият негов председател, името на който е пропуснато в протокола. Значителен е фактът, че трима от петимата основатели са учители. При това Емануил Васкидович, поради това, че е бил най-начетен, е играл много важна роля. Той е написал учредителния протокол и проектоустава на читалището. Той подарява личната си библиотека от 800 книги, създавайки по този начин основата на библиотечния фонд на новия културен институт. Определена заслуга за създаването на читалището има и Георги Раковски, който няколко пъти е идвал в Свищов и е поддържал връзка с изтъкнати негови граждани. Неговите внушения са били насочени към това - да бъде създадена една културна организация, която да има дълбоко патриотичен характер и да бъде в услуга на националноосвободителното движение. Прогресивната линия на читалището се определя и от това, че в настоятелството са избрани патриотично настроени търговци, представители на учителската интелигенция, занаятчии, здраво свързани с трудовите слоеве. Неговите решения отразявали интересите на народа. Поради това била активна намесата на читалището в обществените работи. В читалището е била съсредоточена не само културната, но и обществената дейност. Не е имало ярка обществена проява, която да е била организирана по начин, който да го игнорира като фактор в живота на града. Най-големите дарители са били предимно от средата на онези местни търговци, които са живели почти изключително в чужбина или пък са поддържали много тесни и постоянни икономически връзки с други страни. Техните намерения са били наистина безкористни, те са ръководени единствено от идеята да помогнат за културното издигане на своя град. Един от най-известните е: Филип Секеларевич, свищовлия, живеещ във Виена. С неговата финасова подкрепа е построена сградата на първото българско училище. Така той се смята за първия дарител на просветата в страната ни. Филип Секеларевич слага началото на своеобразна традиция в Свищов, която е продължена и след Освобождението. Неслучайно Свищов бил наричан още "Градът на дарителите" . Учредителите и членовете на читалището събират 37000 златни гроша. Щом било оповестено откриването на читалището, веднага започнали да постъпват дарения от щедри благодетели. Г-жа Анна, съпруга на Христо Секира от Браила дала сто фиоринта сребро. Атанас Икономов завещал на читалището 3000 гроша. Най- щедрия дар на свищовската община правят Еленка и Кирил Д.Аврамови, които дават 200 000 златни гроша за построяване на театър и читалище. С даренията на отделни лица и организации се попълва книжния фонд на библиотеката: Христо Златев, учител в Александрия, подарил за библиотеката една ръкописна стара книга; учителят Васил Манчев подарил ценни ръкописи, Димитър Костович предоставил безвъзмездно редица ценни издания, редакцията на "Цариградски вестник" изпратила цяла библиотека и едно годишно течение на вестника. Сръбското книжовно дружество в Белград обогатява читалищната библиотека с повече от десет ценни издания. За успешното развитие на читалището е спомогнало обстоятелството, че към него е било привлечено вниманието на редица видни българи, живеещи в страната и чужбина. Те се отзовавали с готовност на молбата на местните читалищни ръководители за оказване на материална помощ. Най-значително е съдействието в това отношение на Н.Палаузов, Ив.Н.Денкоглу, Др.Цанков, д-р Г.Атанасович. Читалищното настоятелство решава читалището да се помещава в една стая на училище "Св. Преображение", която да се мебелира. Решили още, че читалището ще бъде отворено всеки ден за всички членове. Търсело се и отделно помещение, в което да бъде настанено читалището. През първите пет-шест години организационното и материално състояние на читалището, благодарение на инициативността и далновидността на неговите ръководители, било много добро. До такава степен,че то било в състояние да отделя средства за учене в чужбина на способни младежи. Възможностите му позволявали да издава учебници и да оказва финансова помощ на училищата. През този период читалището разгръща съдържателна и многостранна дейност: събира значителен книжен фонд и открива библиотека и читалня; установява връзки с изтъкнати българи- дейци на нашата култура в страната и в чужбина, популяризира техни издания. В периода 1860-1865г. се забелязва упадък в дейността на читалището. Противоречията между прогресивните сили и реакционно настроените чорбаджии се изострят и последните временно вземат връх. Те се стремят да изменят демократичната и патриотична насока в дейността му, да го откъснат от революционните среди и за известно време постигат чувствително намаляване на обществената и културна активност. Организационния живот е бил почти изцяло парализиран. След 1865г. обаче отново настъпило оживление, след което настъпва истински подем. Непосредствено ангажираните в националноосвободителното движение среди възстановяват предишното си влияние. Съществен техен успех било избирането на сподвижника на Раковски И.Д.Станчев за председател на читалището. Умножават се възможностите за още по-близко обвързване на културната с обществено-политическата дейност. Твърде тясна е била връзката между читалището и училището. В началото училищата подкрепят читалището и го подпомагат в материално отношение, впоследствие читалището се заема със стабилизирането на организационното и материално състояние на училищата. Преди всичко то е инициаторът за образуваната обща каса за тях и за осъществяването на единната им финансова издръжка. Много често читалищното настоятелство е играело роля и на училищно настоятелство. На много места читалището е било нещо като "училищна инспекция" - то е имало свой постоянен представител, който често е посещавал училищата и е следял педагогическата работа на учителите. На изпита то е имало свой представител, който давал доклад с оценка за всеки учител. От този доклад зависело кой учител ще остане и следващата година. Читалището се грижело за издаване на буквари на децата, както и за въвеждането на нови програми за обучение. Читалището набавяло необходимите пособия и помагала за училищата. В съдействие с общината помагало на селата в околията да откриват училища, там където нямало такива, както и всяко село да изпраща по 1-2 деца в градските училища, за да се подготвят и после да се върнат като учители в родните си села. През 1869 година настоятелството взема решение и изпраща финансови средства и 100 буквара дарение на българските училища в Македония. Този акт показва, че в дейността си то се е ръководило от общонационалните интереси, а не от ограничени местнически съображения. Подпомагало и издържало бедни, но способни ученици. Много училища се обръщали към читалището с молба да ползват книги, както и да бъдат подпомагани финансово. Голямо внимание отделя читалището и на неделните училища, които представляват изцяло негово дело. Обзавежда учебните помещения, подбира учители, определя учебните такси. Неделните училища били създадени с цел да се осигури възможност на онези, които не са могли да учат като деца, да получат по-късно образование. В тях били давани тези знания, които са били необходими за поминъка и работата на замогналото се еснафство, на търговското съсловие. Неделното училище имало следната структура: организирали се два класа - за неграмотни със занимания по четене и писане, за да получат елементарна грамотност, и още един - за онези, които са грамотни, но нямат достатъчно пълни знания, включващо познати от редовното обучение предмети. Броят на неграмотните и слабообразованите чираци и калфи в Свищов бил голям и затова се открива друго неделно училище специално за тях. Ръководството на читалището добре разбирало колко е нужно на занаятчиите образованието и затова прави възможното, за да обхване и тях в своята неделна система на обучение. Образованието в тези училища било светско, отговарящо на реалните нужди. Подхода към учениците бил социален: онези, които били бедни, не само се освобождавали от такса, но били подпомагани материално, като им се отпускали средства за закупуване на необходимите учебни помагала. Успешното организиране на неделното обучение е едно безспорно постижение на първото българско читалище. С него се допринася много за осъществяване на голямата демократична просветна идея образованието да обхване всички слоеве и групи на населението. Настоятелството решило да удовлетвори писмената молба на П.Р.Славейков, който искал граматиките на Хр.Павлович, за да ги обедини и да състави обща българска граматика. Читалищното настоятелство е играло роля и на църковно настоятелство. То е отпускало средства за нуждите на църквата, управлявало е църковните имоти и се е грижело за тяхното запазване, а свещениците са били едни от най-ревностните читалищни дейци. Читалището преди Освобождението се явява и като първа общодостъпна библиотека. Определена е специална комисия за набавяне на нови книги. В читалището постъпвали всички нови книги и периодични издания. То е организирало и абонирането на отделни лица за тези издания, занимавало се е и с разпространяването на излизащите в Цариград вестници. Библиотеката на свищовското читалище е била една от най-богатите и най-добре подредените обществени библиотеки в страната и била добре използвана от гражданите. Бил избран библиотекар, който отговарял за книгите и ги давал за четене. Бил направен абонамент за вестниците "Право", "Турция", "Дунав" ,"Зорница", три френски, един гръцки и три немски вестника. Поело грижата и за абонамента и разпространението в града на в. "Македония". Платило и абонамента за сп. Читалище, издавано в Цариград. Според решението на настоятелството книгите и вестниците не се изнасяли извън читалището. Било решено да се доставя по един екземпляр от най-новите научни съчинения на видни писатели, които да служат като ръководство за учителите по различни предмети. Както днес, така и в миналото съдбата на театъра е неразривно свързана с читалището. То е давало сцената, салона, а също и любителските трупи, подготвяли представленията. Читалището в Свищов е мястото, където започва и се развива театралната дейност. Епизодични театрални прояви е имало и преди 1870г., но те не са оставили трайни следи. Началото на истински, редовни и запомнящи се театрални спектакли поставя Димитър Шишманов. Първото театрално представление в Свищов се състояло на 1 февруари 1870г. В антрактите на цигулка свирил Николчо Сопотчанина слепия. Завесата и кулисите били доставени от Букурещ. Представлението било подготвено от Д.Шишманов; декорите направил Николай Павлович / син на Христаки Павлович/. Изборът за първото театрално представление бил на известната в онези времена "Многострадална Геновева". Още преди представянето й интересът към нея бил много голям, а след това се увеличил още повече. Дебютът се оказал изключително успешен. За един месец "Многострадална Геновева" била играна 4 пъти. За този един месец били дадени още 6 представления. След това били представени пиесите: "Запреният", "Сиромашия и честност", "Пияницата", "Злощастна фамилия", "Лукреция Борджия", "Ромео и Жулиета", "Райна Княгиня" и други, някои от които били побългарени от Шишманов. Спектаклите се посещавали добре и носели значителен доход на читалището. Така до 1 март 1870г. бил получен чист доход 5752 гроша. По броя на играните пиеси и по сполучливата сценична реализация на пиесите свищовският читалищен театър заема едно от първите места в страната преди Освобождението. Представленията били подготвяни от 27 актьори, като в едно от тях участие взели и ученици от IVклас. През първата половина на 1870г. в Свищов се основава и театрално дружество, което давало представления и в долната махала, в голямата стая на долния етаж на Петропавловското училище. През същата година в града съществувало и "детско" театрално дружество. Всички пиеси, които се изнасяли на сцената, трябвало да бъдат одобрени от русенския валия и подпечатани с печата му. Веднъж обаче контрабандно било представено едно действие от "Иванко", както и пиесата "х.Димитър и Стефан Караджа". През 1874г. за пръв път женските роли били играни от учителките Куна Ганчева и Пенка Тенекеджиева. Освен двете театрални помещения, танци и увеселения се правели около 1865г. в някои частни къщи в Свищов. Представления се правели и в девическото училище "Съгласие" и в Св. Николското училище. Когато през 1881г. в градската градина се построило специално помещение за свиканото тогава Велико Народно Събрание, по-късно тази сграда послужила за театър и градско казино. Разглеждайки репертоара на играните пиеси до Освобождението ще видим, че повечето от тях имат за сюжет някоя морална или дидактическа идея. Но успявали, без специалното разрешение на властите, да вмъкват и пиеси с патриотично съдържание. Това е потвърждение,че главната цел на свищовските ръководители на театъра, покрай морализаторстването, е била да се подхрани и засили патриотичното чувство, духът на българщината. Днес на мястото на помещението, където заседавало Великото Народно Събрание се намира монументалната сграда на читалището, със специален театрален салон. Там са давани и продължават да се организират много представления, концерти, утра, балове и др., както от местни любители, така и от гостуващи трупи. През 1862 г. В Свищов пристига Янко Мустаков от гр. Трявна, приел поканата на гражданите на Свищов да стане учител, започва работа като такъв в средната махала, едновременно с това е и черковен певец в църквата "Св. Димитрий". Той имал твърде голямо влечение към по-висока музикална култура. Ярките му музикални способности били веднага високо оценени. След като получава квалифицирано музикално образование в Букурещката консерватория, той отново поема учителското поприще в Свищов. Както всички учители от онази епоха Мустаков не се ограничава само с педагогическата си работа в училище, но активно участва и в извънучилищната културна дейност - предимно в читалището. В историята на нашата култура Янко Мустаков остава като създател на първия певчески хор - 1868 г. След като се върнал отново в Свищов той събрал около себе си няколко талантливи свищовски младежи и започнал да ги обучава на пеене. Първоначално хорът започва да пее на два гласа /две партии/ в църквата "Св.Преображение". Две години по-късно събира и оркестър, състоящ се от няколко цигулки, няколко китари и виолончело. На 27 декември 1871г. певческия хор започнал да прави представления в салона на читалището, приходите от които били разпределени по равно между читалището и общината. През 1874г. оркестърът свирел по време на антрактите на театралните представления, при спусната завеса. Както вече беше отбелязано, свищовското читалище се създава с "музеум". Но този елемент не бил достатъчно развит през Възраждането. На преден план в дейността излизали онези дейности, които са били насочени към издигане на просветно-културното и националното съзнание на гражданите. Музеят, поради естеството на събрания в него веществен материал, не е могъл така резултатно да служи на тази задача. Въпреки неразвитостта му този музей е съществувал и той е първият музей в България. Според устава на читалището музеят е трябвало да се състои от два отдела - за пергаменти и стари ръкописи, и археологически. Един от председателите на читалището съобщава, че то е притежавало около тридесет пергамента книги и други петдесет ръкописа, а също така и няколко стари български монети. Повечето от тях не са запазени. Днес се съхраняват десетина славянски ръкописи и още толкова старопечатни книги, които имат богослужебно предназначение. Това са евангелия, псалтири, требници, триоди и т.н. Археологическата част се изчерпвала с нумизматична сбирка, състояща се от български /главно/ и римски монети. Тясно свързано с учебното дело, читалището е осъществило и някои издания, предназначени за използване от училищата като учебници. Първото печатно издание на читалището е колективно съчинение на Емануил Васкидович и Георги Владикин - "Буквар за първоначалните ученици". Букварът е издаден в Нови Сад през 1857г. и съдържа 38 страници. Второто си издание читалището пуска през 1858г. Това е съчинението на Емануил Васкидович "Чистописание на българските юноши". Съдържа указания по краснопис. Обемът му е малък - 18 страници, но тиражът сравнително висок - 5000 екземпляра. Следващото издание е осъществено през 1868г. и се нарича"Методический буквар за французкий язик". Негов автор е В.Манчович. Учебникът съдържа 24 страници и е отпечатан във Виена. През 1869г. читалището издава учебника на Янко Мустаков "Нова мода буквар". Той се ползва с широка популярност. Отпечатан е в България - в Русе. Пак в Русе през същата година /1869/ излиза и последното издание на читалището - "Устав на българското читалище в Свищов". С изключение на Устава, читалището е издавало само учебници. Това се обяснява с няколко причини: с грижата на читалището за развитието на образованието и улесняване на учебната подготовка; с обстоятелството, че авторите са учители; учебниците тогава са били истинска рядкост и читалището съзнателно се "профилирало" в издаването на учебно-педагогическа литература. Свищов много рано създава своя духовна атмосфера, в която израстват фигури с национално значение. Те отразяват потребностите на историческия момент и разкриват важната роля на свищовските възрожденци в просветното и културното дело. Възходящото развитие на просветното и културното дело в Свищов през Възраждането, станало възможно в резултат на съществени промени в обществено-стопанския живот на града. То упражнява от своя страна силно въздействие върху хода на икономическите, социалните и културните процеси и дава чувствително отражение и върху положителните промени, които тогава се извършват в образователната структура на страната като цяло. В настоящия момент свищовското читалище е представено от различни състави и формации:
* Първа обществена библиотека
* Първи български хор "Янко Мустаков"
* Детско-юношески танцов ансамбъл Дунавска младост / създаден 1984г./
* Драматичен театър
* Кафе-театър
* Вокална група
* Школа по изкуствата - в нея се обучават деца в класовете по пиано, акордеон, китара, електронни инструменти и балет- класически, хип-хоп; пантомима
* Детски мажоретен състав

Източници :
1. Ганчев, Ст. - "Свищов - принос за историята му", 1996 г.
2. "Свищов в миналото и днес" - изд. Отечествен фронт, София, 1980 г.
3. Джамбазки, Хр. - "Основаване на първото българско читалище, сб. "Сто години народно читалище в Свищов", 1958г.
4. http://www.kaminata.net/prosvetnoto-i-kulturno-delo-v-svishtov-prez-vazrazhdaneto-t21551.html 19.10.2013г.
5. http://pbc-svishtov.org/ 20.10.2013г.
6. http://www.chitalishta.vlez.bg/?showpage=53065 20.10.2013г.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Първо българско читалище в град Свищов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.