Пътят на Кипър от Втората световна война до днес


Категория на документа: Други




Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Курсова работа на тема:
"Пътят на Кипър от Втората световна война до днес"

Съдържание :

1. Въведение

2. От плахи опити за борба до Цюрихско - Лондонските споразумения.

3. Конституционната криза и 13 - те предложения

4. Години на напрежение

5. Военните действия от 1974 г.

6. Пътят към ЕС или Кипър в наши дни

7. Заключение

1. Въведение:

Една от държавите в Европа която можем спокойно да определим с термина "ябълка на раздора" е днешната Република Кипър. Тя носи в себе си богатата история на елинския свят, а както се вижда от географското положение на островната страна тя е важен стратегически обект . Намира се на 70 км. южно от Турция , на 103 км. западно от Сирия и на 368 км северно от Египет,затова мнозина стратези наричат Кипър "последната крепост на запада."1

През средновековието Кипър е превзет от кръстоносците водени от английския крал Ричард "Лъвското сърце" това става на 1. Юни 1191г., а почти три века по - късно островът бива превзет и от Венецианската република през 1489. Венецианците не успяват да задържат острова много дълго преди той за пореден път да попадне в чужди ръце, този път в намиращата в апогея на своите сили Османска империя през август 1571 г. От това страда най-вече гръцкото население, което населява острова. Той за пореден път сменя притежанието си през 1878 г. когато Великобритания превзема Кипър и го прави част от своята колониална империя. По този начин "островът на Афродита" така и на печели своята независимост, ами и нещо повече превръща се в крайъгален камък в международните отношения и в частност на отношенията между гърци и турци. Тук е мястото да споменем, че по време на турската окопания на Кипър на неговата територия се населява голям брой турско население, а и част от преобладаващото гръцко сменя своята вяра, това прави претенциите на Турция към острова все по- осезаеми и закономерни.

От другата страна в зараждащият се кипърски въпрос имаме Гърция, която предявява претенции към острова като го определя за изконна част от държавата си, заради исторически и демографски причини. Същинските претенции започват да се изразяват гласно още в годините на първата световна война, когато се развива с пълна сила мегали идеята.

През двете световни войни Кипър се намира под властта на британската корона, и тъй като Великобритания е победителка във войните успява да запази острова за такъв дълъг период под своя власт, но след втората световна война започва пълното сриване на колониалните империи, това води и до първите опити на кипърците да отстояват своята независимост.

2.От плахите опити за борба до Цюрихско - Лондонските споразумения

С разпадането на колониалната система, до голяма степен се възражда и националната идентичност на много държави. Такъв е и случаят с Кипър, която в този период започва своите опити за отхвърляне на британското господство. Започват ожесточени борби на гръцкото население на острова, което се стреми да постигне "еносис" - обединение на острова с Гърция2.За това подпомагат и множество фактори:
- Разрастващата се икономическа база и икономически напредък.
- Революционното настроение зародило се в населението на острова (предимно селско) подтиквано от църквата.
- Ролята на църквата в национално - освободителното движение на острова, особено след 1950 г. и назначаването на Макариос III за архиепископ.

Друг важен фактор, на когото се трябва да се спрем по обстойно е работническата класа и нейното представителство на острова в лицето на политическата партия АКЕЛ, (Прогресивна партия за трудовия народ на Кипър) която печели мнозинство в почти всички градове на острова на изборите провели се през 1946 г. Като партията с най-голяма подкрепа тя няма как да не бъде съпричастна с масовите настроения на острова и на всеобщата воля за "еносис". Това се вижда и в резултатите на провелият се под патронажа на църквата плебисцит на 15 януари 1950г. когато от 230 хиляди кипърци 215 108 гласуват за присъединяване към Гърция, което е 96% от имащите право на глас, трябва да се подчертая,че в това допитване не участва турското население на острова, което представлява 18 % . За да съобщят на ООН и по този начин да запознаят световната общественост с резултатите от проведения плебисцит, в Ню Йорк е изпратена кипърско - гръцка делегация, която получава широка подкрепа от гръцкия представител в ООН. Позицията на Великобритания по този въпрос е красноречива и се уповава на това да не се занимава международната общност а проблема да бъде разискван от британското правителство. Погледнати от този ъгъл кипърският проблем е между Великобритания, Гърция и Кипър. В този момент когато "еносиса" изглежда все по - реалистичен, английската дипломация сменя своята тактика. Тази промяна се олицетворява в това, че тя прави всичко възможно да въвлече и Турция в спора за Кипър. От историческа гледна точна ислямската република има напълно основателно право, тъй като острова е част от историята и, и е бил под османско владение до 1878г. Английската дипломация добре осъзнава този факт, и активно започва да работи, за въвличането на Турция в спора, това се вижда и от изказването на министърът на колониите Литълтон, който на 28 юли 1954 г. казва, че всяко споменаване на кипърския въпрос би довели до отрицателно отражение върху турското обществено мнение. Същевременно в Турция се разгаря силно пропагандно движение, в медиите започва широко да се лансира тезата, че кипърския въпрос не може да се реши без участието на Турция, в Анкара и в Истанбул се провеждат многохилядни митинги, чиито послание е ясно изразено - "Кипър е турски". Реакцията на правителството не отразява призива на протестиращите, в заседание на Меджлиса от 23 януари 1950 г. министърът на външните работи на Турция Садак заявява, че не съществува кипърски въпрос и събитията случили се на острова са работа само на Великобритания.

През 1954 г. Гърция прави важна стъпка по отношение на доказване на своите претенции по кипърския въпрос, като ги внася в ООН, тази постъпка няма как да остане незабелязана от Турция и през август същата година в Анкара се основава " Национален комитет за защита на Кипър". Той официално се появява за да защити турското малцинство на острова, а и също така се лансира и една нова теза според, която чрез едно присъединяване на Кипър към Гърция, то защита на националната сигурност на Турция ще се намира в непосредствена опасност. Точно в този период (средата на 50 те години) в Анкара окончателно дооформят политиката си спрямо Кипър и Гърция, като целта им е Гърция да спре с опита си за присъединяване на Кипър и да се запази статуквото в Егейско море.

През 1954 г. започват ожесточени дебати в ООН по въпроса да бъде ли включен Кипърския въпрос в дневния ред на сесията. Пръв своята позиция изразява представителя на Великобритания Диксън, който развива тезата, че Кипър е неделима част от стратегията на НАТО за отбрана и Англия е поела пряко задължението за запазването и до развитието на тази стратегия. Той напада Гърция, като казва, че една нейна намеса в Кипър е опит от нейна страна да завладее това, което пряко принадлежи на Великобритания. Турският представител на конференцията Сарпер също дръзко напада Кипър като той изхожда от позицията, че гърците населяващи острова всъщност нямат гръцки произход, той определя тамошното население като левантийци или иначе казано една кръстоска между изтока и запада, и според него те нямат никаква причина , нито историческа,нито расова за да определят себе си като гърци.

Въпреки усилията на британския и турския представител на 23. Септември 1954 г. въпроса за Кипър влиза за разглеждане в IX тата сесия на общото събрание на ООН. Гръцкия представител А. Киру имайки зад гърба си гръцкото обществено мнение и подкрепата на кипърското гръцко население, отказва на Великобритания правото на самоопределение над Кипър. Според него протеста на турското население на острова може да се определи с един термин разделяй и владей и е пряко подтикван и инсцениран от Великобритания. Сарпер отговаря "достойно" на гръцките напатки като сравнява техните претенции с аншлиза на Австрия от нацистка Германия, според него най-доброто разрешаване на проблема е той да не се повдига повече.

На 17 декември ООН излиза с позиция която е включена в новозеландската проекторезолюция и постановява да се отсрочи обсъждането на проблема , това предложение е прието с 28 гласа, като 16 са против, а 15 са въздържали се. Въпреки отлагането му самият факт, че Кипърският въпрос е приет за обсъждане в ООН го извеждат на политическата сцена като важен за обсъждане проблем. Великобритания се чувства силно застрашено от факта, че може да се дискредитира като страна, която не спазва устава на ООН. За да не се случи това британската политика се опитва всячески да се справи с гръцките амбиции като прехвърли проблема между Гърция и Турция, и да го превърне между спор между двете държава за подялба на колониалното наследство.3 Дори нещо повече Великобритания започва да заема позицията на арбитър между двете страни, ясен показател за това е намерението и да покани представители на Гърция и Турция в Лондон, като основната тема на визитата е Кипърския въпрос. На 28 юни 1955 г. гръцкото правителство е поканена официално от британския посланик в Атина Ч. Спик. Министър - председател в този момент е П. Канелопулос, имайки в предвид новата линия на колониалната империя и намесата на Турция в спора, той се допитва и до другите политически сили в страната. ( без Единната демократична левица) Взима се решение Гърция да участва в конференцията при следните условия:
- Британското правителство да направи декларация, че приема принципа за самоопределение
- В конференцията да участват представители на кипърското население



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пътят на Кипър от Втората световна война до днес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.