Рациария, планировка и топография


Категория на документа: Други



Несъмнено важно комуникативно значение е имало и пристанището на Рациария. Останки от съответни съоръжения засега не да открити, но наблюденията върху бреговата ивица на р. Дунав и отчитането на промените в нейната конфигурация позволяват локализирането на античното пристанище непосредствено до м. Калето, т. е. северно от градската крепост (Велков и др. 1985, 127; Giorgetti 1987, 51-59, tav. VII; виж тук обр. 2).
Каптажът за главния водопровод на Рациария е на около 10 км в югозападна посока - в м. Жидовец на десния бряг на р. Арчарица (днес в землището на с. Лагошевци; виж обр. 1). Каптажът е с шестоъгълна в план форма. От него са започвали два водопровода - един зидан и един с глинени тръби. Втори каптаж с по-малък дебит, който е захранвал водопровод с оловни тръби, е установен в м. Пещерите на около 1 км източно от с. Държаница. При последното водопроводите от двата каптажа са прехвърляли реката чрез масивна мостова конструкция с дължина около 200 м. До моста, на десния бряг на реката са открити останки от охранителна кула. В близост до срещуположния край на моста пък има останки от съоръжение, интерпретирано като резервоар-колектор. От тук водопроводите са се отправяли към града, следвайки левия бряг на реката. В м. Парлозите, сред западния градски некропол е локализиран разпределителният резервоар, от който водата е била насочвана чрез по-малки водопроводи към отделните квартали. При западната порта са засечени два крайни водопровода с глинени тръби. В самия град са разкривани ограничени участъци от различни зидани, глинени и оловни водопроводи. (Biernacka-Lubanska 1973, 95 - 98, 224-225; Atanasova 1980; Giorgetti 1984, 93-97; Giorgetti 1987, 76 - 79; Атанасова 1995, 68).

Главният каптаж и зиданият водопровод са изградени, според използваните в тях тухли с печати (Bolini 1980, 100101), при управлението на император Адриан (117-138). Водопроводът с глинени тръби от м. Жидовец е по-късен - вероятно от края на III - началото на IV в. Прокарването му е било обусловено от нарасналите нужди на Рациария по това време (Giorgetti 1984, 97-102).

Наличната информация за канализационната система на Рациария е оскъдна. Един зидан канал с размери 0,26 х 0,40 м в сечение е засечен под късна улична настилка в централната градска зона (Найденова и др. 1992, 64). В края на ХГХ в. в югоизточната част на м. Калето е бил разкрит случайно участък от засводен подземен канал с вътрешни размери 1,60 х 0,55 м. Дебелината на стените е 0,60 м. Каналът се е спускал по южния склон на терасата и е достигал до р. Арчарица (Дякович 1900, 161). Предвид обратния наклон е ясно, че този канал не е водоснабдително съоръжение. Вероятно това е основният отходен канал (cloaca maxima) на античния град.
УКРЕПИТЕЛНА СИСТЕМА

От крепостта на Рациария засега е изследвана част от западната стена с прилежащите й кули и западната порта, която се предполага като главната градска порта (обр. 5/1-2). През първия строителен период куртината се състои от две успоредни стени, като предната е значително по-дебела. Градежът им е с дялани каменни блокове - по-големи при цокъла (opus quadratum) и по-малки във височина (opus vitatum). На еднакви разстояния между стените има напречни свързващи зидове. Вътрешните пространства първоначално са били свободни и в тях вероятно са се вмествали дървени стълби. При по-късна реконструкция вътрешните пространства са запълнени с кирпичи. Общата дебелина на куртината достига 3,85 м. Кулите по куртината са вътрешни, с правоъгълна форма, разположени на 31 до 33,50 м една от друга. Западната порта е фланкирана от две седмоъгълни кули, чиито запазени долни части са оформени в опус квадратум. Кулите при портата отчасти се издават и отчасти вдават спрямо куртината. Самата порта е с размери 7,60 х 5,00 м, като ширината на проходите й е по 5,40 м (обр. 6). Изграждането на представените фортификационни съоръжения се отнася към края на I - началото на II в. През следващите два века в тях са извършвани различни частични преустройства (Atanasova-

Вторият основен строителен период е в края на III - началото на IV в. Сега е изградена нова крепостна стена с дебелина около 2 м. Тя долепва до по-ранната външна стена, която е била частично съхранена и използвана като междинна платформа. Новата стена е била в смесена зидария - с камъни и изравнителни тухлени пояси (opus mixtum). Западната порта е съществено преустроена с издигането на две фланкиращи я външни правоъгълни кули. Техните останки обаче са твърде зле съхранени. Големи външни правоъгълни кули са били издигнати и по куртината. Една такава е открита на 54 м южно от портата. Вътрешните размери на въпросната кула са 10,10 х 7,80 м, а дебелината на стените й е от 1,50 до 1,70 м (Atanasova-Georgieva 1986, 439; Atanasova, Popova-Asenova 1987, 93 - 94; Атанасова 1995, 74 - 76; виж тук обр. 6). По строителните си белези крепостната стена на разширението на Рациария, засичана случайно по югоизточната и североизточната периферия на м. Калето, се свързва с този строителен период.

При хунските нашествия в средата на V в. градската крепост е пострадала чувствително, което е наложило и нейното преизграждане. Третият основен строителен период се отнася към края на V - началото на VI в. При изследвания западен сектор е осъществено надзиждане на стената от втория период. То започва от различна височина в зависимост от степента на разрушенията на по-ранната стена. Градежът на новата стена също е в опус микстум. Дебелината й е само 1,00 м, но до вътрешното й лице има зидани пиластри. При западната порта са издигнати отново две външни правоъгълни кули. Именно с тях се свързва официалния надпис за Anastasiana Ratiaria. Издигната е отново, макар и с намалени размери, и правоъгълната кула южно от портата (Atanasova-Georgieva 1986, 439, 440; Atanasova, Popova-Asenova 1987, 94-96; Атанасова 1995, 78-79; виж тук обр. 6). Установените през последните работни сезони останки пред портата предполагат наличието на втора, външна крепостна стена (proteichisma) през този период (Велков и др. 1987, 113; Велков и др. 1988, 78; виж тук обр. 5/2).

Установените на места преправки по крепостната стена и по кулите с разнороден строителен материал, включително сполии, на слаб бял хоросан се отнасят от проучвателите към времето на император Юстиниан (527-565) (Atanasova, Popova-Asenova 1987, 96). Вероятно с последните дни на Рациария трябва да се свържат кърпежите по външното лице на крепостната стена, както и преизграждането на челната стена на южната кула на западната порта (обр. 6). Градежът в тези случаи е с преизползвани материали и калов разтвор (Велков и др. 1989, 63; Атанасова 1995, 79). На места камъните и фрагментираната строителна керамика са редени под ъгъл, подобно на рибена кост (opus spicatum).

Обр. 2. Резиденцията на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия (no Kuzmanov 2000,

ГРАДОУСТРОЙСТВО

Един от изследваните сектори в защитената площ на Рациария е покрай разкрития участък от западната крепостна стена. С изграждането на новата куртина към края на III - началото на IV в., вътрешните правоъгълни кули от по-ранния период не са разрушени, но вече не са използвани като такива, а са преустроени в помещения с различни функции. Южната полигонална кула при портата е облицована отвътре с тухлен кожух и е пригодена за обитаване (обр. 6). В северната полигонална кула пък е устроена железарска работилница. Разкритите няколко правоъгълни помещения, наредени покрай ранната крепостна куртина северно от портата, също се интерпретират като работилници или като складове. Вероятно по това време, краят на III - началото на IV в., непосредствено на юг от портата е изградена банска постройка с няколко помещения. Едно от тях е с префурниум и с подова отоплителна инсталация със зидани тухлени арки (обр. 5/3). По-късно, когато банята вече е изоставена, тук е издигната голяма правоъгълна постройка. Най-късните останки в участъка южно от портата са от верижно наредени помещения, опиращи до крепостната стена. За разлика от по-ранните сгради, те са градени на калов разтвор, като на места вторично използваните фрагментирани тухли и камъни са в опус спикатум (Младенова, Атанасова 1981, 61-62; Младенова, Атанасова 1982, 44-45; Велков и др. 1984, 75; Атанасова 1995, 76-77, 78)1.

В близост до западната крепостна стена, североизточно от портата, са разкрити частично още при първите разкопки останки от голяма сграда (обр. 5/4). Началната й дата не е уточнена, но не е преди IV в. Макар и без употребата на хоросан градежът й е солиден, с камъни на глинен разтвор и кирпич, с дълбоки основи и сравнително дебели стени. Дължината на източната й стена, в която е установен вход, надхвърля 25 м. Входът осигурява достъп до две помещения. В едното от тях са открити много земеделски сечива, различни битови предмети и монети, най-късните от които са от средата на VI в. Сградата е изоставена е след силен пожар (Велков 1962; Велков 1965, 16; Velkov 1966, 173; Атанасова 1991, 15 - 16).

Появата на представителния комплекс, разкрит частично в централната северна градска зона (обр. 5/5, обр. 7), се отнася към началото на IV в. Основно място в него заема голяма, квадратна в план зала с една апсида от запад. Вътрешните размери на залата са 16 х 16 м. С апсидата вътрешната й дължина (запад-изток) достига 22 м. Градежът на стените навсякъде е в опус витатум (Kuzmanov 2000, 27 - 30; виж тук обр. 8). Залата с апсидата е притежавала красива подова мозайка с фигурална композиция, представяща вероятно мита за свирещия на лира Орфей, заобиколен от животни и птици (Valeva 2000). Времето на поява, местоположението и характеристиката на комплекса дават основания на проучвателя му да го идентифицира с резиденцията на управителя на провинция Крайбрежна Дакия

(Kuzmanov 2000, 37 - 41)

В границите на първата половина на V в. резиденцията е пострадала от пожар, но е възстановена приблизително в предишния си вид. Западно от залата с апсидата сега е изградено едно ново помещение с подова отоплителна инсталация (). Не след дълго, вероятно към средата на V в., комплексът отново е опожарен. Поредното му и последно всъщност възстановяване, което се отнася към края на V - началото на VI в., е внушително. В повечето помещения, включително в залата с апсидата, са издигнати мощни кръстати пилони, които във височина са се свързвали чрез арки и сводове. Върху тях се е развивал значителен горен етаж, който е поел представителните функции на резиденцията. Специфичната форма на пилоните при апсидата показва, че във височина нейните очертания са били запазени (обр. 7). Градежът на пилоните е само от тухли и хоросан. (Kuzmanov 2000, 30 - 36, 41 - 42). Мащабното възстановяване и възпроизвеждането на първоначалния план на комплекса към края на V - началото на VI в. е допълнителен аргумент в полза на предложената му интерпретация.

Окончателното разрушаване на резиденцията се свързва с аварското нашествие в 586 г. Последният етап от живота в сектора пък се свързва с няколко малки, примитивни жилища, функционирали известно време сред останките от приземния етаж на резиденцията (Kuzmanov 2000, 36-37, 42;).

В централната градска зона, южно от резиденцията, са разкрити частично няколко сгради от периода IV-VI в. Повечето са градени с камъни на калов разтвор и кирпичи. На места, най-вече при ъглите, са използвани и тухли. По-цялостно разкрита е една правоъгълна постройка от VI в., която би следвало да попадне върху трасето на декуманус максимус (обр. 5/7). През последните работни сезони в този сектор е изследвана и част от масивна сграда, чиито останки са в опус квадратум (Велков и др. 1983, 50; Велков и др. 1985, 127; Велков и др. 1987, 114; Велков и др. 1989, 63 - 64; Велков и др. 1990, 93; Велков и др. 1991, 109-110; Найденова и др. 1992, 64)2.

В североизточната градска зона е изследвана отчасти една сравнително голяма жилищна сграда (обр. 4/2, обр. 5/8). Разграничени са няколко строителни периода, но информацията за по-ранните от тях е все още твърде оскъдна. Към края на IV - началото на V в. теренът тук е бил значително повдигнат. При последвалото преизграждане на сградата са използвани обработени и необработени камъни, фрагментирани тухли и кирпичи. Покривът е бил с дървена конструкция, покрита с тегули. Вътрешните разделителни стени са по-слаби - с плет, обмазан с глина. В едно от помещенията, което има тухлена подова настилка, е открито съкровище със златни накити и сребърни предмети. Сградата е опожарена и разрушена при хунското нападение през 40-те години на V в. По-късните останки в сектора, отнасящи се към VI в., са градени с разнородни материали на калова спойка (Giorgetti 1987, 45 - 49; Велков и др. 1988, 79; Джорджети 1988; Велков и др. 1990, 93).

В ограничен сондж в източния край на м. Калето, при днешната археологическа база са разкрити останки от съоръжение, за което се предполага, че е било с култови функции (Giorgetti 1987, 51).

Ранните сведения за видими монументални останки в м. Калето (Дякович 1900, 160 - 161) днес не са особено полезни, тъй като върху съвременния терен не е запазено нищо от тях. За съжаление, строителните материали и архитектурните детайли, разпиляни днес около и в пресните иманярски изкопи, свидетелстват за загубена научна информация.

Върху споменатата по-горе въздушна снимка - в централната южна градска зона, вън от първоначално защитената площ, - личат очертанията на огромна сграда с правоъгълен план, в който са вписани симетрично различни помещения и зали. Три апсиди от юг - централната е най-значителна, - допълват плана (обр. 4/7) и го правят сравним с плановете на банските постройки от т. нар. императорски тип (Giorgetti 1987, 43 - 44, tav. B). Площта на тази предполагаема баня в Рациария възлиза на около 9 дка - значително повече от всички изследвани у нас антични бани, включително от известните терми в Одесос (днешната Варна).

През по-голямата част от времето на съществуването си Рациария е притежавала значителни предградия. На юг и изток от укрепения град, по левия и по десния бряг на р. Арчарица (обр. 2, обр. 3) са засичани случайно основи и стени от постройки, тухлени подови настилки, отоплителни инсталации и т. н. Открити са и най-различни находки. Предградието по левия бряг на реката, т. е. по-близкото до крепостта, се очертава като жилищно. Видът на съоръженията и находките по десния бряг на реката дава основание да се допусне, че тук е имало занаятчийски квартали. Функционирането на предградията по двата бряга на реката се отнася общо към периода II - средата на V в. (Атанасова 1964, 24, 28; Атанасова 1991, 11, 13 - 15)

При разкопките, проведени в м. Ялията на около 250 м северозападно от западната градска порта (обр. 3, обр. 4/8) са разкрити части от представителна жилищна сграда (domus suburbana), включително полихромна подова мозайка с геометрични мотиви и фигурални изображения. Сградата е функционирала откъм средата на II до края на III в. Предполага се, че е резиденция на административното лице, което е упражнявало контрол върху дейността на пристанището. Към края на III - началото на IV в. сред останките на предполагаемата резиденция започват да се вкопават гробове и гробници. В края на IV в. тук е издигната скромна по размери (18 х 14 м) трикорабна едноапсидна християнска базилика с тухлен под. Към средата на V в. култовата сграда е претърпяла разрушение, но е възстановена без съществени промени в плана си. Съществува до края на VI в., когато отново е разрушена и изоставена (Giorgetti 1987, 59 - 76, tav. VII-XVII, D). Конкретните функции на тази култова сграда все още не са изяснени (гробищна църква ?).

Значим проблем на градоустройството на Рациария е този за начина и мястото на разполагане на щаба и частите на XIII Двоен легион, дислоциран тук в края на III в. Д. Джорджети допуска, че за целта е бил изграден обособен военен лагер с размери около 100 (север-юг) х 60 м в северозападния край на м. Калето - на около 120 м северозападно от западната градска порта, непосредствено на юг от м. Ялията (обр. 4/6). Предположението на автора се базира основно на въздушната снимка (Giorgetti 1987, 49 - 51; виж и Иванов 1999, 258 - 259). Разпознаването на въпросния лагер по снимката съвсем не е убедително. Археологически проучвания в съответния сектор не са извършвани. В пресните и дълбоки иманярски изкопи там обаче личат останки само от гробни съоръжения, при това от II - IV в.

На Балканите има случаи, когато до значителни и вече укрепени градски центрове към края на III - IV в. се изграждат крепости с военни функции - например до Пауталия и до Дуросторум. В сравнение с размерите на т. нар. лагер в северозападния край на м. Калето обаче тези военни крепости са неколкократно по-големи, а съответните градски крепости пък, за разлика от тази на Рациария, не са били разширявани (Dintchev 1999a, 46, 49, 60). Следва да се изтъкне още, че посочените случаи са изключения предвид промените във военната организация и по-точно в начина на стациониране на военните части. За разлика предходния период, тенденцията към и след края на III в. е значителните военни гарнизони да не се обособяват от градовете и селищните центрове изобщо, а да се инкорпорират в тях (Lander 1984, 259 - 261, 302; Dintchev 1998, 100 - 101; Dintchev 1999b, 172). Поради това смятам, че е по-вероятно щабът и казармите на XIII Двоен легион да са в защитената градска площ на Рациария, включително в късноримското й разширение, а не вън от нея.
НЕКРОПОЛИ



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Рациария, планировка и топография 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.