Раменна става


Категория на документа: Други


Абдукцията и аддукцията на лопатката се осъществяват едновременно с протракцията и ретракцията на клавикулата в стерноклавикуларната става.Протракцията на скапулата дава възможност за относително удължаване на горния крайник и увеличава диапазона на достигане с ръка при протягане напред.Ретракцията се проявява основно при движения,приближаващи ръката към тялото.При движенията в трансверзалната равнина клавикулата следва скапулата,движейки се в стерноклавикуларната става,докато в акромиоклавикуларната става се извършва напасващо ротиране напред или назад,с цел лопатката да следва извивката на гръдния кош,без да се отлепва от него.
Няколко мускула контролират подвижността на скапулоторакалната става и пораади това имат важно значение за общата кинематика на раменния комплекс.При статични положение във фронталната равнина,скапулата се стабилизира основно от балансираната тензия на m.trapezius pars descendes,m.levator scapulae и тежестта на горния крайник.В сагиталната и трансверзалната равнини на m.pectoralis minor,mm.rhomboidei u m.seratus anterior.При движение тези мускули проявяват динамичен синергизъм за контрол и задържане на скапулата и респираторно гленоидалната ямла в оптимална позиция спрямо главата на хумеруса.

Стерноклавикуларна става
Стерноклавикуларната става е единствената директна връзка на аксиалния скелет с горния крайник.Това е седловидна синовиална става,която свързва стерналния край на ключицата и manubrium sterni.Клавикуларната ставна повърхност е по-обширна от стерналната.
Между двете ставни повърхности се разполага фиброхрущялен диск.Той играе ролята на амортизатор на компресионните сили,особено при опора върху изпънат горен крайник.Също така диска увеличава ставната конгруетност и подсигурява ставата срещу краниално луксиране.Той е така разположен,че се плъзга и спрямо клавикулата и спрямо стернума.При елевация и депресия диска се плъзга спрямо ключицата,а при протракция и ретракция се плъзга спрямо стернума.
Стерноклавикуларната става е с малка конгруентност,но разчита на здрава лигаментарна стабилизация.Лигаментите теглят клавикуларната ставна повърхност медиално и каудално и по този начин я задържат към стернума.Ставата се подсилва от три основни лигамента-стерноклавикуларен,костоклавикуларен и интерклавикуларен.

Акромиоклавикуларна става
Акромиоклавикуларната става е плоска синовиална става,свързваща дисталния край на клавикулата и акромиона.Ставните повърхности са инконгруентни и имат вариабилна форма,близка до плоската (могат да бъдат както леко конвексни,така и леко конкавни).Наклонът на ставните повърхности спрямо вертикала е вариабилен.Колкото по вертикално са разположени ставните повърхности,толкова по-малко ставата може да се противопоставя на вертикалните ножични натоварвания.
Ставата има три степени свобода на плъзгателни движения.Основната й функция е да свързва подвижно клавикулата със скапулата.По този начин освен съдружествените движения,скапулата има възможност за допълнителна самостоятелна подвижност спрямо клавикулата и торакса.
Акромиоклавикуларната става е слабо стабилизирана.при някои хора съдържа фиброхрущялен диск,а при други не.Тъй като до 2 годишна възраст ставата представлява синдесмоза,при някои хора и след това остава малък менискоид с вариабилна форма и размери.Ставата има тънка капсула и два основни лигамента-акромиоклавикуларен и колакоклавикуларен.
Основните движения в акромиоклавикуларната става са в три направления-наклон на скапулата напред и назад около фронталната ос,ротиране на скапулата напред и назад около вертикалната ос и ротиране нагоре и надолу около предно-задната ос.Освен това акромиоклавикуларната става позволява и ротирането на клавикулата по надлъжната й ос.
Ротирането на скапулата напред и назад й дава възможност да следва извивката на гръдния кош при абдукция и аддукция.При ротиране напред гленоидалната ямка се измества вентрално,а при ротиране назад дорзално.Ако това движение в акромиоклавикуларната става липса,то при абдукция лопатката би се изместила само латерално,без гленоидалната ямка да промени ориентацията си напред.При това само медиалният ръб на лопатката би останал в контакт с торакса.Вентралното ориентиране на гленоидалната ямка е особено важно при флексия на хумеруса.По този начин тя застава зад главата на хумеруса и така се противопоставя на дорзалното луксиране на ставата.
Накланянето на лопатката напред и назад се осъществпва около напречната ос.При наклон напред краниалният ръб на скапулата се измества вентрално и,докато долният й ъгъл отзява от гръдния кош,измествайки се дорзално.Прибирането на скапулата се осъществява по обратен механизъм.Целта на тази подвижност е запазване на плътен контакт със стената на гръдния кош при елевация и депресия на скапулата.Също така тази подвижност дава възможност за ротирането на клавикулата назад,тъй като при директно увеличаване на скапулата,долният й ъгъл трябва да се "забие" в гръдния кош.
Ротирането на лопатката нагоре и надолу е основен компонент в скапулохумералния ритъм.Това движение се извършва едновременно в стерноклавикуларната и акромиоклавикуларната стави.Въпреки твърденията за малката подвижност на акромиоклавикуларната става се счита,че половината от ротирането на скапулата нагоре и надолу предно-задната ос се извършва именно в нея.
Според конвексно-конкавното правило при извършване на физиологични движенияс мишницата конвексната глава на хумеруса се плъзга в противоположна на тях посока.Абдукцията и аддукцията се оцъществяват в сагиталната равнина около предно-задна ос на движение.При абдукция настъпва претъркаляне на главата на хумеруса нагоре,което се компенсира от каудално плъзгане.Ако това каудално плъзгане не се осъществи,още при достигане на около 22° абдукция на мишницата,главата на хумеруса ще се е опряла краниално в коракоакромиалния свод и движението няма да може да продължи.Освен това достигането на нормалните около 120° аналитична абдукция в гленохумералната става е невъзможно без едновременно външно ротиране на хумеруса,за да може tuberculum majus да мине зад стеснената част ма коракоакромиалния свод.В противен сличай ще се предизвика ранен контакт,който ще ограничи движението.При скапция не е необходима такава едновременна външна ротация,поради естественото избягване на контакта между tuberculum majus и коракоакромиалния свод.Това се дължи на ретроверзията на главата на хумеруса и алинирането й с вентрално насочената равнина на скапулата.
При аддукция настъпва обратното взаимоотношение между търкаляне и плъзгане.
Флексията и екстензията се осъществяват в сагиталната равнина около медио-латерална ос на движение.Поради инклинацията на главата на хумеруса спрямо диафизата,движението е предимно ротаторно плъзгане.Конвексната глава на хумеруса се плъзга и в посока обратна на извършваното движение,но в значително по-малка степен отколкото при абдукция и от капсуло-лигаментарния апарат.При флексия се обтягат дорзалните структури,а при екстензия се обтягат вентралните.
Флексията само в гленохумералната става е около 120°.Движението се съпровожда с вътрешна ротация,тъй като след 90° се обтяга коракохумералния лигамент,което предизвиква вътрешноротаторно теглене.Екстензията на хумеруса се осъществява почти изцяло в гленохумералната става-обикновено до 40-45°.
Вътрешната и външна ротация се осъществяват около надлъжната ос на хумеруса.Поради инклинацията на хумералната глава и отклонението на ставните повърхности,ротаторните движения са свързани с противоположно плъзгане на главата на хумеруса-при вътрешна ротация дорзално,а при външна ротация вентрално.Тези плъзгателни движения позволяват значителен обем на ротациите,без главата на хумеруса да се луксира спрямо гленоидалната ямка,която е с много малък размер.
Рoтаторните движения на хумеруса се осъществяват предимно в гленохумералната става.Едновременно се извършват и движения в скапулоторакалното свързване-при вътрешна ротация протракция,а при външна-ретракция.При неутрална позиция нормалният обем на външната ротация е в рамките на 60-70°,докато този на вътрешната е 75-85°.При 90° абдукция на мишницата,външната ротация може да достигне и надхвърли 90°.
Мускули действащи в раменна става

Основните мускули двигатели на раменната става са 11.Част от тях действат само в нея,започвайки от скапулата или клавикулата и завършвайки върху хумеруса.Затова се наричат скапулохумерални мускули.Друга част започват от торакса и действат както в раменната става,така и в раменния пояс-торакохумерални мускули.Освен това четири от гленохумералните мускули (supraspinatus,infraspinatus,teres minor u subscapularis) формират т.н. ротаторен маншон,който има ключова роля в кинетиката на раменния комплекс.
Слапулохумерални мускули:
* M.deltoideus;
* M.supraspinatus;
* M.infraspinatus;
* M.teres minor;
* M.teres major;
* M.subscapularis;
* M.coracobrachialis;
* M.biceps brachii-cap.lomgum;
* M.triceps brachii-cap.longum

Торакохумерални мускули:
* M.pectoralis major;
* M.latissimus dorsi.
M.deltoideus е повърхностно разположен,покривайки рамото отпред,отстрани и отзад.Този мускул придава на рамото характерния заоблен контур.Наименованието му произтича от триъгълната му форма.Функционално мускулът се разделя на три части-предна (clavicularis),средна (p.acromialis),задна (p.spinata).
Предната част започва от латералната 1/3 на клавикулата и върху каудално и латерално към крайната си инсерция за tuberositas deltoid.Тя пресича ставата вентрално и косо латерално.Затова участва ефективно във флексията,абдукцията и вътрешната ротация.Също така действа като ефективен хоризонтален флексор.
Средната част започва от латералната повърхност на акромиона и се спуска директно надолу към tuberositas deltoidea.Поради вертикалната си линия на теглене и латералното си разположение тази част е основен обдуктор на мишницата.
Задната част на мускула започва от spina scapulae и продължава косо латерално и каудално към tuberositas deltoidea.Тази линия на теглене определя функцията й на абдуктор,екстензор и външен ротатор.Също така мускулът действа като хоризонтален екстензор.
Функцията на m.deltoideus като абдуктор е тясно свързана и зависима от функцията на ротаторния маншон.
Наименованието на m.supraspinatus произлиза от разположението му над spina scapulae.Той минава под акромиона и завършва върху tuberculum majus humeri.Ранните кинезиологични изследвания очертаха ролята на този мускул само с иницииране на абдукцията.Посъвременни изследвания показват,че той действа през целия диапазон на абдукция.Освен двигателното си действие,той има и важна стабилизираща функция,фукцирайки главата на хумеруса към гленоидалната ямка.
M.teres major започва от медиалния ръб на скапулата,непосредствено под инсерцията на m.triceps minor.Мускулът върви успоредно с m.latissimus dorsi към аксилата и се залавя близо до него за crista tuberculi minoris humeri.
M.infraspinatus е разположен във fossa infraspinata.По голяма часто от него е повърхностно разположена,но части от него са покрити от m.trapezius u m.deltoideus.Дисталното му залавно място е непосредствено под инсерцията на m.supraspinatus върху tuberculum majus humeri.Изолираното действие на мускула е като външен ротатор.
M.teres minor е близък и като анатомично разположение и като функция с m.infraspinatus.Започва от медиалния ръб на скапулата и завършва върху tubercilum majus humeri.В аксиларната област дългата главата на triceps brachii минава между teres major u minor като ги разделя.
M.subscapularis е разположен между лопатката и торакса.Той започва от fossa subscapularis,преминава вентрално от хумеруса и завършва върху tuberculum minus humeri.Разположението му го прави ефективен вътрешен ротатор на хумеруса.
M.coracobrachialis започва от proc.coracoideus и завършва върху хумеруса.Минавайки вентрално от раменната става,някои автори му приписват действие от флексор.Линията му на теглене обаче е много близка до центъра на раменната става,поради коеето двигателното му действие е слабо.Началната му унсерция е близка до ставата,а дисталната отдалечена,което го прави ефективен стабилизатор на главата на хумеруса към гленоидалната ямка.
M.pectoralis major е обширен мускул,разположен повърхностно по предната стена на гръдния кош.Само дисталната му част навлиза под m.deltoideus.Тъй като е разположен вентрално от раменната става е влакната му имат хоризонтален ход,той действа като силен аддуктор,вътрешен ротатор и хоризонтален лексор.Поради обширната си начална инсерция мускулът обикновено се анализира на две части-клавикуларна и стернална.Има и трета,абдоминална част,която започва от разтеглицата на абдоминалните мускули и функционира като стерналната част.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Раменна става 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.