Раменна става


Категория на документа: Други


Клавикуларната част започва от медиалната трета на клавикулата.Тя има повертикална линия на теглене,когато хумеруса е екстензиран и това я прави ефективен флексор до достигане на 90°(най-ефективно е действието й до 60°).
Стерналната част започва от стернума и хрущялите на първите 6 ребра.Влакната й имат максимално вертикална ориентация,когато хумеруса е в пълна флексия.Затова тази част действа като ефективен депресор на хумеруса между 180° и 90°( най-ефективна е до 120°).
M.latissimus dorsi е обширен,ветрилообразен мускул,разположен по дорзалната повърхност на трупа.Само най-краниалната му част е покрита от m.trapezius.Мускулът започва от широка инсерция,обхващаща бодилковите израстъци на Т7-Т12,тораколумбалната фасция и задната част на хълбочния гребен.Влакната на мускула вървят краниално и латерално,концентрирайки се в сноп,който минава медиално от хумеруса и завтршва върху crista tuberculli minoris humeri.Ходът на мускулните му влакна го прави силен екстензор,аддуктор и вътрешен ротатор.Поради инсерцията си за хълбочната кост при фиксиран горен крайник мускулът може да осъществява елевация на таза и на трупа като цяло спрямо раменния пояс.
M.biceps brachii u m.triceps brachii са многоставни мускули,които действат едновременно в лакътния и раменния комплекс.
Мускулен синергизъм в раменната става
Според своята роля в кинетиката на раменния комплекс мускулите могат да бъдат разделени на две основни групи-проксимални стбилизатори и двигатели.
Приксималните стабилизатори са тези,които започват от трупа (краниум,гръбначен стълб,гръден кош) и завършват върху клавикулата или скапулата.Такива са скапулоторакалните мускули-trapezius,seratus anterior и др.
Мускулите двигатели завършват върху хумеруса,като започват от раменният пояс или трупа- m.deltoideus,pectoralis major и др.
Осъществщването на движенията на хумеруса изисква правилен синергизъм между проксималните стабилизатори и двигателите.
Елевация на скапулата
Основните елеватори на скапулата на горната част ма m.trapezius,m.levator scapulae и в малка степен mm.rhomboidei.Идеалната неутрална позиция на раменният пояс е когато е в лека елевация и ретракция,така че гленоидалната ямка да е леко ориентирана нагоре.Най-важно значение за това има горната част на трапециуса,която се залавя за латералния край на клавикулата.
Депресия на скапулата
Основните двигатели на това движение са долната част на m.trapezius,m.latissimus dorsi,m.pectoralis minor I m.subclavius.M.latissimus dorsi предизвиква едновременна депресия и на раменния пояс и на хумерусаКогато хумеруса е фиксиран обаче,същите тези мускули могат да осъществяват елевация на торакса спрямо раменният пояс.Такова действие се предизвиква при употреба на патерици,при повдигане от облегалката на стол.
Протракция на скапулата
Основният протрактор на скапулата е m.seratus anterios.Неговото действие се пренася и върху хумеруса,подпомагайки дейности като протягане за достигане до даден предмет изли избутване напред.Тези дейсноти са силно затруднени при парализа и парези на мускула,тъй като няма друг,който да замества ефективно неговото действие.

Ретракция на скапулата
Най-подходяща линия на теглене при ретракция има средната част на m.trapezius.Mm.rhomboidei и долната част на m.trapezius имат помощна роля при това движеие.Тези мускули са активни при теглещи движения както при катерене,гребане.Те задържат скапулата към торакса.При своето действие те взаимно се неутрализират-елевационното действие на mm.rhomboidei противостои на депресорното действие ма долната част на m.trapezius.При пареза или парализа на тези мускули скапулата отива леко в протракция поради некомпенсираното теглене на m.sertatus anterior.
Елевация на мишницата
Под елевация на мишницата се разбира повдигането х над главата,независимо в коя равнина.Скапулохумералният ритъм при елевация на мишницата определя три основни действащи групи мускули:елеватори в гленохумералната става;мускули,осъществяващи протракция и ротиране на скапулата нагоре и ротаторен маншон,който осъществява динамичната стабилизация и контролира конематиката на гленохумералната става.
Гленохумерални мускули:
* Deltoideus;
* Supraspinatus;
* Coracobrachialis;
* Biceps brachii.
Скапулоторакални мускули:
* Serratus anterior;
* Trapezius.
Ротаторен маншон:
* Supraspinatus;
* Infraspinatus;
* Teres minor;
* Subscapularis.
Елевация в гленохумералната става
Флексията в гленохумералната става се осъществява основно от предната част на m.deltoideus,m.coracobrachialis и дългата глава m.biceps brachii.Абдукцията се осъществява основно от средната част на m.deltoideus u m.supraspinatus.
При абдукция средната част на m.deltoideus u m.supraspinatus работят през целия диапазон на движение,като имат значителен въртящ момент.Най-изразено е действието им при 90° абдукция.Двата мускула допринасят в почти еднаква степен за абдукцията.При парализа на m.deltoideus,m.suprespinatus е способен да осъщестци пълна абдукция,но с по-малка сила.При парализа на m.supraspinatus обаче ,абдукцията е силно ограничена поради нарушаването на артрокинематиката на ставата.При парализа и на двата мускула абдукцията е напълно невъзможна.
Ротиране на скапулата нагоре
Това движение е основен компонент от скапулохумералният ритъм при елевация на мишницата.То се осъществява от синергизма на m.trapezius u m.serratus anterior.Освен,че осъществяват ротирането нагоре,тези мускули стабилизират скапулата,осигърявайки стабилно проксимално залавно място за двигателите в гленохумералната става.В началните градуси оста на движение е близо до основата на spina scapulae,но постепенно се измества към акромиона.Горната и долната част на m.trapezius и долните фибри на m.serratus anterior формират силова двойка,която ротира скапулата нагоре.Поради значителното си рамо на действие m.serratus anterios има най-изразено действие.
Долната част на m.trapezius е най-активна в късните фази на елевация,докато горната част показва най-голяма активност в ранните фази.
Действието на средната част на m.trapezius,заедно с това на mm,rhomboidei,е насочено към неутрализиране на протрахиращото действие върху лопатката на m.seratus anterios.Парезите и парализите на средната чст на m.trapezius u на m.serratus anterior нарушават неутралната позиция на скапулата.При инсуфициентност на m.serratur anterior лопатката се измества към ретракция,а при инсуфициентност на средната част на трапециуса-към протракция.
Функция на мускулите от ротаторния маншон при елевация на хумеруса
Групата на мускулите на ротаторния маншон включва mm.supraspinatus,infraspinatus,terres minor u subscapularis.Всички те показват значителна активност,която се свързва с действието им като:динамични стабилизатори на гленохумералната става;контролиращи нормалната артрокинематика.
Действието им като динамични стабилизатори е решаващо за функцията на гленохумералната става.Това се налага от нейната значителна подвижност,поради което ставната й капсула не е обтегната и подсилена от здрави лигаменти.Освен това ниската конгруентност на ставните повърхности не предполага значителна костна стабилизация.По тазо причина именно мускулите от ротаторния маншон трябва да компенсират тази недостатъчност на статични стабилизиращи фактори.Затова дисталните им сухожилия са сраснали със ставната капсула преди да се заловят за хумеруса.По този начин се оформя допълнителен стабилизиращ маншон около ставата.Така мускулите от ротаторния маншон не са имат двигателно действие като ротатори на мишницата,но чрез коконтракцията си централизират главата на хумеруса към гленоидалната ямка.
Мускулите от ротаторния маншон осигуряват и нормалната кинематика на гленохумералната става.Контрахирането на хоризонтално-ориентираният m.supraspinatus предизвиква компресия между главата на хумеруса и гленоидалната ямка.Тази компресия нараства от 0 към 90 °,достигайки натоварване около 90% от теглото на тялото.При това,контактната площмежду ставните повърхности е най-голяма между 60 и 120°,което дава възможност да се намали налягането и оттам да се разтоварят ставните повърхности.
Без хоризонталното теглене на m.supraspinatus,m.deltoideus бу предизвикал вертикално плъзгане на главата на хумеруса и притисканетой към коракоакромиалния свод.Това ограничава абдукцията и предизвиква притискане на субакромиалните тъкани,което се наблюдава при пълна руптура на ротаторния маншон.Допълнително останалите мускули от ротаторния маншон принавят каудално теглене върху главата на хумеруса.По този начин ротаторния маншон неутрализира краниалното теглене на m.deltoideus.
Контрол върху артокинематиката ,осъществявана от ротаторния маншон
* Supraspinatus-притиска главата на хумеруса към гленоидалната ямка;
* Subscapularis,infraspinatus u terres minor-предизвикват каудална транслация на главата на хумеруса;
* Infraspinatus u terres minor-завъртат навън главата на хумеруса.
При абдукция над 90°,m.infraspinatus u m.teres minor реализират необходимата външна ротация,за да може tuberculum majus да избегне контакта с коракоакромиалния свод.
Мускулно действие в отделните фази на скапулохумералния ритъм



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Раменна става 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.