Растениевъдство (книга на д-р Живко Терзиев)


Категория на документа: Други


Към основните неприятели се отнася и розовата щитоносна въшка (Rhodococcus bulgariensis Wum). Този неприятел смуче сок от леторастите, в резултат на което те изостават в развитието си и изсъхват. От средствата за борба ефикасно е изрязването и изгарянето на нападнатите клонки, а също така срещу зимуващите форми и новоизлюпенитге ларви могат да се прилагат и инсектициди. Те могат да се комбинират с препаратите за борба с болестите.
Подмладяване. Това мероприятие се извършва на всеки 8-10 години и цели повишаване на жизнеността, удължаване на живота и увеличаване на продуктивността на Казанлъшката маслодайна роза.
Храстите се изрязват до почвата в периода на покой късно през есента, зимата или рано напролет. Подмладяването е възможно в резултат на способността на адвентивните пъпки по кореновата шийка или дебелите корени да се развият в буйни леторасти и да заместят остарялата надземна маса. Изрязаните части се използват за посадъчен материал.
Подмладяване се налага и при измръзване, както и ако храстите са повредени от градушка или други причини. Почвата от двете страни на редовете се отстранява като близо до храстите се отваря по една бразда. При това се оголват кореновите шийки за по- лесно извършване на резитбата. Изрязването се прави със специална ножица, остри брадви или машини-храсторези. В браздите се внася оборски тор и суперфосфат, а отгоре изрязаният храст се покрива с 10-15 cm почва за предпазване от измръзване през зимата. Междуредията се изорават дълбоко на 40 cm.
През пролетта от кореновата шийка се развиват млади леторасти, чрез които насажденията се подмладяват. След като достигнат височина 70- 80 cm те се пензират, за да се предизвика разклоняване. През първата година реколта от розов цвят не се получава.
Прибиране /розобер/ и преработка на цвета. Цъфтежът на розата започва от средата на май и продължава около 1 месец – до средата на юни. Пряко влияние върху началото и продължителността на този процес оказват температурата и валежите. Колкото е по-топло и по-сухо в този период, толкова продължителността на цъфтежа е по-малка. Обратно, при хладно и влажно време розоберът е по-продължителен, тъй като по-бавно се натрупва необходимата температурна сума за преминаване на фенофазата.
У нас се берат целите цветове. В момента на разцъфтяването те имат най–високо съдържание на масло. За запазване на етеричното масло е важно също съчетанието на по-ниска температура и по-висока влажност, каквито в насаждението са налице сутрин от 5 до 6 часа. При по-хладно време розоберът може да продължи и до 9 часа. Набраният розов цвят по-късно, и особено след обяд съдържа с 1/3 по-малко масло. По същият начин се отразяват климатичните условия и върху качеството на етеричното масло.
Брането на всеки ред се извършва едновременно, от двете страни на реда, от двама берачи. Работи се с две ръце, като цветовете се откъсват под чашката и се поставят в кошница или торба, каквито всеки берач си носи. След като се напълнят, те се изсипват в конопени или полиетиленови чували, без да се препълват или тъпчат. Чувалите се подреждат на сенчесто място за кратко време ако се наложи, за да се предпази розовият цвят от самозагряване или ферментация. Добре е набраната продукция веднага да се закара до инсталациите за преработка. Ако капацитетът им не е достатъчен за навременна преработка се налага да се съхрани за 1-2 дни. От направените проучвания е установено, че ако се използват подходящи технологии, съдържанието на етерично масло се увеличава, качеството му също. При съхраняването в големи цистерни с вода, в резултат на допълнителни ензимни процеси, количеството на етерично масло може да се увеличи до 40%, а качеството да се подобри, вследствие на увеличеното участие на цитронелола.
За кратко съхраняване може да се използва също 20% солен воден разтвор, както и ферментации в затворено помещение или чували.
Набраната суровина се преработва по два основни метода - чрез дестилация и екстракция. При дестилацията се получават розово масло и розова вода, а при екстракция с лек бензин – розов конкрет. След по-нататъшна преработка от конкрета се получава розово абсолю.

ШИПКИ

Стопанско значение, произход, разпространение, добиви. Шипката се култивира заради ценните качества на нейните плодове. Те се отличават с много добри вкусови качества и висока биологична стойност, дължаща се на ценните й съставки, особено на витамин С (от 800 до 11-12000 mg %). По съдържание на този ценен витамин шипката превъзхожда всички останали, отглеждани у нас растения. Тя съдържа до 20 пъти повече vit. C от лимоните, 3 пъти повече пектин от ябълките, 2 пъти повече каротин от морковите, много захари, етерично масло, органични киселини, дъбилни вещества, витамини В1, В2, К, Р, калий, калций, магнезий и др. Шипковите семена съставляват 35-40 % от масата на плодовете. Те са богати на белтъчини, мазнини (12-16%) и витамин Е, което ги прави ценна съставка на комбинираните фуражи.
Хранително-вкусовата промишленост използва шипковите плодове като суровина при производството на мармалади, детски храни, шипково вино, чайове, сокове, нектари, концентрати и др. На външния пазар се изнася главно под формата на шипкови люспи, шипкови брашна и в прясно състояние.
Ценните съставки определят широкото приложение на шипковите плодове в народната медицина. Още Хипократ я използва като противо-възпалително средства. Други я препоръчват при камъни в бъбреците и дизентерия, а целите плодове със семките - против тения. Шипковият чай се препоръчва при обща отпадналост, кървене на венците и др., които са признак за недостиг на витамин С, особено през зимните и пролетни месеци.
В официалната медицина под формата на лекарствени средства се използва за борба със захарната болест, атеросклерозата, скарлатина, дифтерия и др., засилва регенерацията на тъканите и подобрява имунната система. Шипката влияе благоприятно и върху функциите на костния мозък и обмяната на веществата, намалява чупливостта на капилярите, действа кръвоспиращо и запичащо.
Естествените находища на шипката обхващат доста широки граници в умерения и субтропичния пояс на цялото Северно полукълбо. Като културно растение се отглежда в Русия, Полша, Румъния, България и др. У нас са разпространени 31 вида шипки като диворастящи. Те се срещат най-често в предпланинските и планински райони до 1500 m н. в., на припечни места покрай пътища, редки гори и сечища, покрай ниви и пасища. Създадените културни сортове шипки у нас се отглеждат до 800-1000 m н. в. главно в Кърджалийска, Смолянска, Бургаска, Пловдивска и други области.
Добивите варират от 100 до 200 kg/da (през третата година след засаждането) до над 500 kg/da през следващите години.
Ботаническа характеристика
Основната шипка, която се отглежда у нас, и която има по- голямо производствено значение е Rosa canina L. Много ценни са също Rosa rugosa Thumb. и Rosa cinnamomeae L.

Обикновена шипка (Rosa canina L.)
Кореновата система е добре развита. Надземната част е храст, висок до 3 m. Стъблата са тъмнозелени или червеникави, дъговидно извити, в резултат на което се оформя разперена, полукълбовидна корона. Клонките са покрити с различно големи сърповидно извити бодли, но се срещат и форми без бодли.
Листата са текоперести, с 5-7 листчета на къси дръжки или приседнали, яйцевидни, остро напилени, с жлези по някои от зъбчетата. В основата на листната дръжка има прилистници, които са сраснали с нея. Отгоре листата са лъскави и тъмнозелени, а отдолу – светлозелени.
Цветовете са разположени поединично, или по 2-3 в съцветие. Те са най-често розови, рядко бели, с много приятен аромат. Цветът е съставен от 5-листна неопадваща чашка, 5-листно венче и много тичинки.
Плодовете са малки четинести орехчета, които се намират в месестата част на “шипките”. Самата месеста част се е образувала от разрасналото се цветно ложе, което образува лъжливия плод – шипка. Той е месест, яркочервен.

Азиатска шипка (Rosa rugosa Thumb.)
Тя произхожда от Японо-Китайската област. Отглежда се заради сочните и едри плодове, а така също и като декоративно растение.
Стъблата й са изправени, високи 0,8-1,5 m. Шиповете по клоните са много на брой и с различна форма – от прави, игловидни до сърповидно извити. Листата са с 5-7 кръгло- до удължено-елиптични листчета със силно набръчкана повърхност. Цветовете са червени, рядко бели, с 5 или повече на брой венечни листенца. Цветовете са събрани най-често по 3-5 в метличесто съцветие, рядко цъфти с единични цветове. Плодовете са едри, сплеснато-елипсовидни до сферични, месести, яркочервени до оранжеви. Подходящи са за производство на нектари и сокове.
Остролистно назъбена шипка (Rosa oxyodon Boiss.= R. cinnamomeae var. oxyodon Boiss.)
Среща се в южните зони на европейските страни, а също в Югозападна Азия. Разпространена е заради декоративните й качества и заради плодовете, които са ценен продукт за хранително-вкусовата промишленост и медицината. Съдържанието на витамин С е близо 1400 mg % в суровата маса. Подходяща е за производство на поливитаминни препарати за лечебни цели.
Стъблата са 1m високи с червеникава кора. Шиповете са прави или слабо извити, нарядко разположени, често клонката без шипове. Цветовете са светлорозови до розовочервени. Чашелистчетата са целокрайни, с листовидно разширение на върха. След прецъфтяване не опадват, а остават изправени при зрелите плодове. Плодовете са червени и голи.
Систематика, сортове
Родът Rosa L. - Шипка се отнася към сем. Розоцветни - Rosaceae. Семейството обхваща повече от 2000 вида (треви, дървета и храсти), а родът - повече от 400 вида - разпространени в субтропичните и умерени климатични райони. У нас са описани (“Флора на България”) 31 диворастящи и 9 култивирани видове, принадлежащи към род Шипка.
Особено ценните качества на някои от тях и благоприятните условия за развитието им в нашата страна са позволили селекционирането и внедряването в производството на няколко високопродуктивни и с оригинални качества сортове. По-разпространените от тях са: Нектар, Светла, Пловдив 1, Вебецина 115.
Биологични изисквания
Обикновената шипка (R. canina) е многогодишно растение. По данни на проф. Ст. Димитров се намира в покой до края на м. март. В първата десетдневка на април протича набъбването и разпукването на пъпките. Следва разлистване и развиване на храстите - до 20-25.V. (за около месец и половина). Цъфтежът протича за около 15 дни - от 25.V. до 10.VI. Вегетацията на храстите продължава междувременно, като узряването на плодовете настъпва през септември и началото на октомври. През месец ноември листата на шипковите храсти окапват.
R. canina е адаптирана към условията на нашата страна и не е взискателна към тях. Мощната й коренова система я прави сравнително сухоустойчива и в най-горещите летни месеци. По отношение на изискванията й към топлината се определя като сравнително студоустойчива - през зимата успешно издържа температура до -200С. Предпочита райони, защитени от ветрове и огрявани продължително време от слънцето. Тя е светлолюбива и не понася засенчване. За развитието на кореновата й система са подходящи дълбоките почви. Обикновената шипка се развива най- добре при надморска височина до 800-1000 m.
Набръчканата роза (R.. rugosa) е растение на по-северния и влажен климат. У нас се развива успешно в по-високите прохладни райони (до 1000 m н. в.) и върху по-леки почви. Rosa rugosa цъфти на импулси от май до октомври, което налага плодовете й да се берат няколкократно
Остролистно назъбената шипка (R. cinnamomeae ) се развива най-добре в райони с надморска височина от 600 до 1200 m, където влажността е по-висока, а въздухът е по-хладен. Формирана като растение на умерения климат, тя е с по-къс вегетационен процес. Цъфти по-рано от обикновената шипка. Плодовете й узряват през август, а в по-високите райони - през септември.
След 12-15 годишна вегетация шипковите храсти остаряват и се нуждаят от подмладяване.
Агротехника
Избор на място за създаване на ново насаждение. Култивираната шипка обикновено заема по-бедни и наклонени (до 200) терени, където играе и противоерозионна роля. Тя често се засажда и на изоставени места. Не е взискателна към предшественика. Подходящи са всички култури, които освобождават площите в края на юли и началото на август. Желателно е площите да са чисти от плевели. Ако заплевеляването е силно, след прибиране на предшественика се препоръчва третиране с раундъп – 1l/da.
Шипката се отглежда в продължение на 18-20 г. на едно място, поради което при избора на подходящ терен за създаване на ново насаждение, трябва да се имат предвид биологичните й изисквания. Мястото трябва да бъде слънчево, припечно, дълбочината на почвения слой най-малко 0,60-1 m, pH около 6,5-7, да бъде съобразена надморската височина.
Подготовка на площите. Грижливата подготовка пряко се отразява на продуктивността и продължителността на живот на храстите. Още през лятото терените се почистват от стари дънери, храсти, камъни, коренища. През юли- август трябва да се извърши риголване на 60-70 cm дълбочина, а ако наклонът е по-голям - дълбока оран. След това площта допълнително се почиства от извадените с обработката коренища и камъни и се подравнява. Внасят се 2-3 t оборски тор, 50-60 kg суперфосфат и 25-30 kg калиев сулфат на декар, които се заорават с риголването или дълбоката оран. При възможност се внасят два пъти по-големи количества оборски тор (5-10 t), суперфосфат (100 kg/da) и калиев тор (50 kg/da) като запасяващо торене. До засаждането се извършват още 1- 2 плитки обработки (култивиране или брануване с дискови брани).
Размножаване. Шипките могат да се размножават вегетативно и чрез семена.
При размножаването чрез семена трябва стриктно да се спазва определена технология, за да се получи качествен разсад. Семената са най-пълноценни, когато плодовете, от които ще се добият са във фаза начало на узряване. Тогава те са светлооранжеви. Семената задължително се стратифицират. През октомври-ноември се засяват заедно с пясъка, в който са стратифицирани, ръчно или с машини на редове с междуредово разстояние 20- 30 cm, вътрередово 3-5 cm и дълбочина 3-4 cm. За засяване на 1 da за производство на разсад са необходими 3-5 kg семена.
Растенията се развиват през пролетта след затопляне на времето. По време на вегетацията са необходими няколко окопавания, двукратно подхранване с по 10-15 kg амониева селитра/ da, 5-6 поливания според нуждата.
При благоприятни условия разсадът достига стандартни размери през октомври. Изважда се механизирано с нож-скоба. Ако е необходимо да се съхраняват известно време до засаждането им, семеначетата се поставят в бразди наклонено като цялата коренова система и част от кореновата шийка се заравят в почвата, и се поливат.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Растениевъдство (книга на д-р Живко Терзиев) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.